Брой 23                                                  

(17 - 23 юни 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Георги Георгиев

 

Георги Георгиев е роден в Плевен преди 44 години. Средното си образование завършва в Техникума по автотранспорт в Плевен. След това завършва Великотърновския университет. След като приключва висшето си образование започва работа като учител в Плевен. Десет години е педагог, след което преминава на работа в полицията, първоначално като инспектор в Детска педагогическа стая (ДПС) в Първо районно управление, след това като обединяващ инспектор за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в ОД на МВР - Плевен.
 

Борбата за лидерство най-често е в основата на детската агресия

 

Поредният случай на детска агресия, когато две момичета се скараха заради гримове и едното намушка другото с ножка, разтърси Плевен.
За това дали инцидентът можеше да бъде предотвратен, за т. нар. проблемни деца и тяхното бъдеще, както и за "новата" борба за лидерство, разговаряме с обединяващия инспектор за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в ОД на МВР - Плевен, Георги Георгиев.

 

Интервю на Поля ТОМОВА


- Г-н Георгиев, докъде стигна разследването на случая с пробождането в Гимназията по хранително-вкусови технологии?


- Първоначалната ни версия се потвърди - намушкването е станало след скарване. Причината за случилото се е конфликт между Стефани Гатева и Илиана Иванова - и двете от IX клас на Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии. Интересното е, че в конкретната ситуация е участвало и трето момиче - Мирела Кирилова. Известно време преди инцидента всяка една от трите се кара с другите по различни поводи. Например - дадени назаем слънчеви очила, които не са върнати навреме; какво била казала едната за другата, обиди... Поведението и на трите е разглеждано в училищната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, като към момента на сблъсъка е постигнато някакво примирие. Училищното ръководство не е информирало полицията.
 

- Можеше ли да се предотврати инцидентът, ако беше уведомена полицията?


- Ако бяха ни сигнализирали, можеше да започне работа в ДПС - профилактична, корекционна дейност с момичетата, с техните родители - това, което се прави в момента. Това, което не сме съобщавали досега, е, че в класната стая е имало включена камера заради матурите. На записа ясно се вижда, че Илиана хвърля по Стефани кутия с гримове и нещо крещи. Поведението й е предизвикателно и арогантно. Самото намушкване става в коридора и от него няма запис. От обясненията става ясно, че трите момичета са излезли в коридора и там са продължили скандала. По случая е образувано бързо полицейско производство и материалите по дознанието са изпратени в Районна прокуратура.
 

- Те са непълнолетни, какви ще бъдат последиците за тях?


- Материалите по преписката са изпратени и в Районно управление на МВР - Пордим, тъй като Стефани живее в Згалево. Работата с нея продължават инспекторите от Второ районно управление.
 

- Чести ли са подобни случаи и къде е Плевен по ниво на детска престъпност?


- Специално за регион Плевен детската престъпност е на устойчиво ниво от години и то не е високо. Относно агресията на децата са организирани няколко кръгли маси и дискусии на тема "Когато се удариш в решетките на своята свобода". Две от дискусиите бяха в Плевен, а една - в Червен бряг. Целта на тези кръгли маси е именно ограничаване на насилието и агресията сред учениците. Това е поредната превантивна кампания в Плевен и региона. Изготвяме и редица програми в помощ на родителите.
 

- Как се изразява детската агресия и има ли рискови групи в статистиката на детската престъпност?


- В региона детската престъпност се проявява най-вече от деца от ромски произход, това е рискова група. Престъпленията са най-вече кражби и грабежи. Продиктувани са от ниския социален статус в семействата на тези деца, от слаб родителски контрол и от липсата на доходи, на внимание, на възпитание... Едно такова дете, останало на улицата, търси всевъзможни начини за лесни пари и често ги осъществява. Много от тези деца са настанени във възпитателни училища-интернати, друга част са в поправителния дом в Бойчиновци. Възпитателната работа с такива деца върви много добре, когато те са в учебно-възпитателно заведение и инспекторът от ДПС поддържа връзка с ръководството на училището и със самото дете. Когато детето си отиде вкъщи, инспекторът знае докъде е стигнало то, но при връщането в средата то отново извършва същите престъпления. Едни и същи лица извършват кражбите и грабежите.
 

- Какво става с едно такова дете?


- Голяма част от децата, които са тръгнали по този път, завършват в изправителните домове. Има и такива обаче, които се поправят и след това поемат живота си. Мога да дам пример с възпитателното училище в село Подем. Ежемесечно посещаваме този интернат, срещаме се с момичетата, следим развитието им. Те като че ли по-добре се интегрират в обществото, след като излязат от Подем. Ние помагаме до голяма степен, тъй като след като завършат, ние не ги оставяме, а на първо място се стремим да им намерим работа. За да не се върнат отново на магистралата, да не се върнат към кражбите или пък в семействата, които са ги подтиквали да ги извършват. Имаме доста случаи на деца, които са настанени за джебчийски кражби, които не се връщат при семействата си, а продължават напред, като си намират работа. В училището им се дава възможност за това, тъй като има курсове по фризьорство и готварство и момичетата придобиват професия. Това, което прави впечатление, е, че много от тези деца не са научени в семействата си на най-елементарни хигиенни навици, на ред и дисциплина. На момичетата, които имат добър успех и дисциплина, е предоставена една къща, отделно от самия интернат. В нея живеят осем момичета и сами се грижат за домакинството и хигиената на дома.
 

