Брой 13                                                  

2 - 8 април 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Николай Илиев

 

Какво месо и яйца ще ядем по Великден, има ли нерегламентирани кланици в Плевенска област и доколко подлежи на контрол продажбата на агнета от селски двор или багажник на кола, разговаряме с д-р Николай Илиев от Районната ветеринарномедицинска служба (РВМС) в Плевен.

 

Контрол в търговската мрежа има, всеки сам решава от къде да купи месо и яйца

 

Николай Илиев е роден на 6 ноември 1954 г. в Плевен. Завършил е ветеринарна медицина през 1980 г. във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. От 1981 г. до сега работи по специалността си. Вече 18 години изпълнява длъжността началник отдел "Здравеопазване по животните" в Районната ветеринарномедицинска служба - Плевен. В момента съвместява и длъжността директор на РВМС, тъй като титулярът - д-р Емил Попов, е в болнични.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Д-р Илиев, как ще предпазите хората в навечерието на Великден от некачествени месо и яйца?

- Проверките преди Великден са засилени, въпреки че се правят непрекъснато. Инспектира се магазинната и складовата мрежа - гледат се наличните количества яйца и месо, вземат се проби за изследване.

Почти всеки ден влизаме в магазините, в складовете в индустриалната зона. Гледаме яйцата с какви документи са, дали са маркирани, агнешкото дали има печати, дали е от регламентирани кланици. Но нямаме регистрирани нарушения. Само на едно място беше се позамазал печатът на едно агне, но това е станало при разфасовката. Иначе документите бяха изрядни. Но не е изключено някъде, в някои частни малки магазини да има и такова месо. Големите магазини обаче не могат да си го позволят.

- Ще ядем ли вносно агнешко?

- Вносно в нашия регион няма, най-много от Свищов. А от чужбина изобщо не може да се говори. При яйцата имаме малко от селския двор, които продават бабите на кооперативния пазар, но съгласно законодателството това не е забранено, тъй като са малки количества и са за прекия консуматор. Оставя се на клиента да прецени дали иска да си купи от тях - немаркирани, непрегледани, неовоскопирани (метод, определящ годността на яйцето за консумация), или ще си вземе от регламентираните складове, където са минали всички проверки.

- Има ли в региона нерегламентирани кланици?

- Не, нямаме такива. Или поне до нас не е стигнала подобна информация. Незаконни кланици нямаме, но клането по домовете на хората продължава, това е стара традиция. Никой няма да закара в кланица агнето си за Великден или Гергьовден и там да го заколи. То и на територията на областта нямаме кланица за дребни преживни животни. И във всяка една къща на село това се прави. Коли се за собствена консумация. Дори и тези, които заколят две - три агнета и после ги продават, как можеш да ги проконтролираш? Никак. Тези единични случи няма как да ги хванем, точно защото са единични. И е абсурдно да знаем във всеки един момент кой къде продава. А агнетата на тези, които отглеждат овце за промишлени нужди, се изкупуват от специални фирми и се колят в определените кланични места.

Но ако говорим за контрол на пазара по отношение на продажбата - това да - изискват се необходимите документи, за да влезе месото в търговската мрежа. Естествено контролират се и тези, които извършват продажба извън търговските обекти, съвместно с полицията ги проверяваме.

- На много места в страната преди Великден ромите се изхранват най-вече от търговията с месо, което продават директно от дворовете си, където току-що са го разфасовали, или вадят от багажниците на колите си. В Плевенско има ли подобни случаи?

- Не мога да ви отговоря на този въпрос, все пак ние нямаме и полицейски функции да гледаме къде какво се прави. Такива сигнали нямаме при нас към днешна дата. Но това не изключва възможността на практика да се случва нещо подобно.

- Разполагате ли с достатъчно хора, които да извършват проверките?

- Проверяващите и да са много, и да са малко, след като самото население не желае да спазва нашите изисквания, дори една армия от ветеринарни специалисти да дойде, резултатът ще е същият. Но по принцип това, което е предмет на контрол - търговски обекти, кланици, преработвателни предприятия, се следи постоянно.

- Защо ДВСК продължава да не се справя с уличните търговци на яйца и мляко?

- Защото има кой да го купува. Ние не можем да застанем на всеки ъгъл и да ги следим. Ние не сме полиция, не сме силова организация, дори не можем да им искаме личните документи. Това, което можем да направим, е да ги предупредим. Но това се регулира от консуматорите. Те трябва да знаят, че качественото е в магазините. Там млякото е преминало през термична обработка, безопасно е. Ако е купено от магазин, тогава при оплакване ние можем да вземем някакви мерки. Да проследим документите, да спрем партидата, да изследваме, за да не пострадат и други консуматори.

