Брой 4                                                  

29 януари - 4 февруари 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Ивайло Атанасов

 

За провала на сесията на oбщинския съвет в събота (подробности четете на стр. 7), за дебата в областта на културата, който за пореден път не се осъществи, и за въпросите, на които мнозинството в местния парламент се страхува да даде отговор, разговаряме с общинския съветник Ивайло Атанасов, по чиято инициатива беше внесено предложението за извънредното заседание, подписано от още 18 негови колеги.

 

Провалът на сесията за културата

беше автогол за мнозинството

 

Ивайло Атанасов е роден на 8 септември 1957 г. в Плевен. Завършва СМУ "Панайот Пипков" в родния си град, след това и Музикална академия "П. Владигеров" в София, специалност пиано при проф. Мара Балсамова. В края на 1985 г. се връща в Плевен. Работи в Плевенската филхармония, занимава се с импресарска дейност. От 1993 г. е председател на настоятелството на читалище "Съгласие". В годините 1994 - 1995 г. е бил началник на отдел "Култура" в община Плевен, а в определен период и неин секретар. Общински съветник e от 1999 до 2003 г. В сега действащия местен парламент е независим съветник, подкрепен от "Коалиция за Плевен", съставена от Земеделски народен съюз и ВМРО. Директор на Плевенска филхармония от 1997 г.

Женен с две деца - син на 19 и дъщеря на 14 г.

Интервю на Вяра ЦЕНОВА

- Г-н Атанасов, как ще определите действието на своите колеги, които гласуваха отпадането на дневния ред и дефакто провалиха заседанието в събота?

- Г-н кметът ни учи десет години на демокрация, а той самият се държи като феодал. Вярно, че той мълча, докато мнозинството гласува, но всички знаем мнозинството откъде се командва. Той като истински демократ не би трябвало да знае, че няма да има заседание на ОбС. Много ми е интересно в такъв случай дали е подготвил онова, което му поискахме да докладва на заседанието - информация за причините за неизпълнение на културния календар за миналата година и приоритети в развитието на културния живот в община Плевен през 2010 г., както и критериите за тяхното определяне и финансовото им осигуряване.

- Вие какво очаквахте да се случи на тази сесия?

- Бях почти сигурен, че заседанието ще бъде провалено и първоначално бях приятно изненадан - най-после се получи кворум (защото имаше вариант да не присъстват), ще говорим без да се караме, защото това е сериозна тема. Да оставим дребното - кой е крив, кой е прав. И в един момент - гласува се за отпадане на дневния ред. Но после превключих, че санкцията за неприсъствие е 100 лв. Друго обяснение няма. Хора, които като чуят за култура се ловят за кобура, да не кажа друга дума, няма какво да дебатират. Аз няма как да не бъда груб срещу подобен опонент. Исках съвсем добронамерено да видим защо културният календар от миналата година не стана, да видим дали причината е само във финансовата криза, или в липсата на мисъл. Може да не съм прав. Абсолютно полярни лагери сме и всеки вика аз съм великият. Но според мен те си вкараха автогол.

- Кои са най-драстичните разминавания между заложено и изпълнено в културния календар за 2009 г.?

- Има сто процента неизпълнение на т. нар. събития, които имат национален и международен характер - това са двата фестивала Лауреатски дни "Катя Попова" и "Златният Арлекин". Но отчетът за изпълнението на бюджета за миналата година започва с: "Богата и разнообразна бе културната програма в община Плевен". Много ми е забавно как от 196 000 лв., заложени за други дейности в културата, и усвоени 73 000 от тях, може да има богата и разнообразна програма?

- Защо парите са намалени?

