Брой 1                                                  

8 - 14 януари 2010 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Адриан Филипов

 

С какви чувства започват новата 2010 г. младите актьори в ДКТ "Иван Радоев" в Плевен? Какво ги тревожи и на какво се надяват? За бъдещето на театрите, за избора на професия, за халтурата и начините за оцеляване разговаряме с един от младите плевенски актьори - Адриан Филипов.

 

В театъра се чувствам

в мир със себе си

 

Адриан Иванов Филипов е на 30 години, зодия Телец. Роден е във Враца, там завършва езикова гимназия с испански език. През 2002 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова, специалност - актьорско майсторство в драматичен театър. Малко преди това идва в Плевенския театър за участие и остава на работа. Има десетки роли. Номиниран е за най-добър млад актьор - "Икар" 2003 - 2004 г. за ролята на Фортинбрас от "Фортинбрас е пиян" на Януш Гловацки. Има номинация за най-добър актьор на 15-ия международен фестивал на камерните театри "Ристо Шишков" - Струмица, Македония, през 2007 г.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Адриане, професията актьор в момента популярна ли е?

- Много. Особено сред младите хора. Въпросът е след това какво се случва. Защото се бълват кадри, има частни колежи, а в същото време по театрите почти няма места. Приемат хората, обучават ги, излизат сигурно по над 60 човека на година с актьорски дипломи. След това обаче нямат никаква реализация и никакъв стимул.

- Ти как се насочи към тази професия?

- Във Враца се занимавах в един детско-юношески театър. Преди това съм играл народни танци. И съвсем случайно попаднах в този театър. Просто ми казаха, че там има народни танци и аз отидох. Оказа се, че има един танц в представление, но постепенно се насочих към театъра. Девет години се занимавах във Враца с това и после ми стана професия съвсем логично. Това бе осъзнат избор за мен.

- Помниш ли си приемния изпит?

- Да - първи, втори и трети кръг, но сега нещата са променени. Например първи кръг тогава беше, за да се провери дали имаш дефекти в говора, поправими ли са, не са ли... Вече има и хора с говорни дефекти в нашата професия... Втори кръг е вече монолог или стихотворение. Самите изпитващи ти дават задачи. Има кръг с пеене, с танц... Това е.

- Колко роли имаш в Плевен?

- Доста са, но не мога да кажа колко точно.

- На практика играеш почти във всичко...

- Да, така е.

- Чувстваш ли се доволен от това, че си все пак в един провинциален театър? Не ти ли е хрумвало, че е тъпчене на едно място...

- По принцип ми и е хрумвало. Но има една приказка - по-добре цар на село, отколкото слуга в града. Всеки млад човек, който се занимава с тази професия, иска да е в столичен театър, защото там е меката на театъра, има много театри, режисьори, хората гледат къде, кой, как го прави. Безспорно, има по-голям шанс за развитие, отколкото в който и да било провинциален театър. Замислял съм се, но не ми е фикс идея да попадна в столичен театър.

- А роли в киното?

- Участвал съм в един единствен филм - българо-френски, с кастинг, който беше на френски. Спечелих го и това ми е единствената роля във филм, но бе по-скоро като масовка.

- Предпочиташ театъра ли?

- Не, не бих казал.

- Шанс ли е да те забележи някой и да направиш кариера в киното?

- Преди десет години може би е било шанс. В момента е само връзки, за съжаление. Ходиш на кастинг, но кастингите са проформа, просто защото трябва да се отчете дейност. Обаждат се на тоя, на оня, идват примерно 150 човека. И в крайна сметка се оказва, че предварително се е знаело кой какво ще играе. Това е. Присъствал съм и на такъв театрален кастинг, на който само и само да се направи реклама на представлението, на актьора, се организира мащабен кастинг в три дни. Режисьорът говори как трябвало по-специални чувства, емоции, защото пиесата е руска класика. Писа се по вестници за този кастинг, а предварително се знаеше за кого всъщност е той. Ние не сме много хора и такива неща се разбират много бързо. Повечето неща, за жалост, се правят проформа.

