Брой 15                                                  

(22 - 28 април 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Милко Георгиев

В навечерието на най-светлия християнски празник Великден разговаряме с председателя на Съюза на хлебопроизводителите в Плевен за тайната на вкусния козунак и как да го познаем сред изобилието от ментета, за състоянието на пазара на хляб в кризата, защо растат цените на насъщния, а се влошава качеството му.

 

От зърното до хляба правилата трябва да важат за всички

 

Милко Георгиев е роден през 1950 г. в с. Одърне, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника, работил е по специалността си няколко години в плевенски завод. Занимавал се е с търговия, а от 1990 г. е хлебопроизводител. Започва семеен бизнес, в началото прави само закуски, а после произвежда различни видове хляб и козунаци. Фурната му се намира на ул. "Данаил Попов" № 7 А. В момента е един от най-известните хлебопроизводители в Плевен, а стоката му се отличава с високо качество.

Председател е на Съюза на хлебопроизводителите в Плевенска област.

Женен, с две дъщери.

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-н Георгиев, как оценявате състоянието на вашия бранш - хлебопроизводството, в настоящия момент?

- Според мен в момента състоянието на бранша не е добро. Всеки от нас се бори за самостоятелно оцеляване. Защото вече на пазара има голяма конкуренция, хипермаркетите правят промоции, дават по-ниски цени. За да продаваш хляб там, трябва да го предложиш в големи количества. Поставят се условия, които дребният производител не може да изпълни. Но реално в хипермаркетите хлябът излиза по-скъпо на клиентите, защото 50 грама се предлагат за 18 ст. Направете си сметката - колко струва килограм от насъщния. Обаче никой не обръща внимание на тази подробност. А в нашия бранш, на дребните и средните хлебопроизводители, всеки оцелява поединично, гледаме да осигурим по-добро качество, за да се преборим с конкуренцията. Стремим се и да привлечем постоянни клиенти. Но ще има и фалити, напълно съм сигурен.

- По веригата зърнопроизводители, производители на брашно (мелниците), до хлебопроизводството, до готовия продукт, къде виждате причините за високите цени и недоброто качество?

- Цената на хляба, която е в момента, е реална. Но какво се случи всъщност? Стана така, че през миналата година брашното беше 550 - 600 лева за тон. Сега същото брашно е прибавило върху цената си около 40%, един тон се купува с 300 - 350 лева повече. Виждате, че това е приблизително една работна заплата. Ако закупиш пет тона, трябва да платиш над 1 500 лева отгоре, да осигуриш работни заплати за персонала плюс всички разходи. Значи, за да запазиш цената си от миналата година, ти трябва да ги имаш тези 1 500 лева, иначе неминуемо се налага да реагираш и също да качиш цената на хляба. Значи, ако досега си печелил нещичко отгоре, то през последната година трябва да го дадеш на мелниците, защото те предлагат тези цени.

- А каква е причината пък самите мелници да вдигат цените, не може ли да купувате по-евтино брашно от други места?

- Две мелници контролират пазара, има монопол. Това са карнобатската и софийската. Те са огромни производители, разполагат със средства, могат да си позволят да внесат качествена пшеница, когато тази на нашия пазар е с недобро качество. Затова те изкарват на пазара хубавото брашно. А аз като хлебопроизводител, ако искам да си задържа качеството, не мога да си позволя да купувам от друго място. Принуден съм да се съобразявам, защото клиентите ми са свикнали на това, което предлагам. Всяка промяна в посока снижаване на качеството ще ги пропъди.

- Тогава как оцелявате, какво е състоянието на нещата във вашата фирма?

- Брашното за баничките скочи от 700 до 1 050 лева за тон. Отначало имах 7 работници, наложи се да съкратя двама. Сега имам само един майстор и той работи на 4-часов работен ден. А ние, цялото ми семейство, реално работим по 12 часа на ден. За нас - каквото остане, почти нищо не печелим.

- Напоследък се заговори за лошото качество на хляба. Какво е състоянието на насъщния и какво да се направи, за да се подобрят показателите му?

- Досега житото се изкупуваше "на зелено" от големи предприемачи. Обикновено пшеницата се вземаше на безценица от производителите, за парите, които те получаваха, не можеха да си позволят следващата година да произведат качествено зърно. С каквото имат тръгваха по различните мелници, но вече се получава ниско качество. Само големите могат да си позволят да сложат колектори на място или да внесат качествено зърно. Затова и ние, които държим на клиентите си, отиваме при тях. Просто това е един затворен кръг, отдавна се въртим в него.

- Сега се въвеждат нови стандарти за хляба. Каква промяна устройва хлебопроизводителите, както и обикновените потребители?

- Нищо не бива да се променя, в смисъл, че Българският държавен стандарт (БДС) се забрави с годините. Според мен той е добър, работил съм с него и бях доволен от качеството. А сега се получи така, че не знаеш какво купуваш от мелниците. Тогава имаше брашно тип 500 с чудесно качество, нямаше брашно за хляб, отделно за баници, както и за козунак. Това са измишльотини, които по-късно бяха въведени все за пари. След това имахме брашно тип 700, от което се произвеждаше хляб "Добруджа", и накрая - тип 1 150 за типовия хляб. Тогава ясно се различаваха и цветовете на произвеждания хляб, например типовият се произвеждаше от тъмно брашно, но не черно, както сега някои го предлагат. Не може да има пет вида брашно тип 500, това са игри на мелниците за печалба. Какво означава например "заводски" хляб?

- А има ли пазарни основания в поскъпването на хляба или си е чиста спекула?

