Брой 26                                                  

16 - 22 юли 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Светлана Шаренкова

 

Шефката на "Форум България - Русия" и издател на вестниците "Земя", "Русия днес" и "Вестник за дома" бе в Плевен, за да направи дарение на библиотеката и да връчи юбилейни медали по случай 65-годишнината от победата над фашизма на антифашисти. Специално за читателите на "BG Север" тя сподели впечатленията си за българо-руските отношения днес.

 

На България й липсва подредена политика към Русия

 

Светлана Шаренкова е родена през 1961 год. в София. Завършила е Московския университет, специалност социална психология. Работила е в Института по социология към Българската академия на науките, била е заместник-председател на Държавния комитет за младежта, спорта и децата, директор на Националния дарителски фонд "13 века България", директор на вестник "Република", управител на "Европреса" ООД, създател и директор на Българо-руския информационен пул. Издател е на редица книги за демократична Русия и нейните ръководители: Борис Елцин, Владимир Путин, Евгений Примаков и Юрий Лужков. Автор на книгата "България - Русия", издадена от Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-жо Шаренкова, разкажете за нашите читатели какво представлява "Форум България - Русия" и как се роди идеята за него?

Медалът, който Светлана Шаренкова връчи на "BG Север"- Форумът е учреден преди 8 години от съмишленици, от хора, които се занимават с бизнес, култура, политици, журналисти. Сред тях тогава бяха и директори на държавни предприятия, например шефът на АЕЦ "Козлодуй", Христо Друмев - шефът на НДК - авторитетни хора, които осъзнаха необходимостта (беше точно след падането на Иван Костов и идването на царя на власт) от една нова структура - по-модерна и по-динамична в сравнение със структурите, наследници на българо-съветската дружба, която не само да критикува, а да си партнира с всяка една власт в полза на развитието на българо-руските отношения. От тази гледна точка понякога наши приятели и искрени радетели на развитието на отношенията с Русия ни критикуват, че ние работим с всички. Да, ще работим с всички, стига те да са искрени и реално да вършат нещо, свързано с това развитие на отношенията във всички области. Това е едната насока, която е важна за нас - партниране с институциите - български и руски, и се получава добре. Другото е, че дори и тези, които не искат да работят, ние сме длъжни да ги бутаме в тази посока.

- В тази връзка как ще коментирате споровете с Русия по отношение на енергийните проекти, които са актуални сега?

- Ние сме правили много анализи и наблюдаваме внимателно т. нар. лутане на Бойко Борисов и неговия кабинет по отношение на тези проекти. Първото, което е важно да се знае и каже, когато се прави този анализ, е, че отговорността на премиера за това му поведение не е негова изцяло. Тя е при по-знаещите и можещите, за каквито самите те се смятаха - предишните управляващи. Говоря за правителството на Сергей Станишев, в което бе и Румен Овчаров.

Трите проекта - АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас - Александруполис", са много различни и по различен начин засягат страната ни. Ще говоря за проекта "Белене", който най-много касае България, икономиката й, бъдещето й, да не говорим за региона Плевен - Белене - Свищов - Никопол и т. н. Това е според мен български проект, който, ако стане, а аз съм убедена, че това ще се случи, ще инвестира в страната огромни средства. Тази инвестиция ще роди много работни места и ще раздвижи целия регион. Освен това тук става въпрос за високотехнологична инвестиция - нещо, което в последните 20 години в България не е правено. И става въпрос за атомна енергетика от последно поколение с всичките необходими лицензи. Енергетиката трябва да е основополагаща при един анализ каква трябва да бъде България и как трябва да се развива. Навремето външните фактори заради икономически и най-вече конкурентни причини затвориха блоковете на АЕЦ "Козлодуй", а нашите политици - кой се продаде, кой от неразбиране - подписаха всички тези договорености (които една Словакия например не подписа и нейната атомна централа, която е абсолютно същата като технология като българската, продължава да работи). Сега ние трябва да отстояваме правото на България да има атомната централа в Белене. Разбира се, българските политици са длъжници на обществото, а и на Европейския съюз дори, затова, че няма енергийна стратегия на България. Добре, правим АЕЦ "Белене" и какво? Какво се случва с тази енергия? Къде отива? Този анализ не е толкова сложно да бъде направен. Не е направен, а предишното правителство е много отговорно и за това, че липсва ясна оценка на проекта. И Бойко Борисов, който като един стопанин си идва във владенията, казва: чакайте да видим, правим нещо, но на каква цена?

- Това забавяне, това чудене обаче не продължава ли твърде дълго и не оскъпява ли още повече проекта?

- Това не мога да кажа, тук думата имат специалистите. А сериозни цифри или анализи не съм виждала. Предишното правителство трябваше да каже: струва Х пари, за Х време ще го направим. Защо се мотахме толкова? Аз съм убедена, че проектът ще се състои, тъй като Бойко Борисов е човек със здрав разум.

- Значи не допускате това, което се коментира, че има влияние от страна на Америка, други интереси - конкурентни, както казахте...

