Брой 3                                                  

21 - 27 януари 2011 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Доц. д-р Светлозар Стойков

 

По случай Деня на родилната помощ - 21 януари, или т. нар. Бабин ден, разговаряме с един от най-търсените акушер-гинеколози в Плевен. От позицията на своя 25-годишен стаж доц. д-р Светлозар Стойков разказва за професионалния си избор, за спецификата на съвременното раждане, отговаря на въпроса защо акушер-гинеколозите са предимно мъже, както и дали емигрирането на лекари в чужбина ще остави родилките отново в ръцете на "баби".

 

Похвално е, че все повече жени искат да родят нормално

 

Доц. Светлозар Стойков е роден през 1960 г. във Велико Търново. Средното си образование завършва в родния си град, а висшето - във ВМИ - Плевен през 1986 г. Работи една година в aкушеро-гинекологичното отделение на Районна болница - Г. Оряховица, а след това 3 години в Акушеро-гинекологичен комплекс - Велико Търново. В Плевен е от март 1990 г. През 1991 г. придобива специалност по акушерство и гинекология. Две години по-късно - през 1993 г., и научна степен - става кандидат на медицинските науки (сега доктор по медицина). От 2007 г. е доцент в акушерската клиника към УМБАЛ "Д-р Г. Странски". През същата година завършва в Свищов "Застраховане и социално дело" - магистърска програма "Здравен мениджмънт". От 2008 г. е ръководител катедра "Акушерски грижи" към факултет "Здравни грижи" на Медицинския университет в Плевен.

В момента ежедневието му минава в УМБАЛ - Плевен, в акушеро-гинекологична болница "Св. Марина" и Медицинския университет.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Доц. Стойков, защо избрахте лекарската професия?

- Случайно. Исках да стана юрист, но по онова време имаше райониране. Същата година, когато аз трябваше да кандидатствам, нямаше бройки за Великотърновски окръг. Понеже бях отличен ученик, участвах във всички олимпиади. В X клас на национална олимпиада по биология се класирах сред първите 15, които влизаха медицина без изпит. Така, при положение, че нямаше бройки за юрист, а вече бях приет медицина, си казах, че щом не мога да уча право, мога да стана лекар.

- А защо акушер-гинеколог?

- Най-вероятно поради факта, че амплоато на асистента ми по акушерство и гинекология отговаряше на моето. По силата на личния пример. Той може би беше единственият човек, който завладяваше студентите.

- Как се казва?

- Д-р Аспарух Георгиев.

- Вие сте и преподавател. Припознават ли студентите специалността акушерство и гинекология като своя? Има ли интерес към нея или лидерството е на хирургията?

- Както казах, много важен е личният пример. Когато водех кръжока по акушерство и гинекология във Факултета по медицина, преди да стана доцент, доста от студентите се ориентираха към тази специалност. За хирургията - да, но мисля, че афинитетът към акушерството е по-голям, защото в момента има 2 700 гинеколози в България, а реалната нужда е от около 1 700. Има голямо желание, но реализацията не винаги е успешна, защото в районните болници, например, нивото не е много високо - нямат апаратура, възможности за внедряване на иновации...

- Бягат ли акушер-гинеколозите навън?

- На ден емигрират по един-двама лекари. При гинеколозите е по-трудно, защото в Европейския съюз те трябва да имат специалност, да владеят перфектно езика на държавата, в която работят. Иначе има места - във Франция, Германия. В Англия е по-трудно.

- Това означава, че няма опасност България да остане без акушер-гинеколози и пак бабите да се върнат на мода?

- Не, няма такава опасност. Има достатъчно специализиращи лекари.

- Вие празнувате ли Бабин ден?

- Да. И получавам много поздравления на този ден. Напоследък по най-краткия път - чрез SMS . Иначе преди - с много картички. Тази година почти цялата наша общност се събира на 21 януари - Деня на родилната помощ, да празнува в ресторант "Ростов".

- Защо се получава така, че в днешно време мъжете са повече и по-добри в тази професия?

- Първо, медицината е много трудна професия. Специално хирургичните специалности (акушерство-гинекологията, колкото и да не го признават хирурзите, си е хирургична специалност, макар и доста ограничена) са трудни. Самият родилен акт, макар и естествен процес, в малък процент от случаите изисква много бърза и компетентна намеса, с цел спасяване на два живота - на майката и на плода. В тези случаи емоционалността, душата и сърцето остават на заден план. Важна е бързата мисъл и сръчните ръце. Жените са по-емоционални, понякога вземането на решение при тях става малко по-бавно. Случва се да се паникьосат, когато се излезе от рамките на нормалното. В акушерството не е като в математиката. Там се знае, че две по нула е нула. Докато в акушерството 2 по 0 не е 0, защото има нещо различно от нула. И в тези случаи, когато трябва да се реагира, мисля, че мъжете се справят по-добре и затова са по-търсени на този пазар на труда. Без това да обиждам жените, разбира се. Има и много добри жени-специалисти. По принцип акушерството и гинекологията като специалност е профилирана. Има профил акушерство, който включва наблюдение, лечение и всички медицински дейности, свързани с бременността, раждането и следродилния период - това е едно направление. Второто, например е перинаталната медицина - ултразвуковите изследвания, изследванията за аномалии на плода, фетална морфология, проследяването на бременността, където може би жените се справят по-добре, защото образната диагностика не изисква такова напрежение, както работата в родилна зала. Трето направление например е само гинекологията, четвърто - онкогинекологията, пето - репродуктивната медицина, където жените сигурно са по-добри, защото там контактът с пациента, решаването на проблемите на стерилната двойка, изискват повече емоционалност, повече психологични похвати. Но в акушерската дейност наистина работят повече мъже.

