Брой 25                                                  

(1 - 7 юли 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Катерина Евро

 

Катерина Евро е родена на 1 септември 1956 г. в София. Започва да работи като манекенка още като ученичка - на 16 г. Осем години по-късно, през 1980-а, я канят на пробни снимки за филма "Оркестър без име" на Людмил Кирков. След дебюта си в него тя участва в още 15 продукции: "Фатална нежност", "Живот на колела", "Искам Америка", "Бързо, акуратно, окончателно", "Брачни шеги", "Зона В - 2", "Забранено за възрастни", "Само ти, сърце", "Ненужен антракт", "Три Марии и Иван", "Мярка за неотклонение", сериала "Хотел "България" и др. На театралната сцена дебютира в постановката на Мариус Куркински "Дванадесета нощ". Телевизионните зрители обаче я познават и като едно от лицата в "Клуб НЛО", както и от риалитата "Пълна промяна" и "ВИП Брадър", като в къщата на големия брат остана 33 дни - достатъчно време да се заформят пищни скандали с останалите съквартиранти. Катето Евро никога не е спирала да бъде център на медийното внимание. Голите й снимки за "Плейбой" преди няколко години предизвикаха бурни реакции "за" и "против". До скоро участваше и във вечерното шоу на Азис.

Синът й Александър Кадиев също е актьор и нашумя с участието си в сериала "Стъклен дом".

 

 

Ако ме поканят да се снимам в киното, няма да откажа

 

"Пътуването с маршрутка е върховен миг. И всеки, който не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт", казва авторът на пиесата "Маршрутка" Елин Рахнев. Постановката гостува и на Плевен в актьорски състав: Тончо Токмакчиев - пристегнат в бизнес костюм мърморко, който сипе строго поучения към тийнейджъра Богдан Казанджиев; Дидо Мачев - непрекъснато псуващ шофьор; Мария Статулова - пътничка с руски акцент, която спира да досажда само когато опитва да спечели някой лев в разговори по импулсната си секс линия. Сред изтормозените пасажери са Катето Ерво (Жена с очна линия), Кирил Ефремов (Пътник мечтател) и Стефан Денолюбов (Пътник с вестник).

Минути преди представлението разговаряме с Катето Евро - за театър, кино, изнервено всекидневие, професионален път и още нещо...

Интервю на Вяра ЦЕНОВА

- Г-жо Евро, откъде минахте с "Маршрутка"-та, за да стигнете до Плевен?

- Плевен е последната ни спирка. Бяхме в Стара Загора, Велико Търново, Каварна, Варна. Представленията са благотворителни. Идеята е на клуб "Зонда" и със събраните средства ще се построят детски площадки в Пловдив.

- За какво разказва "Маршрутка"?

- Тя е като един малък свят, в който живеем. Хора различни, всички с някакви свои си проблеми. Но всъщност проблемите на обществото са събрани в тези седем души. Това са луди хора, болни, безпарични, изнервени от живота.

- Вашата героиня такава ли е?

- И тя е доста изнервена. Хората виждат в пиесата своите проблеми, според мен. Не знам и защо се смеят - не е много смешно, въпреки че това е сатира. Но като виждаш живота, който живееш реално, на сцената, не знам кое му е смешното. Елин е описал времето ни - такова, каквото е. Имаме даже колеги, които са попадали в същата ситуация. Преди няколко дни Мария Статулова пътувала в истинска маршрутка от Варна до Бургас. Случило й се да види в реално време трима от нашите герои - единият естествено бил шофьорът. Вече бяхме играли пет вечери и тя разказваше, че все едно е продължавала да бъде на сцената. Елин го е написал много добре. Истинско е. Целта на сатирата е да показва нещата, които не са добри в живота, за да може да предизвика хората да ги променят. Не знам обаче дали може да се постигне с една, две или три постановки. Въпрос е и на други неща у българина, на съзнание. Освен да се смее и да се позамисли трябва.

- Вас какво ви изнервя?

- Всичко - начинът, по който живеем, мръсотията, простотията. Гледам, че и вашият град не е много чист, като нашия.

- Вие сте първата, дошла отвън, която го казва.

- Другите от тщеславие го правят. Дразнят ме много неща и всички ги дразнят, но все казваме: няма какво да направим.

- От години не сте играла в театър и тази роля ви е завръщането. Защо го направихте?

- Девет години не бях играла в театър. Поканиха ме колегите, с тях ми е приятно, обичам ги, повечето са ми приятели - и Дидо, и Мария, и Тончо. Първоначално ми беше любопитно, но сега вече много ми хареса. Беше ме страх в началото, сега все едно не съм слизала 9 години от сцената. Трудно ми е, защото бях започнала да репетирам едновременно две пиеси, в които вече бяха играли други актриси и аз трябваше да вляза на тяхно място. И съответно имах по-малко репетиции от другите. Първо започнах в "Маршрутка", после влязох в "Горката Франция", където играя със сина си (Сашо Кадиев, б. а.). Те си знаят нещата, не им се репетира цял месец, искат за няколко дни да се приключи. А аз не стига че не съм играла девет години, нямам и достатъчно време да се подготвя. Много ме беше страх.