- Има огромно влияние, постоянен натиск за това да не се състои проектът. Единственият въпрос, който американският посланик си позволява да зададе, когато испанското председателство миналата седмица се обяви в София, е какво ви е отношението към руските енергийни проекти. В самия въпрос се съдържа негативната оценка, че те не трябва да се състоят, но какво от това? Върху България много често е имало подобен натиск - толкова агресивен обаче отдавна не е имало - от времето на един представител на императора преди 130 години - Николай Каулбарс - финландец, граф, който е изгонен от България за лошо поведение. Тогава се късат дипломатическите отношения и се възстановяват след много години. Та подобно агресивно поведение като това на американския посланик, с което ни учи как да живеем, не е имало. Не знам защо той си го позволява - дали става въпрос за личностни качества или формирана политика от Вашингтон. Лично аз смятам, че в случая може да се говори за някаква хиперактивност на посланика, която зависи от личните му качества.

- Не се ли комерсиализираха според вас през последните две десетилетия твърде много отношенията между Русия и България? Остана ли нещо от тези чисто човешки симпатии, които имаха двата народа един към друг, от тези непринудени контакти? Къде изчезна думата "братушки"?

- Въпросът е и към двете страни. И винаги в един спор по-малкият губи. Русия може и без нас. И въпреки това в Русия има един сантимент към България, а отношението на обикновените руснаци към България е много положително. И те си ни смятат за свои. Мисля, че оттук ние трябва да поддържаме човешките, духовните отношения, които са много важни. Ще ви дам един пример. Когато Стамболов къса дипломатическите отношения с Руската империя за грубо поведение на представителя на императора (а освен това тогава той няма какво да вземе от Русия - тя е една технологично изостанала страна, той трябва да гледа на запад), все пак развива съзнателно икономическите връзки. Изпраща на държавна издръжка студенти да учат в Русия. Разбира, че България не трябва да прекъсва връзките си с тази велика империя и знае ролята на Русия както за Освобождението на България, така и как във вековете са се развивали отношенията между двете страни. Това е нещо, което според мен е непреодолимо. Каквито и политически протуберанси да има в София или в Москва. Колкото до комерисиализацията - и в Русия, и в България преди 20 години обществата не знам дали някой ги пита, но елитите тръгнаха да правят пазарна икономика. И колкото и да звучи не много приятно - приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари. Въпреки това мисля, че отношенията между двете държави стъпват и на една друга плоскост - на емоцията, на близостта, на общата вяра, на общото "А" и "Б". Тези неща не могат да бъдат зачеркнати просто така. И аз съм последният човек, който трябва да говори пред плевенчани за връзката им с Русия. Вие с това сте се родили, с това сте закърмени - с русофилството.

По инициатива на Форума и с подкрепата на военно-патриотичните съюзи, под патронажа на президента, ние за 65-ата годишнина от победата над фашизма направихме един паметен медал - само в Русия и в Украйна има такива. На лицето пише "65 г. от победата над фашизма", а на гърба е изобразен паметникът на Альоша в Пловдив. И когато го връчвах на председателя на руската Дума в Москва, малко преди празниците на 5 май, целият парламент стана на крака и ръкопляска. В тази връзка, тъй като вашият вестник винаги е отразявал тези събития и отдаде подобаващо значение на тази голяма дата за цялото човечество, искам да връча на вестника този медал. Имат го няколко наши приятели - Георги Първанов го даде на Путин и Медведев, на Евгени Примаков го връчихме в София. В Израел дадохме на президента Шимон Перес, който каза: България е нашата втора родина. Много е важно - когато твоята страна уважава паметта, уважават и нейната роля. За да има история.

- Много съм трогнат, благодаря ви от името на редакцията, за нас този жест е изключителен. Иска ми се още малко да поговорим за тази широка като необятните степи руска душа. В условията на пазарна икономика остана ли нещо от тази волна душа?

- Всичко е останало. Едно, две, три десетилетия не могат да променят формирана през вековете народопсихология. Руският човек е велик. Той е великодушен, широкоскроен. Дори тези млади момчета, които минават през западните школи и учат в Лондон, в Харвард, след 10 - 15-минутен разговор си стават същите руснаци, каквито са си били. Просто кръвта вода не става.

- Смятате ли, че са на достатъчно ниво културните връзки между България и Русия? Вашата организация прави много в това отношение, издадохте и книгите на последните големи политици. Какво още трябва да се направи от страна на държавата България?

- Първо искам да кажа, че гражданското общество си има своите задачи и функции и мисля, че не бива да бъдат подценявани неговите възможности. Имаше времена, например при управлението на Иван Костов, когато ако не беше нашата активност, точката на отношенията щеше да замръзне. И тогава имаше официални, протоколни посещения, но какво от това? Спомням си, че тогава презентациите на книгите на Примаков се превръщаха в огромни обществени събития, което означава, че българското общество има нужда от този контакт. Важна е, разбира се, и държавата, но тя си има свой график, свой план, работи се по някакви проекти. Но това, което й липсва на България, е подредена политика по отношение на Русия. И тук мога да се похваля. Благодарение на инициативата на "Форум България - Русия" и на подкрепата на президента Първанов се проведоха Година на България в Русия и Година на Русия в България.

- Вашият Форум е докарвал у нас редица популярни изпълнители и групи, като "Любе" например...

- Ние сега с тях имаме турне на победата. На 11 август сме във Велико Търново. Много искахме да дойдат в Плевен, но се оказа, че тук няма площадка, достатъчно добра за подобна група. На нас ни трябва голяма зала - за 2, 3, 4 хиляди човека, или някакъв стадион. Тук няма, всичко е в ремонт. Но това не означава, че няма да ги доведем.