Брой 4                                                  

(28 януари - 3 февруари 2011 г.)


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Камелия Парашкевова

Камелия Парашкевова е от Плевен, на 37 години. Майка е на четири деца - дъщерите й Камелия (10 г.), Никол (9 г.), Рая (6,5 г.) и Виктория (4,5 г.). За това какво е да отглеждаш четири деца в днешна България, за решението на Камелия и Румен да бъдат многодетни родители, е разговорът ни с плевенчанката.

Всеки ден трябва да показваме на децата си, че ги обичаме

Интервю на Поля ТОМОВА

- Камелия, как се решихте да имате четири деца? Това е голямо изключение в днешно време.

- Никога не съм мислила, че ще имаме четири деца. Първото ни се роди през 2000 г., момиченце, на 25 ноември. Винаги мъжът ми си е мислел, че ще има момче. И винаги е искал това. Дори първия път, след видеозона казаха, че ще е момче. Тогава Румен три дни гледаше в тавана, усмихваше се сам на себе си и си викаше - а, добре, то ще е момче. Обаче на всички следващи прегледи ми казваха, че ще е момиче. Той викаше - а, това не е вярно, момче ще е. Роди се момиченце. Румен каза, че е искал момче до мига, в който е видял дъщеря си. След това вече нямаше проблем. После решихме, че ще имаме още едно дете. Ками, първото ни дете, беше на четири месеца и аз вече бях бременна с Никол. Така се роди тя, стана бебе на годината, роди се точно на Нова година. И другите не съм и усетила кога се родиха и кога пораснаха. Най-трудно ми беше с първото дете, след второто буквално се гледаха без проблем. Така че не усетих кога станаха четири дъщери... Вече са големи.

- Всичките те планирани ли са?

- Планирани и желани бебета са и четирите.

- Когато се женихте, обсъждахте ли със съпруга си това, че трябва да имате толкова деца?

- Ние не сме се женили и досега. 17 години живеем без брак, като това в никакъв случай не ни прави по-малко семейство от тези, които са сключили брак. Не мисля, че това е пречка да имаме четири или пет деца. Не сме обсъждали бройка, но сме знаели, че няма да останем с едно дете. Както се гледат две, така се гледат три, така се гледат и четири. Съвсем смело мога да заявя, че трябва организация и децата се гледат. Както си сготвил за четирима души, така си сготвил и за пет. Това не ти нарушава кой знае колко бюджета или нещо друго. Така че не е трудно, гледат се четири деца.

- Как постигате организацията в семейството?

- Децата буквално са породени. Ками е на десет, Никол на девет, Рая на шест, Вики - на четири. Като организация вече е по-трудно, защото едните са на училище, а другите - в детската градина. Но пък преценихме и взехме жилище близо до училището, в центъра на града. Двете по-големи са ученички в СОУ "Иван Вазов", третата ще бъде наесен в първи клас, вече я записахме в същото училище, четвъртата ходи на градина, която също е близо. Вече почти се оправят сами, ходят сами на училище, връщат се, различни смени са, оправят се. Децата се справят сами... И първокласничката - и тя ще се оправя, няма как.

- Четири деца делят ли се по някакъв начин?

- Коренно различни са четирите и никога разпределението не е едно и също. Ще ги видя да си играят най-малката с най-голямата, втората с третата, никога групата не е една и съща. Играят и заедно. Искам да споделя, че когато взехме компютър, мислех, че няма да се отлепят от него. Не забелязвам обаче такова нещо. Просто като са четири, си намират на какво да играят - пъзели ли ще редят, мъниста, гердани нижат, гривни, всеки ден имам подарък ново бижу от тях. Не стоят на компютъра, което мен ме радва определено. Така че засега не се налага да въвеждам график и часове за компютъра.

- Най-голямата - Камелия, чувства ли се отговорна за другите сестри?

