Брой 13                                                  

(8 - 14 април 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Майор Момчил Риладжиев

 

По решение на Международната федерация по авиация от 1969 г. 12 април е обявен за Международен ден на авиацията и космонавтиката. Тогава се случва първият в историята на човечеството пилотиран космически полет. Той е осъществен от Юрий Гагарин, командир на руския кораб "Восток". На тази дата през 1961 г. в 9 ч. и 7 мин. московско време първият космонавт полита в Космоса и прави с кораба една обиколка около Земята. На височина 7 км Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат. Космическият полет трае 1 час и 48 минути, но остава завинаги в историята на човечеството.

За избора да си летец, за очакванията към авиацията, за вълненията при пилотирането на изтребител и свръхлек самолет разговаряме с майор Момчил Риладжиев.

 

Мирисът на изгорял керосин все още доста ми харесва

 

Майор Момчил Риладжиев е роден на 11 декември 1973 г. в Стара Загора. Живее и учи в Плевен. Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по механоелектротехника през 1992 г. Приет е за курсант във ВВВУ "Георги Бенковски" - Долна Митрополия. Висшето военновъздушно училище завършва през 1997 г., специалност летец-пилот за ВВС.

След като завършва, служи в авиобазите Чешнегирово и Каменец. От 2005 до 2008 г. е в авиобазата в Долна Митрополия, където е инструктор, паралелно с това като асистент преподава в авиационния факултет "Въздушна навигация" и "Тактика на ВВС".

През 2010 г. завършва Военната академия "Г. С. Раковски" - София. От август същата година е на служба в Граф Игнатиево като зам.-командир на ескадрила.

Като хоби започва да се занимава с лека авиация. От май 2007 г. е избран за председател на управителния съвет на Българската асоциация на леката авиация.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Майор Риладжиев, празнувате ли на 12 април?

- Да, аз харесвам и празнувам този ден, защото космонавтиката е естествено продължение на авиацията и те са неразривно свързани. Формално въздушното пространство е до височина 100 км над земната повърхност, а нагоре е Космосът. Най-често аеродинамичните летателни апарати се използват до височина 20 км.

Полетът на Гагарин е една кулминация на невероятен човешки труд, не само на руснаци, а и на немци, американци и доста други тогавашни специалисти.

- Защо в Плевенско не се предвиждат някакви мероприятия за празника?

- 12 април ще бъде отбелязан по различни начини в цяла България от хората, които са свързани с авиацията и космонавтиката. Например на летище "Пловдив" Техническият университет - София (филиал Пловдив) и вертолетната авиобаза "Крумово" ще отбележат заедно деня с празник на университетската специалност "Авиационна техника и технологии" и ден на отворени врати за авиобазата. Предполагам, че и в Плевен и във Военновъздушната учебна база и факултет "Авиационен" в Долна Митрополия ще има планирани мероприятия за 12 април.

- Защо избрахте професията на пилот? Какво очаквахте от авиацията, когато избрахте този път?

- Моите доста весели първи седем години преминаха в авиоградчето в с. Каменец, Плевенско. Мирисът на изгорял керосин все още доста ми харесва. Не е екологично, но аз си го харесвам (смее се). Тогава обикнах тази дейност и хората в нея. По-късно разбрах, че за едни от тях това е просто професия, а за други - призвание и съдба.

А през последните години разбрах, че авиацията може да бъде и хоби, за след работно време, през което си зает с друга или подобна дейност. Преди години авиацията беше само за професионалисти - военни и цивилни, а сега е достъпна за почти всеки желаещ.

В авиацията има четири основни специалности - пилот, ръководител полети, техник и логистик. Всеки избира според своите психофизиологически способности, темперамент и нагласа. Аз харесах инстинктивно пилотската дейност. Напоследък често действам и по другите специалности.

- Оправдаха ли се първоначалните ви очаквания към авиацията?

- Да, очакванията ми се оправдаха и макар и нелесно все още се движа в посоката в живота, която избрах като дете. Занимавам се професионално с авиация и се старая да помагам на тези, които се занимават любителски с нея.

- Вие сте второ поколение инструктор. Мислите ли, че след вас идват качествени пилоти, които да поемат щафетата, като имаме предвид промените, които настъпиха с времето във военната авиация?