- В края на лятото кметът еднолично реши да намали до 35% разходите за култура - това е всяка цифра до 35. Също еднолично той решаваше кое да намали и кое не, след което заяви, че поради финансовата криза Лауреатските дни ще се състоят догодина, ще остане само "Златният Арлекин", а после и този фестивал падна. Къде отива разликата обаче между 196 000 и 74 000, която в никакъв случай не е 35%? Типичен пример за демагогия е и поканата с дата 12 ноември до Плевенска филхармония да изнесе концерт по повод 10-и декември. Естествено, като професионален културен институт филхармонията не чака някой да я викне да свири някъде, а програмата й е за 5 - 6 месеца напред и на същата дата вечерта бе заложен концерт, обвързан със съответните задължения по репертоар, диригент, солисти и т. н. Какъв бе проблемът да бъдем поканени на 12 юли, не на 12 ноември? Проблемът е, че се работи на парче. Тогава какво правим - викаме "Симфониета". И на обяд правим симфоничен концерт да пребием плевенската общественост с класическа музика в един ден. Кой решава кое остава, кое пада, с какво се заменя? Това е липса на всякаква стратегия. Между другото, моето скромно мнение е, че концертът беше на съмнително професионално ниво. И с какво запомнихме този 10-и декември? С това, че секретарят на общината Таня Стефанова се е разплакала. Епизод, достоен за сериала "Перла". И че в тази връзка кметът ще заведе дело срещу депутата Ивелин Николов. Поредното размахване на заплахи със съд, които увисват във въздуха. Да сте чули да е осъдил някого кметът?

- Впечатлението е, че по принцип в местния парламент се гласува механично и решенията са взети предварително...

- Те са като една машина за гласуване. Нормално ли е да има 15 допълнителни точки на последната редовна сесия, които се внасят извънредно. Поисках време, защото не съм гений като тях, поне да се запозная със съдържанието, не да вниквам в него. Аз съм "прост" музикант, не се правя на интересен, искам поне да ги прочета. Всеки материал завършва с питане по актуални въпроси на гражданите. Колко граждани са дошли да питат на сесия? Не идват, защото знаят, че е безсмислено. То за съветниците с различно мнение от това на кмета е безсмислено, та какво остава за гражданите. Но го няма гражданското общество. Демокрация е, когато имаш мнение да станеш и да го кажеш. Разбирам, че кметът има самочувствието на голям демократ. Но да подкрепиш хора, които твърдят, че дебатът за културата в града е "чесане на езици в Ганковото кафене" и "политическа шизофрения", е цинизъм. Какво ще бъде обсъждането на бюджета? Същата говорилня и отново мнозинството ще си приеме предложенията на кмета. Тогава какъв е смисълът на този общински съвет? Нека го разтурим. Нека няма дебати. Мислите ли, че е резонно за пет минути да кажа какво мисля. Защо да няма дебати по всички ресори? Защо се притесняват? Но всичко опира до гледната точка. Когато трябва да дадем пари на някой футболен отбор, стане някой от опозицията с мнение, че няма смисъл, че потъват тия пари в нечий джоб, ни се задава въпросът: вие какво искате, да взимат наркотици децата, вместо да спортуват? Ако ти си против нещо тяхно, което е против интересите на Плевен, значи искаш младото поколение да пропадне. Ако кажеш, че опера в Плевен на този етап не може да има, значи си за чалгата.

- А какво стана с операта?

- Изведнъж в новия календар операта я няма, след като три години поред се заделяха едни пари - 500 000, 600 000, 250 000. Сега човек си задава простичкият въпрос - как ще спасяваме детските градини догодина? Защото има нещо друго, което не мога да преглътна - да бъде културата носна кърпичка и буфер за някакви пари. Не знам как не искат да го разберат хората. Когато хвърляш в публичното пространство такова нещо, винаги има много хора, които тръгват да вярват, че това ще стане. Февруари миналата година при гласуването на бюджета не беше ли ясно, че има криза? В разгара й даваш 2 500 лв. за проект за опера. Защо се прави това? Ами ако беше станало, какво щяхме да правим с работещите в новата опера - да ги пуснем в неплатен отпуск заради кризата?

Ще има ли достойнство кметът Зеленогорски да излезе и да каже - аз сбърках, защото безгрешни няма. Аз бих го направил.

- Дебатът предполага въпроси и отговори и от двете страни...

