Брой 41                                                  

23 - 29 октомври 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Розета Маринова

 

Наближаващият ден на строителя - 26 октомври (Димитровден), вече предизвиква раздвижване на духовете в бранша. Представители на фирми се гласят да отпразнуват деня си по-скромно заради кризата. Нито спадналите обеми на работа, нито по-ниските заплати обаче могат да обезкуражат строителите. Защото те са хора със силен характер и силни амбиции, живеят с надежда и вярват, че настоящите трудности са само част от пътя към успеха. Как се чувства строителният бранш в Плевен в навечерието на празника си, какви проблеми имат предприемачите, какви мерки се предприемат за оцеляването на фирмите - за разговор поканихме една от малкото жени на лидерски позиции в бранша. Инж. Розета Маринова, председател на Камарата на строителите в Плевен и управител на фирма "Стройпродукт", бе любезна да отговори на въпросите на "BG Север".

 

В строителния бранш има индикации за просветление

 

Инж. Розета Маринова е родена в Троян. Няколко години с родителите си живее в Ловеч, после се преместват в Плевен. Завършва средното си образование в Математическа гимназия "Гео Милев", дипломира се във ВИАС в София със специалност "Промишлено и гражданско строителство". Трудовият й стаж започва в Завода за строителни конструкции "Крум Бъчваров" във Видин, а впоследствие се премества със семейството си в Плевен. Тук започва работа във Втори строителен район, който след приватизацията се преименува в "Стройпродукт". Инж. Розета Маринова преминава през доста длъжности - ОТК, организатор на "Арматурен цех", началник цех за бетонови изделия и др. Известно време се занимава и с внедряване на техническия прогрес в строителството, развива и проектантска дейност. По-късно се заема с отчитане и водене на бригадна дейност, доста години е началник на офертен отдел, издига се до главен инженер и управител на "Стройпродукт".

Два мандата е била председател на Българска строителна камара. Впоследствие камарата се преобразува по Закона за професионалния регистър и Маринова участва в сформирането на Камарата на строителите в България, където членуват много повече дружества. Инж. Розета Маринова е член на УС на Камарата на строителите в България, член е и на изпълнителното бюро.

Интервю на Емилия КАРАБУЛЕВА

- Г-жо Маринова, как се чувства строителният бранш в навечерието на професионалния си празник 26 октомври? Защо точно Димитровден е избран за Ден на строителите в България?

- Строителният празник, свързан с религиозното честване на Димитровден, сам по себе си е хубава българска традиция. Мисля, че строителите са хора, които умеят да работят и да празнуват. Ние винаги сме почитали празника си подобаващо. Той е свързан с една отколешна традиция, че по това време в края на по-миналия век строителите са спирали своята работа и са се разотивали по домовете си в очакване на зимата. Например, господарят разпускал ратаите си до пукването на пролетта, когато се събирали отново и започвали градежа. Но в момента изобщо не е така. Нашата работа е непрекъсната, но си почитаме празника. Не крия, че през тази година настроението е по-тревожно от друг път. То не се различава особено от това в другите браншове. Макар и по-скромно обаче, ще почетем професионалния си празник. Заради кризата малък брой от фирмите ще си позволят събиране на работниците и служителите в празнична обстановка. Но дори и само със семействата си строителите ще отбележат Димитровден като свой професионален празник.

- А в какво състояние е в момента строителният бранш в Плевен?

- Ние сме сектор, който беше най-сериозно ударен от кризата. Това, за съжаление, не се признава и не се отчита в пълна степен. Състоянието е толкова тежко, дори несравнимо с годините на предната криза.

- Какви проблеми най-често срещате във връзка с кризата, какво се промени в строителния бранш?

- Промените са свързани със свития пазар, с отсъствието на обществени поръчки, с липсата на инвеститори, готови да влагат пари. Основният проблем в момента е оскъдицата на средства, защото икономиката на страната върви с преустройство, с ново градене, със строителство. Когато икономиката е в застой и липсват средства, строителството също се преустановява. С нашия бранш спира дейността, с работата при нас започва и подемът. Затова строителството поема най-тежкия удар в кризата. Но и в тези условия секторът продължава да съществува, не стачкуваме, не недоволстваме, изнасяме кризата на гърба си, образно казано. Не мисля, че съкращенията в бранша са големи, както в други сектори. Защото резонно и разумно е всеки работещ и мислещ бизнесмен да задържи професионалистите при себе си. С риск за намаляване на разходите, на заплатите, снижаване на печалбата, съществуваме и работим.

