Брой 29                                                  

3 - 9 септември 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Христо Алексиев

 

Кога ще спрат инцидентите с бездомни кучета? Защо Дружеството за защита на животните, което отговаря за залавянето и кастрирането на четириногите, е безсилно да се справи с увеличаващата се популация и дали ще се промени негативната статистика, след като заработи новият приют в с. Бохот? Отговорите на тези въпроси потърсихме от д-р Христо Алексиев, който вече 10 години "работи" с бездомните кучета.

 

Само промяна в закона ще спре инцидентите с бездомни кучета

 

Христо Алексиев е роден през 1951 г. в Плевен. Възпитаник е на Втора смесена гимназия, която завършва през 1969 г. През 1977 г. приключва обучението си във Ветеринарно-медицинския институт в София, като е предпоследният випуск преди учебното заведение да бъде преместено в Стара Загора. Още същата година започва работа в с. Садовец, Плевенско, като ветеринарен лекар. През 1981 г. е назначен в ПЖК "Георги Димитров" (сега конезавод "Клементина") - с. Победа, като втори лекар. Шест години по-късно става главен лекар, такъв е до 1997 г. Кариерата си продължава като участъков лекар в с. Бохот.

През 2001 г. започва да се говори за организиране на приюти за бездомни кучета. През 2002 г. със сегашния председател на Ловно-рибарското дружество в Плевен Стефан Ненков организират приют към ЛРД, който е открит през август същата година. От миналата година приютът, който се намира в местността Комудара, вече е извън системата на ЛРД, стопанисва се от Дружество за защита на животните, където Алексиев е ветеринарен лекар.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Д-р Алексиев, защо в последните десетина години толкова много ескалира проблемът с бездомните кучета? Преди това като че ли бяха по-скоро изключение инцидентите...

- Причината е следната. През 1977 г., когато отидох в Садовец, излезе една заповед на кметството - всяко едно семейство, което имаше повече от едно куче, ми го довеждаше в лечебницата, за да го евтаназирам със стрихнин. Аз давах бележка, а те се отчитаха с нея пред кмета. За домашно куче се смяташе това, което е вързано в дома, всички останали се водеха бездомни. Тогава се ликвидираха много кучета, защото имаше бяс по домашните животни. Но се въведе една регулация на популацията. И нямаше бездомни кучета, защото хората се отнасяха по друг начин към животните. Всеки имаше по едно куче, което не пускаше, а като не го пускаш, няма как да се срещнат мъжко и женско и да се родят малки безпричинно.

- В един момент обаче и хората с по едно куче започнаха "да се освобождават" от домашните си любимци с оправданието, че се е влошило материалното им положение...

- Проблемът идва от нерегулираното раждане, от една страна, и от друга - от безотговорността на хората. Трябва му куче, взема го, закарва го на вилата през лятото, а през зимата го натири... От вилите и селата сега идват глутници в Плевен. Това, че ние ги маркираме и връщаме, нищо не означава. Веднага идват други - немаркирани. И другото, което е, че в града има храна, а по селата няма. Отпадъците са тук, в Плевен. Тук са и псевдоприродозащитниците, които ги хранят. Точно пред театъра, например, се хвърля един чувал хляб. Това не е грижа за кучето - нито е ваксинирано, нито е обезпаразитено, нито е защитено от някой да не го малтретира. Каква е тая грижа? Доброто куче е вързаното - което е гледано, възпитано, дресирано, с намордник.

Трябва да се въведе ред в държавата - регистрация на кучетата, които искат да създават потомство. Който реши да развъжда кучета, да бъде така добър да се регистрира според Закона за ветеринарното дело като ферма за разплодни кучета и после да си търси местата, където да бъдат раздадени тези кучета да бъдат отгледани. По този начин ще има контрол. Всички останали би трябвало със закон да подлежат на кастрация, за да няма ненужни раждания, да бъдат регистрирани.

- А безпризорните?

- На този етап трябва да се направи преброяване и регистрация - на всички - и на домашни, и на бездомни. И особено по къщите по селата - там е резервоарът. Там не се хващат, не се кастрират, само се размножават и идват в града. В село от 300 къщи например в 200 има кучета. От тях ще се родят 100 или 50 ги сложете. 10 села по 50 са 500. Това е най-дребната сметка. Една кучка в Бохот миналата година роди три пъти по 7 - 8 кученца.

- Как може да се осъществи това преброяване?

- Трябва хората да се задължат да си вържат кучетата, а не да ги пускат по улиците. Но после, разбира се, трябва контрол от страна на общините. А после няма пари - до там опираме. Но проблемът с кучетата ще бъде решен единствено ако се промени законът и се въведе тази задължителна кастрация на тези, които няма да бъдат разплодни. А сега по никакъв начин не можем да задължим частния стопанин да го направи. Ние кастрираме тези, които срещнем на улицата, не можем да влезем в нечий двор. Малцина са тези, които доброволно ни викат за кастрация. Да не говорим, че са още по-малко тези, които искат да осиновят куче - десетина на година. Те търсят най-вече пазачи за вилите си и искат хубави кучета, а ние нямаме такива.

- Казвате, че трябва да се промени Законът за защита на животните в частта му за домашните любимци. Това ли е най-големият му пропуск?

- Най-голямата глупост в закона е текстът, който казва, че трябва бездомното куче повторно да бъде хванато, ваксинирано и обезпаразитено. Как да стане това? На всеки 3 месеца да се обезпаразитява, а на година - да се ваксинира. Ваксината срещу бяс изгражда имунитет за една година. После как да го намерим същото куче - да вървим по улиците и да му викаме "ела". А то не идва и не се обажда. Ние сега хващаме едно, две, три...

