Брой 49                                                  

18 декември 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Доц. д-р Димитър Стойков

 

Преди три месеца бившият изпълнителен директор на УМБАЛ "Д-р Г. Странски" в Плевен за периода 2004 - 2005 г. отново зае ръководния пост в университетската болница. С доц. Димитър Стойков разговаряме за сегашното състояние на лечебното заведение - за недостига на средства и квалифицирани кадри, и за начините за справяне с проблемите.

 

Професионализмът в болниците

не трябва да има политическа окраска

 

Димитър Стойков е роден на 9 април 1959 г. в град Провадия. Завършил е Медицински университет в Плевен през 1985 г. След това започва работа в хирургичното отделение на транспортната болница в Горна Оряховица. През 1991 г. печели конкурс в УМБАЛ - Плевен. От 1992 г. работи като асистент в катедра "Хирургически болести". Заема различни длъжности - асистент, старши асистент, главен асистент, началник операционен блок, изпълнителен директор на УМБАЛ (2004 - 2005 г.), след това началник-отделение, ръководител клиника по сестрински грижи, която даде основата за бъдещия факултет в МУ. От февруари 2009 г. е избран за декан на факултет "Здравни грижи". От 28 септември 2009 г. е временно изпълняващ длъжността изп. директор на УМБАЛ - Плевен.

Дъщеря му - Живка, е завършила медицина в София. Има внучка - Дара.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Доц. Стойков, в какво състояние поехте болницата?

- Не скривам, че това е един болен за мен въпрос, защото четири години слушам как съм фалирал болницата. Честно казано, това е и една от причините да я поема отново, защото исках да изкарам реалните данни - какво съм заварил, какво съм оставил. Приех болницата през 2004 г. с 12,8 млн. лв. дългове. На 1 януари 2006 г. те бяха вече 5 047 236 лв.

- Говорим за първия период, през който бяхте директор...

- Да, исках да тръгнем оттам и да направя сравнение. Сега поех болницата през септември. За август 2009 г. УМБАЛ е с дългове 7 373 220 лв. Като в тях са включени едни задължения по топлоенергийната ефективност, които задължават болницата в продължение на седем години да плаща по 35 хил. лв. месечно за топлоизолацията на сградата. Сега може би двама директори след мен ще плащат тези пари, за да се изплати кредитът. По него задължението на болницата е 3 млн. лв., като само лихвите са 680 000 лв. Има и една уловка - договорът с фармацевтичните компании е направен за две години с 1 година отложено плащане. Това позволи на предишния екип спокойно да изчисти старите си задължени, а дълговете за лекарства са над 4 млн. лв. Сега, след определено време, ще започнат да излизат по 150 - 200 000 лв. месечно просрочени само за медикаменти...

През 2003 г. болницата е работила с 31 316 000 лв., през 2005 г. с 35 484 427 лв., а през 2008 г. с 30 076 000 лв.

- Това кои пари са?

- Това са общо всички пари, които болницата е заработила и които са ни дадени от държавата. Падат с пет милиона за три години. Ще кажете, че през 2004 - 2005 г. болницата е получила много пари. Да, получавахме много пари за капиталови разходи и за апаратура. И мисля, че едно от основните задължения на мениджърския екип е да търси пари, защото за тази година един лев не е влязъл в болницата, а другите са получили. "Царица Йоанна" има в пъти по-малко легла от нас, а е получила 18 млн. лв. за капиталови разходи за този период от четири години. Същото е с болницата във Варна, както и с университетската в Пловдив. Ние не сме получили нито един лев за капиталови разходи общо за периода от четири години - най-малко от всички други университетски болници. Това безспорно се отразява и на работата. Още едно сравнение - през 2003 г. през болницата са преминали 37 384 пациента, през 2005 г. достигнаха 43 212, през 2008-а са 40 306. Т. е. 3 хиляди пациенти по-малко. И това е заради една рестриктивна политика, която се провеждаше, защото целта е била - колкото по-малко пациенти, толкова по-малко разходи, толкова по-малко задължения. Това обаче доведе до загуба на "леките" пациенти, леките случаи. Защото, включително и аз, както и много колеги, намерихме начин да работим и в частни клиники. И много от пациентите - леки случаи, бяха извадени от УМБАЛ. Тези клинични пътеки носят приходи. Тежките никой не ги иска, тежките си останаха в УМБАЛ. Т. е. болницата генерираше загуби с тежките случаи, а нямаше леките, които да компенсират донякъде.

