Брой 16                                                  

(29 април - 5 май 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Венцислав Грозев

 

С председателя на регионалната лекарска колегия в Плевен разговаряме за състоянието на здравеопазването у нас, за проблемите и пътищата за реформиране на здравната система. Д-р Грозев смята, че завистта е недостатъкът, който най-много ни пречи като нация.

 

Имаме нужда от повече доверие един към друг и позитивизъм

 

Д-р Венцислав Грозев е роден на 7 юли 1956 г. в Плевен. Завършил е висше образование в Медицинския университет в родния си град. Първите две години от кариерата прекарва като участъков лекар в с. Брегаре. След издържан конкурс за асистент от 1986 г. започва работа във Втора хирургия към УМБАЛ - Плевен. Трети мандат е председател на Регионалната лекарска колегия. Две години е бил и зам.-директор на болницата по диагностична дейност. В момента е зам.-председател на директорския борд на университетската болница.

Семеен, с две дъщери и две внучки.

 

Интервю на Поля ТОМОВА

 

- Д-р Грозев, кой е според вас най-големият проблем в българското здравеопазване днес?

- Според мен най-големият проблем е, че всички правителства в предизборните си кампании само говорят, че здравеопазването е техен приоритет, а най-сетне трябва действително да направят така, че то да стане. Разбира се, не мога да кажа, че не са направени доста неща, просто не бива да си кривим душата и да казваме - нищо не е направено. Направено е от всички правителства досега доста, но все още има много, много, много какво да се направи. Здравеопазването е надпартийно, това трябва да се разбере от политиците. Така че именно здравеопазването, както и образованието са двете сфери от обществения живот, на които и сегашното, и бъдещите правителства трябва да обърнат изключително сериозно внимание.

- Ще ви кажат, че няма достатъчно пари...

- Съгласен съм, че няма достатъчно пари в условията, в които се намира държавата. Не знам дали има държава в света, където паричните средства за здравеопазване да са достатъчни, но България е една от страните, в която се налага спешно да се обърне особено внимание на тази сфера, защото има нужда и от финанси, и от организация, и от мениджмънт...

- Как работите с Министерство на здравеопазването?

- През последните няколко години и особено последната - сравнително добре вече. Вижте, трябва да си кажем нещата едно към едно - здравеопазването се нуждае от реформи. Това, което сега се прави, сигурно има доста правилни неща в него и те трябва да се случат - и организацията в болничното здравеопазване, и реорганизацията в доболничната помощ, и реорганизацията на клиничните пътеки и това, което те носят като финансиране. Защото ние все още работим в ситуацията на клинични пътеки и всички знаем до какво доведе това. Наясно сме, че така не може да се продължава и действително трябва да се променят нещата. Трябва да се търсят нови форми и нови идеи за организация на работата. Не малко проблеми има в доболничната помощ, сред общопрактикуващите лекари, сред специалистите. Аз лично съм на мнение, че лекарите следва да помогнат на екипа на здравното министерство при реализацията на тези реформи. Разбира се, с някои резерви. Първо - че реформите трябва да се направят бавно и постепенно. Нагледахме се, особено през последните години, как нещата се решават от сутринта за вечерта и как прибързаните решения водят до тежки последици. Така стана с клиничните пътеки, така стана със здравните карти и какво ли още не. Това бяха все неща, които се решаваха в някакви спешни порядъци, а медицината и здравеопазването като цяло не обичат бързината. Необходимо е добре да се помисли и да се действа по-бавно, но по-сигурно. Задължително първо трябва да има пилотни проекти, които да тестват едно или друго решение, да се види как ще тръгнат нещата, особено в болничното здравеопазване - на всяко ниво, в по една - две болници да тръгнат стъпка по стъпка, за да може в процеса на пилотния проект да се види къде са проблемите и как да бъдат решени впоследствие. И още нещо - обществото трябва да разбере, че това не се прави заради лекаря или сестрата, а се прави в името на гражданите. Така че заедно, ръка за ръка, трябва да направим тази реформа, която ще даде своите плодове по-късно. Не можем да очакваме, че днес правим нещо и утре обираме реколтата, няма как да стане.

