Брой 42                                                  

3 - 9 декември 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Наташа Пачовска

 

Най-дискутирани през последните седмици са проблемите на болничното здравеопазване. Стигна се и до стачки. Лекарите от доболничната помощ обаче съвсем не смятат, че след като не са излезли на улицата при тях нещата са розови. Д-р Наташа Пачовска е джипи повече от 10 години. През 2008 г. е обявена за семеен лекар на годината в България. Наградата й е връчена от националното сдружение на общопрактикуващите лекари. С нея разговаряме за предизвикателствата да си личен лекар, за мотивацията да продължаваш напук на всекидневното напрежение, за парадоксите при управлението и разпределението на средствата за здравеопазване в България и за предстоящата приватизация на Второ ДКЦ в Плевен.

 

Парадокс е 1 милиард да стои на влог, а да няма пари за здравеопазването

 

Д-р Наташа Пачовска е родена в село Радомирци на 8 октомври 1956 година. Завършила е Медицинския университет в Плевен през 1982 г. Придобива специалности по детски болести, инфекциозни болести и обща медицина. Първо работи като участъков педиатър във Втора поликлиника. От 1 юли 2000 г. е семеен лекар във Второ ДКЦ. Член е на комисията по лекарска етика към Районна лекарска колегия - Плевен.

Интервю на
Инна СТЕФАНОВА

- Д-р Пачовска, 18 000 по последно преброяване са практикуващите лекари в България. Какви са хората, обрекли се на общата медицина в тези трудни за страната ни времена?

- Само общопрактикуващите като мен в доболничната помощ лекари са 4 800. Голяма част от тях започнаха да работят като семейни лекари през 2000 година, защото тогава стартира здравната реформа в България. Те бяха участъкови педиатри или терапевти и нямаха друга алтернатива пред себе си. Захванаха се с нещо непознато, рискуваха, но се утвърдиха с течение на годините. За мене това са на първо място хора, после професионалисти. Казвам го, защото живеят както със здравните, така и със социалните проблеми на пациентите си. Натоварването е огромно. Сигурно за това при голяма част от колегите ми е налице синдромът на изпепеляване, на опустошаване, на прегаряне. Лекарят, подложен дълго време на стрес и натоварване, става недостатъчно полезен за близките си и за себе си.

- Според вас в години на криза управляват ли се добре и рационално ли се разпределят средствата за здравеопазване?

- Здравеопазването е недофинансирано - не само болничното, но и доболничното. От 2009 година здравноосигурителната вноска стана 8% от заплатата, а преди това беше 6%. Разликата от 2% обаче отива в републиканския бюджет. Министър Дянков неотдавна заяви, че в БНБ има влог, възлизащ на един милиард лева с лихва от 0,2%. Това са пари от здравни вноски. Ето и парадокса - здравеопазването е недофинансирано, а огромна сума стои на влог. Аз лично нямам обяснение за този парадокс. Добре че поне неотдавна парламентът гласува парите от здравните вноски да не отиват в общия кюп, а да се отделят само за здраве.

- Като лекар в доболничната помощ съпричастна ли сте към протестите на колегите си в болниците?

- Разбира се, нашата работа е свързана и не мога да бъда безразлична. Изцяло подкрепям исканията на медиците в болниците за 100% финансиране на всички пътеки. Не е тайна за никого, че клиничните пътеки по инвазивна кардиология са високо финансирани, а останалите - недофинансирани. Това трябва да се промени. А за да се промени е необходимо да се направи остойностяване на лекарския труд и на всички медицински дейности. В момента това се прави, но представете си - във финансовото министерство. Още един парадокс. Работата трябва да се свърши в здравното министерство и то с експертното мнение на представителите на Българския лекарски съюз.

- Достатъчен ли е лимитът, който здравната каса отпуска на всеки личен лекар за направления за специалисти и за изследвания?

- Лимитът като цяло е недостатъчен. На някои лекари той стига, на други - не. Това зависи от структурата на пациентската листа и от заболеваемостта на пациентите. Ако пациентите са по-възрастни, с повече заболявания, отпуснатите средства за изследвания и консултации със специалисти няма да стигнат. Освен това според наредбите за диспансеризация и тази за профилактични прегледи има пакет от задължителни консултации и задължителни изследвания, които не могат да не бъдат извършени. Ето защо за острите заболявания като пневмония, бронхит, пиелонефрит например, които са по-голям процент от нашата клинична и лечебна дейност, понякога лимитите не стигат. Тогава лекарите са принудени да надхвърлят стандарта с риск да бъдат санкционирани.

- Какво трябва да се направи, за да спре тази несправедливост - на края на всяка година се заговаря за глобени джипита, решили да лекуват напук на лимитите?

- Необходима е по-гъвкава политика от страна на касата. Защо например да не се преразпределят лимитите от семейни лекари, които не са ги изразходили за тримесечието към такива, които са ги изчерпали?

-Вие протестирахте ли с колегите си от страната срещу лимитите за издаване на направления?

- На 19 ноември се включихме в националния протест в София. Той беше свързан с недофинансирането на здравеопазването, което води до недостатъчно средства за направления и изследвания.

