Брой 14                                                  

9 - 15 април 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Проф. Григор Горчев

 

Защо след май месец роботът "Да Винчи" ще спре да оперира, ще има ли клинична пътека за този вид операция, защо са орязани специализациите на младите плевенски медици и за кои специалности няма интерес - по тези въпроси разговаряме с ректора на Медицинския университет (МУ) в Плевен проф. Григор Горчев.

 

След време може да ни лекуват само индийци и пакистанци

 

Орязването на бройките за специализации е недогледано решение

 

Проф. Григор Горчев е роден на 15.05.1956 г. Завършва ВМИ - Плевен, през 1982 г. До 1992 г. работи в болницата в Трявна. През 1992 г. става асистент в катедра "Акушерство и гинекология" във ВМИ - Плевен. През 1995 г. е назначен за ръководител на гинекологичната клиника към онкологичния център на института. През декември 2002 г. е избран за ректор на ВМИ - Плевен, а година по-късно получава званието професор. Проф. Горчев е специализирал в Стасбург, Франция, в център за борба с рака "Пол Строс" - Париж, в института "Гюстав Руси", Италия. Той е автор на монографии, публикации в научни списания у нас и в чужбина. Извършва първата в България лапароскопска операция на жена с рак на маточната шийка през 2004 г. Осъществява за пръв път в България операция на жена с рак на шийката на матката със запазване на детеродните органи. Награден с почетния знак първа степен от Българския лекарски съюз за принос в развитието на медицината.

Интервю на
Веселина ИЛИЕВА

- Проф. Горчев, наскоро оповестихте по медиите, че поради липса на средства роботът "Да Винчи" ще спре да оперира след май месец. Така ли е и кой трябва да финансира този тип операции?

- Да, за съжаление е така. Досега ние финансирахме операции чрез спечелен от Медицинския университет научен проект, но парите се изчерпват и най-много до края на май месец няма да разполагаме с повече средства по него. Може да се каже, че досега ние косвено кредитирахме държавата и Министерството на здравеопазването (МЗ), като плащахме за операциите на българските жени. Ако държавата не помогне, ние трябва да спрем да работим. Ако това се случи, на практика ще се получи един дисонанс между нашите думи и действия. Защото в крайна сметка говорим за създаването на високотехнологични болници, а когато имаме такава технология, която работи отлично, няма да можем да я използваме. Смятам, че държавата вече трябва да поеме ангажимента си по финансирането на роботизираната хирургия. Вече имах срещи и разговори и с финансовия министър Симеон Дянков, и с бившия здравен министър Божидар Нанев, и с председателя на здравната комисия, и с шефа на НЗОК. Трябва да ви кажа, че всички са добре настроени, но досега няма резултат.

- Какъв беше техният отговор?

- Те ме увериха, че второто шестмесечие на годината това ще се случи и аз се надявам да е така. Иначе ще е голяма загуба за нацията ни и няма да изглежда добре в очите на Европа, а и зад океана. Аз съм решен да не допусна "Да Винчи" да спре работата си. Ако трябва ще стигна и до премиера Бойко Борисов, и до посланика на САЩ у нас.

- Колко жени досега сте оперирал с робота?

- Съвсем скоро броят им ще стане 200. И трябва да ви кажа, че става дума за млади жени - на по 22 - 23 години, които наистина заслужават едно модерно, съвременно лечение. Отделно до септември включително нямаме свободни места за операция, всичко е заето, хората чакат.

- А какви са предимствата на този вид операция спрямо стандартния начин на опериране?

- За сравнение не може да става и дума. Възстановителният период е много по-малък. След два дни жената вече може да бъде изписана, не се налага дълъг престой в болницата както при отворената хирургия. Освен това този тип интервенции са много подходящи за пълни жени - 120 - 130 кг. Тях например никой не иска да ги оперира заради риска от усложнение, докато за "Да Винчи" това не е проблем.

- Тоест единственият недостатък за момента е, че няма клинична пътека за този вид операция.

- Да, това е проблемът. И аз точно това искам. Това ще струва около 8 000 лева на НЗОК, а има клинични пътеки и по 10 000 лв. Така че не мисля, че ще е проблем. Освен това като всеки уред и роботът се нуждае от поддръжка, за която трябват средства. Всеки месец американски инженери идват да направят профилактика на системата.

Трябва да кажа, че България много изостава по отношение на роботизираната хирургия. Вземете една съседна Румъния - сега тя има три действащи хирургични робота и там има национална програма по роботизирана хирургия, която се финансира от правителството.

- Роботът "Да Винчи" има ли капацитет, по колко операции на месец правите?

