Брой 19                                                  

28 май - 3 юни 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Илиана Иванова

 

В навечерието на празника на детето - 1 юни, се срещнахме с един дългогодишен директор на плевенска детска градина - Илиана Иванова. С нея разговаряме за проблемите в образователната система за най-малките, за щастливото детство, за пасивността и безотговорността на родителите...

 

Днешните деца са много информирани

 

Илиана Иванова е на 50 г., родена е в Плевен. Средното си образование завършва в Руската гимназия (сега ГПЧЕ). Кандидатства за детска учителка в първия тогава институт за начална педагогика в страната - този в Благоевград, филиал на Софийския университет. Завършва четвъртия му випуск. Започва да работи в Плевен по заместване - около 5-6 години. След това в с. Върбица е назначена за директор с група, където работи 3 години. Преди 17 г. се явява на конкурс за директор на ЦДГ "Щастливо детство" в Плевен и го печели. От 1993 г. е на този пост.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Г-жо Иванова, разказвайки биографията си споменахте, че когато сте завършили висшето си образование, много малко са били висшистите от вашата специалност. Сега обаче университетите бълват такива кадри. Какво мислите за това?

- Категорично би трябвало да се редуцират университетите, каквато всъщност е идеята на министъра за това. Защото хората завършват и е ясно, че няма къде да работят. Нещата се влошават още повече като се има предвид и гласената пенсионна реформа. Това е нещо ужасно особено в нашия бранш.

- Защо?

- Сега имам учителки на по 57 - 58 г. Не знам как си представят нещата правещите реформите - как тези жени на такава възраст работят с децата. Задълженията им не се свеждат само до това да седнат някъде и да наблюдават. Нужна е както психическа, така и физическа активност. Някой иска ли да го пуснат сред 30 деца и да издържи? То не е само да ги гледа, а и да ги обучава, да следва възпитателно-образователния процес, в който се включват и физически упражнения. Някой помислил ли е как изглеждат нещата отстрани и как изобщо се чувстват тези учителки?

- Пишете становище във връзка с проекта за Закон за училищното образование. Има ли нещо, което ви смущава?

- Замислих се много над едно нещо. В проекта например пише какви качества трябва да притежава учителят. Написали са "високи морални качества". Когато седнах да пиша становището си, започнах да се чудя какво всъщност означава това. Доста хора са минали оттук, аз съм ги назначавала, правила съм някакъв подбор. Когато идва човекът, ти не можеш да го прецениш само по външния му вид, не му пускаш някакъв тест. Това можеш да разбереш донякъде в процеса на работа. Т. е. това е една фраза сложена в контекста, без да е обвързана с нищо.

- Името на детската градина, която ръководите, е изпълнено със символика. Какво означава днес един малчуган да има щастливо детство?

- Според мен децата най-добре биха ви отговорили на този въпрос. Аз съм вече възрастен човек, минал през много житейски перипетии, а и знаете щастието колко е относително. Човек може да изживява щастливо детство и цял живот. Това особено важи за нашата професия - човек волю-неволю си остава дете. Но според мен е особено важно едно дете да е здраво, да е спокойно и задължително да има двама родители. И не толкова да е задоволено материално, колкото да се чувства обичано. Тогава не е натоварено и е спокойно. Проблемите идват обикновено от семейството. Когато няма такива, детето просто "лети".

- Говорите за проблеми в семейството. Те се изтъкват от психолозите като основна причина за агресията сред подрастващите най-вече по време на пубертета. Има ли агресия сред 4 - 5-годишните?

- Съществува, и то в голяма степен. Защото няма как проблемите в семейството да не се отразят на малчуганите. А родителите са страшно натоварени, особено сега, в този период на криза. И детето не се чувства спокойно, проявява агресия - тя е вик за помощ. Но трябва да се прави разлика между ежедневните спречквания с друго дете, конфликтите, които се пораждат по време на игра, и истинската проява на агресия, когато детето направо удря или изсипва куп нецензурни думи без причина.

- Увеличават ли се с годините агресивните деца?

- Забелязва се такава тенденция. Когато имаме такова дете, ние разговаряме с родителите. Има такива, които обръщат внимание и се опитват да решат проблема. Лошото е обаче, че се срещат и другите, които като че ли гледат много несериозно на нещата и не ги интересува. Докато обществото страда и проблемите в семействата се задълбочават - най-вече материалните, децата ще проявяват агресия.

