Брой 7                                                  

19 - 25 февруари 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Алкан Емин

 

Поканихме плевенския гинеколог с рекордната 68% успеваемост на ин витро процедурите, за да разкаже за трънливия път на сложните манипулации, които съпътстват една безплодна двойка, за психологическата нагласа и ролята й за успеха на зачеването, кои са най-честите причини за безплодие у българина и в кои случаи медицината е безсилна.

 

За мен да помагам на хората да се сдобият с рожба е мисия

 

Доктор Алкан Емин е роден на 16 януари 1979 г. в Силистра. През 1997 г. завършва природоматематическа гимназия в родния си град с пълно отличие. Завръща се от Международна олимпиада по химия в Монреал, Канада, с национална диплома, заради което е приет без конкурсни изпити в Медицинския университет в Плевен. Завършва го през 2003 г. като първенец на випуска, носител е на приза "Златен Хипократ". Връчен му е и почетен знак от Български лекарски съюз за отличен успех от следването.

За по-малко от три години д-р Емин има зад гърба си 295 ин витро процедури и рекордните 68% успеваемост, при средна успеваемост за Европа 30%. Заради големите си професионални успехи той е носител на наградата "Специалист на годината", която Клиничен институт по репродуктивна медицина (КИРМ) в Плевен връчва ежегодно.

Интервю на
Веселина ИЛИЕВА

- Д-р Емин, защо решихте да се занимавате с медицина, детска мечта ли ви беше или по-късно осъзнахте, че искате да работите като лекар?

- Като бях в гимназията, бях в паралелка с профил биология. Но родителите ми също ме насочваха към тази професия, защото искаха да ме амбицират да уча. Знаете, че докато е ученик човек няма много ясна визия за нещата и е далеч от конкретните цели. Аз се доверих на избора на родителите ми и до ден днешен им благодаря за подкрепата, която ми оказаха и за съвета, който са ми дали.

- А как се насочихте точно към акушерството и гинекологията?

- В четвърти курс в университета, когато започнахме да изучаваме тези дисциплини, се запалих по тях, защото те доставят радост на хората. Всяко новородено внася радост в живота на човека и го променя изцяло. Още повече, при нас, извършващите ин витро процедурите, се изживява още по-силна емоция, защото участваме в целия процес от диагностиката на проблема до раждането на дългочаканите бебета.

- В кого е по-често причината за стерилитета - в мъжа или в жената?

- И у нас, и в световен мащаб нещата са 50 на 50. В половината от случаите "виновна" е жената, в другата половина - мъжът.

- Коя е най-честата причина за безплодието?

- Може да се каже, че при 70 - 80% от случаите причината е хламидиалната инфекция. Тя е изключително опасна и е бичът на съвременното общество, води до запушването на маточните тръби и невъзможността жената да забременее. Хламидите са нещо средно между бактерии и вируси. Лошото е, че при тях няма остра симптоматика, която би завела една жена веднага в лекарския кабинет. В голяма част от случаите хламидиалната инфекция протича безсимптомно или с някакъв коремен дискомфорт, с болки в ляво или дясно, на които жената не обръща голямо внимание. Мисли си, че нещо е яла, нещо е настинала и ще й мине. А така инфекцията се развива с години и води до страшни последици - масивни сраствания вътре в тръбите, между тръбите и яйчниците, около яйчниците, а в по-късен етап може да засегне и други органи като черния дроб например. Още като специализант бях потресен от един случай: идва при нас едно момиче, което беше на 18 или 19 години, за да се изследва, защото не можело да забременее и ние диагностицирахме едно срастване между тръби, яйчници, черва... Изобщо такава инфекция беше, че нищо не можеше да се види. Лошото е, че това заболяване не може да се установи и с обикновен профилактичен преглед при гинеколог.

- Тази инфекция лечима ли е?

- Да, в повечето случаи тя е лечима. Има случаи обаче, когато тръбите остават причинител на инфекции чрез течността, която е останала в тях. Тогава съветваме пациентката те да се премахнат.

