Брой 11                                                  

19 - 25 март 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Тодор Кертиков

 

За пръв път от доста време насам Институтът по фуражни култури (ИФК) в Плевен отчита положителна година. От направената атестация за 2009 г. се вижда, че той заема едно от челните места в системата. С директора Тодор Кертиков разговаряме за сегашното състояние на ИФК, за начините за отлепване от дъното, както и за бъдещето на земеделската наука с предвижданите преструктурирания в сектора.

 

Притеснявам се нещата да не тръгнат на зле с предвижданите преструктурирания

 

Тодор Кертиков е роден в с. Сваленик, Русенско. Учи "Полевъдство" в Селскостопанския университет в Пловдив, после за кратко е технолог в родното си село. От 1983 г. постъпва на работа в тогавашния Институт по фуражите и тръгва нагоре по йерархическата стълбица в научната кариера. В Института по фуражни култури (ИФК) в Плевен работи допреди четири години, когато е назначен за зам.-изпълнителен директор на тогавашния Национален център за аграрни науки, сега Селскостопанска академия - София.

След структурни промени се връща в Плевен и печели конкуса за директор на ИФК. Поста заема от 20 ноември 2008 г.

Има над 165 научни публикации и една книга.

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Г-н Кертиков, кои са в момента най-големите проблеми на Института по фуражни култури в Плевен?

- Повечето проблеми идват от незнание как ще бъде утрешния ден. Защото ние в института си правим нашите перспективи - работим по проекти, разработваме задачи. Въпросът е в това, че през няколко години в системата се появяват организационни трусове, които будят, естествено, напрежение в колективите. Не само в нашия инститиут. Сега пак започва преструктуриране на земеделската наука, на Селскостопанска академия. Това го направихме преди някъде около две години с новия закон. Възстановихме името на академията, която беше Национален център за аграрни науки, приехме нов устройствен правилник, нови конкурси за директори с мандати. Сега обаче новото държавно ръководство иска нови промени - ново преструктуриране във връзка с финансовата криза.

- Какво предвиждат тези промени?

- Никой не знае какво предвиждат тези промени, защото те тепърва предстоят. Както каза министър Мирослав Найденов, до края на октомври трябва да бъдат извършени, за това нещо те имат политическо решение. Хубавото е поне това, че се иска и нашето мнение. Пристигна писмо от академията, в което се приканваме да дадем нашите виждания за перспективите в развитието на системата като цяло, в частност и на Института по фуражите. Изработихме становище, което изпращаме в София. Предстои кръгла маса до края на март със земеделския бизнес, Селскостопанска академия и Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Може би там ще се изяснят донякъде нещата.

Но колегите са разтревожени и това пречи работата да върви нормално. През няколко години ние все се преобразуваме, все нови и нови виждания на различни държавни служители, които идват на власт. А те идват, заминават, а системата остава. Аз съм 28 години в нея и много малко са били пътите, когато нещо полезно е било направено за нея.

- Притеснявате ли се от съкращения, които са най-логични в период на криза и предстоящо преструктуриране?

- Ние имахме среща с министър Найденов на 10 януари. Бяхме всички директори на институти и опитни станции. Тогава той изказа едно свое виждане, че не е необходимо да се извършват съкращения в земеделската наука, защото сме достатъчно редуцирани. Но пък после изказа мнение, че те вече имат някакъв екшън план, по който работят, и до края на октомври преструктурирането трябва да е факт. Но повече нищо не е ясно.

Но факт е, че хората са притеснени. Аз като директор съм още по-притеснен, защото преди много години - през 1993-а, участвах в едно от огромните съкращения, които се извършиха в ИФК. По това време бях председател на синдикалната организация. Тогава половината научни сътрудници бяха съкратени. Закриха се много направления, а с това институтът просто осиротява. Защото когато се прави една технология или когато се създава сорт, там трябва да бъдат включени много специалисти - и основни селекционери, и фитопатолози, и химици, и биохимици, и растениевъди, и агротехници... Създаването на един продукт е невъзможно да стане от един човек. Това не е в лабораторията. Това са огромни усилия на цели колективи. И когато в тях липсва дадено звено, много по-трудно стават нещата. Както в момента на нас ни трябва физиолог, но нямаме. Пенсионира се физиологът - съкрати се бройката. Нямаме и фитопатолог.

- Имате ли вече бюджет за тази година, как стоят нещата с финансовото ви състояние?

