Брой 31                                                  

17 - 23 септември 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Жечка Димитрова

 

В навечерието на 50-ата нова учебна година за Националното училище по изкуствата (НУИ) "Панайот Пипков" разговаряме с директорката за предизвикателствата и проблемите, за тържествата и концертите, за мотивацията и реализацията на поколения възпитаници, закърмени с любов към изкуството.

 

Досегът с изкуството прави учениците ни по-трудолюбиви

 

Жечка Димитрова е родена на 26 февруари 1958 г. в Шумен. Свири от 5-годишна на пиано. Учи в Шуменската музикална школа, след това в класа на Лидия Кутева в Софийското музикално училище. Завършва Музикалната академия в класа на проф. Милена Моллова. От 1982 г. е разпределена в плевенското музикално училище "П. Пипков". Започва като преподавател по специалност "Пиано и клавирен съпровод". Тогавашният директор Божко Шойков я прави ръководител на катедра "Ансамбли и състави", след което я повишава в длъжността помощник-директор. От 1995 г. с конкурс става директор на Националното училище по изкуствата.

Разведена, с един син.

Интервю на Вяра ЦЕНОВА

- Г-жо Димитрова, с по-особени чувства ли посрещате тази юбилейна учебна година?

- Новата учебна година е един много вълнуващ момент за всяко училище, а при нас тя ще бъде още по-наситена емоционално, тъй като през тази есен ще бъдат кулминационните тържества, посветени на 50-годишния юбилей на нашето училище. Подготвяме хубава, интересна програма и първокласниците ще имат възможност да се докоснат до магията на сцената и да получат първите аплодисменти още преди да са чули училищния звънец - нещо, което е много вълнуващо и за тях, и за техните родители и което напомня, че те поемат по пътя на изкуството.

- Имате ли поглед как се реализират възпитаниците ви, след като завършат училище?

- Да. Хубаво е, че една голяма част от нашите ученици продължават професионалния си път в чужбина. Това за тях е шанс за много контакти, концерти, записи, участия в международни конкурси, майсторски класове, което вдига тяхното ниво до световна класа. Това е добре. Лошото е, че ние ги губим тук като качествени музиканти. Те предпочитат да отидат зад граница, защото получават там добра реализация като хора на изкуството, но и не на последно място по-голяма финансова подкрепа.

- Вие сте директор от 1995 г. Променя ли се интересът към училището през годините?

- Получава се интересен парадокс. Действително имаше един период от време, в който намаляха желаещите да учат при нас. И това беше нормално, защото тенденцията беше такава в цялото образование. Този факт е продиктуван не само от интереса към училището, но и от демографския спад. След което действително към училището започна огромен интерес от страна на родители и други институции. Това е така, защото училището доскоро беше само музикално, а сега тук се учат и български народни танци, и изобразително изкуство. Това предизвиква интерес.

- От няколко години децата могат да започнат да учат при вас още от първи клас...

- Много важно беше това, че ние направихме начален курс. Това пък такъв интерес предизвика у родителите, у самите дечица също, защото те се допират от малки до изкуството, дават си шанс за изява на техните творчески заложби. В другите училища не мога да кажа, че това го няма, но тук е акцентирано, ние ги провокираме да изявят своите таланти и този факт до голяма степен допринесе в нашето училище да има много ученици. И аз пожелавам на всички директори да изпаднат в моето положение - не страдам от липса на ученици, а от липса на сгради. На нас ни трябва по-голям сграден фонд, тъй като тук няма само общообразователни дисциплини, тук се учи и индивидуално, и групово. Нашите деца непрекъснато ходят по концерти. Още преди да започне учебната година ние имаме заявки и гледаме навсякъде, където ни поканят, да се отзовем на нужното високо ниво. Защото нашето училище е със статут на културен институт, а тези изяви привличат нови кандидати. Да се види на сцена едно мъничко детенце като истински творец, артист, като възрастен. Това могат да го разберат малцина. Повечето се радват на децата, но не могат да разберат какво става в техните мозъчета, когато излязат на сцена. Те стават творци. На сцената няма малки и големи хора. Има само артисти. Дали са на 20, 50 или на 7 години, няма значение. Даже и да не станат музиканти след това, този досег с изкуството ги прави по-творчески личности, по-търсещи, по-трудолюбиви. Защото това са часове наред труд по съответната дисциплина. Слави Трифонов казва, че въпреки че не свири на виолата си, с това, което е научил в училище - труд и дисциплина, е постигнал успехите в живота си.

- Заниманията по професионалните дисциплини не намаляват ли времето, в което се изучават общообразователните предмети?

- Крайно време е да се сложи точка на изказванията, че в музикалното училище не се учат всички общообразователни дисциплини. И че ако се учат, то е проформа. Това е отминал период за всички музикални училища. Тук се учи пълният общообразователен цикъл. Нашите ученици получават две дипломи - за средно образоване както в другите училища след полагането на държавен зрелостен изпит и отделно свидетелство за професионална квалификация, което е валидно за цял свят. При нас е много трудно, тъй като децата учат абсолютно всички часове годишна натовареност, както в другите училища. Когато един човек е организиран, за което помага нашето изкуство, и когато може правилно да си разпредели времето, той е добър както като музикант, така и като ученик в общообразователния цикъл дисциплини. Затова говорят постиженията на нашите ученици в държавните зрелостни изпити. Има статистика, която го доказва. Председателят на Районния съд Даниела Дилова, пресаташето на Окръжния съд Силвия Кръстева, също са наши възпитаници. В съда има поне 6 - 7 като тях, има лекари, филолози, които са завършили НУИ "П. Пипков". Въпреки че не са се развили професионално в сферата на изкуството, те тук са получили всичко необходимо за професионалната си реализация в областта, която ги влече.