- Някои строителни фирми от Плевен участваха в общински, държавни и европейски проекти. Какво стана с дейността по такива проекти, има ли възможност за включване на наши фирми в бъдеще?

- Има какво още да се желае за мобилизиране на целия актив на държавата и на общините, както и на представителите на бизнеса, за постигане на по-голяма ефективност от работата по такива проекти. През тази година се получи раздвижване в строителния бранш покрай търговете по програмите за регионално развитие. Общини от Плевенския регион предложиха преустройства на училища, на детски градини, на сгради за старчески домове. Някои плевенски фирми спечелиха търговете, и то при доста висока конкуренция, защото вече в наддаването са включени фирми от цялата страна. А търсенето е много голямо. Част от нашите фирми работят на такива обекти. Доста търгове имаше по финансиране на социално-инвестиционния фонд към Министерството на труда и социалната политика, предимно за училища и за детски градини. Общините и държавата също имат възможност да заделят средства за саниране, за поддържане и преустройство на здравни и социални заведения. Това беше глътка въздух за нас, но има още какво да се желае в тази посока на финансиране.

- Къде има възможности за работа в строителството сега по време на криза, как изглеждат промишленото, жилищното, търговското строителство?

- Промишленото строителство не е приоритетно за нашия регион. Офисите и търговските сгради продължават да се работят от наши фирми. Има известен спад, но той се отдава на липсата на финансиране. Жилищното строителство в Плевен не е спряло, но през тази година не е започната нито една сграда, което е показателно за мащабите на кризата, за темпа на работа.

- За бизнеса в България най-сериозните проблеми са свързани с голямата междуфирмена задлъжнялост, с липсата на пазари. Как стоят нещата в строителния бранш?

- За нас също е валидно това, междуфирмената задлъжнялост е обяснена от факта, че изпълненото строителство не се заплаща своевременно. А това е проблем на общините и на държавата. В крайна сметка строителните фирми, реализирали своята продукция, когато не получават парите си, водят задължения към доставчици, към бюджета, към своите работници. Особено сега през есента и в края на годината положението е много критично. Защото държавата усеща големи затруднения по отношение на събираемостта на средствата и задлъжнява много към фирмите. В тази връзка Камарата на строителите реши на последния си управителен съвет да занимава правителството с финансовите проблеми на бранша. Предстоят ни срещи и разговори по този повод.

- Като професионалист в строителния бранш какви са вашите прогнози - към измъкване от кризата ли вървим, или напротив - тя ще се задълбочава?

- Аз усещам и мисля, че вече има някакви индикации за просветление в строителния бранш. Виждам по-изгодни лихвени проценти, които с времето ще бъдат реализирани. Освен това, получи се оживление на строителния пазар, което е по-различно от това в началото и в средата на годината. Дано само оптимизмът ни да не е подвеждащ, защото обикновено в края на всяка година в строителството се забелязва раздвижване. Надяваме се през следващата година, през месеците април, май да има някакво оттласкване от дъното. Нашите надежди са държавата, общините и бизнесът да мобилизират своите усилия, да се получи реализация по програми на различните фондове. Така през пролетта на следващата година си пожелаваме да има по-добри условия за работа в строителния бранш.

- Срещате ли проблеми в законодателството, което регламентира дейността на строителния бранш?

- Строителната камара работи по законодателните промени доста активно, поне по материята, която касае нашата дейност. В антикризисните мерки на Камарата на строителите бяха заложени такива промени, ние търсихме предишното правителство и запознахме депутатите от предното НС, обсъждахме належащите промени. Сега сме на етап с наши експерти да предлагаме законодателни промени. Преди седмица, например, внесохме предложения за промени в Закона за ДДС. Отчетена беше позицията на бизнеса, че той има нужда от тези изменения. Надяваме се, че нашите предложения ще бъдат одобрени и приети от НС. Експерти на камарата подготвят промени в Закона за обществените поръчки, защото в период на криза установихме, че се налага по-голяма прозрачност и точност в нормативната уредба. Подготвяме и сериозна промяна или създаване на нов закон във връзка със Закона за устройство на териториите. В обществото вече има нагласи за това.

