Брой 42                                                  

30 октомври - 5 ноември 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Венета Калинова

 

Защо "загрубя играта на таралежите", къде се коренят причините за неуважението към българския учител, защо сега сме по-неграмотни от преди трийсетина години, има ли и днес възрожденски будители и доколко успяват те да "събудят" нацията ни. На тези въпроси се опитваме да дадем отговор в навечерието на 1 ноември - Деня на народните будители. За това какво се случва на сцената на родното ни образование и доколко то синхронизира с миналото, разговаряме с бившата начална учителка Венета Калинова.

 

Нас, будителите, най-много ни боли за липсващия патриотизъм у децата

 

Венета Калинова е родена през 1940 г. в село Ленково, Плевенско. Завършила е Педагогическото училище в Плевен, след което е разпределена да учителства в Добричкия (тогава Толбухинския) регион. Там остава три години, после се връща в родното си село. Преподава известно време там, после и в село Върбица. Най-много педагогически стаж има обаче в плевенското училище "П. К. Яворов" - 28 години. Там се и пенсионира през 1994 г. Баба е на две, вече големи внучета - момиче и момче, които отдавна живеят в Канада.

Интервю на Веселина ИЛИЕВА

- Г-жо Калинова, мислите ли, че сега вече не е толкова престижно да си учител, както е било по ваше време? Според някои настоящи преподаватели дори е унизително...

- Да, напълно съм съгласна с това. Според мен причината за лошото отношение към учителите днес се крие още във високите етажи на управлението ни. Правителството трябва да помисли да промени някои неща.

- Какви?

- Най-вече свързани със заплащането. И да направи всичко възможно да не унизява и ощетява преподавателите. От друга страна, водеща роля във формирането на отношението към учителите играе и семейството. Би трябвало и родителите да издигнат авторитета им. Например някои майки с пренебрежение питат децата си - какво пък иска този учител от теб. Трябва да има повече уважение - никой не е взел каквато и да е професия и не е станал професионалист в работата си без да мине през училището.

- А вашето решение да станете учител детска мечта ли беше?

- О, да. От съвсем малка исках да се занимавам с това. Даже се ядосах на сестра ми, която е по-голяма от мен с две години, и я дадоха да учи за учителка. Аз тогава й се разсърдих, че ми е взела професията. Родителите ни обаче ме успокоиха, като ми казаха, че стига да уча и моята мечта ще бъде изпълнена.

- А да си учител призвание ли е?

- Мисля, че да. Да обичаш децата, да си всеотдаен, да се раздаваш безвъзвратно от цялата си душа. Това не се научава, просто трябва такъв да си се родил. По мое време всички учители работеха с жар и всички гледаха много сериозно на работата си. Няма как да е другояче особено при нас в началните класове. Малките деца са толкова мили и любвеобилни. Даже сме се стремили да бъдем за тях като майки.

- Имаше ли и тогава проблемни деца и как се справяхте с тях?

- Да, и тогава имаше проблемни деца, просто проблемите на днешните и тогавашните ученици са едни и същи, но ти трябва да извървиш този път с тях и не да ги тикаш напред, а да ги водиш, да ги научиш как да разсъждават, да мислят, да бъдат отговорни. Но разликата е, че тогава ценностната система беше друга. Сега децата не четат или малко четат книги, интересът им е насочен към компютрите, към интернет.

- Затова ли стават и все по-неграмотни?

- Да, и това е ужасно. Болно ми стана като чух скоро по телевизията новината, че 120 000 души в България са неграмотни. Говорила съм и с много съвременни учители, които ми споделят, че неграмотността идва пак от това, че те нямат амбицията да четат, а предпочитат да консумират готовата информация от интернет. А то трябва да се прочете, да се научи, после да се анализира, да се помисли върху нещата. Днешните деца изглеждат някакси по-умни от децата преди. Но на някои от тях просто им липсва навика за учене, отговорността и системността, която е много важна, за да бъде изграден и режим за учене.

- По ваше време началното образование беше до трети клас, сега е до четвърти. По-добре ли е това според вас?

- Да, това е много хубаво. Когато аз бях учителка, просто ми липсваше четвъртата година, защото до трети клас ние омесвахме тестото и имахме нужда да видим вече следващата година завършения резултат.

- Просветният министър Йорданка Фандъкова планира от първи клас да се изучава не само задължително английски език, а и задължителен втори чужд език по избор. Мислите ли, че това е уместно точно в тази възраст, когато децата не са усвоили добре даже и българския език?

- Мисля, че ще е добър ход, защото по мнение на много специалисти езиците най-добре се учат паралелно. А нали сме вече и в Европейския съюз. Езиците са вече необходимост. Съжалявам, че когато аз бях учителка не се учеха така както днес. Това е един голям пропуск за тогавашната система.

- Защо според вас в днешно време много "загрубя играта на таралежите" - вече децата не само се бият, те се и убиват? Тази агресия я е нямало преди 20 - 30 години...

- Да, така е и много ми е мъчно заради това. Но причината е, че съвременните деца имат същия модел на поведение като при възрастните и те го копират, гледат го и всеки ден по телевизията. Покъртително е и според мен трябва да има по-сурови мерки и по-тежки наказания за престъпниците - убийците, изнасилвачите, педофилите. Само така ще спре този процес при големите и само така ще престанат да се бият и убиват малките.

- Нужно ли е да се върне оценката за поведение в днешното школо?

- Честно да ви кажа не съм убедена, не знам. За тогавашното време това е изиграло своята роля. Ето, връщат и обществения труд, и някои други позабравени наказания, но само времето ще покаже доколко те ще са ефективни. В наше време бяха, но сега всичко е по-друго, по-различно. Може би този въпрос по-компетентно могат да коментират все още практикуващите колеги, които се сблъскват с проблемите и поведението на днешните ученици.