- Не. Ками беше на година и един месец, когато се роди Никол. И реално няма спомени да е била сама, нито изпитва някаква ревност към другите... Имам чувството, че те винаги са били четирите. Няма го този егоизъм, който съществува при две деца с по-голяма разлика. Няма ревност, няма това е мое, онова е твое. Ками е по-грижовна към най-малката - Вики, която пък сама си преценява кога й е удобно да е малка и кога да е голяма. Тя е на пет години, осъзнат човек и умее да манипулира каките, и то съвсем съзнателно. Хитра е. Те се усещат отвреме-навреме, ама няма какво да правят.

- В битов план как се справяте?

- Ами например с прането - един ден се слага една пералня, на другия ден - две. Няма как да не е така. Имаме битови удобства, сушилня, която е много необходима, особено през зимата - излязат навън, намокрят се... Как се готви? Както се готви за семейство с две деца, така и за семейство с четири. Винаги има една, която не яде сготвеното. Няма как, ние сме голямо семейство, задължително един нещо не обича. Като не обича, има филия. Намазва се една филия за тази, която не обича яденето, и яде. Няма как да се готви за шест човека различна храна. Има сготвено ядене, който не го яде, да си намира какво.

- Глезени ли са?

- В никакъв случай. И това го казвам не само аз, казват ми го хора, които са странични на семейството. Няма как да има глезотии в семейство с четири деца, дори има малко по-строг ред.

- Какво се случва като тръгнете да пътувате някъде?

- Какво ли? Затваря се багажникът на колата с крак. Много са саковете, много багаж има. Големите сами го приготвят и аз само го ревизирам. Тази година изпаднахме в следната ситуация - отидохме на море юли месец и първите дни беше 14 градуса. Ние сме си взели потници, къси панталони, все пак отиваме на море, и само по един суитчър. Времето се задържа студено през три дни от седемдневната ни почивка. Накрая по суитчърите им имаше менюто - какво са яли през тези три дни. И аз не мога да ги изпера, защото друга плътна дреха няма. Много багаж се взима, защото сме много хора. За радост, имаме голяма кола, която побира всичко. Но те все още са малки. Ще дойде момент, в който ще взимат и дрехи, които няма изобщо да облекат. Нормално е, те са момичета. Оправяме се общо взето.

- Финансово как издържате?

- Имаме собствен бизнес - отглеждаме гъби и слава Богу, нямаме финансови проблеми. Но всъщност аз в никакъв случай не прекалявам с излишни разходи. Те знаят, че като се каже "не", това няма да се купи, не се настоява за него. Защото съм виждала други деца, които буквално се тръшкат да им се купи нещо. При нас това го няма. Не се купуват неща, които утре ще са в коша за боклук. Повече пари мога да дам за дреха, защото при нас се износват. Но за евтини боклуци, които не им трябват и знам, че ги искат само защото са ги видели, те знаят, че кажа ли - не, значи не.

Трудно е, когато се разболеят, защото едно лечение на един бронхит си е пари. Едната предава болестта на другата и се получава верижна реакция. Сега са вече по-големи и по-рядко се случва. Но когато бяха по-малки, влизам в аптека и оставям една доста солидна сума.

- Държавата помага ли по някакъв начин на вас и на хора като вас, които са решили да отгледат толкова деца?

