Брой 27                                                  

23 - 29 юли 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Йордан Дафов

 

След последния за сезона концерт на Плевенска филхармония и когато гръмна последната новина за реформите на музикалните институти, разговаряме с известния диригент за проблемите в бранша, за бъдещето на сериозната музика и за отношението на управляващите към нея.

 

Свидетели сме на смъртта на музикалното изкуство

 

Йордан Дафов е роден в Пловдив. Завършва Българската държавна консерватория в София в класа на проф. Константин Илиев. Oт 1970 до 1971 г. като млад диригент взема майсторски клас по анализ, композиция и естетика при проф. Оливие Месайе в Парижката национална консерватория. През 1966 г. започва като диригент на Варненска филхармония. През 1977 г. е артистичен директор и главен диригент на Бургаска филхармония. В началото на 1981 г. става диригент на Софийския филхармоничен оркестър, като едновременно с това е и главен диригент на Камерния оркестър на Толбухин, който под неговата диригентска палка успява да си извоюва името на един от най-добрите камерни ансамбли в България.

От 1997 до 1999 г. е артистичен директор и главен диригент на Варненска филхармония. Междувременно води майсторски клас съвместно с Х. Фаберман (САЩ). От ноември 2000 г. до май 2002 г. е директор и диригент на Софийска филхармония. Повече от 10 г. е диригент на Плевенска филхармония, в момента главен.

Дирижира не само у нас, но и във Франция, Италия, Русия, Швейцария, Румъния, Испания, Полша, Унгария. Правил е записи за БНТ и БНР, както и за френското и шведско радио и за испанската телевизия.

Автор е на три симфонии, вокална музика за инструментални камерни състави, театрална музика.

Интервю на Вяра ЦЕНОВА

- Г-н Дафов, в момента най-актуалният въпрос е реформата на културните институти. По какъв начин ще се отрази това на музикалното изкуство?

- Аз присъствам на смъртта на нашето музикално изкуство. Много е лесно да развалиш, трудно е да го направиш. Който не го е правил, му е лесно да го развали. Мога да твърдя, че аз съм от тези, които са го правили, защото повече от 40 г. съм в този занаят. Тази реформа постепенно ще доведе до затварянето на музикалните училища, защото няма да има реализация на техните кадри. Оттам до затварянето на музикалната академия - и без друго там вече е много ниско равнището на качеството на музикалното присъствие. Следователно се унищожава цял дял от българската духовна действителност. Аз наричам това унищожаване на културно-историческо наследство. Агресивно, безапелационно, престъпно унищожаване на българското културно-историческо наследство.

- Как тази реформа ще засегне филхармонията?

- Ще се намали съставът, защото предложението е да стане симфониета. В същото време този оркестър има авторитет. За него се говори. Всяка година ни канят на Нова българска музика. Сега като го намалим да стане симфониета, кой композитор ще си даде творбите да ги свирим? Как ще ги изпълняваме? Затова ще стане мъртво нашето изкуство и ще стои в чекмеджетата.

- Толкова ли е скъпо вашето изкуство?

- Аз не виждам с какво толкова ще помогне на бюджета съкращението в музикалното изкуство и по-точно в сериозната музика, защото под музикална практика се разбират всички жанрове - поп, рок, чалга. Доколкото съм запознат, бюджетът на музикалните културни институти у нас годишно е около 28 милиона лева. Питам се с 28 млн. лв. какво ще помогне на бюджета съкращението на тези институти. Нищо. Едно сведение скоро излезе - до 1992 г. в България е имало между 8 и 10 хиляди музиканти. Днес са 2 000. Повечето са заминали за чужбина - там работят, получават парите си и реализират изкуството си. Тези 2 000 сега ще останат много по-малко. Защото при съкращението на институти, макар че хората, които отговарят за това, избягват тази дума, ще останат навън квалитетни, компетентни музикални изпълнители, които с години са давали изкуството си на тази страна. Те са в плодотворна възраст, не са пенсионирани, не са умрели и изгубени за музикалното изкуство. Те имат пълния капацитет, за да могат да го разпространяват. Тези хора ще останат отвън. В това се състои така наречената реформа.

- Мотивите на управляващите са, че концертите ви не носят приходи, т. е. вашият продукт е неконкурентоспособен, следователно разходите за производството му трябва да се намалят.

- Свидетели сме на масови прояви с хиляди души публика. За тия неща се харчат пари, и то много. Те вероятно и носят пари косвено. Никой не възразява на такъв род събития. Но вредата е по-голяма от прихода. Защото тия концерти са безконтролни - там се събират едни побеснели люде, които се радват на шума. Никой не възразява, че трябва да има и такива забавления за хората с по-ниски изисквания. Сериозната музика - симфоничната, камерната, оперната, за която изпълнителите се учат с години и продължават да учат и след академиите - за това музикално изкуство говорим, което все повече и повече се игнорира от обществеността. Никой не настоява за неговото рекламиране, популяризиране и естествено, че то остава винаги на заден план. Сега ние заставаме пред един факт, когато държавата трябва да закрива оперни театри, симфонични оркестри, за да спести пари под предлог, че тези институции са излишни. Публика означава организация, рекламиране, това не е продукт, както го казват те, а духовна привилегия на хората. Това не е кренвирш. Това е сериозна духовна придобивка на хората. Без нея обеднява и обществото духовно. Младите хора не знаят да четат, не знаят да говорят, да мислят, да пишат. Лишете ги от всичко и ще видите едни псевдолюде, които разполагат с един ограничен речник, нечленоразделен и следователно частта, която се пада на музикалното изкуство, е минимална и следователно от него няма нужда повече. В това се състоят констатациите. Те не са правилни, защото за да имаш реализация на тази дейност, трябва много сериозна организация, подкрепа в обществото. Тази подкрепа на музикантите сега се отказва от държавата.

