Брой 35                                                  

15 - 21 октомври 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Георги Михайлов

 

Координаторът на Българската стопанска камара (БСК) за Северозападна България коментира взаимоотношенията между правителството, синдикатите и работодателските организации, сред които и БСК. Според него разноговоренето от страна на премиера и министрите всява несигурност у работодателите. Като бивш народен представител Георги Михайлов изрази мнението си за настоящото Народно събрание и прогнозира преструктуриране на политическото пространство.

 

Провалът на ГЕРБ ще възстанови двуполюсния политически модел

 

Георги Михайлов е роден през януари 1942 г. в с. Брегаре, Плевенско. Завършил е Машинно-електротехническия институт в София, специалност "Машинно инженерство в текстилната промишленост". Работил е в текстилния бранш, най-дълъг стаж има в бившия завод "Асен Халачев" в Плевен. Там започва като секционен майстор и преминава през всички длъжности по йерархията до генерален директор.

В последните години развива социална дейност, в момента приключва работата по проект "Социални асистенти и домашни помощници".

От 1980 г. е член на Българска стопанска камара, бил е в изпълнителното бюро на организацията и председател на плевенската структура. В момента е координатор на камарата за Северозападна България. Участва в екип, който разработва проекти по европейските програми.

Депутат в 38 Народно събрание.

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-н Михайлов, какво означаваше временното напускане на работодателските организации от Националния съвет за тристранно сътрудничество? Белег на какво е тази изненадваща реакция на бизнеса в България (интервюто е взето преди завръщането на работодателите в тристранката - б. а.)?

- Сегашното правителство, което дойде, за да оправдае надеждите на българското общество и да реши проблемите, не се справя. Още на изборите на хората беше внушено, че ако гласуват за ГЕРБ, ще настъпи така очакваната положителна промяна. Но в момента сме свидетели на едно, бих го нарекъл, некадърно управление, като постоянно се прехвърля вината на минали правителства. Както забелязваме, се говори, че сме излезли вече от кризата. Министър-председателят Бойко Борисов непрекъснато се хвали с успехи, но хората виждат реалното състояние на нещата.

В този смисъл напускането на работодателите от тристранния съвет по повод гласеното увеличение на осигурителната вноска е само една брънка от цялата верига на недоволството на всички - лекари, работодатели, синдикати.

Настоящото правителство дойде на власт с обещанието, че няма да вдига данъците. След това се заговори за увеличение на ДДС. По отношение на социалното осигуряване и на пенсионната реформа - един ден се говори едно, на другия - нещо друго. А това обърква работодателите, отнема им сигурността.

- Създава се впечатление за налагане на еднолична власт. Защо координацията между отделните министри не е на ниво?

- Моето мнение е, че министър-председателят не е нужно да бъде специалист в каквато и да е област. Но като ръководител той е задължен да си създаде екип, с който да работи. В момента няма екип, липсва координация между отделните министри. И се връщам към въпроса ви - такава еднолична власт не е имало през последните 20 години, дори и при управлението на Иван Костов.

- Все пак, има ли криза в държавата? Според някои изказвания на министри, тя е приключила...

- Председателят на БСК Божидар Данев многократно е заявявал позицията на камарата - криза има, за съжаление няма нагласа, политика за решаването на проблемите на тази криза. Скача се от проблем на проблем, вземат се решения "на парче".

- А има ли въобще индустрия в България? Не съсипа ли кризата и дружествата, които бяха читави?

- Ние имахме добри фирми за производство на дрехи, но нашествието на китайски стоки е на път да ги унищожи. Друг пример - ликвидирането на "Кремиковци". Това означава затваряне на базата на страната за производство на всичко. Вносният метал е много по-скъп от този, който ние си произвеждахме. Така че може да се каже, че машиностроенето загина.

- Една от целите на БСК е да се бори със сивия сектор. Мислите ли, че провежданата политика в момента тласка работодателите "на сянка"?

- Да. Ето например, след увеличаването на осигурителната вноска ще нарасне безработицата и фирмите ще бъдат принудени да минат в сивия сектор. Пак ще се дават пари под масата, на работещите ще се бръкне в джоба, защото те също трябва да покриват част от вноската. А това води до намаляване на покупателната способност на хората. За излизане от кризата обаче е необходимо повишаване на покупателната способност, за да се задвижи икономиката. У нас кризата може да бъде преодоляна, ако се тръгне към строителство.

- Как ще стане това обаче, след като през тази година само част от строителните фирми си получиха дължимите от държавата пари? Някои предприемачи въобще не можаха да започнат работа през пролетта.

- Бих казал, че това е другият белег от политиката на държавата. Правителството постоянно глобява тези, които не си плащат. А когато има дълг към фирмите, не го покрива или пък само отчасти. Така междуфирмената задлъжнялост в страната достигна рекордни нива.