- Това ли е най-големият проблем на плевенската Университетска болница?

- Според мен най-големият проблем е, че се допусна болницата да изгуби живата си кръв - кадрите. Защото за 4 години заедно с хабилитираните преподаватели и асистенти са напуснали и 157 лекари. Погледнете - всички лекари в частните клиники и във военна болница са от нашата болница.

- Може би никой не може да съди тези лекари, че търсят по-високо възнаграждение за труда си...

- Нормално е. Честно казано, ако ректорът на МУ не беше намерил начин да ме запази, да ме покани в екипа си да работя в университета, щях да напусна. Имах предложение за София. Но да продължим с кадрите. За периода са напуснали 388 сестри. На 28 септември, когато поех длъжността, имахме 75 свободни сестрински места. Напуснали са 167 души санитари. Общо от 1 800 персонал 662-ма са напуснали. Това обезкръви болницата, това е основният проблем, с който се сблъскваме.

- Коя е причината за това обезкръвяване?

- За мен е рестриктивната политика, която се е провеждала абсолютно съзнателно. Ние провеждахме няколко академични съвета, на които отчитахме тревожно напускането и необходимостта от хабилитиране на нови, млади кадри, необходимостта от асистенти. Тук искам да кажа, че МУ е в подем и ако все още има университетска болница, то причина за това е именно университетът и политиката, която провежда. Добре, че шефовете на клиники в УМБАЛ са на работа и в университета, та са още тук. Защото иначе нямаше кой да обучава младите кадри...

- Какви са заплатите в УМБАЛ - Плевен?

- Работната заплата едва през 2009 г. достигна нивото на това, което е била през 2005 г. През 2005 г. ние бяхме на едно от първите места между университетските болници по ниво на заплати, сега не можем да се сравняваме не само с университетските, но и с окръжните болници. В региона само в болницата в Кнежа е имало по-ниска средна брутна работна заплата от тази в УМБАЛ - Плевен, по данни на НЗОК, може да се провери това. Получи се така, че кадрите на болницата, дори и тези, които са останали на работа, са сключили втори и трети договори с лечебни заведения в региона, включително и в Севлиево, Габрово и Велико Търново. По този начин дръпнаха пациенти към тези болници.

- Колко е била средната заплата в болницата?

- Средна брутна заплата от 545,43 лв. през 2008 г. Сестрите са с възнаграждение от 320 лв. Има лекари, които започват работа с 360 - 380 лв. заплата. В момента са с 400 - 500 лв. Затова казвам, че ако през 2004 г. ми беше трудно заради дълговете на болницата, то това е било песен в сравнение със сегашното положение. Защото дълговете се компенсираха, хората се стегнаха, но сега загубихме кадрите. Ще ви дам пример - един стабилен хирург се гради около 10 години. А в Първа хирургия например от 22-ма души през 2005 г. в момента сме останали шестима.

- Как съумявате да работите?

- С изключително голямо натоварване.

- Как гледате на идеята за съкращаване на броя на малките болници и по-голямо финансиране на университетските?

