Брой 16                                                  

23 - 29 април 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Иван Гранитски

 

В навечерието на Световния ден на книгата и авторското право разговаряме със собственика на издателство "Захарий Стоянов" за стойностната литература и бъдещето на българската култура.

 

Самите български творци са светлината в тунела

 

Иван Гранитски е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и заместник главен редактор на вестник "Пулс", зам. гл. редактор на вестник "Литературен фронт", главен редактор на списание "Черно и бяло", директор на ИК "Христо Ботев". През 1995 - 1996 г. Гранитски е начело на БНТ. Година по-късно създава издателство "Захарий Стоянов" и е главен редактор на списание "Везни". Автор на 25 книги с поезия, критика и публицистика, между които "Поезия и поетическо самосъзнание", "Литература и национална съдба", "Преди да дойде здрача", "Атлантида", "Луди водят слепи", "Партийните Тартюфи", "Ловци на метафори", "Бездна".

Женен.

Интервю на Вяра ЦЕНОВА

- Г-н Гранитски, в какъв период се намира издателският бизнес в момента?

- В много сложен, но такава е ситуацията и с останалия бизнес в България. Специално книгоиздаването на литература със сериозни естетически и художествени достойнства е изправено пред големи трудности. Тиражите на книгите на българските автори са паднали до "санитарния" минимум. Ако допреди няколко години един роман от съвременен автор излизаше в тираж 1 000 - 2 000 броя, а в някои случаи дори и повече, днес тиражът е паднал до 500. Нови стихосбирки на изявени наши поети се отпечатват в 200 - 300 екземпляра.

Повечето издатели работят с кредити или заеми, които вече не могат да връщат или да обслужват. Принуждават се да съкращават своите работници, намаляват заплати. Но не самоцелното оцеляване на работещите в едно издателство е съществено, важно е, че има опасност да фалират или да преустановят за дълъг период работа издателства, които предлагат на пазара предимно българска литература. Ако, не дай Боже, бъде увеличен данък добавена стойност от 20 на 22 процента, както се говори, това ще означава катастрофа в издаването на книги на български автори.

- Оскар Уайлд казва: "В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете." Тези думи като че ли звучат много актуално и днес.

- Струва ми се, че броят на четящите хора не е намалял, но те се намират днес в много усложнена ситуация. При драматичното снижаване на тиражите на книгите се увеличават техните цени - колкото е по-нисък тиражът, толкова по-висока става единичната цена. Една стихосбирка може да се издаде и в 50 екземпляра, но тогава тя ще има единична цена 70 - 100 лв., а не 5 - 7 лв., което е достъпно за джоба на редовия читател. Така по чисто икономически причини се убива българската книга. В такъв аспект става почти невъзможно да се издават книги на родни автори без спомоществователство. Онези, които обичат сериозното четиво и го търсят, се насочват към библиотеките. Но както е известно, и те също страдат от липса на средства за закупуване на нови книги и постепенно техните фондове обедняват. Така че жадуващият да се докосне до българската книга ценител в един миг ще бъде репресиран, от една страна, от евентуалната свръхвисока и непосилна за него цена на новата книга, а от друга страна, няма да може да открие тази творба дори и в библиотеката.

- На път ли е да отмине "нашествието на порночетивата и художествените мутанти"?

- Напоследък е налице ползотворна тенденция - връщане на интереса на читателите към сериозното четиво. Но огромна част от медиите вместо да възпитават здрав естетически вкус, в гонитбата си за тиражи и реклами популяризират тъкмо художествени мутанти (с малки изключения). Те набиват от сутрин до вечер в общественото съзнание други "ценности" - на чалгата, на посредственото, на отвратителните сапунки, на развратяващите общественото съзнание биг брадъри и реалити шоу. Ето как неусетно стигнахме дотам, огромна част от младото поколение да не знае кои са Александър Геров, Бенчо Обрешков и Марин Големинов например, да не познава творчеството им, но почти от пелените да е захранено с имената на безбройни шоузвезди инфузории и псевдополитически кречетала.

Ето такива абсурди и потреси според мен трябва да стреснат така наречените силни на деня.

