Брой 10                                                  

12 - 18 март 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Аня Михова

 

След повече от 30 години регионалната библиотека "Христо Смирненски" в Плевен се пренесе в новия си дом на ул. "Димитър Константинов" 2. С директорката Аня Михова разговаряме за осъществените проекти и новите предизвикателства, които стоят пред културния институт.

 

Библиотеката се стреми да постигне европейско ниво с българска култура

 

Аня Михова е родена на 8 април 1953 г. в Плевен. Завършила е "Управление на идеологическата дейност" в Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Работила е като журналист във вестник "Септемврийска победа". 10 години е била преподавател в катедра "Обществени науки" към Висшето военно-въздушно училище "Георги Бенковски" - Долна Митрополия. След започналите структурни промени в него през 1990 г. с конкурс постъпва на работа като библиотекар в регионалната библиотека в Плевен. Преминава през курс за следдипломна квалификация "Библиотекознание и библиография" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От 1995 г. е директор на библиотеката.

Има син и внучка Мадлен.

Интервю на Вяра ЦЕНОВА

- Г-жо Михова, регионална библиотека "Христо Смирненски" вече отвори врати в нова сграда. Може ли това да се счита за финал на дългогодишната сага?

- Да, библиотеката най-после успя да се настани в новия си дом и от 1 март отворихме врати за нашите читатели. Преди да започне строежът на тази сграда, тук имаше училище - техникум по млечна промишленост, а на самото място някога е била родната къща на Анастасия Димитрова. Мислим, че това място е духовно, аз и друг път съм го казвала. Срещат се сведения в различни източници, че тук е имало женски манастир, но нямаме сериозни доказателства за това. Мястото е хубаво и духовно, тук работим и не се изморяваме. Слънчево централно място, каквото трябва да се отреди на една библиотека.

- Дълго време строежът ту започваше, ту спираше...

- Библиотеката е една част от общото градоустройствено решение за това място. Някога, което може би е забавило строежа, под сегашния покрит пазар близо до кръвна банка, е имало излети основи за дом за политическа просвета. Това трябваше да бъде идеологически комплекс, който да включва и библиотеката. Но след 10 ноември тази концепция се промени. Община Плевен беше направила конкурс за едно градоустройствено решение на това петно, което включваше 4 сгради - библиотеката, огледално на нея една четириетажна сграда хотел от висок клас с пет звезди и в двете по-тесни страни - източна и западна - сгради, в които да се помещават различни културни дейности и информационен център. Това е много добро градоустройствено решение за тази част от Плевен. Ако се реализира докрай, ще се завърши изцяло този комплекс, част от който е библиотеката.

Хубаво е да се оправи това пространство, да има подстъп откъм улицата, а не да се промушваме покрай "Колекс"-а. Трябва да се създаде удобство на гражданите да си паркират колите, ползвайки библиотеката. Всяко такова обществено място в света е осигурено с достъп за коли. Ситуирането на библиотеката в един град е много важно за нейната дейност и това го знаем от учебниците. Тя трябва да е на комуникативно място, достъпно, централно, да е удобна за ползване, хората да могат винаги да се отбият в нея и това сега е напълно изпълнено за нашата библиотека.

- И в Градската градина мястото беше централно...

- Да, но не беше удобно. Защото има много голяма пешеходна зона, която не позволяваше на читателите да използват повече динамика и мобилност. Що се отнася до мястото - не беше толкова отдалечено, но пък близостта с другата голяма библиотека на читалище "Съгласие" години наред е създавала струпване на книги и услуги, свързани с тях, на едно място. Сега това раздалечение позволява на читателите да ползват и на предишното място библиотеката на "Съгласие" - стара и богата, и на новото - нашата. Иначе е хубаво това, че най-после плевенските читатели успяха да получат културен институт с такава база, каквато заслужават. Плевен е един град с културни традиции. Десетилетия наред той беше представен във всички видове и жанрове изкуства. Библиотеката и библиотечното обслужване стоеше доста по-ниско като ниво в сравнение с другото културно обслужване, което се предоставяше на гражданите на града. Най-после и ние имаме шанс да покажем възможностите си. Това се получи и защото, слава богу, Плевен запази библиотеката на читалище "Съгласие" като най-старата библиотека в града и създаде тогавашната окръжна, днешната регионална, като най-богатата с универсални фондове от различни източници на знанието, с по-висока категория библиотечно обслужване на Плевен и на региона. Няма лошо, че се запазиха и двете библиотеки, а не се сляха. Сега това е в полза на гражданите.