- Не можем да правим повече от 100 операции годишно, средно правим по 2 - 3 на седмица. Но можем да се похвалим, че имаме най-много операции в Европа. Заради постигнатите високи резултати аз и екипът ми от 10 до 14 април ще бъдем в Орландо, Флорида. Ще изнеса пленарна лекция за европейския опит в роботизираната хирургия

на Втория Световен конгрес по роботизирана гинекологична хирургия в САЩ. Ние ще сме единствените представители от Европа, защото сме и с най-високи успехи.

- А ако трябва да направите сравнение с европейката и американката - повече ли боледува българката от онкогинекологични заболявания?

- Да, естествено. То е доказано и това се дължи на първо място на ниската профилактика, на второ - на бих казал сбърканата по някакъв начин здравна система. На трето място на недобрата онкологична помощ в страната ни и на последно, но не по важност място - на липсата на подготвени специали. Това е един голям проблем, който за мен е национален. За жалост все още нямаме добре подготвени специалисти в национален мащаб по отношение на тези заболявания.

- Миналата година по повод кандидатстудентската кампания заявихте, че няма планираност на кадрите в образованието и здравеопазването - не се знае колко лекари излизат от университетите и колко са нужни на държавата. Реши ли се този проблем, има ли вече координация?

- Как да ви кажа, наскоро получихме едно много неприятно решение от МЗ. Бяхме заявили някъде около 250 човека за следдипломно обучение за специалност по съответните дисциплини и имаме одобрени само 80 човека. И това не е само за нас, а се отнася и за медицинските универитети в София, Варна, Пловдив. Тоест има едно орязване. Аз имах среща по този повод и с бившия министър Нанев, но отговорът беше, че няма пари. За мен това не е оправдание, защото ние не говорим за тези, които са платено обучение - все пак при нас има много чужденци, които искат да плащат и да специализират и да си отидат по родните места. За мен това е нереално и недогледано решение, защото така ние си режем нашите кадри и ако продължаваме така, след време ще идват да ни лекуват индийци и пакистанци. Защото нашите подготвени кадри заминават главно за Западна Европа, където има голям глад за лекари - най-вече във Франция, Германия и Испания. И медици, които са подготвени добре езиково, заминават, изтичат кадри.

- Кои специалности предпочитат студентите за специализация? Има ли специалности, за които има пренасищане от кандидати, а за други - не достигат?

- Има специалности, за които де факто не че няма интерес, но са много редки. Това са патологоанатомия, съдебна медицина, психиатрия, ако щете и анестезиология. Но няма ниша, в която да има пренасищане, така че трябва да има плановост на развитието.

- Наскоро предложихте да се въведе коефициент за финансиране на болниците. С каква цел?

- Става въпрос за университетски болници, защото не може да се сравнят направените оперативни интервенции в университетските болници с една областна или общинска болница. При нас се извършва обучение на студентите и понякога задържаме пациенти, за да видят студентите. А в клиничните пътеки е казано колко дни трябва да стои в болница пациентът и това нас много ни притеснява и ни притиска. Затова трябва да има различен коефициент на финансиране, при нас пристигат и по-тежки случаи и ние тук ги дооправяме, така че винаги сме в минуси и дългове пред държавата.

- А какво мислите за родното здравеопазване, какво стана със замислената здравна реформа - едни я почнаха, други я продължиха, а трети май довършиха сектора напълно?

- Здравната реформа не се случи. Няма такава, дори и в момента. Лошото е, че тя не върви. А ако тя не стане до месеци, изобщо няма да стане. Де факто само започна при министър Семерджиев, но доболничната помощ никой не я пипна, тя е доникъде.

- Вие сте съветник на президента Георги Първанов. Как ще коментирате нападките към него от управляващите и поискания му импийчмънт?

- Лично моето мнение е, че това беше абсурден и неразумен ход, защото се видя, че нацията се занимава с нещо несъществено. Загуби се ценна енергия и време, които в случая можеше да бъдат насочени към по-полезни неща. Още повече, че се знаеше предварително, че този импийчмънт няма да мине, затова не трябваше да се прави. Никой не печели от цялата тази работа. И все пак президентът на републиката е една институция, която изисква уважение. Лошото е как гледат сега на нас на запад след тази афера, лошо е за имиджа на страната ни.

Аз съм човек, който винаги е позитивно настроен и мисля, че винаги трябва да се мисли позитивно. Мисля, че в случая с президента и Дянков вина може би имат и медиите. Не знам защо в България го няма позитивният тон в средствата за масово осведомяване. Аз съм ходил в цял свят и съм гледал много телевизия. Никъде го няма това.

- Вие сте доста зает човек, остава ли ви време да релаксирате и как го правите?

- Почти нямам време за релакс, може би само в събота и неделя понякога. Обичам да спортувам - като е топло играя тенис, през зимата ходя на ски.