- Успяват ли мъжете акушер-гинеколози да навлязат добре в женската психика?

- Във всички случаи акушер-гинекологът трябва да бъде търпелив. Понякога емоционалността на бременната жена е по-изразена. Емоциите са свързани с неизвестността от изхода на бременността, от предстоящото раждане, от това дали ще се справи в следродилния период, дали ще има необходимата подкрепа от човека до нея, от близки, роднини. И трябва такт и индивидуален подход към всяка бременна жена. В определни случаи тя е капризна, раздразнителна и е нужно просто лекарят да бъде търпелив.

- Характеризира ли се с някаква специфика съвременното раждане?

- Съвременното раждане не се различава по физиология от класическото. То може да се дирижира, да се направи в подходящо за жената или за водещия раждането време. Т. е. съществуват съвременни методи за дирижиране на раждането - нещо, което преди беше забранено.

- Но дирижираното раждане и сега среща доста противници...

- Има чисто медицински индикации, които налагат дирижирано раждане. Т. е. случаите, когато бременността е със съпътстващи заболявания и трябва да завърши по-рано, с цел да се спаси живота на майката и плода. Също така и в определени ситуации, когато има преносена бременност. В този аспект едва ли се среща противник. Когато обаче при нормално протичаща бременност има намеса, противниците имат право, защото всяка намеса в природата е нефизиологична. И много често в такива случаи раждането може да завърши с нежелано Цезарово сечение. Аз също съм против такава намеса.

- Продължава ли тенденцията все повече жени да предпочитат секциото пред нормалното раждане?

- Това беше допреди 2 - 3 години. Моят опит показва, че напоследък все повече жени искат да родят нормално, което е похвално. Разбира се, в определени болници има възможност за обезболяване на нормалното раждане, чрез епидурална анестезия. Това е "златният стандарт" при нормалното раждане. То започва спонтанно и когато навлезе в активната му фаза, се поставя катетър в епидуралното пространство, с обезболяващ медикамент. Така раждащата чувства само маточните контракции, без болка.

- Предпочитат ли жените този метод?

- В 98% от случаите да. Да не говорим, че във водещите клиники на Запад изобщо не ги питат дали желаят или не, защото болката се възприема като нещо неестествено, животинско.

- Първото раждане се случва все по-късно, обикновено след 30-ата година на жената. Опасно ли е това и изобщо какви са плюсовете и минусите?

- Не е опасно. Плюсовете са, че жената е завършила професионалното си образование, започнала е кариера, достигнала е до някакво ниво и тогава се отдава на майчинството. В ЕС е прието за възрастна първескиня да се смята жена над 35 г., а в Америка е над 40 г. По-късната бременност си протича по същия начин, няма някакви трудности. Може би, ако има някакви съпътстващи заболявания, самата бременност да ги утежни, но не би трябвало да се смята, че ако една жена забременее за пръв път на 36 - 37 г. е нещо противоестествено. Е, вярно, че след 35 г. около седем пъти по-трудно се забременява, отколкото, ако жената е на 20 г. Вярно е, че вродените аномалии на плода над 35 г. са с по-висока честота.

- Къде предпочита да ражда българката - в държавна или частна болница?

- Нещата са наполовина. Въпросът опира до финансови възможности. Естествено, в частната клиника условията са по-добри, навярно и отношението на персонала. По-малко са леглата, може би и страничните фактори, които влияят негативно. За съжаление не всички могат да си го позволят, защото в частната болница се плаща, а в държавната - не.

- Най-запомнящият се момент за вас от професионалната ви кариера...

- Има много случаи, в които е трябвало да се боря с природата, за да спася живота на майката. Има и хубави, и трагични моменти. В моята 25-годишна практика смятам, че съм видял всичко, макар че и всичко може да ме изненада. Дори по книга нещата да са унифицирани - например секциото си е секцио, нормалното раждане - нормално, всичко е индивидуално. Всъщност това е тайната на вечната младост - всеки ден да се научава по нещо ново. Всеки път, когато влизам в операционната или водя раждането, има неща, които сякаш виждам за пръв път. Т. е. нито едно раждане не си прилича с другото. Например никога не мога да определя, макар и с такава практика, дали една жена ще роди в 7,00 ч. или в 8,00 ч. Винаги може да ме изненада, въпреки моите очаквания, логиката и опита ми.

- Помните ли първото бебе, което акуширахте?

- Да. Това беше на 21 януари на далечната 1986 г. в Горна Оряховица. Бях на три месеца стаж. Естествено най-младият - аз, трябваше да дам дежурство (първото ми), защото другите трябваше да празнуват Бабин ден. Бях сам. Тогава един колега се обади по телефона, най-вероятно от ресторанта, беше си преправил гласа. Каза, че е жена, която трябва да ражда, има много силни болки, много кърви - падат съсиреци, а не може да излезе от вкъщи... Естествено аз на три месеца стаж се бях притеснил много. Добре, че се оказа шега. Тогава всъщност се случи и първото раждане. За радост, то протече нормално и не се наложи някаква друга помощ.

- Какъв е доц. Стойков извън професията? Нормалните хора си почиват...

- Нормалните - да. Но за мен моята работа е хоби. И това е добре, защото това, което правя, го правя с любов. Така горе-долу в края на кариерата си осъзнаваш, че си живял за удоволствието. Аз затова работя почти денонощно. Общо взето нямам време за почивка. И това е така, защото хората разчитат на мен и искат аз да бъда този, който да води раждането, който да ги оперира, който да ги лекува. Да го кажем така - почивам си работейки.