- Какъв беше проблемът на дебата да ме питат и аз да отговаря на всички въпроси, които ги вълнуват. Аз съм готов да отговоря на всеки въпрос, но те не могат да отговорят на моите. Вярно е, някой може да каже, че това е дребнавост. Но нещата не вървят. Има много български поговорки, с които не би трябвало да се гордеем, но които обясняват защо сме на това дередже: "Приведена главя сабя не я сече", "Вържи попа да ти е мирно селото", "Покрито мляко котка не го лочи", "Срещу ръжен не се рита". Но има една друга и я казвам, не защото ми изнася: Малките камъчета обръщат колата. Ако имаш скала, ще я заобиколиш. А тук прекалено много дребни камъни станаха и колата се крепи на магия.

- Конфликтът на интереси като ръководител на два института - читалище "Съгласие" и Плевенска филхармония ли беше причината да не се кандидатирате отново за поста директор (интервюто е взето преди провеждането на конкурса за директор на Плевенска филхармония, б. а.)?

- Конкурсът за директор на филхармонията е показателен. За втори път аз отказвам да се явя - и по време на предишното и при сегашното ръководство на Министерство на културата. Въпрос на тълкувание на закона е дали има конфликт на интереси. Договорът за съвместна дейност между филхармонията и читалището е от 10 години. Чак толкова да съм велик да виждам в бъдещето, не ми се вярва. Законът казва: "Директорите на културните институти могат да участват в органите на управление на юридически лица с нестопанска цел при сдружаване на културните институти, за което не получават възнаграждение".

Не мога ли и аз да кажа колко е велик кметът, не могат ли негови роднини да свирят в оркестъра? Тогава какво ще стане - смяна на политиката: всичко онова, което говореше кметът срещу "Съгласие" и Плевенска филхармония, ще бъде с обратен знак. Пак опираме до добрите и лошите. Може, стига качествата на "добрите" да не се изчерпват само с възхищение от страна на Негово Величество. Предпочитам да работя с можещи, а след това да гледам кои са "лоши" или "добри". Само че аз казвам, че той бърка генерално в политиката на културата, води се от всичко друго, но не и от принципни съображения и в резултат няма ясна визия за това, кое е приоритетно, кое не. Не аз се опитвам силово да решавам за кое съм прав и за кое не, а той. Защото публична тайна е, че този конфликт със "Съгласие" е заради личностна вражда. Представете си колко прави сме били да тръгнем срещу този валяк и да спечелим в съда. Така е много по-тежко, но е честно.

- Темата напомня за софийския конфликт "Сълза и смях" - "Славянска беседа".

- Ако съм искал да го направя, щяха да ме плюят три вестника, всяко чудо за три дни. Но аз не го правя, защото имам принципи. В колко зали в Плевен може да се прави култура - в театъра, в залата на "Съгласие" и в "Катя Попова", която е три в едно. Залата в "Съгласие" може да не бъде зала. Слушам аз на адвоката Георг Спартански излиянията толкова години, че съм рентиер, че не било ясно чия собственост е сградата и затова общината не може да дава пари. Имали сме книжарница под наем. То голям ужас - книжарница в читалище! Имали сме кафене. А какъв е проблемът в салона да няма столове и сцена и да стане дискотека. Мога да реша в "Съгласие" да има камерен оркестър. Защо не, щом "Лик" си има "Примо"? Някой може ли да каже нещо? Но зала "Емил Димитров" в читалище "Съгласие" не е нито моя, нито на Спартански, нито дори на кмета Найден Зеленогорски. Тя е на Плевен. Именно затова предложих и общото събрание на читалището гласува да дадем гратисен период до 30 март на филхармонията по отношение на нейните задължения към "Съгласие", независимо кой ще бъде директор. Филхармонията е единственият държавен музикален институт в страната, на който съответната община не дава и стотинка. Напротив. През годините на управлението на Зеленогорски материалната й база беше свита до три стаи в театъра. Бяха отнети двата етажа в Студентски дом, ателиета на Стара гара и в Индустриална зона, въпреки че има споразумение между бившия кмет на Плевен д-р Александър Александров и тогавашния министър Ивайло Знеполски, според което цялата недвижима собственост на Плевенска опера преминава за управление и стопанисване при държавната филхармония. Има и Закон за закрила и развитие на културата, който ясно посочва какво се прави, когато се отнема недвижима собственост на културни институти. Но това е за хора, които не считат, че светът започва от тях. Като дойде нов директор какво правим - ще започнем да наливаме пари, защото го няма лошият Ивайло Атанасов?