- Подават ли хората сигнали, активни ли са в това отношения?

- Подават, но не чак толкова масово. Най-често са за изтекъл срок на годност.

- Истерията за наличието на растителни мазнини в млечните продукти поутихна напоследък. Производителите ли се научиха да отбелязват съдържанието върху етикета, или потребителите започнаха да гледат повече какво купуват?

- Производителите задължително слагат върху етикета обозначение, че има растителни мазнини. Отделно в търговската мрежа сме задължили търговците да отделят тези млечни продукти. Категорично вече се спазват тези изисквания. Трябва и клиентите да обръщат внимание. Ние продължаваме да правим проверки и в тази насока. Все още при някои производители има какво да се желае. Сблъскахме се с такива, които бяха написали, че продуктът е с растителни мазнини с толкова ситен шрифт и сложено в едно ъгълче, че почти не се четеше. Колкото да го има. На други места пък надписите бяха поизбелели. И ние им правим забележки да подменят тези етикети, за да се виждат. Но това става в по-малките магазини. Големите търговски вериги са изпълнителни.

- Всички ли мандри и месопреработвателни предприятия в Плевенска област вече отговарят на европейските изисквания?

- Да. Всички са отговорили на изискванията по сграден фонд и оборудване. Пропуснах да отбележа, че нито една от нашите седем мандри в региона не влага растителни мазнини в продуктите си. И това казваме на хората: купувайте сирене от Плевенско, защото ние контролираме тези предприятия и знаем какво слагат в продукцията си.

- ДВСК е една от институциите, отговорни за режима на работа с ГМО. Какво точно зависи от вас?

- Обикновено генно-модифицираните организми може да ги има в соевия протеин, който се слага в част от месните продукти - малотрайните и месните заготовки. При нашите проверки обаче, които ние направихме във всички предприятия, на нито един етикет или документ, с който е дошъл този вид протеин, не пише, че има ГМО. Ние нямаме възможност да вземаме проби, защото лабораторията е една - в София. В РИОКОЗ имаха програма за такива проби.

- Ако някой гражданин реши, че в даден продукт има ГМО и иска да провери това, какво трябва да направи?

- Да се обърне към РИОКОЗ. Защото нашата лаборатория, както казах, е единствена и е с ограничен брой проби. Няма как при нас да стане изследването. Сега текат проучвания в кои продукти по принцип се слагат такива компоненти и в които може евентуално да има ГМО. Най-вероятно предстои да се изследват по-щателно тези неща.

- От началото на 2009 г. спря да функционира вирусологичната лаборатория към РВМС - Плевен, и ветеринарите бяха притеснени от този факт. Къде сега те носят своите проби и проблем ли е това за тях?

- Сега подлежат на изследване едрите и дребните преживни животни. Вземат се кръвни проби за левкоза, бруцелоза. И те от миналата година се изпращат в лабораторията в Ловеч. Успоредно с това се вземат кръвни проби по програми за надзор за класическата чума по свинете. Те пък се пращат във Велико Търново. Отделно в случай на смъртност при птици и диви животни се изпращат в лабораторията по епизоотични болести в София. Т. е. пращат се проби на три места. Това затруднява много работата на ветеринарните лекари. Наистина желанието беше да се редуцира броят на лабораториите, но моето лично мнение е, че не биваше да се пренебрегва Плевен. Редно бе нашата лаборатория да се запази, защото областта ни е по-голяма и с повече животни съответно, за разлика от Ловеч. Но в крайна сметка така е решено. Но колегите са затруднени, защото, съгласете се, една кръвна проба от селата в община Кнежа да се транспортира до Ловеч е свързано с разходи, които докторите си заплащат. Държавата поема самото мероприятие, а консумативите и изпълнението се заплаща от страна на собствениците.

- Кое е най-често срещаното заболяване по животните в областта?

- Американският гнилец по пчелите най-вече. Причините са по-дълбоки от моя гледна точка. Това е заболяване, което се получава от това, че пчеларите не му обръщат внимание, не следят кошерите си. Това води до бягство на пчелите, те разнасят болестта. Ние правим планирани прегледи за американски гнилец - през пролетта и есента. За миналата година имаме около 10 случая на констатиране на болестта.

- Очаквате ли скоро някакви промени във вашия бранш?

- За промени се говори много отдавна, но все още няма нищо конкретно. Не мога да ви кажа и дали са на дневен ред. Трябваше до края на годината да бъде създадена Агенция по храните, говореше се усилено, но се отложи във времето поради липса на финанси. Кога ще стане - не мога да кажа.