- Инвестициите в здраве се връщат многократно, това важи и за реформите, ако са направени кадърно. Ще ви дам един пример. Ако имаме нужната техника, един инфаркт или инсулт на третия час се овладява. Болният излиза и е работоспособен. Ако е със старата техника в малката болница, дори да оживее, той цял живот ще бъде инвалид. Животът му ще бъде лош и за самия него, и за близките му, ако щете - това са и социални разходи. И това, което изглежда скъпо - техника за хиляди левове, но приложени в правилната болница, на правилното място и време, спестява години наред мъка за болния, съхранява му живота и го прави работоспособен след 3 - 4 месеца. Ето защо аз смятам, че в България шест такива големи, мощни университетски болници, осигурени с необходимата апаратура, ще бъдат от полза на всички. В Плевенски регион за не повече от час всички пациенти могат да бъдат транспортирани тук. Достатъчно е да имаме една адекватна доболнична помощ, която да натовари болния на линейката и да го докара тук, за да получи нужната помощ. Така че абсолютно подкрепям и напълно съм убеден, че това е решението на проблема за една малка държава като нашата - редуциране на малките болници и по-голямо финансиране на университетските. Какво е необходимо за функционирането на една болница? Първо - висококвалифицирани специалисти. Сега какво се прави в малките болници? Нашите лекари, казвам го директно, са си дали дипломите в малките болници, защото това се позволява в момента - да се водят и там на работа на договор. Благодарение на това, че тяхната диплома е регистрирана в малките болници, те получават някакво заплащане. Но дали пациентите получават реална помощ? Един път седмично даденият специалист отива и подписва пътеките, без да е виждал пациента. Проблемът в болничната помощ е спешността. Тя е, която трябва да осигури адекватно лечение в момента, не утре. И при положение, че всички спешно болни идват в Университетска болница в Плевен, тогава защо са тези разходи? Някои казват - малките болници нямат разходи. Напротив, разходите на малките болници са 150 млн. лв. 98% от пациентите преминават през университетските болници. Останалите 2% просто се обслужват в заведения, за които се харчат 150 млн. лв. И това не е целият ресурс. Знаете, че при нас идват пациенти с усложнения от малките болници. Какво пречи те да се лекуват от началото при нас? При нас се казва, че един хирург се наема да извърши операция, когато знае, че ще се справи с нейните усложнения. Аз бих казал - една болница да лекува тези заболявания и пътеки, с чиито усложнения може да се справи. Не може ли, по-добре е пациентът да отиде там, където могат да хванат усложнението своевременно. Да не се притесняват колегите в малките болници. За тях ще бъде добре, защото те ще имат възможност да постъпят в големите здравни заведения, да дадат знанието и опита си. Ако не са се обучили, да се обучат и да работят. В момента в България има много голям глад за анестезиолози, хирурзи, патолози. И има тревожна тенденция за намаляване на професионалистите в здравеопазването. Съвсем скоро ние ще се изправим пред факта, че ще имаме рязък недостиг на специалисти. Това вече се чувства при медицинските сестри. Не осигурим ли достойно заплащане за лекарите и сестрите си, ще ги загубим. И това трябва да стане държавна политика. Аз от своя страна гарантирам, че при този недостиг на сестри тези от малките болници веднага ще ги взема на работа и ще се постарая да им осигуря достойно заплащане. Качествените лекари също ще намерят работа.

- Има ли някаква надежда за повишаване на заплатите в УМБАЛ - Плевен?

- Вие знаете, че има две министерски постановления. Първо - да не се правят капиталови разходи за апаратура и строителство, докато не се отпуснат и не се намерят такива средства. С това ще се съобразя. Действително няма пари - и здравната каса, и хазната са празни. Със заплатите обаче не мога да се примиря, обявил съм го и на медицински съвет. Нямам идея да увеличавам заплатите на всички с по 3, 5 или 20%. Този принцип не ми харесва, не съм работил по него и преди. Определено смятам, че сега в момента в болницата има хора, на които и тези заплати, за които говорихме, са им много. Дори не могат и тях да изкарат. Но пък има и такива, които изкарват много повече и заслужават достойно заплащане. Това са специалисти, извинявайте за сравнението, но това са хора, които носят златни яйца за болницата. Носят приходи. По-рано имаше избор на екип. Като желаеш да те оперира например най-добрият специалист или неговият екип (става дума за рутинни операции, които могат да направят и други лекари, операции, които не носят опасност за живота), ще се уточнят, ще намерят начин. Искам да излязат тези плащания на светло, защото те сигурно и сега се правят. Другото, което направих - казах на колегите, че тези от тях, които са търсени и в частни клиники за операции, ако ги извършат тук, ще им се осигурят същите условия, каквито и в частната клиника.

