Брой 6                                                  

12 - 18 февруари 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Бисерка Илиева

 

В навечерието на 14 февруари - Св. Трифон Зарезан, поканихме шефката на Професионалната гимназия по лозарство и винарство (ПГЛВ) в Плевен Бисерка Илиева, за да разкаже за професионалния празник на училището и предстоящия му 120-годишен юбилей, за проблемите, които срещат с остарялата техника, за тайните за производство на хубавото българско вино и има ли то конкуренция в чужбина.

 

Чужденците ни се чудят как с остаряло

оборудване правим толкова хубаво вино

 

Бисерка Илиева е родена в гр. Омуртаг. Завършила е история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От 1980 г. живее и работи в Плевен. Трудовата й кариера започва като първи секретар на общинския комитет на комсомола. След това е била заместник-кмет на община Плевен с ресори култура и образование. През 1991 г. започва работа като учител в ПГЛВ "Александър Стамболийски". От 1999 до 2003 г. е помощник-директор на училището, от 2003 до 2005 г. е временно изпълняваща длъжността директор. От 2005-а до сега е шеф на гимназията.

Интервю на
Веселина ИЛИЕВА

- Г-жо Илиева, в навечерието сме на 14 февруари - Трифон Зарезан, професионален празник на вашата гимназия. Как ще го отбележите и с какво той ще е по-различен в сравнение с други години?

- Хубаво е, че нашият професионален празник е традиционен и за цяла България, защото нашата страна е известна с отглеждането на лозя, а и съответно с продукта на лозята - виното. За нас този празник е много важен, защото училището ни е земеделско, а Трифон Зарезан се свързва със земята, нейните плодове и правенето на вино, което е вид занаят. И тази година училището ще спази традицията с предаването на властта над лозето от стария цар на новия, надяваме се да го предаде в добър вид и да няма поражение от ниските температури, които наскоро бяха измерени в региона ни. Също така нашите момичета от фолклорния състав ще покажат народните обичаи, които съпътстват празника. Ще има ритуално зарязване на лозята. Децата много се вълнуват, защото усещат една традиционна, но ведра и оптимистична атмосфера. Обикновено преди този празник, който те чувстват със сърцето и душата си, наистина настъпва едно оживление. Но гледаме това да не пречи на учебната работа.

По-различното сега е самото усещане, че годината е юбилейна, празнуваме 120 г. от създаването на училището и това ни кара да се отнасяме с още по-силно чувство към празника. На тези традиционни български празници най-важното е да се слееш с природата - тя зависи от човека и той зависи от нея. Това, което земята даде като плодове, е в резултат на нашия труд. Още повече, че Трифон Зарезан символично се свързва с възраждането на природата, настъпващата пролет, зарязването на лозята. Това е един от признаците на обновлението и това създава още по-силна празнична атмосфера. И прякото участие на учениците в целия процес на производство на вино им дава основание наистина да празнуват. По повод празника учебната компания по предприемачество, която функционира в училището, е бутилирала вина, изработила е техни етикети и е отворила щанд в училището. Учениците участват като акционери, техният начален капитал е 15 лв. 10% от печалбата е за училището.

- С колко декара лозови масиви разполага училището и какви сортове са те, обновявате ли ги?

- Понастоящем лозовите насаждения в нашето стопанство не са много - 15 дка лозя, от които 3 са със съвсем млади насаждения с различни нетрадиционни сортове, които сме засадили с цел обучение на учениците, а не толкова за производство на грозде. Имаме един много стар масив - на повече от 30 години, а другият - само каберне, е на седем години и неговите плодове ги берем отскоро. Сортовете, които имаме в плододаващите масиви, са каберне, сторгозия, дунавски лазур, дружба, мерло. Но нашите лозя не могат да ни дадат суровината, която ползваме за нашата изба, макар че миналата година имахме много висок добив - около 800 - 900 кг от декар. Ние купуваме още грозде и то не само от Плевенския район, а и от други райони на страната. Предварително обаче правим проучване по отношение на киселинност и захарност на гроздето. Това са показателите, които трябва да са ни известни, за да направим съответната покупка.

- ПГЛВ разполага с най-старата изба на Балканския полуостров. Какъв е капацитетът й и как я стопанисвате?