- Тоест - днешният хаос може да даде добри резултати утре?

- Днешният хаос е дотолкова полезен, че да признаем, че го има и да видим как бихме могли да го променим. Това е истината. И пак ще повторя - възможно е да продължи по-дълго, да е по-трудно, но по-добре бавно да се направи, за да е качествено, отколкото да се решават нещата от днес за утре.

- 24 лева такса за преглед - много ли е, малко ли е...

- Вижте, това е един проблем, който възникна повече медийно. Медиите като че ли бяха тези, които го раздухаха ...

- Пак ли медиите са виновни?

- В никакъв случай не искам да звуча неприятно спрямо вас, но не може един факт, без да бъде достатъчно проверен, без да бъде обсъден на различни нива, автоматически да се тряска в медиите и да се коментира само едната страна на въпроса. Истината е, че тези прословути 24 лева, за които бе взето решение с препоръчителен характер, и то в частния сектор, където не става дума за здравноосигурени хора, а за частни болници и кабинети, където отива този, който желае да отиде. Ние казваме, че трябва да има ред в това нещо. И не може да се правят дъмпинги, защото някой си казва - ето, аз съм толкова добър, че правя прегледи за 10 - 15 лева и хората ще ме предпочитат и ще въртя оборот... А тези 24 лева имат своята история отпреди пет - шест години. Тогава финансов министър беше г-н Орешарски и пред Българския лекарски съюз заяви следното - вас не ви интересува приходната част на бюджета, респективно в здравеопазването, искам да ми дадете разходната. И тогава експертите седнаха и направиха един проектобюджет, в който един от основните параметри, за да се разбере какви пари трябва да залегнат като база в здравеопазването, беше този показател - 22 лева за преглед в доболничната помощ. На това се стъпи, за да се оформи бюджетът като цяло. Тогава много болници дадоха своите реални разходи по клинични пътеки. Плюс тази основа от 22 лева на преглед и плюс разходите на болниците ние направихме един проектобюджет. Така че решението от Равда преди десетина дни за 24 лева преглед не е измишльотина в момента, а е една цена, която има мотиви през годините. Ето едно доказателство, че не трябва да се бърза в здравеопазването. И вместо това нещо да се вади като факт веднага, за да бъде негативно настроението, би трябвало да се обсъди и да се видят мотивите на всички страни. Включително и на финансовия министър, който е обещал отпреди година и половина, че ще остойности всички дейности, но досега такова нещо няма. Ние считаме, че десет процента от минималната работна заплата в България е една нормална цена за лекарски преглед. Защото навсякъде услугите се заплащат - и юридически, и в образованието... Съгласете се, че не може да ви сменят крана на мивката за 50 лева, а да подценяваме лекарския преглед.

- Какво мислите за идеята клиничните пътеки да отпаднат?

- Крайно време е да се случи. Клиничните пътеки изживяха своето време като форма на заплащане на медицинска дейност. Друг е въпросът какъв финансов ресурс ще бъде отделен за диагностично свързаните групи, за да бъдат ефективни.

- Ако е същият бюджет, който се отделя за здраве през последните години?

- Тогава е невъзможно да се случи. По наши данни минимум 30 - 40% от цените на сегашните клинични пътеки трябва да се отделят. Ето ние ви казваме - 24 лева за лекарски преглед. Това е основа, на която може да се определят и останалите цени. Защото диагностично свързаната група няма да се занимава само с една диагноза. Нейната цел е да обхване цялостното състояние, да предостави тази информация там, където това ще бъде остойностено, за да бъде определена реалната цена. Няма да е лесно нито на финансовото, нито на здравното министерство да осъществят това. Затова е разумно да се тръгне поетапно, да не се бърза. Защото ако избързаме и с наличния паричен ресурс мислим да правим нещо, за което няма да стигнат доникъде парите, отново ще го опорочим.

- Не е ли популизъм лекари да правят регистър на лекарските грешки?

