Брой 6                                                  

(11 - 17 февруари 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Румен Овчаров

 

Бившият енергиен министър наскоро посети Плевен и Белене във връзка с изграждането на Втора атомна. Според него причините за забавянето на строителството са икономическите интереси на американските компании в ТЕЦ "Марица Изток" и на посланика Джеймс Уорлик, както и слугинажът на сегашното българско правителство и Синята коалиция.

 

Правителството бави АЕЦ “Белене” заради подкрепата на американците

 

Румен Овчаров е роден на 5 юли 1952 г. в Бургас. Завършил е висше образование в Московския институт по енергетика, специалност "Атомни електроцентрали и установки", като инженер физик. Работи в АЕЦ "Козлодуй". Завършва и Висшия икономически институт "Карл Маркс", специалност "Макроикономика". Специализирал в САЩ, Канада, Франция и Финландия. Бил е заместник-главен директор на "Енергопроект", заместник-председател на Комитета по енергетика. Министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Жан Виденов, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. Депутат в 38, 39, 40 и 41 НС от Коалиция за България.

Владее руски и английски език. Семеен, с три деца.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Овчаров, според вас ще бъде ли построена АЕЦ "Белене", кога и на каква цена?

- За да отговорим на този въпрос, първо трябва да видим логиката в действията на днешните управляващи, ако въобще има такава. И да погледнем проекта "Белене" в светлината на антикризисните мерки на правителството. Очевидно е, че управляващите се провалиха и на практика няма никакви антикризисни действия, така че перспективата пред централата от тази гледна точка е доста неприятна. А възможностите за провеждане на антикризисни мерки от гледна точка на икономиката не са толкова сложни и толкова много. Едното е стимулиране на бизнеса и икономиката на страната с ресурса, който има държавата. Второто е пълноценното използване на евросредствата. И третото - привличане на чуждестранни инвестиции, които, идвайки в България, да работят за българската икономика. Със сигурност вече можем да кажем, че правителството се провали и в трите насоки. Българският бизнес е в тежко положение, и то благодарение на целенасочените действия на Дянков и хората около него. Усвояването на евросредствата е на равнище 6 - 7%, въпреки голямото приказване, и България за 2010 г. е нетен донор в ЕС - т. е. повече плащаме, отколкото получаваме, и това се случва за пръв път. И третата страна е провалът с привличането на чуждестранния ресурс. Чуждестранните инвестиции за 2010 г. са 800 милиона или 4 пъти по-малко отколкото бяха през 2009 г. Един от тези провали е и АЕЦ "Белене". Две години на практика по проекта не се прави абсолютно нищо. А този проект, тези 1 или 2 милиарда, които щяха да бъдат инвестирани за този период от време, щяха да създадат 5 - 6 хиляди работни места в България, щяха да привлекат чуждестранен ресурс, който да създава работни места в България, да плаща данъци тук, да се плащат заплати. Чрез този обект ние на практика щяхме да дадем сериозен тласък на цялата българска икономика. Но това не се направи.

- Защо според вас?

- Най-елементарният отговор е, че проекта "Белене" го вкараха в геостратегическата проблематика, т. е. в новото геостратегическо разделение САЩ - Русия. Има нещо вярно и в този ракурс, но той не е цялостен. Защото геостратегията, особено когато става дума за САЩ, винаги има и някакъв конкретен прочит, особено в областта на енергетиката. Да, вярно е, че САЩ са решили, че руските енергийни потоци трябва да бъдат контролирани. И те са решили, че страната, която най-добре, най-лоялно към САЩ ще върши това, е Турция. Затова техният напън е този - всичко да минава през Турция. Ролята, която Иван Костов изигра през 1998 г., воювайки с Русия, доведе до това, че вместо България сега да транзитира около 30 милиарда кубически метра газ за Турция, транзитира 16 - 17 милиарда общо. Останалите минават през Черно море по т. нар. проект "Син поток", за който някога Костов твърдеше, че това не може да се случи. И България изгуби по проста сметка около 1 млрд. и 200 - 300 милиона евро от това, че тези транзити не минават през страната ни през последните 13 години. Тук обаче, когато казваме това, трябва да кажем, че тези геостратегически позиции на САЩ са силно зависими от хората, които ги олицетворяват. Докато беше Джон Байърли в България, той не се изказваше срещу "Белене". И отиде в Москва. Сигурно, ако беше говорил срещу "Белене", нямаше да отиде в Москва, а сега е там. Новият посланик Джеймс Уорлик не разбира даже и какво говори, той очевидно няма да ходи в Москва.