- Телевизията, интернет според вас обогатяват или ограничават развитието на най-малките?

- Прави ми впечатление следното. За да се "освободи" за малко от детето, родителят намира най-лесният начин за това - намира му най-лесното занимание - в интернет или пред телевизора. Не толкова, че на детето му е интересно. На мен така ми се струва. Но от това, което аз наблюдавам в детската градина, мога да кажа, че на децата страшно много им се играе. И то навън, на двора. Да тичат, да скачат... Това им е любимото. Лошото обаче е, че родителят разбира играта навън по не най-правилния начин. Той предпочита да заведе малкото на някоя люлка или пързалка, а не толкова на разходка сред природата, където детето играейки може да научи нещо. Малките са страшно любознателни, особено пък ако им поднесеш нещо по интересен начин. Днешните деца не са като едно време - сега са много информирани и знаят много за всичко. И могат да ви изненадат.

Нямам нищо против новите технологии. Тяхното навлизане все повече в бита е неизбежно. Но всичко трябва да е в определени граници, да е дозирано правилно. А не малчуганът да се занимава само с едно нещо, което не го развива по никакъв начин.

- Мислите ли, че трябва да се промени нещо в образователната система за най-малките? Говори се, че се работи по много стари методи, че толкова години вече нищо не е пипано...

- Специално в детските градини мисля, че няма какво да се променя. Има учебни книжки за всяка възрастова група и те са на доста издателства. И ние, както учителите в училищата, имаме право да си избираме. Според мен в голямата си част са разработени добре. Не би трябвало да се бута в тази посока. Друг е въпросът в задължителното изискване да се прави диагностика на децата.

- Какво означава това?

- Нещо като входното ниво при учениците. Според мен е добре да се прави при предучилищната група - да се види какво е нивото на децата преди постъпването им в училище. Но другите деца са много малки. И не виждам на кого му трябва тази диагностика. И е излишно натоварване.

- "За" или "против" сте идеята 5-годишните да постъпват в подготвителна група?

- Честно казано, не знам точно каква е идеята. Защото се получава така, че децата две години трябва да бъдат в подготвителна група, тъй като според изискването постъпват в първи клас на 7 г. Ако идеята е да тръгват на 6 г. на училище - да, нека да се каже. Но според мен е твърде рано.

- Имахте ли проблем с приема тази година?

- Нашата детска градина е на такова място, че винаги има страшно много деца и може би няма да дам съвсем достоверна цялостна картина. По-лесно, лично на мен, ще ми е за приема тази година, защото веднъж на четири години приемаме две групи. Най-вероятно ще успеем да обхванем почти всички записани деца.

- Кое е нещото, с което трябва да се справяте, да преодолявате ежедневно?

- Няма да говоря за проблеми от типа на материална база и т. н. Мисля, че работата ми е с колегите. Не бих казала, че имам проблеми с тях. Много добре се познаваме - знаем кой какви умения има, кой как се справя. Много е важно да успяваш да се разбираш с хората, с които работиш. В детските градини така стоят нещата, че винаги трябва да има екип в една група - тук са две учителки. Важно е те да намерят баланса така, че децата да получават и от двете максималното. Когато аз видя, че нещата не вървят, първата ми задача е в групата да направя екип, а не всички да се разбират. Като че ли повечето проблеми обаче ми създават родителите.

- В какво се изразяват те?

- Хората са различни. Но като че ли основният проблем идва от разликата в поколенията. Родителите днес са от едно друго, по-ново време. Те са с друго мислене. И разминаването е очевадно. В по-голямата си част родителите гледат несериозно на обучението в детската градина, някак по-лековато. Преди като че ли по друг начин майките и бащите се отнасяха към забележките, към съветите на учителките. Сега сякаш това не е тяхното дете и казаното не се отнася до него.

А като видят, че имат такова отношение насреща, даже учителките спестяват много неща, защото не виждат смисъл да информират родител, който не се интересува от детето си.

- Какъв е вашият съвет към родителите?

- Да погледнат по-сериозно на нещата. Защото след време ще разберат, че учителите са имали право. В крайна сметка детето прекарва повече време в детската градина, отколкото вкъщи.

- Как ще отбележите 1 юни?

- Малко по-семпло от миналата година - с весело тържество в градината. Миналата година чествахме 45 г. от създаването ЦДГ "Щастливо детство" с голям концерт в театъра.