- Общинското ръководство твърди, че Плевенска община заделя за култура най-голям процент в сравнение със средния за страната.

- Тези проценти нищо не значат. Много лесно е да кажат - той сега иска да ликвидира и Северняшкия ансамбъл. Точно обратното. Смята ли обаче кметът, че сегашният мениджмънт на ансамбъла е успешен? И ако да, защо? Преди време, когато Лили Тошева беше удобна, беше добра, но когато в един момент прояви характер, трябваше да си ходи. Владко Бошнаков също. Това е дребнавост, която не подхожда на Плевен като град с претенции, какъвто иска да бъде. Иначе си играем на лоши и добри. Как определяме нещо дали е квалитетно, или не? Сравнете културния календар на общината и това, което направи читалище "Съгласие" миналата година, без да претендираме, че нашата програма е била "богата и разнообразна". Освен това няма училище или детска градина, на което да сме отказали ползването на залата безвъзмездно. Но безплатно няма - плаща читалището. Какво пречи един съвместен договор с общината да урежда този въпрос - да се провеждат мероприятия, а разходите за отопление например да поеме общината.

- В същото време настроението е: във време на криза, когато хората умират от глад, те взели да ни занимават с култура...

- На пръв поглед за някои това може да звучи странно, дори екзотично, но не е така. Защото ако сега разсипем всичко, може не утре или в други ден, но задължително след години ще плащаме много висок данък. Нека не забравяме, че след Втората световна война и Германия, и Япония не жалеха пари за култура. Непростимо ще е, без да има война ние сами да се ликвидираме. Трябва да има политика, да е ясно какво се прави. Хайде да се разберат господа управляващите в местния парламент темата за културата шизофренично чесане на езиците в Ганковото кафене ли е, или приоритетен ресор. Защото освен това цари и пълна безпаметност. Но кметът е политик, знае, че всяко чудо у нас е за три дни (а в Плевен и за два) и се забравя. Всъщност, има ли случай, в който той да не е бил прав? Той винаги е прав и задължително трябва да има някой друг виновен.

- Какво според вас трябва да се направи в Плевен в областта на културата?

- В момента няма нищо, всичко е на парче. Трябва да направим така, че да задържим хората, които са духът на Плевен. Ако кажем: това не е интересно за публиката, тогава да няма нищо. Да викаме най-доброто отвън, тогава няма да гледаме едни и същи физиономии, включая и мойта. Но и това е политика. Тогава има едно голямо "но" - това означава да се обезлюдим от присъствието на добри музиканти, на актьори. Трябва да намерим баланса. В същото време не можем да казваме: ние сме велики, да не идват други - това пък е капсулиране. Трябва да е ясно кой носи отговорността. Културата се отглежда. Една градинка ако не я поливаш, ще изсъхне.

Плевен е запушен, не говоря само за улиците. Дошли гости отвън и казали колко чист бил Плевен. В същото време спецификата на града била такава, че бил много прашен. Ама нямаме пари да го мием. Еми, като няма пари каква опера ще правим? Кметът според мен трябва да е преди всичко прагматичен стопанин и след това политик. Иначе става като при нас - драстично разминаване между думи и дела. А гражданското ни общество е закърняло откъм рефлекси. Ако не беше, щеше да отреагира. А ние стигнахме дотам, че общественото обсъждане на бюджет 2010 в град като Плевен да се прави в зала с 60 места.