- А защо го прави?

- Сега върви една такава дилема - дайте да правим 7-и и 8-и блок в АЕЦ "Козлодуй", а да не правим "Белене'. Тази идея се лансира най-вече от сините и от Иван Костов. Това е много глупаво, защото по времето на Костов експертен съвет на тогавашния Комитет по енергетика взе решение, че 7-и и 8-и блок на "Козлодуй" са значително по-неефективни икономически, а и радиационно по-спорни от новите блокове в "Белене". Но американският посланик си представя, че в "Козлодуй", ако стане така, 7-и и 8-и блок ще са уж с американски реактори. Той навярно не е разбрал още, че "Уестин хаус електрик" - американската компания, която беше в началото на развитието въобще на ядрената енергетика, вече отдавна не е американска, тя е японска. И той си представя, че един от проектите на тази компания ще бъде изграден в "Козлодуй". Само че този проект не е изграден никъде, той тепърва се лицензира за една от площадките в Калифорния. И цената му ще бъде може би между 3 и 4 пъти по-висока от АЕЦ "Белене". По никакъв начин няма да превъзхожда и от гледна точка на безопасността. Но той си приказва посланикът. Такова говорене има обикновено и някакъв конкретен икономически интерес.

- Какъв е той?

- Конкретният икономически интерес е много простичък. Едно от твърденията е, че за "Белене" няма да има пазар. Аз пък твърдя, че ще има. Тези, които се страхуват от "Белене", се страхуват, че ще бъдат изместени от този пазар, и то не някъде в региона, а в България. Пак ще отворя една скоба - до момента няма голям енергиен проект в България, който да е реализиран без американците. Те са досега три големите проекти. Единият е реконструкция и модернизация на 5-и и 6-и блок в "Козлодуй". Другият е заместващата мощност в ТЕЦ "Марица Изток 1", който беше по-малко от 1 милиард долара, сега вече е около 1,5 млрд. евро. И третият е ТЕЦ "Марица Изток 3", който беше американски проект на компанията "Ентърджи", а после поради кризата се препродаде на италианската компания "Енел". Всички тези големи проекти са с американско участие. Когато Костов някога налагаше проектите в "Марица Изток", той сключи договорите така, че България е длъжна да изкупува електроенергията от тези две централи за 15-годишен период по изключително високи цени, които са горе-долу два пъти и половина, почти три пъти по-високи от цената на ТЕЦ "Марица Изток 2", която е държавна. Едната централа - ТЕЦ 3, вече се е изплатила около 5 години, т. е. след 10 г., когато "Белене" влезе в действие, за нея този задължителен период на изкупуване ще свърши. ТЕЦ "Марица Изток 1" ще има още няколко години и след влизането на втория блок на "Белене" в действие. Но когато влезе "Белене" в действие, неговата електроенергия ще бъде на цени приблизително два пъти по-ниски от цените на тези две електроцентрали. И тогава гарантираният пазар на американците и гарантираните печалби изведнъж ще се изпарят.

- Те няма да бъдат конкурентоспособни...

- Точно така. Т. е. тази електроенергия, която те са произвеждали и която НЕК задължително е изкупувала, ще бъде заместена от по-евтината електроенергия от АЕЦ "Белене". Ще бъде ли лошо това за България? Очевидно няма, след като заменяш една по-скъпа електроенергия с една по-евтина. Но ще бъде ли лошо това или не толкова добре за тези инвеститори, които са си вложили парите в "Марица Изток" 1 и 3? За тях очевидно ще бъде по-лошо, защото те ще трябва да търсят някакъв друг пазар. И този друг пазар при всички случаи ще бъде със значително по-ниски печалби. Тогава частният американски интерес, включително и на посланика, не е ли насочен срещу проекта "Белене"? Ами насочен е. И той го прави човекът така, както може - дърварски, грубиянски, но... така са го научили, така го прави. Само че това означава ли, че България трябва да се съгласява...