- Не, все още нямаме. Нито Селскостопанска академия, нито институтите. В момента ни финансират с 1/12 част от миналогодишния бюджет, като финансирането се състои в осигуряването на работните заплати, защото преди няколко години и за тях нямаше пари и е имало период, в който по 5 - 6 месеца не сме взимали заплати. Благодарение на новия председател на академията проф. Светла Бъчварова през последните години започнахме редовно да получаваме заплати. Тя е изключително борбен човек, такъв, който мисли за системата. Много направи през последните години в Селскостопанска академия. И институтите доста се преобразиха. Защото, когато усещаш подкрепата на висшестоящото ръководство, и хората, и научните работници естествено по-добре работят, виждат перспективи пред себе си. Но системата в момента е стабилна. През миналата година ние изкарахме като собствени приходи 1/3 от бюджета, който ни е заложен. Това са над 14 милиона, което е една гаранция, че Селскостопанска академия добре се развива на този етап. Дано промените, които се предвиждат, да са в полза на системата.

Иначе знаете, че при нас се намира аборигенното стадо на плевенската черноглава овца - генофондът на България, който ние поддържаме. Можем да се похвалим, че през последните две години в института резултатите са много добри. За 2008 г. със 100% увеличихме млеконадоя. През 2009 г. вече имаме прираст на приплодите 1,35 - 1,36%, при положение, че добрите възможности за тази порода са 1,2%.

Резултатите в растениевъдната база също са добри. Изпълнихме собствените ни приходи с 11% през 2009 г. Нещо, което отдавна не е правено. Аз не обвинявам предишните ръководства - може би са имали причини за това. Но човек трябва да бъде преди всичко стопанин, когато поеме директорския пост - по-малко да мисли за себе си и повече за това, което е поел като ангажимент. Сега предстоят раннопролетните третирания на фуражните култури и така нещата са стиковани.

- Как ще набавите пари за всичките тези дейности, защото едва ли с бюджетните ще можете да се справите? В последните години основният проблем на ИФК беше именно в липсата на средства дори за елементарни неща като консумативи, например...

- Пари ще има. Успявам да осигуря средства, не се притеснявам от финансова гледна точка. Институтът е стабилизиран на този етап. Казвам го с пълното съзнание за това, което говоря. Липсата на пари за елементарни неща като хартия, тонери и т. н. е вече в историята. Работим по 4 научно-изследователски проекта. Всички задачи са изпълнени за 2009 г., нямаме пропаднали експерименти - нито лабораторни, нито полски. През 2008 и 2009 г. започнахме да изнасяме производството на елитни семена - от люцерна, грах, фий и извън института, тъй като разполагаме с ограничени площи обработваема земя - около 2 000 дка. Не са достатъчни, за да можем да направим един сериозен сеитбооборот и семепроизводство. В момента разполагаме с достатъчно количество базови семена високи категории, които смятам, че тук до месец ще реализираме. Имаме семена в момента за около 140 000 лв. - ето от къде са парите за старта, който институтът ще има. И няма да бъдем зависими нито за торове, нито за препарати.

- Купува ли българският производител наши семена или предпочита вносните заради по-ниската им цена?

- Хубавото е, че напоследък българските производители търсят българските сортове. И това не е традиционно, тъй като по едно време страната ни беше залята с вносни семена, които правеха сериозен дъмпинг на нашите - от Италия, Франция, Тунис, Алжир, Мароко. Но хората, които ги купиха, буквално изгоряха с тях, тъй като ние създаваме дълготрайни посеви - за 4 - 5 години, и семената на практика са най-скъпият материал от цялото производство. А чуждите изчезват на втората - третата година. И пак се връщат към нас, което е много радостно. Затова не се притеснявам от реализацията на нашите семена, които имаме на склад. Но ние не сме само производители на семена, ние и създаваме сортове. През 2009 г. ни признаха един сорт пролетен фуражен грах - "Керпо", и пролетен фий "Темпо". Имаме създаден пасищен райграс сорт "Хармония" и гребенчат житняк "Свежина".

Хубавото е, че сме търсени - от Ивайловградско, Хасковско, Врачанско... Първата ми задача като директор на института беше да засиля семепроизводството, защото то носи сериозни приходи.

Дори мога да се похваля, че през 2009 г. ние произведохме среден добив семена от люцерна 56 кг/дка, което никога, откакто този институт съществува, не е получавано. В най-добрите времена са се получавали около 30 кг/дка. Но резултатите са добри тогава, когато се спазват технологичните изисквания.

- Мотивирани ли са научните работници да извършват ежедневната си дейност, каква е средната заплата в бранша?

- Ние в земеделската наука - научни работници и помощен персонал, сме малка гилдия. И няма да застанем пред Министерски съвет и да кажем: дайте ни заплати. Научните работници са една висока интелигенция, която работи за нищо. С изключително ниски заплати. Средното възнаграждение в системата е 531 лв. Което изобщо не е заплата за наука. Ние не получаваме от бюджета почти нищо. Имаше директиви да настигнем европейските страни, поне 3% да стане финансирането на земеделската наука и изобщо на науката в България. В цяла Европа е така. Даже в някои страни като Япония, САЩ са достигнали 5 - 6%. А ние сме на 0,26%, което можете да си представите какъв дял е от националния бюджет. Въпреки всичко имам чувството, че всички ние, научните работници, страдаме от една болест. И тя е, когато човек започне да се занимава с наука, и то сериозно, няма отказване. То е като опиат. Разработваш, правиш, създаваш, искаш да видиш какво ще се получи...