- Има ли в България други регионални библиотеки, които да са на вашето ниво?

- От регионалните библиотеки няма друга с такова оборудване като нас, но има такива, които са много добре развити и много добре позиционирани в собствените си градове, даже с по-богато и по-развито библиотечно обслужване, защото на нас ни предстои да усвоим тази технология. Засега имаме добра материална база, имаме и хубава техника, обаче трябва да се научим и да ползваме тези неща. Обикновено библиотеките имат или хубава база и още нямат техника, или имат много добра техника, а базата им спира развитието, но и двете неща заедно само нашата библиотека притежава в момента. Освен това трябва да се има предвид, че РБ "Христо Смирненски" е в един доста голям град в централна Северна България, което предполага и обслужване на близките до нея по-малки области, с които бихме могли да развием отношения. По-развити в библиотечно отношение са библиотеката във Варна, в Русе, по-малки - като тази в Добрич, е с много добра база, в Силистра и т. н. Но те са по-малки. В Южна България най-голямата библиотека след Народната е в Пловдив. Преди нас само варненската и пловдивската имат такива скенери, какъвто имаме ние, говоря за регионалните.

- Оправда ли се очакването ви за наплив от зажаднели за книгата читатели в първите работни дни?

- Не бих казала, че имаше голяма жажда за четене. Първият ден обслужихме около 150 души - най-нетърпеливите читатели са те. Аз мисля, че все още хората не са разбрали за по-дългото ни работно време. Дълги години поради лошата база, недоброто осветление и отопление, не можехме да работим до по-късно от 18 часа. Сега библиотеката работи до 19,30, но без събота, защото се измени концепцията на почивния ден - хората почиват два дни, малко читатели имаме тогава и при този състав, който за съжаление не се увеличи, не можем да покриваме и съботен график засега.

- С какво работно време сте сега?

- Съставът на библиотеката не е достатъчен, но разпределението на работното време между служителите е такова, че да можем да обхванем 11-часов диапазон от деня, за да обслужим гражданите. Работят 27 библиотекари. Досега сме покривали площ не повече от 2 000 кв. м, а в момента тя е над 6 000 кв. м, но пък ни помага техниката да се справяме.

Работното време е такова, че да можем да удовлетворим всички читатели - възрастните, учениците в двете смени и работещите, които могат вечер да наминат и да си вземат нещо за вкъщи. Тези, които не успеят да си върнат книгите, в извън работно време 24-часа ще могат да ползват трезора за книги, но само тези, записани след 1 март по електронен път.

- Всичко ли става по електронен път?

- Не на сто процента, тъй като все още градим базите, но посоката е тази - всичко да става напълно по електронен път, да се въведе цялостно обслужване на един читател. Самата библиотека е в нова концепция. Тя обслужва читателите по електронен път, с удължено работно време, по нов начин и с предоставени различни източници, но свободният достъп до книгите е доста намален. Преди фондът ни беше изложен в по-пълен обем на вниманието на читателите. Сега ние ще задоволим потребностите на гражданите от информация вече не само чрез книги, а и с всякакви други съвременни източници. Имаме амбицията да организираме представяне на издателства, обсъждане на книги, изложби, различен вид дискусии. Въобще ще създадем обстановка и условия за коментиране и споделяне на прочетеното от читателите. По този начин можем и да върнем интереса към книгата.

- Ще е нужно ли обучение за работа с новата техника?

- Читателите първо ще бъдат обучени и тогава ще сядат зад компютрите. Във всички останали случаи библиотекарите ще им издирват информацията и ще им я предоставят. Това е, защото трябва да мине време да бъдат обучени читателите да работят с нашите бази данни.

- Как ще стане това?

- Имаме обучителен център, който в началото ще работи по проекта "Глобални библиотеки" и едновременно с това ще се използва за обучаване на читателите. Ще видим колко от тях имат желание за това, какво искат да ползват, как да ги обучим. Също много хубава наша идея, която в бъдеще ще се стремим да реализираме, е обслужването в информационния център по дистанционен начин. Например, ако работи човек нещо вкъщи, да изпрати заявка по електронната си поща от какво има нужда и ние, отново по електронен път, да му изпратим нужната информация. За целта трябва да бъде регистриран читател на библиотеката и когато дойде следващия път да заплати услугата, която е ползвал.