- Тази идея на проф. Миланов беше обсъдена няколко пъти във връзка с дейността на етичните комисии. Въпросът е не да се въвежда регистър на лекарски грешки, за да се преследват колеги или да се водят съдебни процеси. Ако се погледне по-внимателно това предложение, ще се види, че става дума не само за грешка от субективен характер, а за много по-сериозни и съществени неща. Дори терминът би трябвало да бъде "медицинска грешка", защото в повече случаи става дума за грешки от обективната ситуация, а не толкова персонални. Много по-тежка е ситуацията, в която работим и невъзможността да направиш нещо, което можеш и знаеш, а недоимъкът или липсата на техника не ти позволяват това. Има и редица грешки, продиктувани от недобрата организация в системата на здравеопазването. Така че този регистър няма за цел да преследва. И този вой, който нададоха наши колеги и самият министър на здравеопазването, че виждате ли - ще се въвеждат някакви едва ли не полицейски мерки в болниците, това няма нищо общо с истината. В немалко страни в света се води регистър на пропуски в системата и тези пропуски след това се отстраняват. Това е идеята на този информатор, или регистратор на тези грешки. Смятам, че нашата професия и хората, които я работим, най-сетне узряхме за решението сами да бъдем регулатори на една такава ситуация. Това ще доведе и до промяна на отношението към здравните работници и ще повиши доверието на обществото към нас. Защото настройването на обществото срещу хората, работещи в здравеопазването, няма да допринесе за по-добро здравеопазване.

- Кой настройва обществото срещу лекарите? Вътрешният министър Цветанов прочете едни разговори от трибуната на Народното събрание...

- Този случай доста се коментира. За мен не е нормално такова нещо да се случва. По мое мнение, тогава министърът се е водил повече от емоции, отколкото от разума си.

- Защо лекарите и сестрите напускат България и реална ли е опасността да останем без медицинска помощ след няколко години?

- Според мен основната причина е икономическа, но има и други, не по-малко важни причини - реализацията на младите хора, бавния темп на специализация, недостатъчното доверие в тях, системата за следдипломно обучение не е съвсем добра... Не може един млад, напорист човек да го държиш в условията, в които се намираме в момента, и да очакваш от него героични подвизи. Той просто търси друга изява. От статистиката знаем, че напускат хора с взета медицинска специалност, тоест вече изградени специалисти, и то до 35 години. Ако този темп на миграция продължи, действително в следващите 10 - 12 години ще имаме изключително сериозен проблем. В момента в България лекарите са на средна възраст 50 - 55 години. И няма да има просто кой да ги смени само след десетина години.Така че политиците трябва много сериозно да се замислят по този въпрос. Целият разговор, който водихме до момента, само потвърждава факта, че проблемите в системата са огромни и младите хора не могат да търпят, взимат си съдбата в ръце и напускат. И не само лекари. Огромният проблем ще бъде и със сестрите, това е едно от съсловията, което е ощетено най-много.

- Българинът е сочен за най-болния европеец, така ли е?

- За съжаление е вярно. Една от причините е, че много ни е дълъг преходът от 1989 г. досега, а кой знае какво не се промени за тези над 20 години. Сиреч - желанията ни за промяна не се осъществиха докрай. За това до голяма степен сме си виновни самите ние като нация. Стресът, в който живеем, нездравословният начин на живот, храненето, здравеопазването, културата на нацията като цяло - това се факторите, които допринасят за този факт. Ние сме на едно от първите места по сърдечно-съдови заболявания, по мозъчни заболявания, по психични заболявания...

- Какво трябва да се реже в българското общество, кой е туморът ни?

- Завистта. Това е най-ужасното нещо у българина. Философията "не е важно аз да съм добре, важно е съседът да е зле", говори много лошо за нас. Просто трябва да спрем да завиждаме на другия, да повярваме, че другият е успял, и вместо да го каляме, очерняме и дърпаме назад, да видим как бихме могли да използваме неговия опит и да вървим напред. Повече доверие между нас самите, повече позитивизъм - от това имаме нужда, защото завистта няма да ни доведе до добър край.