Разбира се има, макар и малко, случаи, в които не хламидиалната инфекция е причината за безплодието. Тогава пускаме изследвания на половите хормони на третия ден от менструалния цикъл, за да видим дали има някакво разстройство в съотношението. Така получаваме информация за функционирането на яйчниците. После вземаме за изследване и секрет от влагалището. Така правим микробиологичен анализ, търсим, ако има аномалии на гениталията, на матката и други механични причини, които биха се оказали пречка за забременяване. Вече ако всичко при жената е наред, се насочваме към мъжа. Правим му спермограма като преди това му налагаме от 3 до 5 дни въздържание и една седмица да не приема алкохол. Съответно даденият от него материал вече се изследва и получаваме информация за оплодителната способност на спермата като цяло. След като съберем цялата информация и открием проблема, назначаваме правилното лечение, което може да продължи от един до три месеца.

- Това ли е най-сложната част от вашата работа?

- Общо взето да, ние правим целия набор от изследвания и помагаме на жените да забременеят. Това е първата крачка и така ние сме решили 50 процента от задачата. Вече останалата част се състои в това жената да износи здрав плод, без аномалии. От нас се иска само да следим нещата, а ние имаме добрата техника, която е много важна за целия успех на нашата дейност. След като разбере, че е вече бременна, жената се радва, но още по-голяма е радостта й като се роди детето и то е живо и здраво. Така и ние се чувстваме удовлетворени, че сме си свършили работата както трябва.

- А какви са причинителите на безплодие при мъжа?

- Мъжът обикновено се явява преносител на инфекции. Той може да има оплакване при уриниране, подуване, тежест, но нищо сериозно. При него може да има влошена спермограма, но при него не са толкова фрапиращи последиците.

- А има ли случаи на вродени аномалии, които не позволяват забременяване и пред които медицината е безсилна?

- Да, има случаи на вродени аномалии на матката, които не позволяват жената да има нормален цикъл, има и аномалии на яйчниците, хромозомни аномалии... Има случаи на жени със Синдрома на Търнър - с липсваща Х-хромозома, или пък със Сидрома на така наречените свръхжени, които имат 3 Х-хромозоми. Но това са изключително редки случаи и не се срещаме често с тях.

- Българката повече репродуктивни проблеми ли има в сравнение например с останалите европейки?

- Не, не мисля, репродуктивното здраве зависи като че ли на първо място от начина на живот, от начина на хранене на хората... Например по мои наблюдения голям процент от жените пушат, което е огромен проблем при забременяването. Цигарите оказват влияние с многото си вредни съставки, които се отделят при бавното изгаряне на тютюна и пречат на забременяването. Имал съм случаи, при които когато жената се откаже от цигарите, по-лесно забременява. За съжаление има и жени, които въпреки това, че трудно забременяват, продължават да пушат и през времето на бременността си.

- Те се успокояват с това, че плацентата пази плода.

- Нищо не пази плацентата. Или поне до 14-ата седмица от бременността, когато няма все още плацента, а точно тогава се оформят органите на плода и той е застрашен от влиянието на всякакви вредни инфекции. Чак след 16-ата седмица плацентата започва в известен смисъл да е бариера за малкия организъм. Тя има определен капацитет за опазване, но той не е тотален.

Имах една пациентка, която успя да намали цигарите от по две кутии на ден от най-тежките на една кутия от най-леките. След като забременя обаче пак продължи да пуши по една кутия на ден. За да й покажа вредата, след като й направих секциото запазих плацентата, за да й я покажа - тя беше катранено черна.

- До каква степен при безплодните двойки проблемът е по-скоро психологически?

- Несъмнено това влияе върху двойката, защото за да дойде при нас, да потърси лекарска помощ, тя е изтормозена от безкрайното чакане на рожбата. Ние поставяме психологическия подход на трето място. Първо започваме с индивидуалния. Когато дойде семейството, много е важно към него да се подходи индивидуално - да се разгледат точно техните проблеми, техните причини за стерилитет... На второ място е комплексният подход - събираме всичко, което е оказало въздействие, анализираме и лекуваме. И на трето място идва и психологичният подход. Малко или много такъв тип проблеми са един огромен стрес за самата двойка, минават години с неуспешни опити, тя се вглъбява в себе си и проблема си и нещата на психологическо ниво се задълбочават.

Има много описани и в литературата случаи, при които двойки с дългогодишен стерилитет след като си осиновят дете жената веднага забременява. Това е категорично доказателство, че такъв фактор има. Затова при нас може двойките по свое желание да се консултират с психолог.

