Брой 43                                                  

10 - 16 декември 2010 г.


 

сн. интернет ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Александър Лилов

 

Известният политик миналата седмица представи в Плевен трилогията си "Информационната епоха", включваща книгите "Цивилизациите", "Световният и българският преход" и "Информационното общество", за което "BG Север" писа в предния брой. Стратега участва и в заседание на областния съвет на БСП и проведе общоградска среща. Въпреки натоварената си програма, проф. Лилов отдели време специално за читателите на вестника.

 

Крахът на съветския модел не е краят на социалистическата идея

 

Александър Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, Видинско. Завършил е българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва.

Член-кореспондент на Българската академия на науките, професор, доктор на философските науки.

Преди 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за идеологическата работа. По онова време се смята, че той е вторият човек в партията след Тодор Живков. Отстранен е от ръководството, като според неофициалната версия причината е в личностното и интелектуалното му превъзходство над Първия.

След изваждането му от ЦК на БКП Александър Лилов специализира във Великобритания. Става директор на Института за съвременни социални теории.

През декември 1989 година, след свалянето на Живков, във вестник "Правда" се появява кратка информация, че е върнат в ЦК на БКП.

От януари 1990 г. до декември 1991 г. е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес, когато се оттегля от лидерския пост и на свое място лансира Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса.

Александър Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител - в 4-тото, 6-ото, 7-ото и 8-ото Народно събрание до 10 ноември 1989 г. След тази дата, от 1990 до 1998 г., е депутат в 7-ото Велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото обикновени народни събрания с листата на БСП. Става известен с прозвището Стратега.

От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП.

Автор е на следните монографии:

1971 г. - "Критика на съвременни буржоазни теории за природата на изкуството".

1979 г. - "Към природата на художественото творчество".

1985 г. - съставител и автор на сборника "Европа - да бъде или да не бъде".

1986 г. - "Въображение и творчество".

1988 г. - Сборник "Европа - диалог и сътрудничество".

1989 г. - "Философско-теоретически проблеми на ядрената война".

Издава списание "Понеделник".

Автор на много студии и брошури, издадени в чужбина.

Владее руски и френски език.

Женен, с две деца.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Лилов, каква е вашата оценка за сегашното състояние на БСП?

- БСП продължава да се намира в труден период от своята дейност и от своето развитие дори. Тя преживя доста тежко поражение на миналогодишните парламентарни избори. Те показаха криза на доверието към БСП. Аз обаче съм убеден, че ще преодолеем тази криза. Изходът от нея е ясен - всяка партия, която търпи сериозно поражение в избори, особено парламентарни, прави един нормален за демокрацията ход. Тя формира ново ръководство, което да предложи нова политика за възвръщане на доверието. У нас този ход се затрудни, но аз вярвам, че БСП ще намери верния път, особено в годината, в която предстоят изборите за местна власт и за президент. Същевременно аз смятам, че БСП сега не трябва да се концентрира около вътрешнопартийните проблеми. Тя трябва да се концентрира върху две посоки: едната е оценка на управлението, което вече втора година действа, и още по-важната насока е формирането на алтернатива, която БСП да предложи за решаването на проблемите пред България. Това, което наблюдаваме сега при това управление, показва, че България в момента има едно управление, което не е компетентно да прави трезва оценка на ситуацията в икономиката, социалната област, културата, науката, образованието, здравеопазването. И няма необходимия капацитет от политици, от държавници, които могат да решат тези проблеми. Така че БСП има пред себе си шанса до предложи до изборите една добре обмислена алтернатива на сегашното управление.

- А не мислите ли, че БСП се забави с тези стъпки и ако беше тя в момента една силна партия със силно ръководство, тогава може би президентът нямаше да тръгне да създава движението АБВ?

- Аз не мога да говоря по въпроса дали щеше или нямаше да бъде създадено движението АБВ. То е инициатива на президента и тя според мен произтича от една обща преценка на политиката и на политическата ситуация у нас. Президентът се стреми очевидно да внесе повече компетентност, да внесе повече интелект в политиката за управление на България. Как ще изглежда практически АБВ, сега е рано и дори преждевременно да обсъждаме. Аз се надявам, че първо БСП ще направи сериозни крачки за излизане от сегашната си криза и второ, че АБВ ще се развива в посока, която ще помага за обединение и концентрация на лявоцентристките сили в България.

- Изразихте мнение, че днес са необходими нови лица в политиката. Но Филип Димитров беше сравнително ново лице и млад човек, когато стана премиер, Жан Виденов също беше млад човек и ново лице в политиката, юпитата на Симеон бяха млади и нови, самият Сергей Станишев, когато бе избран за лидер, беше млад и нов дори за партията си. Включително и сега голяма част от депутатите и министрите на ГЕРБ са нови и млади лица. А вие не бяхте в първа младост, когато успяхте да спасите БСП в началото на 90-те години. Не мислите ли, че се справихте благодарение на вашия жизнен опит и политическа зрялост, докато всичките изредени нови и млади лица не могат да се похвалят с кой знае какви успехи. И къде е границата между политическия опит и новите лица в политиката?

