Брой 19                                                  

(20 - 26 май 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

сн.авторът

Васко Василев

 

От Плевен стартира националното турне на Васко Василев и музикантите от фламенко чил-аут група "Чамбао". Билетите свършиха за дни и се наложи репетицията да се отвори за публиката.

Минути преди концерта разговаряме със световноизвестния цигулар за началото на неговата кариера, за пътя към успеха, за ценните неща в живота, за на най-близките хора и за моментите, които са оставили най-силен отпечатък в неговите спомени.

 

Най-голямото постижение е да докоснеш сърцата на хората

 

Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София. На 7-годишна възраст свири като солист на Български камерен оркестър в зала "България" под диригентството на Дина Шнайдерман, а две години по-късно записва със Софийска филхармония и главния й диригент Константин Илиев първата си дългосвиреща плоча. На десет години получава Правителствена стипендия и заминава за Москва, където е приет в престижното ЦМШ (музикално училище за даровити деца).

На 16 години печели първата си междинародна награда на конкурса за цигулари "Жак Тибо". 18-годишен взема приза "Никола Паганини" в Генуа. През 1988 г. заминава за Лондон. Там следва следдипломна квалификация в Кралския музикален колеж. На 21 години печели титлата "Супер солист" на Лионската опера във Франция. В последствие той е творчески продуцент на операта "Ковънт Гардън".

През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера - Лондон, с който редовно свири и като солист. Изпълнява и класически произведения, и музика с по-модерно звучене. Свири еднакво добре както на класическа цигулка, така и на цигулка, чийто звук се обогатява и усилва с помощта на електронни средства.

Концертирал е в над 40 страни по света, работил е с едни от най-добрите музиканти като Рони Ууд, Пласидо Доминго, Стинг, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър. Васко Василев е създател на квартета "Лауреат", в който участват само носители на престижни международни титли.

Миналата година издаде автобиографичната си книга "Васко на 40".

В момента е студент в Академията по музикално и танцово изкуство в Пловдив и едновременно с това - професор по цигулка в Консерваторията по музика в град Касейон, Испания, и "Тринити Колидж" в Лондон.

Интервю на Вяра ЦЕНОВА

- Васко, в момента си един от най-известните музиканти в света. Кой те насочи към музиката?

- Родителите ми, разбира се. И двамата са музиканти. Баща ми е цигулар, а майка ми - пианистка. Целият ми род е музикален, явно се предава по наследство. Дядо ми по бащина линия - Васил, на когото съм кръстен, пее страхотно, има невероятен музикален талант, без никога да е учил ноти или музика. Неговият баща - прадядо ми Бечо, от Смолян, е участвал в концерт за 1001 гайди в Широка лъка.

- Разкажи ни как се случи така, че на 7-годишна възраст свири в зала "България"?

- Покани ме тогавашната известна цигуларка Дина Шнайдерман. Изведнъж се случи. Баща ми беше много учуден, но аз отидох, изсвирих си концерта и оттогава вече всичко е история.

- Бил си много малък. Беше ли ти трудно и кои бяха хората, които най-много ти помагаха?

- Не мога да кажа, че не ми е било трудно. Помагаха ми татко и мама както във всички семейства. И при Моцарт и Паганини е било така. При всички музиканти, ако няма татко и мама, няма как да тръгнеш, да се развиваш и да успееш. Мит е, че децата много обичат да свирят и по 8 часа го правят. Не е вярно. Разбира се, че обичах да свиря на цигулка. Вечер родителите ми ме слагаха да спя към 7 часа, за да ходят на бар, и баща ми беше горд, че ставам в 4 да свиря. Истината е, че вече се бях наспал, нямаше какво да правя и исках да ги събудя.

- Как приема едно дете славата и какъв е после пътят до Кралската опера?

- Най-хубавото на славата даже не само когато бях дете, а и сега в момента, е, че всички ти се усмихват на улицата, канят те на различни партита... Това са плюсовете. Минусите са по-малко и те в голяма степен зависят от човека. А до Кралската опера се стига с много труд, с много талант, но най-вече с късмет. Всеки процент - 1, 20 или 80, е важен. Но най-важен е коктейлът.

- Често цитираш съвета на учителката ти в Москва. Явно си успял да го изпълниш...