- Вярвате ли, че догодина няма да се стигне до увеличение на данъците, както сега ни обещават?

- Ако тази политика за търсене на пари за бюджета продължи, то неминуемо ще се стигне до увеличение на данъците. Не скокът в налозите ще реши проблемите, а създаването на условия за развитие на икономиката, реформирането й.

- Вие сте координатор на БСК за Северозападна България. Какви са условията тук за развитие на бизнеса?

- В нашия регион беше развито машиностроенето, уредостроенето и металургията, производството на облекла и обувки. В момента в Северозападна България се произвеждат само облекла. Тук работят малки предприятия, но и те си имат проблеми с оцеляването.

Северозападът е една от най-добрите части на България. Черноземът благоприятства отглеждането на жито, царевица, слънчоглед, но регионът не е специализиран в производството на екологично чиста продукция. В Северозападна България могат да се отглеждат плодове и зеленчуци по екологичен способ. Имаме традиции в животновъдството, налице са подходящи условия за привличане на туристи, за рибовъдство и др. Но за това е необходима добра инфраструктура, обикновено инвеститорите, преди да вложат парите си, първо оглеждат дали има ток и вода, какви пътища минават, връзки с магистрали и т. н.

- Защо усвояемостта на европейските пари в България е толкова ниска?

- В България няма административен капацитет, т. е. няма кой да прави проектите. Затова разработихме един проект за увеличаване на административния капацитет на Стопанската камара. Това беше през 2008 - 2009 г., след което в камарата вече ще има достатъчен капацитет за изготвянето на бъдещи европейски проекти.

- Не е ли парадоксално, че в условията на голяма безработица в страната вече се усеща недостиг на кадри?

- Да, за съжаление няма подготвени кадри за индустрията. Затова сега в Стопанската камара разработваме проект за изграждане на система за оценка на компетенциите на работещите, който да предизвика анализ на икономиката, на кадрите в България и на проблемите в образованието. Защото сега в средното и във висшето образование има проблеми, които пречат за изграждането на добри специалисти. Не се знае и какви специалисти са нужни в отделните браншове, няма информация, няма връзка между произвеждането на кадри от образованието и необходимостта на бизнеса от тях. Като към това прибавим изтичането на специалисти в чужбина, можем да си обясним дефицита.

- Като бивш депутат, как ще коментирате работата на настоящото Народно събрание?

- Аз бях народен представител в 38 НС, по времето, когато премиер беше Иван Костов. Тогава се зароди изкушението у управляващите - да налагат мнението си в работата на парламента. От всички предложения от страна на опозицията, а тогава само ние от "Коалиция за България" бяхме в опозиция, почти никое не беше разглеждано сериозно още в комисиите. А работата на настоящото НС е сведена до изпълнение на указанията и разпорежданията на министър-председателя. Като резултат от това хората вече загубиха интерес към дейността на парламента, все едно им е какво се случва там. Сега от ГЕРБ си мислят, че всичко започва от тях. Досега е имало провалени правителства и отляво, и отдясно, но ми се струва, че провалът на правителството на Бойко Борисов ще е най-големият за последните 20 години.

- А как ще коментирате поведението на т. нар. коалиционни партньори на ГЕРБ?

- Напоследък забелязвам, че дори най-верният съюзник на Борисов, Волен Сидеров, чрез показни акции в НС се опитва да покаже политически характер, да се дистанцира от политиката на управляващите. А Иван Костов и Мартин Димитров на гърба на ГЕРБ и на гърба на Бойко Борисов ще възродят СДС. Мисля, че те в момента извличат огромни политически дивиденти. Струва ми се, че Иван Костов ще е изненадата на следващите избори.

- Как оценявате поведението на левите сили, не затънаха ли те в рутина?

- Очаквам да се появи нещо ново в ляво. Най-вероятно ще има реабилитация на лявото пространство, то също може да участва във властта. Според мен двуполюсният модел се връща с добре изразени дясно и ляво пространства. За съжаление, засега не виждам стабилна партия или коалиция, която да застане в центъра. Надеждата ми бе в земеделците, че те ще съумеят да се обединят и да застанат в центъра, но виждате, че не се получава.

- Очаквате ли някакви положителни промени, нещо ново да се случи на местните и на президентските избори догодина?

- Според мен провалът на политиката на ГЕРБ ще отблъсне гражданите от урните. Лошото е, че хората загубиха вяра в политиците. Затова догодина ще спечелят тези партии или коалиции, които имат своя твърд електорат. Най-вероятно така ще се обособят два полюса в дясно и в ляво, а това е реставрация на двуполюсния модел. Ако се появи президентът Георги Първанов със своя проект, това може да означава възраждане на лявата идея в новите условия.