Брой 2                                                  

14 - 20 януари 2011 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Габриела Аспарухова

 

Децата и младежите с интелектуални затруднения в Плевен изработиха красиви коледни ангели, които донесоха на тяхната организация - БАЛИЗ, едва 770 лв. За благотворителността, за нуждите на децата с увреждания, за липсата на пари и как конкретно това се отразява върху техните специфични потребности, разговаряме с председателя на БАЛИЗ - Плевен, Габриела Аспарухова.

 

Тъжно е, че и в социалната сфера всичко опира до пари

 

Габриела Аспарухова е родена на 22 юни 1974 г. в Плевен. Учи в СОУ "Анастасия Димитрова", след това в Хранително-вкусовия техникум в родния си град. Бакалавърската си степен "Стопанско управление" придобива в университета в Стара Загора, а след това завършва и магистърска - "Управление на човешките ресурси" в Техническия университет в Габрово. От 2003 г. се ангажира изцяло в социалната сфера. Първата й месторабота е към дирекция "Социално подпомагане" - социален асистент е на дете с увреждане - нейния племенник Веселин. С тази своя дейност тя навлиза пряко в дейността на неправителствената организация Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ). През 2004 г. става координатор на Семейно-консултативния център към БАЛИЗ. Четири години по-късно вече е председател на организацията в Плевен.

Директор е на Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания - съвместна услуга между БАЛИЗ и община Плевен.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Г-жо Аспарухова, децата и младежите на БАЛИЗ направиха изключително красиви коледни ангели, които по празниците се продаваха. Защо в тази ваша благотворителна акция успяхте да съберете толкова малко средства - едва 770 лв.? За страничния наблюдател това е неуспешна кампания...

- Да, погледнато като сума, е малка. Но за нас всеки един лев е много ценен. Колежките, които представяха материалите, изработени от нашите деца, ми разказваха как дечица са давали по левче - два за ангел или картичка. Тези средства са събрани от хора, които са дали от човешка гледна точка. Ние се обърнахме и към по-големи дарители, но уви... От друга страна много кампании вървяха тогава. И това е разбираемо, защото всеки се опитва да събере пари за отделна социална услуга, тъй като няма финансиране. Не мога да отрека обаче, че за коледното ни тържество много фирми откликнаха не с пари, а с продукти. Което не е малко.

Доброволците ни също бяха малко, но ние надграждаме нещата. Все пак това е втората кампания, която правим, първата беше с мартенички. Надявам се следващия път да успеем повече. Но така хората се учат да откликват. А и един човек дарява, когато знае на кого дава и къде отиват средствата.

- Защо решихте да събирате пари точно за спорт - хипо- и плувна терапия?

- Защото това е нещо, което за съжаление не се финансира от държавата по никакъв начин. Опитвали сме и на проектен принцип - не става. Към Министерството на младежта и спорта има такива програми, но те са за спортните клубове, а ние не сме такъв. А нашите наблюдения и опитът ни в социалната сфера показват, че такъв тип терапии са изключително полезни за деца с интелектуални и физически увреждания. Чрез плувната терапия те се раздвижват, успокояват се във водата, ако са хиперактивни. По същия начин им влияе и конната езда. Там сме стигнали до такова ниво, че преди децата имаха страх да се качат на седлото, а сега треньорът стои отстрани и те сами яздят 10 - 15 минути. Дори от конната база ни предложиха вече да стоим там не само час, както досега, а цял следобед. И така децата, които могат, не само да яздят по половин час, а вече да се учат на препятствия и т. н.

- За какво друго не ви достигат парите в дейността ви като организация, която се занимава с деца с увреждания? Те имат специфични нужди...

- Това, което като нужда е излизало от семействата при работата ни с тях, са екскурзиите - излизането на тези деца извън дома, извън града, показването на България. Миналата година успяхме да отидем за два дни - всичко става чрез дарения, малък финансов принос от страна на семействата и отстъпки от страна на туроператорските фирми. Беше страшна емоция за децата, бяха много впечатлени. Защото те няма как да научат нещо, ако не го визуализират, не го докоснат или не го изживеят емоционално. Това е специфичното при тях.

От това родителите са заявили, че имат най-голяма нужда - спорт и излизане навън, а ние сме единствено в помощ на семейството. Ето например миналата година организирахме Училище за родители - за да могат те да се подкрепят, да приемат факта, че отглеждат дете с увреждане. Защото те са взели трудното решение не да го оставят в дом, а да го обгрижват цял живот, което никак не е малко. Обикновено това са семейства с нисък социален статус. Най-често майката, това е на 99%, си остава вкъщи, без работа. В повечето случаи бащата взема решение да напусне това семейство и да създаде ново. Имаме много самотни родители.

- Успявате ли да откликнете на нуждите на 54-те семейства, които членуват в БАЛИЗ - Плевен?

- Това е най-голямата ми болка - за съжаление, не. При нас идват хора с всякакви проблеми - едни с финансови, други не знаят как да помагат и подкрепят децата си, трети се нуждаят от информация за лекари, за специалисти... Гледаме да откликваме на всички нужди, но не успяваме. Те наистина са много големи. Но се опитваме - чрез различни финансови инструменти, социални програми...