- След какъв период от неуспешни опити двойката трябва да потърси помощ?

- Обикновено двойки, които са под 35 години, трябва да се обърнат към специалист при невъзможност жената да забременее след една година опити, разбира се при редовен полов живот. За двойки над 35 години срокът е 6 месеца. Имали сме двойки, които 15 - 20 години са чакали, за да се сдобият с дете - те са ходили и на други места - и у нас, и в чужбина, имали са и неуспешни ин витро опити.

- Сега се опрости процедурата за ин витро и държавата пое голяма част от средствата за нея. Стигат ли парите, които тя дава, за една ин витро процедура?

- Редът е такъв, че държавата дава на двойки, които отговарят на определени критерии, до 5 000 лева. Тези пари за някои стигат и дори остават, но за други - не стигат. Средствата като такива изобщо не минават през пациента, а ние и всички ин витро центрове контактуваме директно с Фонд за асистирана репродукция. Ако останат пари, те си остават пак за държавата. Нашият ин витро център има сключен договор с фонда от 5 май миналата година. Жените, които са избрали нашия център и са кандидатствали за финансиране по програмата на фонда към 31 декември 2009 г., са 384. При 49 от тях вече е проведена ин витро процедура. С положителен тест за бременност са 21, което показва успеваемост 42,86%. Ин витро център - Плевен, вече има сключен договор с фонда и за 2010 г. Подаването на документи към фонда продължава. Продължава да расте и броят на одобрените, при които предстои ин витро процедура. За консултации и процедури са преминали 7164 при 6 912 пациенти за цялата 2008 г. Над 2 738 от хората са от Плевен, от София са 440, от Велико Търново - 397, от Варна - 373, от Русе - 434.

Важно е да отбележа, че за една година при нас се родиха не само бебета, заченати ин витро. Зарадвахме и много семейства, минали по дългия път на повтарящите се аборти.

- Къде се крие вашият ключ към тази рекордна успеваемост на ин витро процедурите?

- Не знам точно, но по-скоро е в индивидуалния подход, който прилагам и който е много важен, и не на последно място и ролята на екипа от професионалисти, които работят с мен по даден случай.

- А вие лично ли приемате всеки един от случаите?

- Да, за мен успехът на двойката е и мой успех, техният провал е и мой провал. Опитвам се да дам всичко от себе си, приемам го като моя мисия. И понякога, когато видя, че пациентите не приемат толкова сериозно нещата, започвам да говоря с тях, да ги накарам да бъдат по-организирани и отговорни към проблема, за да може накрая да успеем. Всеки детайл е много важен, самата ин витро процедура е много трънлив път, при който най-малката грешка, недоглеждане и подробност би се оказала причина за неуспеха на цялата процедура.

- Имало ли е случаи, в които сте се чувствал безсилен?

- Да, имало е. Например когато от медицинска гледна точка всичко е направено изрядно, но не може да се обясни защо няма успех. Тогава се събираме целия екип, сядаме и умуваме каква е причината, защо не става, обсъждаме всеки как си е свършил работата Тук идват вече моментите, в които ние сме безсилни. Макар че не знаем и пациентът като излезе от тук какво става с него. Това е и друга причина за нашето безсилие, не можем да го контролираме и да следим дали спазва нашите инструкции и указания, дали си пие лекарствата. Например някоя жена след току-що направено ин витро се прибира и започва да върши тежка физическа работа, или пък отива и се качва на самолета... Всичко това оказва огромно влияние. В природата няма 100 % успех. Има неща, които не зависят от нас и са на чисто биохимично и клетъчно ниво.

- Колко бебета са проплакали благодарение на вашата намеса?

- Аз не си водя такава статистика, за мен не е важна точната и обща бройка. Всяко дете е важно, то е причина за голяма радост.

- От толкова много работа остава ли ви свободно време и как го прекарвате?

- За съжаление не ми остава много свободно време. Работата е за сметка на личния ми живот. Обикновено когато съм много изморен, отивам на фитнес. При нас психологическото напрежение е много голямо, защото отговаряме за живота на хората. Една грешна стъпка при пункцията може да се окаже фатална за жената. Освен това у хората, които идват при нас, се е натрупала една голяма тъга и няма как тя да не се прехвърли и на нас. Така че моят начин да се освободя от всички тези емоции е да спортувам.