Брой 37                                                  

29 октомври - 4 ноември 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Александър Григоров

 

Новият председател на Окръжния съд в Плевен бе любезен да сподели с читателите ни първите си впечатления след заемането на поста - каква е организацията на работа, ще има ли промени в щата, кои проблеми ще се решават приоритетно. Той коментира лобистките и корупционни скандали в съдебната система, изрази и своето мнение как да се повиши доверието в инстанцията.

 

Скандалът с Красьо Черния се оказа оздравителен за съдебната система

 

Александър Григоров е роден на 21 май 1967 г. в Плевен. Средното си образование завършва в Математическата гимназия в града. Юридическа правоспособност добива през 1991 г., явява се на изпит пред Министерство на правосъдието. Работи като младши съдия, преминава в Районен съд в Плевен. След напускането си, около година и половина, е бил адвокат. Връща се в съда през 1995 г. От 1996 г. досега е съдия в Окръжен съд, бил е зам.-председател на инстанцията, отговарял за Наказателното отделение. С решение на ВСС е избран за председател на Окръжния съд в Плевен. В началото на октомври 2010 г. официално встъпи на тази длъжност.

Александър Григоров е магистър по специалността "Финансов мениджмънт".

Семеен, с две деца.

Интервю на
Емилия КАРАБУЛЕВА

- Съдия Григоров, какви са първите ви впечатления от работата на Окръжен съд - Плевен, от позицията на председател?

- Не откривам някакви съществени проблеми. В Наказателната колегия възникна проблем с колежка, която имаше ненаписани дела от 2006 г. Тя беше дисциплинарно уволнена преди да встъпя в длъжност. В Гражданската колегия нещата са стройно подредени, колегите работят спокойно, постигнато е едно добро ниво. В Наказателната колегия се наложи делата, които бяха на уволнената колежка, да бъдат преразпределени между останалите съдии. Това доста ги натовари. Освен това имаме колега, командирован в Софийски градски съд за оказване на помощ.

- С какво ще се захванете най-напред?

- Основната ми задача е да се повиши качеството на работа в Наказателната колегия. В момента съдиите са претоварени, подобряването на качеството и бързината ще стане, като се увеличи броят на колегите, които разглеждат такива дела. Не би било добре да местят съдиите по различни колегии, например от Гражданската да започнат да гледат дела от Наказателната, защото се нарушава балансът. Показателите ни по бързина на разглеждане на делата не са особено добри, но за сметка на това - по потвърдени актове от висшестоящи инстанции сме на водещо място. С други думи, качеството ни на работа е добро.

- По-голяма ли е натовареността на Окръжния съд в Плевен в сравнение с другите инстанции?

- Като пример ще ви посоча един факт - колега тази седмица влиза всеки ден на заседания, което е недопустимо за окръжен съд. Това е невероятно натоварване, напрежение, а ние нямаме право на грешки. При нас изискването за прецизност е много голямо. Затова искам да получим хармония в работата по наказателните дела, както вече има по гражданските. Защото общественият интерес е насочен предимно към тежките наказателни дела.

- Съществува ли проблем със старите, залежали дела при вас? Такъв допреди няколко години имаше в прокуратурата.

- По-тежките дела са под постоянно наблюдение. Една от причините за протакането на делата е отсъствието на свидетели, които са заминали за чужбина, трудно се издирват. А за да приключи едно дело е нужно да бъдат разпитани всички свидетели, които са посочени от прокурора. По закон не могат да бъдат прочетени показанията им, а това затормозява процеса. От нас се иска да приключим по-бързо, но от друга страна делото трябва да приключи така, както трябва. По-бързото разглеждане със сигурност повлиява на качеството на съдебния акт, а това води и до по-голям риск от отмяна на съдебния акт, връщане на делото за ново разглеждане. На практика забавянето в такъв случай е доста по-голямо. Бързината не е основното изискване към правораздаването, а справедливостта. Така е в съдилищата по цял свят. А за да се постигне справедливост, трябва да се изяснят всички факти.

- Но как в другите окръжни съдилища постигат бързина, а Плевенският съд изостава? Има ли и други причини за това?

- Забелязах, че в другите съдилища много голям процент от делата завършват със споразумения. Там отчитат по 50% и нагоре. В нашия съд при 144 приключени наказателни дела от общ характер на първа инстанция за 2009 г. имаме не повече от двадесетина споразумения. Около 120 казуса са приключили с акт по същество, а това означава с произнасяне на присъда, без споразумения, без бързи производства.

- Налагат ли се по-сериозни промени в организацията на работа, в щата на съда?

- В момента щатът на съда не е попълнен. Ако успеем да го направим, работата ще върви спокойно. Ето, както казах, проблемите в Наказателната колегия са заради непопълнен щат.

- В изявлението си при встъпване в длъжност заявихте, че целта ви е да повишите доверието на гражданите в съдебната система. Имате ли конкретна визия как ще стане това?

- Гражданите трябва да имат повече информация за естеството на нашата дейност. Ако е така, дори без промени в работата ни, ще имат много повече доверие. Тук става въпрос за един висококвалифициран труд, който само в редки случаи може да бъде повлиян от външни фактори. Аз съм убеден, че колегите работят професионално, с чувство за отговорност. За тях е въпрос на чест да постановят справедлив и стабилен съдебен акт. За съжаление за плевенския съд се правят изводи от отделни случаи, от отделни колеги. Ако в държавната администрация може да има хора, които не са на местата си, то в съдебната система не може да има нито един съдия, който да не отговаря на изискванията. Защото той трябва да бъде пример за подражание и в личния си живот.