- Не. Може би, ако децата ми носеха само моето име, не бяха припознати от баща, както ромките процедират, тогава може би... Ама понеже нашите деца си имат и майка, и баща, няма помощ от държавата заради това, че сме многодетно семейство. Не че съм търсила такава помощ. Не съм, защото нямам нужда от нея. Но пък и никой не ни е търсил. И беше много странно, че кметът не знаеше, когато Никол стана последното бебе на 2001 г. Жалко е, че държавата не помага на родители с повече деца. И за мен е странно, че за четвърто дете майчинството е шест месеца. Това е недопустимо. Как, какво да правиш, на кого да го оставиш? Тук искам да благодаря на майка си, която много ми е помогнала и продължава да ми помага, нейната помощ е просто безценна. Но да се върна на темата, че държавата не помага с нищо на българките да раждат и гледат повече деца... И в утрешния ден ще стане така, че шепата български деца, които ние сега отглеждаме, ще издържат масово ромските деца, които няма да работят, защото са неграмотни. В никакъв случай не искам да ме обвинят в дискриминация, но това е факт. Аз гледам мои приятели, на които децата сега завършват училище. Знаете ли какво ги съветват: върви навън, махай се от тази държава! И правилно, аз също ще посъветвам моите така. Какво да правят тук? Има и друго нещо - хора, които имат финансова възможност, имат по едно дете. Това също не го одобрявам, защото когато можеш да отгледаш още деца, да им осигуриш нормален живот и образование - защо не? Но мисля, че тук проблемът е в егоизма на българката. Е, ми то вече порасна, как ще се занимавам пак с памперси, тъкмо отслабнах, сега пак ли да се надуя... Другото е, че българката започна да ражда първото си дете на по-голяма възраст. И ако си родила на 35 г. първо дете, как и кога да раждаш пак...

- Весело ли е във вашата къща?

- Така ми казват всички - у вас е винаги весело. Не казвам, но никога не е скучно. Нямаш време да скучаеш. Вечер, когато всички заспят, пускам телевизора и просто гледам нещо, каквото и да е... Оставам сама със себе си... Това, което съм искала да видя, вече е свършило... Случвало ми се е в един и същ момент да чуя от четири страни: мамо, еди какво си... Аз не мога да отговоря на първия въпрос, следва втори от същото дете, а не съм започнала да отговарям на другите три... Но пък когато сестра ми вземе една от дъщерите ми на гости, аз търся четири деца и това, което го няма в момента, ми липсва. Търся му гласа, оглеждам се за него и когато си дойде, може да ми е по-шумно, по-трудно, но ми е по-спокойно...

- А имате ли време лично за вас?

- Единствено откраднатото... Фактът, че имаме собствен бизнес, ми позволява например два часа да не съм на работа и да отида на типично женски неща - маникюр, фризьор, или да си говоря на кафе с приятелка.

- Казахте, че държавата не ви помага като родители, а в бизнеса?

- Тук всеки сам се оправя и всеки ден е борба - за пазар в нашия случай. Нашият бизнес е такъв, че има много дребни производители, които отглеждат гъби в мазето си. Те не са фирма, нямат работници, не плащат данъци, но просто гъбите им са на кооперативния пазар и подбиват цените. Но това е държавна политика, всеки търси място под слънцето.

- За политика говорите ли си, интересувате ли се?

- Това е извън нашия живот.

- Интересува ли ви това, което се случва - СРС-та, кой кого подслушва?

- Изобщо не ме интересува. Мен ме интересува да са ми живи и здрави децата, а кой кого подслушва - това са някакви неща, които са далеч от нас.

- На какво искате да научите децата си?

- Аз мисля, че всеки родител иска да научи детето си на добро. Искам да науча моите деца, че имат опора в семейството и вкъщи, че какъвто и проблем да имат, той може да се обсъди у дома. Да нямат страх, да дойдат и да кажат всичко, защото всяко едно нещо може да се предотврати, ако е споделено с родителите. Искам децата да знаят, че вкъщи имат голяма опора, на която винаги могат да разчитат. За мен винаги семейната среда е най-големият пример. Ако едно дете живее в семейство, в което вижда, че майката и бащата се обичат, то израства по-уверено в себе си. Расте обичано дете. Всеки ден трябва да показваме на децата си, че ги обичаме, и че ние се обичаме. Трябва да виждат, че бащата целува майката, а не я удря. Когато детето расте в сигурна среда, то израства уверен човек, със самочувствие.

- Какво им пожелавате?

- Най-вече здраве. Другото те сами ще го направят. Нека всяко тръгне по собствения си път, да бъдат уверени, че точно това искат. А ние винаги ще бъдем до тях и ще им даваме съвети и сила.