Брой 24                                                  

(24 - 30 юни 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Първолета Петкова

 

Първолета Петкова е родена в Плевен през 1960 г. Завършва средното си образование в гимназия "Анастасия Димитрова". Учи българска филология в Шумен, после в София защитава втора степен клас квалификация след двугодишно обучение в специализирания институт за учители. Първо работи като преподавател в СОУ "Яворов", после в СОУ "Стоян Заимов". В СОУ "Христо Смирненски" води часове по български език и литература вече над двадесет години.

 

Системата “ученикът ми носи пари” е враг на образованието


Резултат като цяло по-висок от предходни години на държавния зрелостен изпит по български език и литература отчитат от образователното министерство - по-голям бил процентът на отличните оценки, по-нисък - на двойките. Защо тогава от училищата излизат все по-неграмотни деца и къде по веригата е сбъркано обучението по правопис и правоговор. Има ли вариант да се излезе от омагьосания кръг, наречен образование, и какви трябва да са съвременните преподаватели, за да са адекватни на предизвикателствата на съвременните ученици. За тези и други парливи проблеми разговаряме с преподавателката по български език и литература Първолета Петкова.

Интервю на Инна СТЕФАНОВА

- Г-жо Петкова, 4,33 е средният успех по български език и литература на учениците от Плевенска област на тазгодишната матура по български език и литература (БЕЛ). Цифрите ни нареждат на приблизително еднакво място с учениците от Врачанско, Пазарджишко и Хасковско - нито сме сред най-добрите, нито сред "слабаците", някъде в златната среда. Какво е личното ви впечатление от резултатите, показани тази година?

- Зрелостният изпит не беше труден, а съобразен с нивото на средна интелигентност, която трябва да има един български гражданин. Няма да кажа, че резултатите са реални, не са реални, защото във всяко училище, ако има възможност, учителите помагат - особено на деца от професионалните школа. Там, където тази година бях квестор, имаше момчета от такова професионално училище, скъсани вече 3 - 4 пъти. И мен, честно казано, ме напъваше отвътре да им подскажа. В този смисъл резултатите не са реални.

- Значи ли, че нещо в организацията на матурите куца?

- Просто трябва да бъде сменена системата. Говоря не за системата за провеждане на матурите, а за системата на образованието. Средното образование трябва да приключва в 10-и клас. От там децата да отиват в т. нар. колежи и тези, които искат, да продължат да учат. 11-и и 12-и клас са напълно излишни и неприемливи за хора с малки способности. Така по естествен път ще се пресеят онези, които искат да продължат да учат и онези, на които им трябват само дипломи, за да започнат да работят. За това казвам, че колегите ми помагат и подсказват и аз не мога да ги обвинявам. Едното дете на матурата по български дойде от нощна смяна в хлебозавода, другото пък беше орало цяла нощ по нивите. Каза, че само се е изкъпало и дошло на изпита. Държи матура за четвърти път. Кому е нужно това? Който иска да продължи нагоре, нека го направи, но след 10-и клас. Шивачките, комбайнерите, строителите да продължат също, но само професионално обучение, за да имат тапии за определен клас квалификация.
- Публична тайна е, че матурите не помогнаха особено на обучението по български език и че училищата бълват все по-неграмотни ученици. Къде по веригата от 1-ви до 12-и клас е сбъркано обучението по български език?

- Не по веригата в училището нещо е сбъркано, според мен, а в обществото. Знаете, че днешните деца започват да чатят в интернет без да знаят българската азбука. Някъде някое хлапе по-скоро вече познава английските букви заради по-амбициозните си родители, защото още в забавачката са го записали да учи езика. И то започва да си чати като използва латиницата и знаците за общуване - усмивка, сърчице, сърдитко... Така влиза в първи клас и продължава до четвърти с уменията, които вече има. Това, което ще кажа, не е песимизъм, но училището според мен ще продължи да изкарва неграмотни българчета. Не само заради компютрите, а и защото колкото по-прост е един народ, толкова по-безпроблемно се управлява, което пък е принцип на правителствата ни в последните години.
- Каква тогава е ролята на училището, то все пак съществува, въпреки интернет и различните правителства?

- Според мен неговата роля трябва да е в педагогиката. В края на краищата какво е грамотността? Това са правила, които трябва да владееш добре, за да пишеш и говориш правилно. А педагогиката е умението да накараш ученика да чете и да осъзнава света около себе си като личност, мястото си в обществото, да знае какво иска, какви са мечтите му. И след това той ще осъзнае и другото - трябва ли му грамотност, математика, чужд език. Детето до четвърти клас да успее да селекционира какво е училище, приятели, дом, да знае - аз като се прибера в циганския си дом, където майка ми и баща ми се пребиват пред мен и се ражда дете след дете, това ли искам да стана? Или искам да изляза на пазара на труда и да кажа - аз имам образование, аз съм грамотен, аз мога.
- Това до четвърти клас, а после?

