Брой 30                                                  

10 - 16 септември 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Доц. д-р Снежана Тишева

 

За реформата в здравеопазването, за нуждите на Клиниката по кардиология и ревматология към УМБАЛ "Д-р Г. Странски", за нископлатения труд на преподавателите и страдаме ли от липса на кардиолози, разговаряме с доц. д-р Снежана Тишева.

 

Ангиографската лаборатория е особено важна за болницата

 

Снежана Тишева е родена на 2 януари 1960 г. в с. Асеново, Плевенско. През 1983 г. завършва медицинския университет в Плевен. От 1 август 1984 г. след проведен конкурс започва работа като асистент по кардиология в Kатедрата по вътрешни болести към Mедицинския университет. Ръководител й е Кирил Чичовски (Сега Клиниката по кардиология и ревматология носи неговото име, бел. а.). Израства като кардиолог под негово ръководство. През 1990 и 1992 г. е нейното престепенуване съответно в старши и главен асистент. За този период двете й големи постижения са две специалности и две деца. През 2001 г. започва работа върху дисертационния си труд. Три години по-късно го защитава. През с. г. става ръководител на Клиниката по кардиология и ревматология, а през 2006 г. се хабилитира като доцент.

Има едногодишен период, в който доц. Снежана Тишева е работила като участъков лекар в с. Милковица. Преминала е много специализации както в Центъра по сърдечно-съдови заболявания в България, така и в някои европейски страни - Швеция, Испания, Франциия. Била е в Германия, САЩ, Австрия, Франция, Гърция и др. - на участие във форуми.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Доц. Тишева, нека започнем с най-злободневната тема - здравната реформа. Какво мислите за нея?

- Според мен тя тръгна добре в първата си година - 2000-та. След това закъсня реформата в лечебните заведения. Реализира се в доболничната помощ, но не премина бързо и в болниците и това създаде условия за противопоставяне на лекари в доболничната и болничната помощ. Очевидно е, че трябва да се оптимизира мрежата от здравни заведения. Когато обаче сме изправени пред закриването на неефективно работещи лечебни заведения, се намесва някое лоби и извън медицински и икономически критерии то продължава да съществува. Затова реформата е много трудна и е равна почти на хирургическа интервенция - трябва да се отстрани това, което е нездраво, за да остане рационалното. Приветствам идеята на министърката бързо да се направи здравна карта. Но това е нелесен процес, защото тя трябва да отразява структурата на населението и на заболеваемостта в цялата страна, за да може да се прецени колко специалисти са необходими в дадения регион и от какъв профил трябва да бъдат те. Това е първото. Второто е, че задължително трябва да се създаде много добре организирана система на спешната, а може би неотложната помощ трябва да мине отново към спешната. И тъй като ние се лутаме 20 г. в тази реформа, определено смятам, че трябва да бъде взет един работещ модел. Няма нищо лошо в това да се поучим от една по-социално ориентирана страна. Всякакви други хибриди винаги водят до неуспех. Не съм оптимистично настроена за бързия ефект от реформата, защото ние като че ли реформирайки се, предимно рушим.

- Какви са амбициите ви като ръководител на Клиниката по кардиология и ревматология?

- Да направя всичко, за да обуча възможно най-добри и достатъчно много специалисти по кардиология, които са дефицит за страната ни. Да преподавам достатъчно атрактивно на моите студенти кардиологията, защото това е една от най-трудните специалности в медицината. И разбира се да работя в достатъчно добра хармония с колегите, които ръководя в клиниката, за да бъде ефективна лечебната ни работа.

- На какво се дължи дефицитът на специалисти по кардиология, за който споменахте?

- За съжаление имаше един дълъг период от време - повече от 4 г., в който нямаше предвидени бройки за специализиране на студентите. Второ, специализацията по кардиология допреди 3 г. беше след вътрешни болести - пет години плюс още две кардиология. Това беше променено, но след този "празен" 4-годишен период и фактът, че кардиологията стана 4 г., на практика се получиха 8 г., в които няма реализирани кардиолози. И друго - заради предната система, която беше много тромава, останалите работещи кардиолози в различните градове на страната се броят буквално на пръстите на едната ръка. В Плевен това не е така, защото сме университетски град, но дефицитът се появява в районните градове. Стига се до необходимостта да бъдат сключвани формални договори, за да се спазват условията в болниците. Това води до много тежък дискрепанс в документално регистрираните активности и реалната помощ и това се отразява върху здравното състояние на населението. По начало е известно, че България е с минусов прираст - тя е една остаряваща страна, в която хората все по-често боледуват от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. А специално срезът по райони показва, че Централна Северна и Северозападна България са с най-ниска раждаемост и относително висока смъртност.

- Как може тази висока смъртност да бъде преодоляна?

- Естествено тя не може да бъде преодоляна само с реализацията на различни терапевтични мерки - организацията на инвазивните лаборатории, по-различният маниер на лечение - задължително трябва да бъде преодоляна с по-трудните мерки - профилактичните. Всъщност профилактиката е най-големият дефицит в момента за страната. Независимо от това, че общопрактикуващите лекари са задължени по критериите на касата да провеждат такива прегледи, те все още нямат този ефект върху профилактиката на рисковите фактори за атеросклероза, за сърдечно-съдовите заболявания.