- В този смисъл скандалите около Красьо Черния и нерегламентираните му връзки с магистрати как повлияха върху съдебната ни система?

- Моята информация за случая не е по-богата от тази на средно информиран гражданин, който чете вестници, гледа телевизия и следи Интернет. Аз лично чух за този случай, въобще за този човек, че съществува, след като беше изтекла информация от изказване на член на ВСС, където се визираше името на Красимир Георгиев. Моето вътрешно усещане е, че скандалът около Красьо Черния, това което протече, бе оздравителен процес за съдебната ни система.

- Ако откриете корупция сред подчинените си магистрати, как бихте постъпили? Как ще коментирате случая със заловения с подкуп съдия Славчо Петков от Окръжния съд във Велико Търново?

- Подкупен магистрат - това е нещо страшно според мен. Не мога да повярвам, че в нашия съд може да има такива. Към тях отношението трябва да е безкомпромисно. Защото заради подобни прояви на единици от съдебната система страдат и магистратите, които полагат къртовски труд, за да дадат справедливост. Не може заради един човек да се хвърля кал върху стотина, той трябва да си отиде. Но това не са неща, които се решават от председателя, има си органи.

- Мислите ли, че в момента има адекватна нормативна база, добър закон, за да се постигнат бързина и ефективност в съдебна фаза?

- За да има бърз и ефективен процес е необходимо той да протича така, както беше предвидено преди години. Когато дойде едно наказателно дело, съдията се захваща само с него, не се занимава с нищо друго, докато не го приключи. Така обаче не се процедира никъде, защото не е възможно. Това означава, че броят на съдиите трябва да се удвои, а държавата не може да си го позволи. Затова, като не се явят половината свидетели, делото се отлага за след месец или повече, в зависимост от натовареността на графика. И процесът се разстила във времето. Това е основната причина да не могат да бъдат разгледани достатъчно бързо делата. Все пак, всичко зависи от ресурса. Аз обясних какъв би бил идеалният вариант. Бързината на разглеждане на делата обаче би засегнала до голяма степен правата на гражданите. Наказателните дела се базират основно на свидетелски показания за установяване на фактите. А тези свидетели трябва да се явят пред съда и да говорят. Това предполага да се намират на посочения адрес, да не са заминали за чужбина, в София или някъде другаде и ние да започваме едно нескончаемо издирване. В този смисъл, ако законодателят реши, че свидетелите нямат право да излизат в чужбина или да се преместват на друг адрес, това ще е голямо ограничение. В по-редки случаи отлагането е заради болест на подсъдимите.

- Наскоро ваши колеги от други градове се оплакаха от липсата на добра материална база и от свит финансов ресурс за съдилищата. Как стоят нещата в Окръжен съд - Плевен?

- Нашата работа е специфична, изисква максимално съсредоточаване. Дори е доста трудно да съжителстват по двама колеги в стая. Моята амбиция е да осигуря отделен кабинет за всеки, това е в интерес на работата, а не някаква прищявка. Друг проблем е липсата на свободни зали, такива в нашия съд няма за месец и половина напред. А това също забавя делата. Засега имаме осигурени пари за постигане на минималното, т. е. за компютри, за принтери. Но не знам какво ще стане през следващите месеци.

- Боите ли се от натиск по отделни дела или за кадрово израстване на някой от колегите ви?

- Не вярвам. Досега като съдия не ми се е случвало някой да се опитва да ми окаже натиск.

- Добър ли е синхронът в работата ви с полицията, с прокуратурата?

- Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. В отделни периоди назад във времето е имало проблеми. Сега с Окръжна прокуратура се разбираме, макар че по конкретни дела може да възникват спорове. Но това е в реда на нещата, защото един юрист вижда нещата по един начин, друг - по по-различен. Не смятам, че има някакви съществени проблеми със синхрона.

- Често срещано обвинение към съдебната система е, че полицията хваща престъпниците, а съдът ги пуска. Основателно ли е това?

- Полицията си има определени задължения, там събират доказателства, които се предоставят в прокуратурата. Това са преценки на различни органи и е напълно нормално не във всички случаи, когато полицията задържи някой, той да бъде осъден. Иначе казано - тогава каква е ролята на съда? Още повече, че в хода на съдебното производство могат да се представят допълнителни доказателства. Тогава има възможност делото да придобие друг обрат.

- Очакванията на обществото са да има повече осъдени лица от престъпния свят. Според вас защо реално не се случва това?

- Реалността е такава - колкото по-тежко е обвинението, колкото по-влиятелна е съответната фигура, която е обвинена, толкова по-големи възможности има да се наемат добри адвокати. Последните намират доказателства, пролуки в законодателството и оттук нататък процесът по доказване на вината върви по-трудно. Вярно е, че по-тежките дела, с висок обществен интерес, се връщат за ново разглеждане, там има страшно много фактически и юридически въпроси за преценка. Но това на практика минира делото, създава се впечатление, опасност от преценка на горната инстанция, че нещо не е наред. А това го предполага сложността на работата ни.