- Има ли статистика колко са редовните читатели?

- Ако ползваме тази за миналата година, когато работихме до края на месец май, имаме около 1 500 постоянни читатели. По принцип постоянният ни читателски състав беше между 3 и 4 хиляди души. За сравнение през 1995 г. цифрата е била малко под 10 хиляди. Раздадените материали тогава са били над 200 000, а посещенията над 80 000. Тогава обаче библиотеката беше депозитна и набавените библиотечни документи бяха около 20 000. Всички цифри са за цялата година. Сега ние не набавяме повече от 5 - 6 хиляди тома годишно, защото са много скъпи. Тогава нашата библиотека беше депозитна и получаваше безплатно по един екземпляр от всяко българско печатно издание с тираж над 300 бройки. След 2000 г. заради лошата материална база библиотеката беше лишена от депозит. Той държеше библиотеката в доста по-добро информационно състояние. Затова намаляха и читателите, и раздаваната литература, и посещенията.

- Какво значи редовен читател?

- Това са абонати на библиотеката, които ползват нашите услуги повече от един път и са си платили абонаментна такса за цяла година. Но по принцип постоянните читатели не са показател, който показва колко активна е една библиотека, защото могат да идват едни и същи хора много пъти, по-важно е колко са посещенията и какви са търсенията.

- А могат ли да бъдат показател за това доколко плевенчани имат потребност от библиотека?

- Малко са тези хора. Но може би между тях има много недоволни читатели, които не са харесвали предишния начин на работа. Библиотеката ни беше много остаряла. Ако ползваме статистиката и извадим тази бройка за показател дали се чете в Плевен, това не е точната цифра. Малко са ни все още и учениците. Те като че ли не знаят още за библиотеката, за услугите, които предлагаме. А и повечето читатели не знаят какво биха могли да ползват в библиотеката сега като нови услуги. Освен книги и вестници. Но това предстои и ще стане. Не сме разработили още културната дейност на библиотеката. Предстои ни да дооборудваме залите, които имаме, и да развием в тях една съпътстваща на основната на библиотеката дейност, свързана с популяризиране на книгата и на четенето. Искаме да привлечем повече читатели - и тези, които не са ни одобрявали досега като материална база и като изчерпателност откъм библиотечни документи. Всички тези неосъществени читателски потребности сега сме амбицирани да реализираме.

- А дали няма да има стресирани от луксозната обстановка и от модерната техника?

- Може и да има някакъв такъв момент, това е неизбежно. Но хубавото, прогресивното, новото, макар и трудно, се налага винаги и връщане назад няма. С това ще се справим. Тревожи ме повече друго обстоятелство, което ми направи впечатление отначало при регистрирането на читателите. Всички искаха да не плащат такси. Много ми беше странно, защото абонаментната такса е пет лева за цяла година - това са пет вестника, които всеки би си купувал всяка седмица за един месец. Или четвърт книга. Това е символична сума, която включва целият консуматив, който използваме около един читател - електронни справки, бележки, принтери. Не знам дали има регионална библиотека с толкова ниска читателска такса. Направили сме го максимално достъпно. Но това правим и като извинение към нашите читатели, че 9 месеца сме ги лишили от нашата библиотека. Затова не увеличихме цените веднага. Но това не означава, че ако направим изчисления и ни излезе по-скъпо, няма да го направим в бъдеще. Но не това е нашата цел. С тази такса гледаме да покрием само надлежния консуматив за годината. Всичко останало е донякъде в социалната функция на библиотеката - да е топло, светло, уютно. Много се радвам, че много от читателите ни, които са имали нужда, а не са ни притеснявали, сега бяха много доволни, виждайки един съвременен начин на обслужване. Получихме много поздравления през първата седмица, в която успяхме да покажем и нашето желание да работим по нов начин и общото ни нетърпение с читателите, че най-после тази библиотека започна да функционира.

Още сме далеч от времето, когато ще я наситим изцяло и напълно с дейност, тъй като всичко ще стане постепенно. Нашето желание, намерение и цел е да постигнем едно европейско ниво с българска култура.