- Сега малко по-трудно от преди се осигуряват кадри с необходимата физическа подготовка по старите критерии. Но тъй като и нужната бройка е доста по-малка, ВВС и ВМА успяват. Сегашните обучаеми курсанти достатъчно добре се справят със сериозното предизвикателство да учат и да пилотират. И успяват. В частните авиационни учебни центрове на търговската авиация също успяват да подготвят нови кадри. Аз добре знам, че нивото на подготовка на авиационни специалисти в Долна Митрополия е доста високо и България така остава авиационна държава.

- Кое е най-важното, на което учехте курсантите?

- Че трябва да горят в авиацията, но и да внимават да не прегорят твърде рано. На запад има летящи пилоти над 90-годишна възраст. Трябва да живееш по определен начин, за да бъдеш пилот по-дълго и да оставиш следа зад себе си. Но това не би трябвало да става на всяка цена и да пречиш на развитието на по-младите. Нужно е първо да натрупаш известен опит и познания, после да ги раздаваш и да помагаш, а не да бъдеш егоист и влюбен в себе си нарцисист. Пилотската професия се предава от човек на човека, тя не може да се усвои само в клас. Инструкторът води ученика по един нов път, възпитава го и трябва да му дава най-вече добър пример как да живее добротворно.

- Како мислите за това, че Военновъздушната учебна база в Долна Митрополия не успя да върне статута си на висше военновъздушно училище?

- Все още се надявам, че Министерски съвет ще се събере и ще реши да даде на структурите в Долна Митрополия и Военновъздушните сили да създадат Военен авиационен учебен център, който до голяма степен би могъл да се самоиздържа.

- Вие сте председател на Българската асоциация на леката авиация. Защо решихте да съчетаете бойната с леката авиация?

- Защото харесвам всякаква авиация и не я деля на военна и останала.

- Преди две години, когато стана инцидента край Севлиево (тогава двама делтапланеристи загинаха), от БАЛА поискахте промени в законодателството, тъй като се появиха доста неизяснени въпроси, свързани с проверката на техническата изправност на летателните средства и т. н. Какво се случи от тогава до сега - нещо промени ли се?

- Процесът на промени е бавен, но непрекъснат. Авиацията за добро или зло е консервативна като църквата. Доста българи и дори администрацията вече разбраха накъде е правилната посока и сега вървим нататък. Очаквам до 6 месеца промени в Закона за гражданското въздухоплаване за сегмента на любителското непрофесионално летене.

- Какво трябва да знаят хората, които летят с леки въздухоплавателни средства?

- Най-важното, което трябва да имат предвид, е да не опитват сами да се учат да летят. Знам за няколко българи, които са се научили сами да летят - това е някакво явление, което науката трябва да изследва как се е случило. Тези хора не са се пребили, не са пострадали, а сами са се научили да излитат и да кацат с мотоделтапланери и със самолетчета. Това е много сериозна грешка. Нито един пилот не трябва сам да се учи. Авиация съществува от 107 години в света, в България самолетите дойдоха преди 100 години и авиационното обучение винаги е свързано с предаване на умения от по-опитния летец на по-неопитния. Първо се започва с теоретичното обучение - поне един месец. Аз съм учил две години преди да се кача за първи път на самолет. При любителите пилоти е добре да бъде поне три месеца първоначалното теоретично обучение, след това да започне практическото летателно обучение, като на 15-ия час да се направят първите самостоятелни полети и да продължи обучението с инструктор поне до 25 часа. Това е само първото стъпало - самостоятелните излитания и кацания в района на площадката. Един пилот на самолет може да се нарече сравнително опитен, когато направи поне 200 часа във въздуха, или около 500 - 600 кацания.

- Вие на какво сте летял?

- Чешки учебни самолети, швейцарски учебен самолет, руски изтребители, леки и свръхлеки самолети различно производство, някои от които експериментални, и парапланери. Имам само 14 парашутни скока.

- Кое е по-вълнуващо - да пилотираш изтребител или свръхлек самолет?

- Аз харесвам и двете. Но с мощния изтребител можеш да си докараш по-големи емоции и претоварвания естествено.

- Кое е по-опасно?

- Еднакво опасно е летенето без подготовка независимо на какво.

- Кое е най-голямото предизвикателство за вас, когато сте в небето?

- Най-голямо предизвикателство е да усвоя прецизно акробатичния пилотаж и въздушния бой с голяма динамика и претоварвания.

- Разкажете за вашия най-вълнуващ полет...

- Непреднамерено влизане в свредел с лек самолет на 300 метра и извеждане на 100 метра.

- Какво ще пожелаете на вашите колеги по случай празника?

- Да не спират да летят. И в прекия, и в преносния смисъл. Който има желание, намира начин, а не оправдание. Весели полети на всички!