- Плевенският общински съвет обяви Второ ДКЦ за приватизация, единият вариант е сами да изкупите сградата...

- Оценката на сградата е направена, но все още при нас няма конкретно становище от страна на общинския съвет за начина, по който ще бъде извършена приватизацията. Ако бъде обявен търг е абсурдно всеки от нас поотделно да участва в него.

- Ако дойде нов собственик нещата няма да са по-розови. Другият вариант е да ви вдигне наемите. Тогава вие сами може да избягате, нищо, че този нов собственик по закон е длъжен да ви остави 5 години в сградата.

- Ако дойде нов собственик и наемите се вдигнат, много от нас няма да издържат финансово и ще се откажат от помещенията в ДКЦ-то. Тревожи ни много тази възможност. Това ще рефлектира върху пациентите. Тук те имат под един покрив всичко - нашите кабинети и нас, лекарите, лаборатории, рентген, специалисти. Разбира се ударът ще е и върху нас самите. Доходите ни рязко ще намалеят и ние няма да сме в състояние да поддържаме нашите практики. Мит е това, подчертавам го, мит е, че общопрактикуващите лекари получават много пари. Те имат преди всичко много разходи - наеми на кабинети, консумативи, от нашия джоб са средствата за заплати и осигуровки на помощния персонал.

- Пациентите се оплакват, че не могат да открият домашните си лекари през почивните дни.

- Самото 24 часово разположение, което е вменено на личните лекари, е още една недомислица в българското здравеопазване. Един абсурд, който противоречи на първо място на Кодекса на труда. Няма друга професия, в която да се работи 24 часа в денонощието 365 дни в годината. Преумореният лекар не е полезен, той е дори вреден, както за себе си, така и за пациентите.

- Има сериозно повишаване на обажданията към телефоните на спешна помощ, особено по празниците през декември. Това отново е упрек към джипитата, чиито кабинети не работят по празниците.

- В нашето ДКЦ работи кабинет за неотложна помощ, в който дежурят двама лекари - единият обслужва децата до 18 години, другият - възрастните. Този кабинет е отворен нощем, в събота, в неделя и в празничните дни. Това си е наше решение, за да осигурим обезпечаването на неотложната помощ. Аз лично не смятам, че пациентите на личните лекари във Второ ДКЦ утежняват работата на спешното отделение в Плевен. Ето ви писмо, което изпратихме до изпълнителния директор на УМБАЛ доц. Димитър Стойков и до д-р Стефановски - завеждащ спешно отделение за това, че служители от същото това спешно отделение препращат пациенти от други населени места и на лекари от други ДКЦ-та в нашия дежурен кабинет. В нашето ДКЦ работят 46 семейни лекари с практики между 1 200 - 1 500 пациенти. Тези лекари покриват две трети от населението на Плевен. Така че ние в никакъв случай не товарим спешното отделение с безразборни посещения. Насочвали сме към тях хора по строги медицински показания.

- Преди време здравната министърка Анна-Мария Борисова каза, че 82% от джипитата са неграмотни, че едва 25% от тях имат някаква специалност. Останалите не можели да поставят диагноза и да назначат адекватно лечение.

- На това изказване на бившата министърка официално отговори председателят на националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Киров. Аз съм напълно съгласна с него, но за да не съм голословна ще посоча цифри само от етажа, на който работя. На него приемат 28 лични лекари, един е с три специалности, 15 са с две, с една специалност са 10 колеги, а без специалност - само един.

- Имаше идеи времето за преглед да бъде регламентирано на минимум 20 минути и да се въведе горна граница от 1 500 пациенти за един лекар - при големите листи обслужването било по-некачествено.

- Личният лекар е мениджър на своята практика. На един пациент може да отдели повече от 20 минути, а при друг да си свърши компетентно работата и за по-малко време. А идеята за таван на пациентската листа противоречи на правото на всеки сам да избира своя личен лекар.

- Вие сте прекалено натоварени с административна работа. Докъде стигна въвеждането на пациентски електронни здравни карти, на които се разчита да въведат по-голям ред в системата?

- Бумащината наистина ще отпадне с въвеждането на електронните здравни карти. Аз ще знам във всеки момент кога е бил на преглед моят пациент, къде и от кого е прегледан и с каква диагноза е напуснал съответния кабинет. Сега всеки трябва да ме уведомява лично за направеното, да ми обяснява, а това яде от времето на другите. Но ако реши може и да не го направи. Как тогава да съм в течение на здравния му проблем?

- Декември е месец за смяна на личния лекар. Имате ли своите страхове?

- Десет години са достатъчни да свикнем с тези смени. Нормално е за всеки един от нас законът за пазарната икономика да е в сила.

- Няма професия като вашата, от която да зависи човешкия живот. Това значи ли, че се чувствате уважавана и ценена?

- На този въпрос ще отговоря само така - старая се с моите знания, умения и опит да бъда полезна на пациентите. Болно и обидно обаче е, когато по медиите гръмват новини за лекарски грешки или за корупция. Това не е обликът на българския лекар. А ако здравеопазването не се превърне в реален приоритет на правителството ще дойде време, когато няма да има кой да ни лекува, защото новозавършилите медици няма да са вече в България.