- Много ли са сега студентите, които са се насочили към кардиологията?

- През последните 3 г. за едно място се бореха 5 - 10 кандидати, което означава, че това е търсена специалност. Има и много кандидати за научна работа, за докторанти. Малко по-труден е въпросът с преподавателските кадри, защото в днешно време един практикуващ в амбулаторията в ДКЦ-тата кардиолог има в пъти по-висока заплата от един асистент. Това демотивира младите хора да започнат по пътя, по който ние някога сме тръгнали. Изискванията са високи, а оценката на труда - несъответна. Разбира се това опира и до голямата тема какъв трябва да бъде статутът на университетските болници.

- Вашето мнение...

- Те трябва да бъдат с особен статут, да бъдат извадени от общия проект за развитие в здравеопазването поради мисията си и да обучават кадри. Да има адекватно заплащане - това е едната страна, и достатъчно добро оборудване. Задължително университетските болници трябва да бъдат и високотехнологични, за да може студентите и специализантите, обучавайки се, да виждат наистина съвременните възможности за лечение на пациентите си.

- Кои са най-големите трудности, които срещате като ръководител на клиниката?

- Свързани са с недофинансирането на болниците. Това не позволява оптималното оборудване на клиниката. През годините по алтернативни пътища сме успели да си доставим едно оборудване, което ни позволява да покриваме критериите за университетска клиника. За болницата като цяло големият дефицит е липсата на ангиографска лаборатория, която е едно необходимо звено както в лечебната работа, така и в преподавателската. Ние сме принудени този модул от обучението на нашите специализанти да го реализираме през други болници, с които имаме договорености. Все още успяваме да се задържим като уникален център по кардиостимулация, което е друга страна от обучението по кардиологията. Но недофинансирането на болниците препятства работата по поставянето на кардиостимулаторите. Необходимостта от ангиографска лаборатория не отрича съществуването на алтернативни, частни структури, които могат да работят това. Но в характеристиката на една университетска болница за оптималната й работа задължително трябва да има всички тези постижения на техниката. В нашата болница няма и мултислайдс скенер, който позволява едно елегантно и атравматично оценяване на кръвообращението на сърцето. Съществуваше такъв проект, който трябваше да бъде реализиран през 2005 г. И ако това беше сторено, развитието на кардиологията ни щеше да бъде с много по-бързи темпове. Има необходимост също така и от изграждането на Клиника по сърдечно-съдова хирургия. В момента имаме развита съдова, но не и сърдечна. По съвременните изисквания тези ангиографски лаборатории, в които се осъществява диагностика и нехирургично лечение на сърдечно-съдовите заболявания, трябва да са в близост до сърдечно-съдова хирургия. Друго основание за това, че трябва да има ангиограф и в университетската болница, е фактът, че работещият в Плевен апарат в СБАЛ - Плевен, е с натоварване 23 пациента на ден, при средна норма 8 - 9. Което показва, че тук има работа още за един, даже за два ангиографа.

- Разполагате ли с достатъчно специалисти и персонал във вашата клиника, наблюдава ли се текучество на кадри?

- Успяхме с колегите да създадем един оазис, в който има по-малко текучество. Това е въпрос първо на мениджмънт и второ на мотивация на колегите, не само финансова. Трябва да има приемственост между поколенията. Сега в клиниката има петима кардиолози с близо 20 - 25 г. стаж. Те са асистенти и това позволява да обучават. Така вече се създава едно средно поколение специалисти, които все още не са успели де юре да вземат своята правоспособност, но работят в клиниката. Разбира се, част от тях ще напуснат по финансови съображения. Други са мотивирани от различните форми на научни разработки, но категорично заплащането на преподавателите трябва да бъде съобразено с европейските стандарти. Недооценяването на труда на всички работещи в сферата на болничното здравеопазване е предпоставка за корупция.

- Напоследък много се говори на качеството на средното образование у нас. Отразява ли се то на подготовката на студентите по медицина?

- Студентите, които приемаме, са с различна информация и мотивация, в сравнение с предишни години. Това ме кара да бъда скептично настроена към успехите и подготовката им за практиката. Вижда се, че има спад в общообразователната подготовка дори и в правописа. И е много трудно да се надгражда специфичната информация, когато началното ниво е ниско. Има и студенти, които правят изключение и са изключително мотивирани да бъдат добри лекари.

- Кой е най-значимият момент в кариерата ви?

- Като един типичен Козирог следвам методично плановете и мечтите си. Винаги съм смятала, че ако човек стои на едно място, той изостава в развитието си. Може би най-сантименталният момент за мен беше, когато бях избрана за административен ръководител - тогава колегите ме приеха приятелски, като една от тях, каквато всъщност съм. Но най-върховните мигове на професионално удовлетворение съм имала тогава, когато буквално съм изваждала от лапите на смъртта някой пациент. При сърдечно болните това се случва не рядко. Лекар, който не е преживял подобно нещо, е загубил половината от емоцията в професията, защото това е изпитание за знаещите и можещите.