- Доколкото знам, актьорите не взимат добри заплати. Как се преживява? С халтура ли?

- Да, така се преживява. На втора работа не можеш да се хванеш. Ходиш да записваш реклами, дублажи, водиш тържества... Така е. Защото заплатите ни са уникално мизерни. Жив пример имам. Познавам се с продавачка в нон-стоп. Каква заплата взима? Казва, че взима 500 лв. чисти, като работи само две седмици. Вярно, по 12 часа. Но при нас работното време не е много регламентирано и прекарваме като ги съберем повече от 12 часа в театъра.

- Какви пари получавате?

- Младите хора взимаме от 350 до 390 лв., с висше образование. Имам колега, който взима безумната заплата от 250 лв. Актьор с висше образование. 250 лв.! Играе във всичко. Явно преди години, с точковата система, е било доста по-справедливо. Защото просто сега няма справедливост, това е точната дума. Това, че играеш в десет или в едно представление не е определящо изобщо за парите, които взимаш. Това, че държиш репертоара на един театър, а друг отчита дейност, и то буквално, и взима повече пари от теб, също няма значение. Вече никой не гледа кой колко участва и кой колко не участва. Има една заплата, която е определена и това е. Когато младите хора постъпят в театър, започват да го използват докрай. И това е добре, защото има изяви. Но след втората година това започва да ги ощетява. Един млад актьор обикновено не е от града, в който играе. Живее на квартира, плаща си разходите... Получава се така, че работи в театъра само и единствено за духовно удовлетворение, а парите си ги изкарва от халтура.

- Има ли напрежение между младите и старите актьори?

- Тук не. В нашия театър няма подобно напрежение. Ходил съм в три театъра на гастрол, има такова нещо, то се усеща.

- Любима роля имаш ли?

- Не. Всичките са ми любими. Нямам и такава, която мечтая да изиграя, защото всяка роля, която изпълнява актьорът, го обогатява по някакъв начин. Зависи кой какво търси, защото има актьори и актьори. Някои искат само главна роля да изпълняват. Не обичат малки. А то не учиш четири години актьорско майсторство, за да играеш само главни роли, а всякакви. Защото в театъра, ако се играят само главни роли, няма да има представление.

- Не ти ли омръзва да играеш в едно и също представление няколко пъти?

- Не, защото всеки път е различно и зависи как се стиковат нещата между колегите. Удоволствието е огромно, но и това е относително. Ако колегите около теб идват с нежелание - ох, ама сега, пак ли това представление, и ако си с лабилна психика, те обладава това настроение и се пускаш по течението. И край.

- Има ли публика плевенската трупа?

- Да. Смея да кажа, че в Плевен театърът има своята публика.

- Разчитате ли на правителството, на министъра на културата за решаване на проблемите в тази сфера?

- Не мога да кажа. По принцип няма как да се разчита на който и да е министър на културата. Преди време се носеха приказки - ей, сега министър на културата е човек от нашата сфера и вече ще се решат проблемите, защото той ги разбира отвътре. Нищо подобно обаче не се случва.

- Каква реформа трябва да се случи в тази сфера? Дали е добре театрите да са само на общинска издръжка, или пък да им се даде повече свобода да разполагат със собствените си приходи?

- Смятам, че ако театрите минат само на общинска издръжка, това ще ги унищожи. Но не трябва да се мисли само в тази посока - общински ли, държавни ли, а в същото време да се бълват студенти, които после се обричат на това да останат на улицата и да не се занимават с театър. Реформата трябва да е плавна и цялостна, да обхваща цялата система. Сега какво се случва - излизат кадри, съкращават се бройки в театрите. Няма баланс. Има обаче един голям проблем. В момента трудно се намира в театрите средно поколение актьори. Защо? Защото младите изкарват по няколко сезона и си отиват. Идват други млади хора, но няма приемственост и баланс. И пак казвам, не можеш да искаш младите да остават в театъра, като им даваш 350 - 400 лв. заплата.

