Брой 34                                                  

8 - 14 октомври 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Теменужка Веселинова

 

Преди броени дни Плевен бе домакин на Национална конференция на Българската асоциация на тъканните банки. За проблемите на тъканната трансплантация, за тежестта на професията, разговаряме с патоанатома д-р Теменужка Веселинова, която от 2003 г. се занимава с донорство.

 

Законът за донорството не е най-добрият

 

Д-р Теменужка Веселинова завършва медицина през 1983 г. На следващата година - 1984-а, веднага започва работа като патоанатом и работи тази професия вече 26 години. От една година е началник отделение "Патоанатомия" към УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - Плевен. От 2003 г. се занимава с донорство към плевенската болница, където е създадена база по тъканно донорство.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Д-р Веселинова, занимавате се с донорство от самото начало на тази дейност в плевенската болница. Има ли някаква промяна през годините?

- Занимавам се с това още от 2001 г., когато в Плевен беше разкрит събирателен пункт за роговици. Тогава действаше старият закон и не се искаше съгласието на близките. През 2004 г., когато започнахме тъканното донорство, законът се промени и дойде тази комуникация с близките, което е един от най-трудните и сложни моменти в работата ни. Това е най-натоварващият миг, защото емоцията на хората в такъв момент е голяма и понякога те трудно я овладяват. И координаторът, лекарят, който разговоря с тях, трябва да се пази и да не се поддаде на тези емоции, защото ако те плачат и ние плачем - няма да се получи разговор. А понякога се случва да ти се доплаче.

- Отразяват ли се трусовете в здравеопазването и във вашата сфера?

- Тези проблеми, които сега съществуват, нямат никакво отражение върху донорството. Както винаги, хората си боледуват, някои умират, ние намираме и установяваме контакт с близките... А това, че здравеопазването не върви, не е мотив близките да откажат дарителството на тъкани. Понякога като мотив за отказ някои хора имат предвид нещо конкретно, което им се е случило като пациенти - недостатъчно внимание, лошо отношение. И тогава казват - те на мен не ми помогнаха, защо аз трябва да помагам. Ролята на координатора е да обясни, че при отказ ще пострадат не тези, които не са помогнали, а онези, които страдат и нямат нищо общо със случилото се. И никой не е виновен, че някой е груб и нечовек. Има хора, които по рождение са си такива, сред тях и лекари.

- Защо националната конференция по тъканно донорство се провежда в Плевен?

- По принцип ежегодно се провеждат конференции и различни донорски бази и градове са центрове. Тази година Плевен е избран като една от най-добрите бази. Но миналата година беше в Стара Загора, било е и на други места, така че няма някакъв точно определен принцип.

- Кои са проблемите пред тъканната трансплатнация и наистина ли са по-малко, отколкото при трансплантацията на органи?

- Органното донорство е трудно и върви малко по-бавно. И това е така, защото самият процес е по-сложен, по-трудно е поддържането на потенциалния органен донор, изискват се специални условия, това не може да стане във всяка болница, трябва да бъде в по-квалитетна университетска болница, където има добри реанимационни звена. Там има и медицински, и възрастови критерии... Просто погледът, който имам към органното донорство, е най-вече от медиите и това, което се случва в Плевен. Съвсем наскоро имахме комбиниран донор и тук мястото на координатора е, че той трябва едномоментно, едноактово да предложи тази информация и тази възможност за органно и тъканно донорство. А не да чака да стане възможно органното и когато вече бъде върнато тялото след експлантацията на ограни, тогава да се отваря дума за тъканно и още веднъж да връщаме хората към мъката им, която и без това не е отшумяла. Но е възможно и двете неща да могат заедно да вървят.

- Вървят ли?

- Да, напоследък има доста органни донори, не мога да кажа точна бройка, но се увеличават.

- Трябва ли да има промяна в действащото законодателство, което регламентира донорството?

- Тук ще си позволя да изразя мое лично мнение, което неведнъж съм споделяла. Според мен Законът за трансплантация на клетки, тъкани и органи, не е най-добрият. От такава гледна точка, че дава право на човек само да каже: аз не искам да бъда донор. Без да му дава правото да каже: аз искам и да го заяви. И тука вече се намесва другият момент - когато близките загубят човек, те не знаят дали той е съгласен да бъде донор, разговори вкъщи за това не се водят. И пред близките се откроява тежката задача те да решават. А ако човек сам е казал и заявил своето съгласие, никой не може да промени неговата воля. И не може законът да е толкова едностранен, аз просто се чудя как това е възможно - ти можеш да кажеш само аз не искам, но нямаш право да кажеш - аз искам.

- Може би се предполага, че ако си казал - аз не искам, е ясно, а другото е мълчаливо съгласие...