- Когато детето е попораснало и осъзнато, то трябва да овладее дяловете на граматиката - фонетика, морфология, синтаксис, лексикология, стилистика. Цялата тази сложна материя обаче трябва да се предаде така на учениците, че те да я възприемат не като глупаво и ненужно задължение, а като част от достойнството на един човек. Как и по какъв начин ти се представяш пред околните, пред света със знанията, които имаш. Как комуникираш на ниво писмена култура, как комуникираш на ниво устна култура, как комуникираш на ниво външен вид. Защото първото, което казвам на моите ученици, е, че информацията, която получават от околните и която те дават на околните със своите думи, е само 7 процента от цялото. Всичко останало е мимика, жестове, височина на гласа, външност, миризми. Още с влизането през една врата ти излъчваш информация. Ако искаш да надграждаш, трябва да изискваш от себе си такива знания, че когато подадеш молба за работа например, тя да е грамотно написана. След осми клас който иска да е грамотен трябва всеки ден да решава тестове. Ако един учител по български език разчита на това, че е поправил нечии грешки било в есе, било в интерпретативно съчинение и толкова, научил го е, греши. Тестовете трябва да са непрекъснато пред децата и да им се набиват в главите най-честите грешки в тях.
- Как обаче да стане, когато има и много неграмотни учители?

- Да, има и ще има все повече. Тези деца, които сега излизат от нашите ръце и са на високо равнище, те няма да станат учители. Те ще се насочат към професии, в които заплащането е достойно. Това какво означава - за голямо съжаление, всеки, който няма да се реализира на друго място, ще стане учител. Няма значение, че не знае физика, химия или български език, ще си кажат днешните мераклии: абе, аз не мога да си намеря никъде работа, дай, ще започна като даскал. Ето и ваканции ще си ползвам, ще си работя и на друго място. Защо да не взимам малка, ама сигурна учителска заплата. Просто не знам какво трябва сега да накара един млад човек да влезе в училище и не просто да работи, а да се отдаде на тази професия.
- Получава се омагьосан кръг - учители, които не работят по призвание, неграмотни ученици... Изход има ли?

- С разбиването на системата. Системата не трябва да бъде "ученикът ми носи пари". Това е най-тъпата система, която може да бъде измислена. Няма по-голям враг на обществото, не на образованието, на обществото от такава система, която изкривява всичко. Първо трябва да се започне от районирането. Трябва да го има, за да мислим за здравето и живота на децата, на малките деца. Те трябва от къщи да си виждат училището. Ако то е отворено, а не зандан някакъв, грандомански - с големи и високи огради, детето вечер да може да играе в двора на школото, да рита, да се вижда с приятелите си. Другото - трябва да отпаднат корумпираните изпити след 7-и клас. Тогава няма да има частни уроци. Може да е консервативно, но аз така ги мисля и усещам нещата. Това, че носи пари едно дете, е безобразие. Така са ни нагласили нас учители и директори, че не можем да мръднем едно циганче. Идва циганката, навиква, унижава преподавателите, настоява за бележка за социалните, за да вземе детски. Ние не искаме да й дадем, но след нея пристига "катунът" и се репчи циганинът насреща ни. И ти клякаш, защото неговото чедо носи на училището близо 1 300 лв. Значи трябва тотално да се разбие тази система. Може делигираните бюджети да са взаимствани от нечий западен опит, но вероятно от по-цивилизована от нашата държава.
- Сега се води война за дипломи на ученици след 8-и клас - за да има паралелки, училища, за да направят учителите нормативи и за да останат на работа...

- Вероятно си спомняте как преди години представители на други плевенски училища влизаха в час на класа, за да кажат пред всички какво е училището, в което предлагат след 8-и клас на учениците да отидат, какви са предимствата му. Сега вече не е така. Преподавателите трябва да се унижават и да ходят в междучасията, за да събират тайничко данни за учениците. Може и да им плащат някъде, не знам. Има и друго - прием на ученици, дори с двойки, в т. нар. елитни плевенски училища - само и само да направят куп паралелки. На какво прилича това? Тогава за какво образование говорим? Децата стават заложници на учителските заплати веднъж, втори път на "просперитета" на едно училище, не на последно място на амбициите на своите родители.
- Говорим за учители, които трябва да се унизяват, за професия, която девалвира. Какви трябва да са днешните преподаватели, за да са адекватни на съвременните предизвикателства?

- Учителите трябва да са на други заплати. Според квалификации, допълнителна работа с учениците, с родителите. Но да се види, че учителят работи без натиск, да се види също, че не живее в недоимък. Един учител трябва да го избират по външен вид. Не може да излезе младата учителка пред катедрата с бюста навън и с голия кръст или възрастната баба с една и съща рокличка цяла учебна година. Както избират с интервю за всяка друга работа - първо визията, така и учителят трябва да заслужи мястото си с външния си вид и поведение. Той трябва да излъчва респект, увереност, няма значение, че му е малка заплатата. Ти си учител, като ти е малка заплатата - напусни. Може би униформа трябва да има за учителите, не толкова за учениците. За да искаш уважение, ти трябва да имаш външен вид, маниери, език. А не да си неадекватен за професията. Ти трябва да се стегнеш, да положиш грижи за лицето си, да не са ти набити ноктите с кал, защото си копал на село, или да си с напукани пети - тогава не тръгвай със сандали. Първа смяна учител ще ми дойде гурлив, с рошава коса, а и ще закъснее. Ами ще стане в пет часа, ще се нагласи. Това са дребни неща, но те създават уважението към теб. И ти вече, като уважаван учител, можеш да направиш забележка за нещо ненаучено и то да бъде чуто. Ако учителят е раздърпан и мърляв, учениците не чуват онова, което им казва. Или си викат на ум - абе, я се погледни, бе. За това казвам - децата не са виновни. Аз така влизам в клас - с респект. Дори да е двойкаджия, ученикът срещу мен има оформен светоглед, кой е красив - кой е грозен, кой е добър - кой е лош, кой е мързелив - кой е работлив, кой е умен - кой е глупав. Трябва да влезеш в клас с увереността, че си дошъл да се интересуваш от учениците си.

 

върни се в НАЧАЛО