- Едно е държавната политика, но Плевенска филхармония има проблеми и с управляващите на местно ниво...

- На местно ниво има един умален модел на държавната политика. Ако има на местно ниво общинско ръководство с капацитет, с достатъчно изискан вкус към култура, то тогава тези хора биха помогнали. Ако няма - тях не ги интересува, защото не са запознати. Това не пречи в град Плевен някои от зам.-кметовете да дават оценка на работата на симфоничния оркестър. Дълбоко съм несъгласен с това, защото тук има проблем на компетентността. Можеш да кажеш дали ти харесва едно изпълнение или не, ако си ходил на концертите. Понеже те не идват, аз не съм ги виждал на моите концерти, не знам откъде си вадят сведенията. Но не можеш да даваш професионална оценка на нещо, с което не си запознат. За какво говорим? За едно превишаване на чувството за собствена значимост. И едно високостоящо мнение да оценява културни институти, което изобщо не е работа на тия хора. На тях работата е да се грижат за общината. Нещо друго - Плевенската филхармония не е на никого персонално. Тя се ръководи от административен директор и от главен диригент, но тя е на града Плевен. Защото личностите си отиват, но институциите трябва да останат.

- Конфликтът с административния директор е ясен. Но защо не се търси главният диригент, когато трябва да се решават въпроси, свързани с този вид изкуство?

- Не знам защо не го търсят, но предполагам, че нямат нужда от неговото мнение. Сигурно смятат, че работейки с конфликтната личност административния директор, главният диригент очевидно е негов човек по презумпция. Да, така е, защото ние работим в една и съща област. Ние нямаме конфликти помежду си, защото ако имаме, работата няма да върви. Аз не изпълнявам поръчки на директора. Аз работя това, което се изисква от мен, за да вдигам нивото на оркестъра, помагайки му с професионалните си качества. В този смисъл ние сме тандем - той осигурява административната подкрепа и финансовата, защото се грижи за заплатите, осигурява светлото и топлото в залата, а моята работа е да осигурявам качеството на изпълнението. Аз работя така, че точно тези хора да могат да постигнат максимума в изкуството, което правят. Ако някой се интересува от моите съвети, с удоволствие бих ги дал. Не се интересува никой. Това не означава, че аз съм също в конфликт с тези хора - не, не сме си разменили една дума, но очевидно няма нужда от моето мнение. Очевидно конфликтът отива натам, че вече няма нужда от Плевенската филхармония за градските културни събития.

- Стигнахме до организирането на Лауреатски дни "Катя Попова"...

- Защо ще търсим други оркестри? Не сте доволни от нашата работа? Ще напомня, че Лауреатските дни са инициатива на Плевенската филхармония. Името на Катя Попова не принадлежи на общината. То принадлежи на Плевен. Смисълът на фестивала е изява на лауреати на престижни наши и международни конкурси от последните две години, които да представят изкуството си в Плевен. Плевенският оркестър участва като партньор, за да помогне на изпълнителите. И затова е плевенско събитието, на града. Разбираемо е, че имат желание понякога да участват и други оркестри и аз съм с две ръце за това, но то не се прави с преднамерени и режисирани поръчки. Тук има лични интереси и амбиции. Учудвам се на това, защото в един момент на криза в нашето общество - материална, духовна, морална, би трябвало да сме единни. Аз с удоволствие подавам ръка на всички, които искат нашето мнение, нашето изкуство. Хората, които се занимават със сериозно изкуство, трябва да бъдат обединени, за да можем всички да излезем от кризата. Аз не правя конфликти. Тук съм повече от 10 години. Тук е приятно място за работа - има дисциплина, има ред, има условия. За един музикант това е най-същественото.

- Като професионалист с кои от изискванията за обществена поръчка не бихте се съгласили?

- Програмата зависи от хората, които ще изпълняват произведенията, а ние не знаем кои са. Почнали сме отзад напред. Най-напред се установява кой ще участва като солист, оттам се преценява колко ще бъде голям оркестърът. Неизвестните са много. Първо уточни кой, какво и кога ще свири. Може да трябва една репетиция или да се работи цяла седмица. Ето докъде опира формалното отношение към събитията. Текстът се извлича формално приложен към такава дейност. А трябва да се преговаря, както е в целия свят. А тук е все едно да си наемеш футболен отбор с обществена поръчка.

Ако някой има нужда от моите съвети, ще ги дам. Непоискани съвети обаче не давам. Непоискани услуги не правя. Всички тези неща могат да се уредят по най-простия начин - със сядане на масата, с един нормален човешки разговор, с нормално отношение към материята от двете страни. Конфликтите и конфронтацията са толкова излишни, че само пречат на всички, пречат на града, на хората. Публиката ни знае за всички тези неща и хората са разбутани. Отбележи годишнината на Катя Попова с уважение, не го зачерняй с глупави разправии. Забравили сме какво сме. Ние, музикантите, сме съгласни да работим за общината, за културата на града. И го правим.