- Да, има пазарни основания. Когато брашното поскъпна, този производител, който е правил досега далавери, започна да закъсва. Видя, че работи на нула, иска - не иска, трябва да вдига цените си. Или той вече не може да прави измами, за да задържа цените си, защото има пазарен натиск. От позицията на хлебопроизводителя - нашата работа е специфична и никак не е лесна. Можеш да произведеш олио или салам с ниско качество и да го продадеш. Но ако хлябът е с видимо лошо качество - кой ще го купи? Нали хората веднага ще отидат на друго място и ще загубиш клиенти. А ако го изхвърлиш - кой ще ти го плати?

- Защо толкова години в България не се създадоха нормални условия за развитие на производството? Дори напротив - често се създаваха пречки за предприемачите.

- Ако се осъществяваше постоянен контрол по веригата от зърнопроизводителите до най-дребния хлебопроизводител, то бихме били равнопоставени, правилата да важат за всички. Но какво се получава сега? Мелниците никой не ги контролира, охраната им не допуска проверяващите и те си работят, както си знаят. А при мен, говоря за дребните и средни производители, идват данъчни, санитарни инспектори и кой ли още не, а аз трябва да съм изряден, иначе ми налагат санкции. Казват - вие увеличихте цената на хляба. Ами като брашното, захарта, олиото, яйцата са с по-високи цени, то ние как да произведем по-евтин хляб, закуски, баници, ето сега и козунаци за Великден?

- А сега, като ще се въвеждат новите стандарти, някой питал ли ви е вас като производители какво мислите, че трябва да се промени?

- Няма такова нещо. Никой за нищо не ни пита. Само ни налагат някакви ограничения постоянно.

- Икономическата и финансова криза през последните години как се отрази на вашия бранш? Има ли тенденция към излизане от нея, както се говори напоследък?

- Когато човек работи и има пари - може да си купи качествен хляб, пък и всичко останало. Ако не може - ще се задоволи с каквото му се предлага за средствата, с които разполага. Ако предприятията работеха, ако имаше заетост, хората нямаше да бягат в чужбина. Трудовата миграция, обезлюдяването в кризата повлияха негативно върху производството. Защото в един 150-хиляден град само 1% да дойдат и да пазаруват от теб, това си е солидна клиентела. Не е същото, ако градът се стопи до 50 хил. души, тогава и потреблението намалява. Хората заминаха, а от това страда и производството.

- А какви са отношенията между отделните производители във вашия бранш? Не засили ли кризата нелоялната конкуренция, както стана в други браншове?

- Крайно време е вече и на нашия пазар клиентът да определя качеството. Това означава когато даваш пари, да получиш качество срещу тях. Ако беше така, и в нашия бранш щяха да печелят добросъвестните производители.

- Преди около седмица излезе информация, че ядем храни второ качество, само защото живеем в Източна Европа. Как бихте коментирали това? Не трябва ли да има единни стандарти навсякъде?

- Ето ви един пример - нашата качествена пшеница се изнася за чужбина, а това, което остава тук, няма нужното качество. Е, как да произведеш хубав хляб от второкачествено зърно? Когато пък имаме нужда от внос, пак получаваме от чужбина второкачествена пшеница. Моите наблюдения показват, че някъде до 1995 г. имахме зърно с прекрасно качество, но от 1996 г. насам то започна да се влошава, та до днес.

- Търсили ли сте начини да участвате в проекти, за да получите пари от европейските фондове? Мислите ли, че вече има изгледи за улесняване на достъпа?

- Доволен съм от базата си, техниката ми е добра. Засега не съм проявявал интерес към средства от европейските фондове. Но мисля, че по-едрите предприемачи имат реален шанс да получат пари по програмите. Дори и в земеделието европейските пари са предназначени за големи масиви, затова хората трябва да се кооперират по някакъв начин, за да имат достъп.

- Тези дни ще посрещнем Великден, всеки ще спретне празнична трапеза. Някои производители и търговци работят под мотото: "Ден година храни". Защо толкова години не бяха взети мерки, за да се прекрати неоправданото надуване на цените преди празници?

- Не е оправдано. Но дребният производител гледа да изкара нещо от дните преди празника. Говоря например за производителите на козунаци, които работят само за празника. Те обикновено вдигат цените, но това е спекулативно. За нас, които произвеждаме целогодишно, не е проблем да продаваме на същите цени, защото разчитаме на оборота.

- Какво бихте посъветвали хората, които искат да изберат козунаци с добро качество за трапезата си? Какви белези трябва да имат?

- Ако искате да се снабдите с качествен козунак, е добре отрано да огледате пазара. Практиката е такава - на място да се пече козунакът, да се види от какво тесто е замесен, да се опита предварително. А сега в Плевен козунаци идват от Червен бряг, от Койнаре, откъде ли не още. Минават през няколко ръце, губят от хранителните си качества, а клиентът получава накрая престояла стока. Директно от фурната трябва да се вземе козунакът. Ако е качествен има златист цвят, бухнал е, като го разчупиш се точи на конци, отгоре е намазан със захарен сироп и е лъскав.

- Каква е най-добрата рецепта за козунак според вас?

- Всичко е в мярката, да уцелиш количеството на захарта например - да не е нито безвкусен, нито пък тежък, че да не може да втаса. Всяко брашно е различно - едно поема 50 литра вода, друго - 55 литра. Трябва да знаеш и каква есенция купуваш, дали яйцата са пресни. Затова аз, за да постигна качество, вземам най-скъпите продукти. Козунакът е деликатна работа, не всеки може да го прави. Тайната е в свинската мас, от олиото тестото не става толкова пухкаво.

- А каква е нормалната цена за козунака тази година?

- Големият с подправки е 900 грама и струва 6 лева. По-малкият, обикновеният, от 800 грама излиза 4 лева. Предлагаме и по-малък грамаж, съответно по 3 и 2 лева от всички видове.