Истината е и друга - много хора напуснаха системата през последните години, предимно заради ниското заплащане. Особено младите хора като дойдат, започват с ниски заплати, не са мотивирани. Старая се като директор да им създавам условия - да нямат препятствия в разработката на докторатите си, на плановите си задачи. Но всеки иска да получава, естествено, по-нормална заплата. А и нищо не се предприема в тази посока. Eто сега замразени са заплатите за цялата година, а тези хора имат семейства, деца. И като отидат в магазина никой не им казва: хайде сега, разкажи ми технологията за отглеждане на фуражния грах и ще ти дадем хляба без пари.

Иначе в момента в ИФК - Плевен, сме 20 научни работника, а общо с помощния персонал сме 82-ма. Положителното е, че се забелязва наплив от процедури за хабилитиране. Смея да твърдя, че досега такъв не е имало. И радостното за един ръководител е когато има растеж на кадрите. Сега се отчита бум в тази посока.

- Какво е състоянието на материалната ви база? Как поддържате този огромен сграден фонд, с който разполагате?

- Истината е, че в момента липсват средства за капиталови разходи, а наистина поддържаме огромен сграден фонд, който се нуждае от ремонт. Смея да твърдя, че през последните 20 години тук не е забит нито един пирон. През това лято успях да ремонтирам два покрива, и то пак със собствени приходи, защото за 2009 г. аз имах заложени 0 лева за капиталови разходи. Но това беше наложително да се направи. Надявам се през тази година, нищо, че е финансова криза, да намерим средства да направим, дори и козметичен, ремонт на централната сграда. Имаме вече и денонощна охрана, а преди такава нямаше.

- Успявате ли да опазите продукцията си, или институтът продължава да е потърпевш от сериозните ромски набези?

- Сега и на двете полета поддържаме въоръжена охрана. Откакто я въведохме, смея да твърдя, че нямаме проблем. А престъпността наистина е огромна. Краде се масово. И контингентът, особено на първо опитно поле - на "Комудара", където са овцефермите, е направо разбойнически. Но се оправяме някак, въпреки че много сериозни средства отиват по това перо. Няма как да пестим от това, защото на полетата например се съхранява продукция за десетки хиляди левове. Това от друга страна оскъпява производството, вдига се себестойността на продукцията, после по-трудно се реализира. Но такива са времената.

- Кое е най-голямото предизвикателство, което стои в момента пред вас?

- Предизвикателствата пред нас са ежедневни, но това, което е на дневен ред, е да можем да запазим науката. Притеснявам се нещата да не тръгнат на зле с тези преструктурирания. Това е личното ми мнение. Защото ние и без това вече сме на санитарния минимум. Дано МЗХ да даде по-добрата формула от това статукво, което съществува в момента.

- Вие лично оптимист ли сте?

- Обикновено тези народи, които са успели, са успели затова, че в момент на криза са инвестирали в наука. Това са Швеция, Финландия, Норвегия, Холандия. Това са държави с изключително висок стандарт и високи технологии. Тези държави имат приоритети и инвестират в тях. Ние в България не знаем на този етап кое е приоритетното за нас. И жалкото ще бъде за следващите поколения. Защото ако целта е да се превърне страната ни в един консуматор, това е много лесно. Но когато нямаш собствена стратегия и визия - и вътрешна, и извън страната, ти си никой. България е традиционно земеделска държава. Така се говори. Но през последните 20 години с 50% е намаляло производството на говеждо месо, с над 30% производството на мляко. Ние станахме вносители на мляко, месо, дори на плодове и зеленчуци - традиционни български култури.

Но аз ако не съм оптимист, нямаше да съм на този пост. Такъв съм от много години. И с всяка следваща реформа си казваме - ха дано този път нещата да потръгнат. Само едно мога да кажа - през последните 4 - 5 години системата се постабилизира.

- Призната ли е българската земеделска наука в чужбина?

- Призната е. Но поради многото причини ние изоставаме от колегите си. Бавно и последователно. Така се получава, когато за едно нещо не се отделят достатъчно финанси. Едно е да поддържаш стар москвич, а в същото време там, някъде в Германия, се произвеждат последните модели мерцедеси. Няма как да не изоставаш и да се сравняваш с тях.

- Какво обичате да правите през свободното си време?

- Откакто се върнах и заех поста директор, нямам свободно време. В института съм и в събота, и в неделя. По принцип не ми липсва нищо - имам прекрасно семейство. Син, който в момента следва магистратура, съпругата ми е прекрасен човек - тя също е ст. н. с. в института. Иначе обичам да вляза в гаража и да се занимавам с автомобила си.