-Как стои въпросът с кредитирането на строителния бранш от банките? Отварят ли се те към вашия бизнес, предлагат ли по-изгодни условия?

- Въпросът с кредитирането е труден, дори бих казала, че нашият сектор е разглеждан като рисков и ние не получаваме очакваното отношение и разбиране от страна на банките. Това мнение е чуто и констатирано на УС на камарата. Искам да споделя, че в тази насока сформираме комисия и ще поискаме среща с министъра на финансите. Очакваме да се получи промяна в отношението към строителния бранш от страна на банките, да се отпуши кредитирането към нас, защото го заслужаваме.

- Какви мерки предприема Камарата на строителите в Плевен по отношение на защитата на своите членове, какви са очакванията за бранша?

- Ние направихме едно проучване за състоянието на бранша. Констатира се сериозно намаление на приходите в национален мащаб, което е валидно и за нашата област. Отчитаме около 30 - 40% спад на обема на строителната продукция, което е обяснимо и се вижда. В същото време споделяме и намаляване на участието на фирмите в професионалния регистър, което е тревожно като факт. В нашата област са подновили регистрацията си 116 фирми, но отпаднаха 22 фирми, някои от които са сериозни, с дългогодишно присъствие на пазара. За нашия регион процентът е малък, но за цялата страна се забелязва около 30%-ов отлив на фирми, които преустановяват дейността си на големи обекти. И като цяло за бранша - това никак не е добре. Камарата на строителите прие още в началото на годината мерки за намаляване на ударите на кризата върху нашите членове. В тази връзка ние активно правим срещи с представителите на общините, на областните ръководства, с местни депутати, търсим от тях съдействие по отношение на нашата работа, за привличане и реализиране на нови обекти, както и за намиране на средства. Правим и предложения за законодателни промени, които коментирахме преди малко. Мисля, че усилията ни се виждат от обществеността.

- Как се чувства една жена на лидерски позиции в строителния бранш, който традиционно е поле за изява на мъжете?

- Аз се чувствам на мястото си, защото това, което работя, и начинът на реализация, е моето амплоа. В същото време строителният бранш е приоритет за изява на мъжете, за хора със силен дух, със силна амбиция и не на последно място - за хора с изразена физическа сила. В работническия състав и в инженерно-техническото ръководство също преобладават мъже. Но това не означава, че жените нямат проява в този сектор. При нас работят доста жени, аз се чувствам добре. Уважавам колегите си и мисля, че и те ме уважават. Браншът ни е добре структуриран и да се надяваме, че след като излезем от кризата, ще бъдем по-силни.

- С вашата прекомерна натовареност, с постоянните ангажименти в Камарата на строителите и като управител на фирма, остава ли ви свободно време? И как обичате да го прекарвате, какви са любимите ви развлечения?

- Няма да скрия, че свободното ми време е твърде ограничено. Защото ангажираността, работата на един ръководител на строителна фирма, макар и средна като обем, е доста голяма. Така че свободното ми време е през почивните дни - събота или неделя, свежда се до един-единствен ден от седмицата. Тогава обичам да чета, да се разхождам със своите приятели и близки.

- Разбрахме, че празник на строителите все пак ще има тази година. Как ще отбележите в бранша предстоящия 26-и октомври? Имате ли някакви конкретни намерения?

- През тази година, за съжаление, нямаме някаква обща организация за празника. Но ще се поздравим с колегите, ще почетем празника във фирмите, със семействата си. Според мен това е достатъчно в кризисния период, когато се налага да се свиваме и да пестим повече.

- Какво пожелание бихте отправили към представителите на строителния бранш по случай професионалния им празник?

- От името на Камарата на строителите бих се обърнала към колегите с пожелание да си подадем ръка във времената на трудности и да работим така, че българските строителни фирми да заемат заслуженото си място на националните, европейски и световни пазари. В навечерието на почитания български празник и наш професионален празник Димитровден най-сърдечно пожелавам на всички здраве и успехи в бизнеса.