- Използваш ли професията си в живота?

- Не, не съм такъв човек. Но въпросът е много правилен, защото има хора, които играят повече навън, отколкото в театъра. Следват максимата - като не мога да съм актьор в театъра, ще бъда в живота. Но аз не съм от тях. Учил съм да бъда актьор, това ми е професията. За мен е работа, роля, която трябва да се играе. Навън съм си аз.

- Как се учат текстовете?

- Ние имаме добре тренирана памет. Някои колеги си учат текстовете на сцената, с мизансцен по-бързо го запомнят. Аз мога и по двата начина - мога и вкъщи като стихотворение наизуст, мога и на сцената. Нямам проблеми с това, лесно ги запомням, независимо дали са големи или малки.

- Чувстваш ли се звезда?

- Не, тази думичка малко не я обичам. Да си звезда, трябва най-малкото да си на друго социално ниво. Нямам предвид дали ще играеш 100 или 20 роли. Звезди са тези, които са в Холивуд. Аз просто си върша работата, доколкото мога, според качествата си, според това какъв човек съм. Просто си върша работата.

- Как се виждаш след десетина години?

- Никой не знае какво ще се случи в живота му, но пък всеки си прави някакви планове за бъдещето. Как се виждам след 10 години? Не знам, но не си представям живота си без театър. Това е така може би защото съм бил девет години в детски театър, а после ми стана и професия. Просто съм закърмен с театъра. С всичките му проблеми, с всичко, за което говорихме, в него се чувстам в мир със себе си, не си представям, че мога да се занимавам с нещо друго.

- Някога мислил ли си да напуснеш България?

- Не съм го мислил на 100 процента. Но съм размишлявал, ако съм в друга държава и се занимавам с театър какво ще е. Имам информация и съм наясно, че там - в по-нормалните държави, хората дават за театър и актьорите се чувстват добре. Бил съм 12 пъти зад граница, само по фестивали. Наскоро гледах едно предаване за Боливуд. Там казаха, че в Индия на първо място е Бог, на второ - лекарите, на трето място - актьорите. Една Индия почита актьорите си. Тук преди години също е било така, хората са имали уважение, почит. И аз си го спомням това нещо. А сега сме стигнали дотам, млади хора да ме питат - вие какво тренирате... Не какво репетирате, а какво тренирате! Ето това е.

- Оставаш ли сам понякога, ей така - заради себе си?

- Да. Човек по принцип трябва да остава задължително сам, да намира време за себе си, да си направи равносметка за нещата от живота.

- Имаш ли си хоби, любимо занимание?

- Обичам да гледам филми. Събирам се с приятели, което за мен е нещо много важно.

- Какво цел си постави за 2010 година?

- Какво да ти кажа... Не съм си поставял цели, по-скоро ми се иска някак си да се променят нещата в театъра към по-добро. А не само да се съобразяваме: ох, ми сега, как да направим тази пиеса, то няма пари, ще направим нещо друго, по-лесно ще стане. Искам да работя например с повече режисьори, за да има повече разнообразие. А целите ще дойдат сами.

- Какво си пожелаваш тогава за теб и за хората, които обичаш?

- Първо пожелавам на всички да са здрави. Сигурно е стандартно, но пък ако не си здрав, цялото ти мислене и цялото ти същество като човек е насочено към това да се лекуваш, да си добре. Така че си пожелавам и на себе си, и на хората около мен да са здрави. Да се занимават с това, което искат и им носи удовлетворение. И да им се случват хубави неща. Защото в днешно време в България е малко трудно. Ето сега на празниците всеки си е пожелал - да сме здрави, повече усмивки, повече сбъднати мечти, всичко да върви като по вода. Но като мине 31-ви, като те завърти денят, се оказва, че трудностите пак са трудности, даже идват и нови и на втората седмица вече всеки е забравил, че на Нова година сме си пожелали все позитивни работи да ни се случват.