Ние абсолютно осъзнаваме отговорността, която носим за нашите деца и се радваме, че и те осъзнават това, което се прави за тях. Нещата са сложни и човек трябва да има призвание, за да го направи.

- Освен всичко друго вашите възпитаници не спират да се представят отлично в престижни конкурси...

- Хубаво е, че в България има много инициативи и конкурси за творчески срещи, фестивали, майсторски класове. Това дава възможност на учениците да контактуват със своите колеги от другите градове, от чужбина, да си сверяват часовниците и да сравняват нивото си. Хубавото е, че имат амбициите и желанието да участват, подкрепяни от своите преподаватели. Това дава и стимул за работа нататък. От началото на 2010 г. възпитаници на НУИ "П. Пипков" са удостоени с една специална и една голяма награда (гранд при); 31 първи награди; 23 втори и 17 трети; 6 поощрителни награди; 2 златни и 2 сребърни медала от националния конкурс "Орфеева дарба"; по едно "отлично" и "много добре представил се" от националния конкурс "Св. Обретенов" - Провадия; 4 "отлични награди" от националния традиционен събор "Свидня” в с. Георги Дамяново. Конкурсите, в които са участвали, са национални ("Св. Обретенов", "Върбан Върбанов" - Бургас, за млади изпълнители на народни песни в с. Радювене, "Танцуващи клавиши" - Нови Пазар, и др.) и международни ("Надежди, таланти, майстори" - – Добрич - Албена, "Франц Шуберт" - Русе, "Млади виртуози" - София), за класически и народни инструменти, народно пеене, различни ансамбли и камерни състави. Тази седмица станаха известни резултатите от Международния младежки музикален фестивал-конкурс "Надежди, таланти, майстори" - Добрич-Албена, откъдето имаме лауреати на I награда - Николай Иванов и Елена Дорошенко с ударни инструменти при Симеон Серафимов, на II награда Евелин Генова също негова ученичка с ударни инструменти и на III награда - Владимир Попов - пиано, Ана-Мария Иванова - виолончело, и Камелия Първанова - виола.

- Какви ще бъдат акцентите в празниците, посветени на 50-годишния юбилей на НУИ "П. Пипков"?

- Нашето честване започна още през февруари с рецитал и майсторски клас с учениците пианисти на доц. Ростислав Йовчев. После направихме 7 общоучилищни конкурса с много различна и нестандартна тематика, а наградите връчихме в чест на 24 май, когато организирахме и един концерт с наградените ученици. Тук бяха наши бивши възпитаници, в момента доценти и преподаватели в Германия, които изнесоха джаз концерт, а имаше много посветени на 50-годишния юбилей на училището концерти от други институции. Това беше за миналата година. А през тази ще спомена само най-крупните. Имаме амбицията да поставим една от оперетите на Панайот Пипков "Щурец и мравки". Надявам се, че имаме силите и възможностите да го постигнем. За да обхванем всичко, което се прави в нашето училище, се подготвя една национална теоретична конференция. На нея ще бъдат поканени хора от академиите, в които се учи музика, от музикалните училища. Тя ще се води от доц. д-р Марияна Булева. Надявам се, че ще има нужния отзив. Тържественият концерт, който ще бъде панорама на всичко, което се учи и се твори като изкуство в училището, ще бъде на 26 ноември в ДКТ "Ив. Радоев". Преди това ще има рецитали и концерти на наши емблематични състави от ученици - като перкусионен ансамбъл "Акцент", фолклорния ни профил. В концертната програма на 26-и е включено и немското клавирно трио, двама участници в което са наши бивши възпитаници - Павлин Нешев и Гергана Гергова. Те ще участват в концерта и ще направят майсторски клас тук. Такъв иска да направи и Пламена Мангова, но за съжаление той няма да бъде в рамките на основните тържества, а през март догодина и ще бъде съчетан с Деветия национален конкурс по клавирен съпровод, където тя ще бъде и член на журито и ще изнесе рецитал. Много съм доволна и щастлива, че много наши възпитаници имат желанието да бъдат тук при нас в тези празнични дни. Разбира се очакваме "Шоуто на Слави" да бъде при нас и да направи за нашите ученици и преподаватели един концерт - като жест да бъдем заедно на този празник. Имаме и нещо нестандартно като идеи, но дали това ще се получи... Нашето училище са завършили поколения музиканти - баби, майки, бащи, деца. Имаме идея да организираме един голям концерт, по време на който на сцената ще излязат и трите поколения. Малко е трудно за организация, но мисля, че ще бъде интересно и си струва труда да го направим.

- Какво ще си пожелаете за вас и училището, което ръководите, през следващите 50 години?

- Представях си как на 15 септември на сцената ще излязат поредните първокласници и си направих една малка аритметика. С малко носталгия си помислих, че някои от тях след 50 години могат да бъдат и организатори, и участници или поне свидетели на честването на 100-годишнината на училището. Те не го осъзнават сега. А това е много вълнуващ факт. Дано тогава да го има училището, но това зависи до голяма степен и от нас.