- Искате да кажете, че нашето правителство играе, грубо казано, по свирката на американците?

- Точно това искам да кажа.

- Срещу какво?

- Срещу тази подкрепа, която получава. Виждате американският посланик, даже и по тия скандали със СРС-тата, със скандалната намеса на изпълнителната власт в съдебната, някакси премълчава. Това е цената. Само че тя е прекалено голяма. Ако едно правителство е готово да жертва дългосрочния интерес на страната си, за да гарантира краткосрочно подкрепата си на една от Великите сили, извинявайте, но това е прекалено конюнктурно, за да бъде по някакъв начин подкрепяно и поддържано.

- Както описвате нещата излиза, че вие не сте оптимист, че през март ще има окончателна договореност с руснаците за АЕЦ "Белене"?

- Ние вече един март преживяхме - миналата година, когато пак изтичаха тези срокове. После ги отложихме за септември. Сега ги отложихме пак за март. Докога ще тупаме топката? Какво искаме всъщност?

- А руснаците докога ще ни чакат според вас?

- Русия има ясен интерес. И ние някога го използвахме. Русия има интерес да изгражда "Белене". Нейният нов тип реактори за пръв път влизат на европейска територия, в страна от ЕС. Въпросът е, че ние не усещаме своя интерес. Между другото, ако трябва да бъдем докрай скандални, когато през 1998 г. Шиляшки започна конкурс за избор на инвеститор за заместващата мощност на ТЕЦ "Марица Изток 1", го проведоха по т. нар. конкурс с инициираща страна. Инициираща страна значи следното: всички кандидатстват, представят си офертите и само едната фирма, която по някакви причини е наречена инициираща страна, дава оферта един месец по-късно, след като всички останали оферти са известни. Там участваха американски, английски, руски, японски компании. И иницираща страна беше никому неизвестната американска компания "Три Си", на тогава все още достатъчно добре известния бивш шеф на "Изот импекс" Коко Димитров. Тази компания тогава спечели търга и малко по-късно продаде цялата си собственост на американската "Ей и Ес". Само че продадоха 88%. Едни 12% тогава, през 2001 г., при транзакциите някакси останаха в небитието и неизвестно чии са. И тогава предположенията на хората, които се занимаваха с тая работа, бяха, че тези 12% са, така да се каже, делът на тогавашните управляващи. Това са Иван Шиляшки, Иван Костов и цялата група. Затова е и ентусиазмът, с който Костов се бори срещу проекта "Белене".

Това е интересът на Синята коалиция. Освен проамериканският слугинаж.

- Какво губи България - и със самото забавяне, и ако този проект изобщо не бъде реализиран?

- Елементарна сметка показва, че АЕЦ "Козлодуй" в момента произвежда електроенергия за около 700 милиона лева на цените, на които я продава сега. Тези цени са два пъти по-ниски от цените, на които ще продава АЕЦ "Белене". Ако сметнем, че за този период от време ние сме забавили проекта с 3 г., най-малката загуба е, че ние сме пропуснали да произведем продукция за 2 млрд. лв. Това е най-простата загуба, най-малката пропусната полза. Сложете към нея трите години, през които проектът се оскъпява - инфлацията си върви, плащат се лихви за ресурса, който е взет от банките. Всяка година забавяне според мен води минимум до 1 млрд. лв. загуби. На практика вместо да печелим след 2 - 3 г., ние ще продължим още 10 г. примерно да плащаме огромни лихви, да не получаваме приходи от производството на тази централа. Най-важното сега, в най-тежките години на кризата е, че ние се лишаваме от възможността да създадем работни места, да плащаме данъци, да осигуряваме приходи и заплати в България. И то с чужди пари, не с български.