- Може и да не сте била на театрална сцена девет години, но през това време бяхте дори повече в центъра на общественото внимание...

- Да, което е много неприятно. Аз помолих медиите да ме оставят, ако обичат, на мира, защото вече ми омръзна да ме питат: ама как в театъра, ама що след девет години... Искам да ме забравят, искам да си играя спокойно. Много ми е приятно в театъра, чувствам се щастлива така. Не ми се занимава повече с телевизии, с разни неща, които вече не ми харесват.

- Бихте ли влезли още веднъж в голямата къща?

- Не. Един път смятам, че е достатъчно. 33 дни изкарах, видях го, вече не ми е интересно. Смятам, че научих много неща и че е много интересно да си заключен толкова време като в затвор. Да те наблюдават непрекъснато е странно, но и интересно. Страхотно преживяване, което не може да се обясни на хора, които не са били там. Нищо не знаеш за живота навън, живееш с някакви хора, които даже не можеш да понасяш, а спиш в една стая с тях. Да не се връщаме към това, беше много отдавна. С повечето съм приятелка и до днес.

- Първата ви роля в киното е в "Оркестър без име". Как виждате българското кино днес?

- Има сериозен подем. Снимат се сериали, излизат нови хубави филми. И продължават да се снимат. Това е много хубаво. И на мен ми се снима в киното.

- Какво стана с продължението на "Оркестър без име"?

- Трябваше да се снима това лято, но изглежда парите не са достатъчно. Събраха към 800 000 - 900 000 лв., но те няма да стигнат. Но сигурно ще се снима, защото режисьорът и продуцентът са се амбицирали и ще намерят пари. Много хора ще кажат - що ще го снимате, само ще се излагате, сега ще го съсипете, но аз не смятам така. Ние не правим продължение, а съвсем нов филм, само че със същите герои. Не знам защо хората са толкова против. Мисля, че ще бъде интересно, особено за онези, които си спомнят първата част.

- Синът ви също върви по вашите стъпки. Какви са шансовете на младите в тази професия?

- Ако си наистина добър, имаш шансове да пробиеш и в киното, и в театъра. Той много играе - има шест представления в "Малък градски театър зад Канала" и много добре се развива. Има шансове. Не че ми е син, но е талантлив. И си върви напред. Дай Боже да има повече работа, защото актьорът това иска - да се снима, да играе, да е артист.

- Вие повлияхте ли на избора му на професия?

- Аз го спирах като беше по-малък. Не исках да е актьор, защото знаех, че е тежка професия, не знаех дали ще бъде щастлив така. Но той се насочи натам и разбрах, че няма как да го спра. Искаха го за главна роля като дете в един филм и аз не го пуснах. Даже го бях записала в датски университет икономика да учи. Но явно си е било писано. Така ми се искаше като майка детето ми да се занимава със сериозни неща - с икономика например. И аз съм била глупава, защо ли така съм мислила...

- Обикновено децата на популярни родители имат проблеми с реализацията си, защото се чувстват в сянката на мама или татко. При Сашо не е ли така?

- Не, той е много нахакан и със самочувствие. След като са го питали за това, той винаги казва: тези хора си мислят, че с връзки са ме взели. Ама ако не си талантлив, си оставаш там - с едното нещо, за което са те взели с връзки. Той не се притеснява от това. И не се интересува от хорските приказки. То и за мен какви ли неща не са се изписали в живота. Той знае, че това са пълни глупости. Гледа си работата и си работи. Много сериозен актьор е и си направи име в театъра. Играе почти всяка вечер. От 30 дни в месеца 24 е на сцена, отделно се снима в "Стъклен дом" и чрез работата си показва, че не е само син на Катерина Евро.

- А вие как тръгнахте по пътя на актьорството, наследила ли сте го от вашите роднини?

- С пробни снимки в "Оркестър без име". Аз много си мечтаех да стана актриса още от много младо момиче. Поканиха ме на пробни снимки и оттам тръгнаха нещата. Но аз го исках, не беше съвсем случайно. Баща ми е албанец, който е дошъл да следва в България. Завършил е в Консерваторията оперно пеене и по време на студентството си се запознал с майка ми, която също е пеела в хор. След като съм се родила аз, са заминали за Албания, където съм живяла до петгодишната си възраст. Дойдохме си в България в периода, в който Албания затваряше границите си за останалите страни и така баща ми остана там, а ние тук и не се видяхме повече.

- След като отпътувате с "Маршрутка" от Плевен накъде ще се запътите?

- "Маршрутка" и "Горката Франция" ще си играя и наесен. Има и разни други проекти за театър. Мисля да се занимавам с театър на този етап, но ако ме поканят в киното - няма да е лошо.

 

върни се в НАЧАЛО