- Това, което според мен е необходимо на България, е формирането на нов по тип, по способности, по квалификация, по мислене, нов тип държавен и политически елит. Бих го нарекъл следпреходен тип политици и държавници, които ще изведат България от този тип преход, който ние наблюдаваме. Който разори страната ни, който я закотви на последното място в Европейския съюз, който позволи тази огромна корупция, която съществува, и тази широка престъпност. За такъв нов елит става дума. Не само за хора, които току-що са навършили зрелостните си години. А които носят нова визия за развитието на България. Светът преминава от една епоха в друга епоха. Водещите страни в света инвестират в наука, в образование, в здравеопазване - това, което се нарича човешки фактор. Вижте накъде върви България - в обратна посока. Нужен е елит, който ще може да позволи на България еднопосочност с развитието на напредналия свят. За такъв нов тип политици и елит става дума. България ще излъчи такъв елит. В него могат да влизат хора от различна възраст - зрели, средно поколение, младо поколение, но елит с едно следпреходно мислене и със способности, който да може да намери пътя и да формира политика за просперитета на България. България трябва да остане демократична страна, но трябва да бъде просперираща демократична страна. Това е, което й е нужно. Затова смятам, че България стои пред жизнената необходимост да сформира такъв следпреходен елит.

- Този елит поне при сегашното устройство на държавата трябва да бъде излъчен от политическите партии. Мислите ли, че те успяват в тази посока? В частност как стои този кадрови проблем и това формиране на подобен тип политици в БСП?

- Смятам, че като цяло кадровите ресурси на БСП отслабнаха. Имаше период, когато БСП беше в състояние да излъчи кандидатури за няколко правителства. Сега този ресурс намаля. Но БСП е в състояние да активизира своя кадрови потенциал и да излъчи ляв и лявоцентристки екип, който може да изпълни тази следпреходна роля. Не смятам, че кадровите възможности на БСП са нулеви. Обратно. Смятам, че най-младото поколение, средното и зрялото поколение все още имат възможност да излъчат такъв елит. Това, което мога да отбележа, е, че очевидно ГЕРБ не разполага със сериозни кадрови ресурси. Вижте случая с бившия здравен министър (Анна-Мария Борисова - б. а.), с шефката на фонд "Земеделие" (Калина Илиева - б. а.). Това са драстични случаи, които показват, че подборът на кадри и самото издигане на възлови места на кадри от ГЕРБ са силно затруднени. Вижте случая и с Румяна Желева. Това са извънредно неблагоприятни кадрови решения, които само за една година бяха допуснати в управлението на ГЕРБ.

- Как виждате в един по-краткосрочен план бъдещето на България, каква е вашата визия?

- Бъдещето на България може да бъде успешно. Международни условия за това има. Ние сме член на Европейския съюз, ние все още имаме възможност да преструктурираме нашата икономика в посока на основните тенденции, които сега доминират в света. И можем да използваме тези кризисни периоди и да тръгнем по тези нови пътища. Най-важна е модернизацията на България. В това е свръхресурсът на България. Ние трябва да тръгнем по пътя на модернизацията, а не да закотвяме страната и да държим само това, което е сега, а трябва да тръгнем по един път, който води към напредък, който ще извади България от сегашното й положение - в ЕС, в нейната икономика, в нейната инфраструктура. Става дума за една модернизация на българската икономика, инфраструктурата, на българската цялостна социална система и за инвестиция в човешкия фактор - здраве, училище, наука. Докато не се коригира това безумие, което наблюдаваме сега в отношението към науката, дотогава перспективата на България ще бъде негативна. Ако България спре тази агресия срещу науката, срещу образованието, срещу културното развитие, тогава България има бъдеще и много добри пътища за развитие.

- В този контекст къде виждате мястото на социалистическата идея и на нейния носител БСП?

- Смятам, че крахът на съветския модел на социализъм не означава край на социалистическата идея. Аз смятам, че реставрацията на капитализма, която беше извършена в България, не е бъдещето на страната. Реставрации историята познава и преди сегашната - спомнете си Френската революция, реставрацията на монархията. Но тези реставрации не могат да променят хода на историята, не могат да променят посоката на времето - тя върви напред, не назад. Така че и тази реставрация, която сега наблюдаваме, не може да бъде дългосрочно историческо бъдеще на България. Социализмът ще бъде преоткрит, аз съм убеден.