- Кои са днешните будители и доколко успяват духовно да събудят нацията ни?

- В речника будител значи просветен деец през Възраждането. Иван Вазов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов - това са истинските будители, но наистина мога да причисля и днешните учители към тях. Защото в крайна сметка те са тези, които просвещават, които дават знание. Будители има и в други сфери - не само в образованието. Будители сте и вие, медиите - пресата, радиото, телевизията. Но за да събудиш някого, трябва да има съдействие и от негова страна. Затова казвам, че е особено важно и родителят, и учителят да се хванат за ръце, за да изградят един стойностен "буден" човек. Особено важна в този процес е и ролята на родителя. Ако има контрол от негова страна, детето му наистина ще върви напред. Аз твърдя, че и родителят възпитава дори и с отсъствието си. Защото то ще каже - мама каза това да го направя, татко ми поръча онова да свърша.

- Напоследък се наблюдава отпадане на деца от училище не само поради финансови затруднения, а и заради неразбиране на материала. Това случваше ли се и по ваше време?

- Не, категорично. Ние тогава обикаляхме всички деца - и ромчетата - нямаше такова, което да не е прибрано в училище. Знам, че и колегите сега пак обикалят, но циганите все се извиняват, че нямат пари, с които да пратят децата си на школото. Да, но те и едно време имаха толкова, не мисля, че са забогатели за тези години. Но тогава всички ромчета учеха, дори някои от тях завършваха с отличен успех и се реализираха много добре в живота и професията си.

Не одобрявам и този поток от учебници, който залива децата в началото на всяка учебна година. Различните класове, различните училища учат по различни автори. Всеки учител държи на определен учебник и децата, а и родителите се объркват.

- Наскоро бе въведена и матура след четвърти клас. Добре ли е това или допълнително затормозява учениците?

- Ами и едно време като сме били ученици и ние сме държали подобни годишни изпити, затова приветствам и тази промяна в системата. Опитът показва, че така знанията се усвояват по-задълбочено и сериозно. Като знаеш, че накрая ще имаш изпит, си по-мотивиран да учиш по-добре.

- Добре, а какво му куца на днешното начално образование?

- Едното от нещата, които липсват сега, е голямата самодейност, която ние правихме тогава. Организирахме често тържества, програми, децата бяха все ангажирани с нещо, бяха много ентусиазирани и се радваха, въодушевяваха се от задачите, които им се поставят. Освен това така научаваха и много полезни неща.

- А какво мислите за премахването на стихотворението "Аз съм българче" от букварите с мотива, че Вазов вече е архаичен и не се разбира от децата?

- Аз това не мога да го възприема и не проумявам защо го изхвърлиха от учебния материал. Толкова, и то млади хора, които вече живеят в чужбина, със сълзи на очи декламират това стихотворение. Поколения българи го знаят наизуст. Вазов не е архаичен, просто времето е било такова, той по този начин е и говорел. Но пък тази архаичност дори може да провокира децата да се заинтересуват какво означава това, за какво се е използвала тази дума. Така че, ето, може би това сме ние учителите или будителите - боли ни най-много за патриотичното чувство у децата.

Например моята внучка замина за Канада след като завърши осми клас - тя знае къде е България, познава историята, географията й, а внукът ми беше на 8 години, когато замина. Но аз непрекъснато им изпращам енциклопедии за България да четат, да знаят, да не забравят от къде са излезли и от къде са тръгнали. Каквото ново излезе за България на книжния пазар, им го пращам. Те го четат и двамата и като се чуваме по телефона, го коментираме.

- Сигурно те, които са извън родината, знаят много повече за нея отколкото много хора в България...

- Да. Дразня се като постоянно чувам по медиите, ние - българите, да, бием се в гърдите кои сме, ама не знаем кои сме. Винаги по национални празници като Съединението на България, Трети март, Деня на независимостта има анкети с граждани, които масово не знаят какво е станало на тази дата. По мое време нямаше дете, което да не знае кога са важните за страната ни дати и събития.

- Разкажете ни някоя весела случка от вашата учителска практика, нещо, за което се сещате на прима виста?

- О, те са страшно много, но може би винаги най-забавни и интересни са ми били срещите с моите ученици "след десет години". Тогава чупим бутилката, в която, след като сме се разделяли, всеки е пуснал листче със своето желание - какъв иска да стане, какво иска да каже на съучениците си. Тогава много се смеем, правим равносметка дали са постигнати мечтите, кой какъв е искал да стане, а какъв е в действителност.

- Вие сте учили и нашата колежка Илиана Цировска, която е един от създателите на вестник "BG Север" и негов графичен дизайнер. Каква своя мечта беше написала тя на листчето си?

- Да стане учителка. Макар сега и да не е, аз мисля, че по принцип е сбъднала мечтата си - станала е будител, щом прави вестник.

- Сега, в навечерието на Деня на будителите, какво искате да пожелаете на всички, които се чувстват такива?

- Искам да им пожелая да са живи и здрави и да ги поздравя с цитат от произведението на Стефан Продев "За учителя - с любов":

За учителя - с любов

 

Шапки долу!

За будителя без икона. За колегата на Славейков и Ботев. За вечно разпънатия между дълга и нуждата.

Шапки долу!

За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст. Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове.

Шапки долу!

За този скромен, но голям човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би забравила словото, което я въздига.

Шапки долу!

И поклон!

Българският учител е нашата надежда.

Не друг, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, но той ще остане, за да ни пази.

Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като държава. Да го нахраним и облечем по-добре от другите. Да го спасим от дребните грижи. Болката му да стане и наша...