- Как ще се преборите с конкуренцията на частните клиники?

- Това е един от начините. Щом частната клиника може да осигури подобна услуга и да е на печалба за тези операции, защо да не може и университетската болница? Tрудно ще достигнем условията в частната клиника, но вече имаме и вип сектори в някои отделения. Ще правим още такива...

- Дали ще се получи?

- Стига да намерим пари за капиталови разходи, ще го постигнем.

- Какво мислите за напрежението между Българския лекарски съюз (БЛС) и министъра на здравеопазването?

- Мисля, че различията се уточниха и доколкото знам, е подписано споразумението. Така че рамков договор ще има, и то какъвто не е имало от години. Бяха въведени първо три нови реанимационни пътеки. Един пример - пътеката полиорганна недостатъчност е 16 хил. лв. Такава оценка, ако се приеме, ще покрие в голяма част лечението на тези изключително тежко болни, които са в университетските болници. И трите пътеки биха ни помогнали да лекуваме тези пациенти адекватно. Защото в момента ние обираме най-тежките случаи от региона. През последните дни всички тежки случаи на дихателна недостатъчност в региона бяха при нас и ние нямахме апарати. Тогава се чудех, ако дойде някой, какво ще стане. Това бяха млади пациенти, не всички успяхме да спасим. Аз съм го казвал и преди - университетската болница е последната преграда преди Св. Петър, така че тази болница трябва да има средствата и възможността да окаже адекватно лечение. Нормално е лекарският съюз да защитава позициите ни, но аз се дистанцирам от БЛС по отношение на реформата. Смятам, че тази реформа като цялост, с малки забележки, се прие от всички. Според мен реформата в болничната помощ през годините значително изостана и тя трябва да бъде проведена. И това трябва да стане възможно най-скоро. Има екип, който е заложил всичко, дори и политическата си кариера, за да направи реформата. И ако тя не се направи сега, никой няма да може да я направи.

- Смятате ли се за политическо назначение и дали директорите на болниците трябва да се назначават така?

- Професионализмът в болниците според мен не трябва да има политическа окраска. Прочетох в медиите, че започвала политическа чистка в здравеопазването, на директорите... След това видях и една анкета, направена с различни представители от болницата - одобряват ли старото ръководство, одобряват ли смяната на ръководния екип, какви са им очакванията. Ако аз имам по-малко от 90% одобрение, няма да се кандидатирам. Фактът, че само първия месец през болницата минаха 380 пациенти повече, отколкото е най-високият им брой, преминали по време на старото ръководство, доказва, че хората тук разчитат на този екип. И още нещо - аз не очаквах да заваря такава тежка ситуация. Представил съм проекта си за извеждане на болницата от кризата и смятам да се кандидатирам за поста, защото мисля, че ще бъда полезен.

- В навечерието на коледните и новогодишните празници какво пожелавате на медицинските работници, на плевенчани и на себе си?

- Първо на плевенчани и на моите служители искам да пожелая здраве, защото само лекарите и тези, които са го изгубили, знаят колко е ценно то. Нека да бъдем здрави, щастливи, весели. Нека новата година на всички нас донесе успехи на всички поприща. И нека най-после УМБАЛ - Плевен, заеме подобаващо място, което 145-годишната й история заслужава. На семейството си пожелавам здраве. Лично за себе си ще искам само едно - да мога да гледам хората в очите, както съм го правил досега.