- Актуален ли е все още проблемът "укриване" на деца с увреждания? Т. е. родителите преодоляха ли срама си да покажат своите отрочета на обществото и да им дадат някакъв шанс да се развиват?

- Проблемът, макар и в по-малка степен, все още е факт. Опитваме се по всякакъв начин да отворим едно семейство и то да покаже детето си. Защото това не е срамно. Но все още има родители, при които не можем да влезем. Знаем кои са. Но те просто се срамуват. Дори понякога стигат дотам, че обвиняват себе си за това, че детето им е с увреждане.

- Как върви процесът на интеграция в детските градини и училищата?

- Забелязва се значителен напредък в това отношение. Все още има родители, които не искат тяхното дете да учи с "другото". Но разликата от преди 3 - 4 години е много голяма. Тогава трудно се интегрираше дете с увреждане заради страха у родителите, заради страха у персонала, че няма да могат да се справят, защото не са подготвени.

Силен отпор срещахме и от страна на майките и бащите на здрави деца в масовите училища. И много пъти съм казвала, че нашите деца не са заразни, а са едни интелигентни по своему малчугани. Но тогава интегрирането трябваше да стане изведнъж и липсваше подготовка. Сега започваме от най-малкото стъпало - ясла, детска градина, училище. И когато децата свикнат едно с друго, за тях вече не е никакъв проблем дали другото дете е на количка или не може да говори съвсем правилно. Т. е. те не са така лоши едно към друго.

- Като човек, който доста време работи в социалната сфера, какво мислите, че трябва да се промени в държавната политика, насочена към децата с увреждания?

- Тъжното е, че в крайна сметка всичко опира до пари. В социалната сфера, най-директно казано, не достига финансиране. Финансовите стандарти за извършване на услугите са много ниски, просто те не са актуализирани от две години. Това води до факта, че се блокира идеята повече потребители да имат достъп до съответната услуга.

Нашата пряка работа винаги е била да развиваме различен тип услуги, за да можем да бъдем полезни. Затова в Плевен, съвместно с общината, от БАЛИЗ предоставяме шест услуги - това са двата дневни центъра - за деца и за възрастни, Центъра за социална рехабилитация и интеграция. Сега стартира социален асистент, социален асистент за деца и домашен помощник. Отделно БАЛИЗ се явява и работодател на хора с увреждания по социални програми, защото ви е ясно, че тези лица не намират работа на друго място, въпреки че при някои има възможност за това.

За да сме в подкрепа на тези семейства, трябва да има голям обхват от социални услуги, които те да ползват. Тези услуги са направени съгласно държавния норматив, но специално за ръководения от мен център нямаме държавно делегирани дейности. И трябва да се справяме. А като се има предвид и ниското заплащане на специалистите в тази сфера, нещата още повече се усложняват.

- Не ви достигат специалисти ли?

- Трудно се намират при средна заплата 400 лв. Ако искаме да наемем едно квалифицирано лице, например специален педагог, ние трябва да се конкурираме със сферата на образованието, където той би тръгнал със съвсем различна стартова заплата. Но да се доберем до качествени специалисти е трудно. Могат да дойдат със съответната диплома, но това не означава, че ще се справят. Защото освен заплащането, трябва и да си мотивиран за работа с такъв тип лица, която понякога е доста обременяваща. Затова трябва да се промени политиката относно заплащането на труда на хората, работещи в социалната сфера.

- Страдат ли по някакъв начин директно децата от липсата на пари? Споменахте, че в дневния център към БАЛИЗ, на който сте директор, няма държавно делегирани дейности, а в тази криза и общините затягат колана...

- В момента децата се нуждаят от дидактични материали, които са много скъпи. Мечтаем си за таблото на ДЕЖ (Дейности от ежедневния живот). Това табло развива фината моторика и основните умения на детето. На него има брава, ципове, ключалки, контакти, аларми, звънец и др. Това табло струва между 500 и 800 лв., в зависимост от това какво има на него. Но е трудно с финансирането. Предпочитаме с тези пари да купим дидактични материали, защото те се похабяват, колкото и да ги пазим. С тях все пак работят деца с увреждания и те без да искат чупят и развалят. А не можем да караме родителите да възстановяват.

А в центъра в момента много ни е нужно оборудване. Малко смешно може да звучи, но ни трябват шкафове, в които да държим досиетата на потребителите. Липсва ни и техника - копир, като съм сигурна, че сегашният няма да издържи. Ще си направим постъпките, просто трябва да се одобри бюджетът.

- Вече специалностите "Психология", "Специална педагогика" и т. н. са много модерни. И тъй като напоследък много се говори за нивото на висшето образование у нас, смятате ли, че специалистите, които излизат от университетите, са достатъчно подготвени?

- Центърът за социална рехабилитация и интеграция е вече втора година и учебна база за практика на студенти, които изучават специалност "Социални дейности" в Медицинския университет.

Това, което можем да кажем, е, че има както хора, които са си за тази професия - защото освен образование трябват и някои други качества, така и хора, които са учили само за някаква диплома. Но хубавото на това, че сме учебна база, е, че студентите още на ниво бакалавърска степен могат да осъзнаят дали искат, или не да работят в тази сфера.