- На какво се дължи детската агресия?


- Най-често на слаб родителски контрол. Много родители у нас са оставили децата си без надзор, мислят си, че след като са заминали в чужбина и пращат пари, това е достатъчно. Децата остават с баби и дядовци, които не могат да ги контролират. Много често родителите не могат да повярват, че тяхното дете е направило това или онова. Когато им представим фактите, не могат да ги приемат и винаги търсят вината в околните. Виновен е винаги някой друг, а не те и децата им. Детската агресия е продукт и на нещо друго - днес децата не са достатъчно ангажирани. В голямата си част не спортуват, не участват в извънкласни форми... И отново ще дам пример с момичетата от интерната в Подем. Разликата между тях и другите, които са извън интерната, е именно в това - много повече са ангажирани децата във възпитателното училище.
 

- Детската агресия не е ли отражение на цялостния разпад в обществото и мит ли е фактът, че децата от т. нар. разбити семейства са най-уязвими?


- Повечето от случаите по статистика са такива. На голяма част от децата, които водим в ДПС, родителите са или криминално проявени, или осъждани и това дете няма модел, който да следва и да се докаже като личност. Уязвими са децата, които са от разведени семейства или пък се гледат от баби и дядовци.
 

- Тук имаме ли случаи на уговорени боеве в мрежата между ученици?


- Единственият такъв случай беше преди година - две между училищата "Стоян Заимов" и "Никола Вапцаров". Бяха организирани боеве, но с помощта на полицията и ученици, които ни информираха, те не се състояха. Масовият побой беше организиран от момче, което е учило в "Стоян Заимов", след това е преместено в "Никола Вапцаров". Когато стигнахме на място, видяхме боксове, вериги, всякакви такива средства за побой. Това е единственият случай в региона и за щастие боят не се състоя.
 

- Лесно ли престъпват границата днешните деца?


- Разбира се, че днес децата много по-лесно престъпват границата. Най-вече това се дължи на желанието да бъдат лидери, както е и със Стефани и Илиана. В основата на техния конфликт е именно борбата за лидерство.


- Днес като че ли лидерството е във фразата "Бий, да те уважават", а не в някакъв талант, например...


- Да, това е разликата от миналото и днес. Децата днес не могат да се отделят от времето, в което живеем, и от състоянието на цялото общество. Просто те са отражение на времето си.
 

- Подават ли ви ръка родителите на проблемните деца?


- Всеки родител смята, разбира се, че детето му е най-добро. И когато го извикаме в полицията и му се каже какво е направило детето му, родителят започва да се замисля. В много случаи търси вина в околните, но след като види фактите, този родител опознава своето дете. До този момент като че ли не го е познавал. Живеел е в някаква илюзия. Вечер се прибира, пита детето си как е минало в училище, то казва "добре" - и дотук. Връзката училище - ученик - родител е прекъсната. Ако тя съществува, може би възпитането на децата ще е на друго ниво. Много от децата, които пък не виждат подкрепа от родителите си, търсят помощ при инспекторите от ДПС. И до ден днешен деца, които са преминали през ДПС и вече са големи, продължават да ни търсят. Децата винаги имат нужда от разговор, от съдействие, от изслушване. И в тази връзка пак ще се върна към момичетата от последния случай. Съвместно с отдел "Закрила на детето" двете са насочени към Център за обществена подкрепа и вече с тях работи психолог след съгласие на родителите им. Оттук нататък ние и отдел "Закрила на детето" ще наблюдаваме тези момичета.
 

- Натоварваща ли е работата в ДПС?


- Понякога, когато случаят е сериозен и спешен, човек не усеща дали се натоварва, просто гледа да си свърши работата. Общо взето е натоварваща, защото това са съдби, и то детски съдби. Ние дори и когато сме у дома, мисълта ни е пак тук - в работата.
 

- Вярна ли е поговорката, че дървото се изправя, докато е младо?


- Разбира се, но трябва да намери подходящи условия, за да се случи това изправяне.
 

- Какъв е вашият съвет към родителите?


- Бих ги посъветвал, да не забравят, че и те са били деца. Въпреки че времето беше друго, да се върнат назад, да премахнат бариерата между родител и дете, да общуват повече с децата си.
 

- Имате ли някакво хоби?


- Хобито ми е да готвя.
 

- Как стана?


- Като учител бях в колектив с повече жени и всяко едно междучасие една през друга си казваха рецепти. В началото не им обръщах внимание, но се случи така, че съпругата ми започна работа на смени. И когато беше втора смяна, а децата - малки, аз започнах да готвя и оттам тръгна любовта ми към кулинарията. Сега мога да кажа, че всички обичат моите ястия.
 

- Любима рецепта?


- Печено постно пиле.
 

- Какво е това?


- Това е пиле с оцет и чесън, затова - постно, в кръга на шегата. Другото ми хоби е да ходя сред природата. Когато съм свободен, съм в парк "Кайлъка", това ми дава сили за повече работа.