- Какво разграничава качествената литература от еднодневките? Вие като издател от какви мотиви се ръководите при избора на автори и заглавия?

- Преди всичко, разбира се, дарованието на твореца и онази почти магическа способност на художествената книжнина да надживява конюнктурата на конкретното време и да минава като недосегаема естетическа ценност от епоха в епоха. Именно затова издателство "Захарий Стоянов" със своите повече от 35 поредици се опитва - от създаването си до днес, вече 12 години, да търси тези книги и на българската, и на световната книжовност, които емблематизират най-възвишените страни на духа на човека. Ние си позволяваме да издаваме не само художествена литература, но и философска, справочна, научна, детска и т. н. Струва ни се, че за всяко поколение е ценно да има възможност (и нагласа, разбира се) да потъва във вълшебния свят на словото. И като издатели ние намираме в това най-висшата си длъжност и задача. Доколко сме успели, това ще кажат други. Търсим съвременните наши автори - поети, прозаици, мемоаристи, творци на литература за деца и юноши, които да продължат високите традиции на българската класика, да кажат нова дума в българската изящна словесност.

- Вие участвате в организирането на много литературни премиери в различни краища на страната. С какви впечатления оставате след срещите с читателите?

- Действително с авторите на издателство "Захарий Стоянов", които са не само писатели, но и художници, актьори, режисьори, историци, философи, критици, изкуствоведи, етнографи и т. н., през последните години сме имали немалко (над 2 000) литературни премиери в цялата страна. И всеки път с радост и респект откриваме, че все още не е изчезнал интересът към сериозната книга - независимо дали става дума за срещи в големи градове, или в селца, в които сега живеят 5 - 6 четящи люде. Родната читающа публика, слава Богу, не е изчезнала, тя е особено възвишено и безкористно съсловие. На нейните рамене се крепи оцеляването на българската книга въпреки продължаващото и задълбочаващо се вече двайсет години държавно неглижиране към книгоиздателската политика в страната.

- Ще се намери ли кой да замести класиците? Може ли да се говори за "дупка" в българската литература в момента?

- И днес творят блестящи и талантливи български поети, белетристи, критици. Бъдещето ще покаже кой от тях ще влезе във фонда на класиката, но в същото време може да се говори действително за бели петна. Според мен те са главно в прозата - драматичното време, в което живеем, отдавна предполагаше появата на силни, по-мащабни белетристични творби, които да анализират и обяснят духовните трансформации в недрата на съвременното общество.

- Самият вие сте автор на книги с поезия, критика и белетристика. Към каква аудитория са насочени те?

- Не изпитвам суетно самооблъщение да разсъждавам върху собствените си литературни опити. Забелязвам на редица премиери, че към скромните ми занимания проявяват някакъв интерес и по-възрастни от мен, и хора на моите години, а пък и по-млади. Във всеки случай личните ми амбиции са насочени повече към издателската дейност. Ако там успея да свърша нещо народополезно, ще бъда честит.

- Защитени ли са авторските права в България?

- Както навсякъде, и тук се натъкваме на не само несъвършенства в закона, но и на пълни недомислия. Но като наблюдавам циничното безразличие на родните законотворци по отношение на проблемите на българската култура и духовност, се съмнявам, че в следващите години нещо ще се промени към по-добро в това отношение.

- Виждате ли светлина в тунела на българската култура?

- Силно песимистично съм настроен, що се отнася до участието на държавата и държавните институции - не вярвам нашето поколение да доживее до градивна промяна в това отношение. Но съм убеден, че самите български творци представляват светлината в тунела. Надявам се, че тяхната енергия няма да се изчерпи.

- Намери ли Иван Гранитски своята Итака?

- Винаги съм смятал, че Итака - за всеки мислещ човек, а още повече пък литератор - това е Словото. То вдъхновява, подкрепя, мотивира, зарежда с вътрешна сила и енергия. Само то има чудната мистична способност да се превъплътява в действие, а всяко действие винаги предполага надежда и упование, че дори и най-безнадеждната ситуация може да се промени.