- Това беше най-хубавият съвет, който съм получавал. Тя ми каза, че технически съм добър цигулар, но ако не бъда добър човек, нищо няма да постигна. И че: "ако веднъж си по-добър, няма да те забележат. Ако си два пъти по-добър, ще се направят, че не те забелязват. Но ако си три пъти по-добър, няма да имат избор". Наистина е така с всичко в живота. Особено когато си българин и за да те забележат в Англия или в Русия, трябва да си поне с три глави по-висок.

- Публиката те боготвори. В Плевен билетите за концерта свършиха за дни, напълни се и залата за репетиция. Какво трябва да притежава един музикант, за да го постигне?

- Не е лесно, но трябва да си истински. Публиката го усеща и забелязва. Фалшивото винаги се забелязва. А и един артист е отворен на сцената и ако си истински, хората ти вярват. Когато свириш музика, ти си откриваш душата пред публиката и няма много как да се крие - виждат ти характера, гледат те на концерта. Аз съм такъв, какъвто съм.

Последният път бях на площада в Плевен с Лили Иванова. Сега съм много щастлив да започна турнето си оттук. Ще бъде много интересно, защото отворихме репетицията, а публиката и хората ще могат да видят репетиционна обстановка, а не само концерт и се надявам това да се хареса.

- На сцената с теб свири и най-малката ти сестра. Кои са най-близките хора до теб?

- Да, Виви. Тя е най-малката ми сестра. Разликата ни с нея е по-голяма отколкото между мен и баща ми. Най-близките ми хора са членовете на моята фамилия. Освен това Петя Иванова, която е винаги до мен, моите музиканти, хората, с които работя и сме непрекъснато заедно.

- Защо реши да опишеш живота си в книга?

- Реших, че на 40 години започвам вече да забравям и че е по-добре да го напиша. Много ми помогна моята приятелка Петя Иванова, която за щастие пише много хубаво. Така че аз тази книга й я продиктувах малко като интервюта по време на самолетни пътувания, но в нея има много интересни случаи. Не се правя на някакъв много голям философ, но просто мислех, че е интересно за публиката да прочете различни случки от моя живот по цял свят. От малък съм си бил такова цигане, което обича да пътува. От самото начало пътувам - Русия, където учех, след това живях в Лондон, имал съм концерти в Япония, Америка, Корея. Събраха се доста интересни истории, с много интересни хора съм работил.

- Кое е най-любопитното място, на което си бил по света?

- Може би в Япония. Бяхме на един остров за риба и аз бях единственият европеец, попаднал там. Беше много смешно, защото те ме пипаха и ми дърпаха космите на гърдите. Явно не бяха виждали такива космати хора като нас, европейците.

- Бил си на една сцена и с Майкъл Джексън...

- Бях диригент на оркестъра в два негови концерта - в Корея на Олимпийския стадион, и в Мюнхен. За мен той е един от най-големите артисти, които съм виждал. Когато той излезе на сцената да репетира, аз бях с доста твърди рокер музиканти и всички се разплакаха. Той излъчваше нещо, което твърде малко хора излъчват - като свещениците, хората, свързани с религията.

- Коя е най-многобройната публика, пред която си свирил?

- Най-голямата е била сигурно над 60 хиляди човека, но винаги ще си спомням раздаването на наградите на "БГ Радио" преди една седмица - над 20 хиляди души на площад "Александър Батенберг".

- Класическа или електрическа цигулка?

- И двете. Днес съм с класическата, понякога свиря с електрическата. Зависи кога, къде и защо. Цигулката е като дрехата - понякога трябва да се облечеш с класическата, друг път с електронната.

- Кое е най-голямото ти постижение?

- Не мисля за това. Мисля, че най-големият успех е да направиш хората щастливи. Когато някой дойде и ти каже, че концертът го е направил щастлив, или го е разплакал, това е най-голямото постижение - да докоснеш сърцата на хората. Останалото какво значение има?

- Отново си студент. Как се справяш?

- Изпитват ме по физическо, по фолклор. Хубаво е да си студент. По цигулка не съм държал изпит. Там минах малко с връзки.

- Какво ти липсва?

- Нищо не ми липсва.

- Правиш ли си понякога равносметка? Кой е най-хубавият или най-тежкият ти момент?

- Аз живея в момента. И сега съм щастлив, че мога да правя каквото искам. Не помня лошите неща.