- Да, нашата винарна е създадена през 1892 г. - това е само две години след създаване на училището, което е много далновиден ход и дава своите резултати и до днес. Тогава в нея са работили само първите ученици, те са били четирима през първата година, през втората - петима, през третата - седем. Самата изба е построена с добра архитектура, а оборудването й е било унгарско и много модерно за края на ХIХ век. Но сега нямаме такова съвременно оборудване. През последните 2 - 3 години поради липса на средства сме подменили само някои съдове. Хората си мислят, че като продаваме вино сме много богати, а всъщност разпределението на средствата отива за много други нужди. 70 тона е капацитетът на избата, но понеже оборудването е поостаряло, не можем да го реализираме напълно. В зависимост от постъплението на суровината през различните години работим с някъде между 35 и 50 тона.

Идвали са в Плевен специалисти от Италия и Франция, за да видят винарната. Те много я харесват като архитектурен паметник, но се чудят как с това остаряло оборудване произвеждаме толкова качествено вино. Опитвали сме с проекти на Европейския съюз да обновим избата, но засега не ни се отдава такава възможност, тъй като искат голям процент съфинансиране, а едно ново оборудване на изба е доста скъпо. Не сме се отказали обаче, продължаваме да търсим възможности в това отношение. Имали сме доста предложения от частни лица за съвместна дейност, но засега много предпазливо пристъпваме към тях, защото българският бизнес все още не е акуратен и имаме опасения, че има повече комерсиалност в тези предложения, отколкото наистина подадена ръка за съвместна работа.

- От коя година са най-старите ви вина?

- Имаме запазени от 1893 г. Тях не ги продаваме, събрани са в сбирка на вината, която се нарича енотека. Тя е най-старата сбирка у нас. Пазим още и първия етикет на вино, също от 1893 г. и също създаден за първи път при нас. Всички, които са опитвали вината на нашата изба, смятат, че тя дава добри продукти, и то не само през определени периоди, а традиционно. И интересът към вината ни затова е голям и смея да кажа, че това се дължи на стриктното спазване на технологиите при производството.

- Свещенодействие ли е правенето на вино, така ли го приемат учениците?

- Да, наистина е свещенодействие и се надявам и учениците да го правят така и да го приемат така. Те участват в затворения цикъл на производството - имат възможност да се грижат добре за лозята, да ги поддържат, да ги вкарват в производството на виното...

- А колко от учениците продължават да се занимават с това и след като завършат училище?

- Не са много тези, които се занимават с това и след като завършат, защото в тези дейности не се изискват много специалисти. В една изба има един технолог, в масивите лозя могат да работят много хора като работници, но агрономите също са малко. Но затова пък в последно време се дава възможност за развиване на семеен бизнес. Отварят се ферми и растениевъдни стопанства. Сега имаме около 10 - 12 ученици, чиито родители се занимават с отглеждане на лозя и с производство на вино и те ще продължат семейния бизнес. Но по принцип някъде около 1/3 от учениците ни се насочват да си търсят работа по специалностите, които изучават. Последните десетина години 25 - 30% от завършващите при нас продължават да учат висше образование, част от тях и в агро сферата.

- Според вас има ли специалности от вашия сектор, които вече са ретро, поостарели и без реализация, и би трябвало да отпаднат?

- От закриване на специалности няма нужда, има нужда от закриване на училища, защото земеделските и хранително-вкусови школа са много. Като имаме предвид сегашното демографско състояние и състоянието на икономиката, отраслите земеделие и винопроизводство имат бъдеще. България ще се наложи на европейския пазар със своите продукти. Така че има хляб в тези специалности, но трябва да се редуцират училищата и да се заложи на доказали своето място такива, да им се обърне повече внимание като субсидии и средства, за да може да си обновяват и базата. В противен случай ние изоставаме ежедневно от модерното развитие на образованието.

- Знаем, че в последните години спечелихте много проекти по европейски програми и доста от учениците ви бяха на практика в чужбина. Какви са впечатленията им от там и какво са научили от своите чуждестранни колеги?