- Все пак няма ли някакъв начин да ги намерите, нали им слагате марки?

- Някаквото решение, което засега сме намерили, е въвеждането на различни цветове марки, за да може по някакъв начин да успяваме да ги хващаме втори път и да ги ваксинираме - става въпрос за кастрираните кучета. А това за обезпаразитяване на три месеца е абсолютно невъзможно. И разбира се не е недомислието само това. Има редица такива.

- Законът ви задължава след като вземето кучето и го кастрирате, да го върнете на същото място. Много често обаче тези места са детски площадки, училища...

- Законът е категоричен, че покрай детска площадка, покрай обществено или болнично заведение не трябва да се връща. Но ние дори да не ги връщаме там, как да ги спрем те сами да не го направят. Отиват нашите хора и ги изсипват край Стъкларския завод и след 1 час те тичат пред тях. Това движение, тази миграция е обусловена от храната и от размножаването. Иначе ние не можем да им кажем: стойте там и не мърдайте. Те си имат територии и ги защитават - това е едно на ръка. Но утре, когато свърши храната, ще се преместят на друго място, където има.

- Кой е най-опасният квартал в Плевен?

- Всички. Включително и центърът, защото те се въртят около баничарниците. Пред театъра се събира глутница от над 10 кучета. Ние нищо не можем да направим. За да бъде евтаназирано едно куче, законът е категоричен: първо трябва да дойде човек с бележка от личния си лекар, че е нахапан. Нужна му е и бележка от противобесния кабинет, че е ваксиниран срещу бяс. И той като дойде според вас може ли да посочи същото куче дето го е ухапало? Дори да има марка - кой в страха си ще гледа номера й? Това е цялата ситуация в държавата.

Ние в момента не вършим нищо. Не ограничаваме популацията. Това, което правим, е хващаме, регистрираме, пускаме. Едно куче живее средно 10 - 15 години. Е, ние ще трябва да го чакаме да си отиде от старост.

- Какви са най-честите пречки, които срещате в работата си?

- Псуване от всички страни. И от природозащитници, и от тези, дето не обичат животните. На кого да угодиш? Обиждат ни. Хвърлят от терасите буркани, ябълки, лук, картофи. Убийци ни кръщават.

- Сред хората битува мнението, че през нощта хващате кучета, предимно кротки и безопасни, и ги убивате тайно...

- Да ви кажа, че нямаме изобщо сметка да ги убиваме, а по-скоро да са на улицата. Нека всеки един, който иска, да пътува една седмица с екипа всеки ден и да види как стоят нещата - как реагират гражданите. И да се питат защо и срещу кого рипат. Срещу себе си ли, срещу децата си ли - когато не дават да се залови, ваксинира и кастрира това куче. Ако иска някой да осинови - да заповяда, ще му го дадем без пари. Нека да го върже и да си го гледа - ето грижа за кучето.

- Имате договор с община Плевен до 2011 г. за извършване на услугата "залавяне, маркиране, обезпаразитяване, ваксиниране, кастриране и връщане обратно на кучетата". Каква сума ви се отпуска и достатъчна ли е тя?

- Ами не е достатъчна. Около 70 000 лв. са за годината. Търсим варианти да се справим. Например нашите хора, които залавят кучетата, в същото време са и охрана на обекта - през нощта остават да дежурят. Ако не е това, парите няма да стигнат за нищо.

- Строежът на новия приют за кучета в с. Бохот трябваше да започне през 2010 г. Очаква ли се това да стане до края на годината?

- Приютът в момента се проектира. Сложно е, защото този кучкарник трябва да има инсталация за пречистване на отпадните води, да има собствено захранване, а е извън града... Предвижда се до края на тази година да завърши проектирането, а от следващата да започне строителството. Но дори и с новия приют няма да се реши проблемът. Там да приберем 50 - 100 кучета. А останалите? Но поне ще бъдат повече. Сега не можем да си позволим да хванем на ден повече от 5 - 6 кучета. А в новия приют се предвижда да има кастрационен център, голяма постройка с 50, 60, 70 бокси и там може да се мисли, че ще дойдат хора да осиновяват хубави кучета, например.

- Кой е най-фрапиращият случай, на който сте бил свидетел?

- Паднало куче във фонтана в центъра на Плевен. Или пък в "Сторгозия" стопанинът на един хранителен магазин вечер ги прибираше вътре, а сутрин ги пускаше. Като отидем да ги хванем да ги маркираме, той вика: оставете, това са моите кучета и ние му ги оставяме. Кой да го санкционира, че ги крие вътре? Ние нямаме такива права. В крайна сметка ние сме виновни, че не можем да ограничим популацията на кучетата, а нищо не можем да направи, защото законът ни връзва ръцете.

- Ако види гражданин глутница и се притесни за безопасността си и тази на околните, какво трябва да направи?

- Дори да ни се обади, ние нищо не можем да направим. Ще отидем, ще видим, ако има немаркирано куче, ще го маркираме. Но не можем да преместим глутницата. Това е. Дори да има агресивно куче в тази глутница, то трябва да ухапе някого, че да реагираме.

- Как се справят с проблема в други страни?

- В Англия например непотърсено куче на 8-ия ден се евтаназира. И никой не прави проблем от това. През това време се предлага за осиновяване. Но това някак не се коментира. Ние смятаме, че като показваме хубавата страна на въпроса - че не ги евтаназираме, правим нещо. Напротив!

- Вие имате ли куче?

- Имах ирландски сетер, но умря. Т. е. евтаназирах я, защото започна да става неадекватна, парализира се. Не исках да се мъчи. Аз обичам животните. Ако не ги обичах, просто нямаше да стана вереринарен лекар и цял живот да се занимавам с това.