- Да, има такава презумпция за съгласие. Но въпреки това няма право, въпреки че той не е отразил в книжката си, че не е съгласен да е донор, да бъде реализиран като донор. Условието е неговите роднини, и то по права линия, да дадат съгласието си и да подпишат документите. Защото те на практика не подписват документи за информация, а документи за съгласие - да дарят и да помогнат на други хора. И още нещо неперфектно има в закона. И то може би защото законите не се творят там, където са проблемите, а някъде по-нагоре, където не знаят за тези проблеми. Съвсем скоро пропуснахме един тъканен донор, много млад човек - на 36 години, който, за съжаление, нямаше роднини по права линия - майка, баща, съпруг, няма деца, няма брат и сестра. Имаше братовчеди, но законът не позволява те да дават съгласие за донорство. И това също не е правилно, не виждам защо да не може. Този братовчед, да речем, ще поеме цялата грижа за трупа, за тялото, ще направи всичко, свързано с погребението, а няма право да даде съгласие за донорство...

- Какво е най-честото приложение на тъканите от донори?

- Основно се използват в ортопедията като костни фрагменти, костни брашна, лепила... В неврохирургията също - костни фрагменти при счупване костта на черепа. Роговичното донорство - във всяка една университетска болница, където има специалисти, които могат да извършват такива операции, се предоставят роговици и се връща зрението на хората. Човек, спасен от слепота, е нещо толкова велико...

- Има ли листа на чакащи пациенти за тъканна трасплантация?

- Няма, доколкото аз знам. Според колеги обаче има доста пациенти, които чакат за роговици. В момента има две роговични банки - тъканна банка в "Пирогов" и Международната очна банка. Няма и регистър за тъканното донорство, има такъв само за тези хора, които чакат за органи.

- Има ли в България достатъчно добре обучени лекари във вашата сфера?

- Такава специалност в медицината няма, по принцип. Екипът, който работи, задължително е хирургичен екип, тъй като експлантацията става по хирургичен начин, в залата, при стерилни условия Защото с тези хора се работи като с живи, единственото, което липсва в екипа, са анестезиолозите. И от гледна точка на хирургични умения, да, има достатъчно обучени колеги. Другите, които са в екипа, това са координаторът и психологът. Специално психолози в Плевен няма в екипа и ние - координаторите, се явяваме и психолози. По принуда, по призвание, по стечение на обстоятелствата сме и психолози. Което никак не е малко, защото човек трябва да бъде много добър психолог, за да може да комуникира с хората, които току-що са изгубили близък. 24 часа е срокът, в който трябва да се извърши дарението и експлантацията на тъканите, няма време хората да свикнат и по някакъв начин да приемат тази грозна вест. И този момент, разговорът с тях, си е чиста психология.

- Защо няма психолози?

- На практика тези хора не са медицински специалисти, но те владеят правилата за комуникация в такъв момент и имат съответните умения за такива разговори. Но пък от друга гледна точка такъв разговор не се води по правила. Преди много време имахме такъв курс и трябваше даже някакъв тест да попълваме - какви са правилата, за да овладеем една криза, в която изпада човек. Аз тогава само това казах, че аз правилата, които ги пише в книгите, не ги знам. Но мога да овладея всяка критична ситуация, защото ми се е случвало абсолютно всичко.

- Вие сте патолог - специалност, която не е в центъра на общественото внимание, но е изключително важна...

- Изключително важна е, наистина. Лошото е, че много малко колеги искат да специализират патоанатомия. Това не е атрактивна специалност и е доста тежка. Тази специалност е свързана и с това, че ти трябва да се срещнеш и да съобщиш на семейството лошата новина. Още по-тежка е биопсичната дейност, защото всеки ден под микроскопа ние поставяме смъртната присъда на хората, болни от туморен процес. Патологът е невидимият съдия в живота на човека. И както казах, през последните години ние доста се редуцирахме, а от НЗОК много държат да има патолози в болниците, тъй като без тях една болница не може да се акредитира и да сключи договор с касата по пътеки, където се изисква хистологично изследване. И тъй като наистина рядко се говори и пише за патолозите, ми позволете да добавя още нещо - един патолог може в момента на операцията да реши обема й. Това е експресното изследване по време на операцията. В рамките на 15 минути един патолог може да каже дали ще се махне целият стомах или само язвата, например.

- Напоследък от много хора, включително и ваши колеги, се чува, че след години България няма да има медици. Съществува ли такава опасност, според вас?

- По принцип лекарите, както и учителите като специалисти не са оценени в собствената си държава. Тяхното заплащане е толкова ниско, че дори сравнено със заплатите на някои хигиенисти в големи заведения или учреждения е просто нищожно. Това е едната страна. От друга страна, е донякъде неблагодарна ситуацията, защото всичко негативно от цялото здравеопазване рефлектира при нас. То може да идва от управляващите, от държавата, но в крайна сметка лекарят е този, който контактува с пациентите. И действително, има обучаващи се студенти, но повече предпочитат по-популярни, така да се каже, специалности - хирургия, акушерство и гинекология, кардиология.... Патология не иска никой да специализира. Аз полагам неимоверни усилия да привлека един колега и ако мога да обуча поне един патолог, ще бъде много добре. Защото сме останали 80 човека в България.

- Как се разтоварвате, какво обичате да правите?

- Моето хоби извън работата са цветята. Много ги обичам и гледам страшно много цветя. Просто ми доставя удоволствие да ги наблюдавам, да ги обгрижвам. Обичам и да се разхождам, но няма много време за разходки. Особено и с донорската програма, защото смъртта няма работно време и не настъпва от осем до два...