- От 2000 г. досега имаме 11 спечелени проекти по европейските програми "Леонардо да Винчи" и "Коменски". Около 320 ученици вече са били на практика в други държави - най-много са били в Италия, Германия и Австрия, по-малко във Франция и Унгария, а тази година кандидатстваме и с един проект за Англия. Децата отиват за 3 седмици в някакво тяхно стопанство, там наблюдават дейности в определената сфера. Научават доста неща по отношение на отглеждането на лозя, третирането на посевите, агрозащитата, винопроизводството, посещавали са и техни винарни. Много е хубаво, че виждат как трябва да изглежда едно модерно стопанство и това им дава мотив, амбиция и надежда, че и при нас може да се случи нещо подобно за в бъдеще в рамките на техния трудов път. В чужбина представяме и от нашата продукция и тя много се харесва.

- Чуждите вина по-добри ли са от нашите или просто са по-скъпи?

- Имам наблюдения, че българският потребител предпочита българските вина и е по-скептичен към чуждите. Не само защото хубавите чужди като чилийските, испанските и френските са много скъпи. Но не бих казала, че качеството им е доста над нашето.

- Успявате ли да бъдете финансово стабилни като училище след въвеждането на системата на делегираните бюджети?

- Делегираните бюджети са добра система на финансово управление на образованието, но трудността идва от това, че средствата са недостатъчни. А недостигът идва главно от това, че училища като нашето - с голяма база, се нуждаят от много висока издръжка.

Според мен трябва да се направи едно групиране на гимназиите. Тези, които са професионални, да им се отпуснат много повече средства. Това го изисква самата учебна дейност, особено практиката. Тези стандарти, които са въведени за издръжката на един ученик годишно, не са достатъчни за оптимален учебен процес и за издръжка на базата. В нея се включват от една страна консумативите, които ползваме ежедневно, и от друга - поддържането на самата база - ремонтите, оборудването и т. н. Нашият машинен парк например е доста остарял. На тази земя от 450 декара, която имаме за обработка, й трябват машини, които пък изискват много тежка поддръжка. В един момент те даже излизат от строя. Докато преди 10 - 15 години сме правили много услуги на други земеделци с нашата техника, сега вече дойде време ние да искаме услугите им, но те, разбира се, се заплащат и това са допълнителни плащания, които никак не са малко при нас, а ние нямаме определени средства за тях.

- Ще успеете ли да запазите броя на паралелките си и през следващата учебна година?

- Тази година направихме четири паралелки - три в дневна форма и една в задочна. Стараем се да си запазим традиционните специалности, които на пръв поглед не са много привлекателни, но са много перспективни - лозаровинарство, растителна защита, агрохимия, аграрна икономика и производство на безалкохолни и алкохолни напитки. В няколко поредни години не успяваме да съберем достатъчно ученици, но смятаме, че профилът на училището трябва да се запази и да устояваме на трудностите на времето. Има много училища, които излязоха от рамките на своите професии, само и само за да наберат ученици. Даже в някои случаи звучи и комично - например училище, което е земеделско, започва да обучава в специалности козметика и фризьорство. Одобряващият орган трябва да ги стопира, защото това е опасно за самото училище, то видоизменя своята същност и трябва евентуално да бъде или закрито, или пренастроено. В последните 2 - 3 години политиката на просветното министерство е да се оставят училищата на пазарен принцип. Одобряват се всички заявки и който успее, успее.

От новата учебна години ние ще обучаваме и в четвърта степен на професионална квалификация за специалността управление на растениевъдни и животновъдни ферми. Срокът на обучение ще е година и половина, формата на обучение - задочна. Цената ще е около 400 лв. на семестър, с наши кадри преподаватели. Надяваме се да съберем около 15 души, които всъщност, завършвайки специалността, ще получат документ за лидери във фермерството.

- Горчиво ли е истинското вино, както се пее в една известна песен?

- Горчивият привкус е една от характеристиките на хубавото вино.

- А вие обичате ли вино?

- Много обичам, любимото ми е кабернето. Червените вина е добре да отлежат поне две години, на третата са най-хубави. В ципата на червеното грозде се съдържат тези вещества, които играят ролята на антиоксиданти. Затова то е много полезно. А бялото вино е хубаво, когато е младо.

- Остава ли ви свободно време и как го прекарвате?

- Остава ми, разбира се, но почти винаги и в свободното ми време мислите ми са заети с училището и с работата. Обичам да чета книги, гледам филми, срещам се с приятели - в тяхната компания се освобождавам от умората и напрежението.