Брой 40                                                  

16 - 22 октомври 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Иван Мусков

Той е член на УС на Синдикалната федерация на служителите на МВР, която наскоро направи подписка с мотото "Върховенството на закона да е за всички" по повод тежките наказания за полицаи при изпълнение на задълженията им и същевременно безнаказаността на бандитите, когато те посягат на служители на реда. С плевенския полицай разговаряме и за социалните искания на неговите колеги, за отношението на държавата и обществото към тях.

 

Българският полицай е изоставен от своята държава

 

Иван Мусков е роден през 1972 г. в Плевен. Завършил е механотехникума в града, след което учи в полувисшия институт "Тодор Каблешков", специалност "Ревизор вагони".

В системата на МВР е от 1995 г. В момента е на длъжност главен полицай.

Член е на управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите на МВР от нейното създаване през март т. г.

Семеен, с едно дете.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Г-н Мусков, кое е най-новото в работата на синдикалната организация?

- Най-новото е проведеният последен федеративен съвет в Търговище, който беше от 2 до 4 октомври. На съвета имаше и презентация на облекло и обувки за полицаи, хората ни показаха какви възможности има в полицейските облекла и на какво ниво би трябвало да са те, на какви условия могат да издържат, когато се използват определен вид платове и т.н. Това беше много полезна презентация за начина, по който би могъл да изглежда българския полицай.

- Как изглежда сега?

- Мога да ви кажа, че думата полицай в българското общество, за съжаление, вече има значение на недобре облечен, зле изглеждащ и небудещ никакви положителни чувства човек.

- Защо е така и само облеклото ли е виновно за това?

- По принцип, когато някой бъде изоставен - мога да дам пример с дете, изоставено от родителите си, по какъв път тръгва, с какво започва да се занимава - така мога да кажа, че и българският полицай е изоставен от своята държава.

- Има ли случаи, в които този изоставен полицай застава “от другата страна”?

- Случаите ги четем всеки ден по вестниците и ги гледаме по телевизията. И те показват, че изоставените на произвола на съдбата поемат по кривия път - за по-бързо облагодетелстване, за изхранване на семейството си, за покриване на огромните заеми...

- Социалните искания са едни от основните на вашата федерация, какво точно искате от държавата?

- Казах преди малко - държавата да се грижи за своите деца, казано образно. И тези деца на държавата да чувстват, че имат нейната подкрепа и защита. Основните искания в социалната сфера са освен за достатъчно и достойно заплащане, и за медицинска помощ, почивка, компенсация... така че човек да се почувства по-обгрижен и защитен. Защото, когато бъдеш оставен да се грижиш сам за себе си, тогава всеки би се погрижил първо за себе си, след това за обществото.

- Каква заплата трябва да има един полицай, за да работи спокойно? Можем ли да говорим с цифри?

- Можем да го кажем по друг начин - че преди 10 години заплащането на един полицай, отнесено към националния продукт, беше в пъти по-голямо. Това не е само за полицаите, а разбира се и за всички други хора. По принцип мога да кажа, че не само полицаите, но и по-голямата част от обществото е изоставено от държавата. Говоря го съвсем отговорно.

- След като полицаите искат повече от държавата, не е ли нормално и тя да изисква повече от тях? Защото не е тайна, че днес не всички служители имат нужната подготовка, да не говорим за външния вид...

- Темите тук са много. Как един човек би се отнасял към обществото и би изглеждал в обществото... На много хора им прави впечатление как изглежда униформеният състав, както и какво е държанието на този състав. Една от целите на синдикалната федерация е именно този състав да се държи с достойнство, да има чест, да се облича прилично, да бъде уважаван. Това е нещо, което всеки човек иска. А за да бъде уважаван, човек трябва да има морални ценности и достойство, които се изграждат и с обучение, и с житейски път. Когато обаче няма контрол върху хората, в това число и полицаите, те виждат, че водата върви по най-лесния път и пробива всякакви прегради. И когато се види къде е по-лесно, може да се кривне встрани. Пак казвам - ако не се чувстваш подкрепен или ако нямаш достатъчно качества.

- Направихте подписка с мото “Върховенството на закона да е за всички” и “Невинен до доказване на противното”. Вярно ли е твърдението ви, че когато полицай сгреши, е наказван с максимални присъди, не така обаче стои въпросът с човек, който например е нападнал полицай...

- Към момента НК предвижда много тежки наказания за човек, който повдигне ръка върху орган на властта, защото властта не са само полицаите, а и прокурори, държавни служители на всички нива. Когато се случи такова нещо, зависи от прилагащия закона по кой член от НК ще бъде повдигнато обвинение. Не е маловажно каква практика е създадена и се създава от съдилищата и прокурорите, които повдигат обвиненията по конкретни казуси. Защото законът може да се приложи и по най-строгия начин, и по друг начин. Ако вземем за пример случилото се в плевенската дискотека “Бижу” хората, които нападнаха полицаи, бяха обвинени за хулиганство - при този случай може да се приложи практиката на споразумение, каквото се и случи. Не казвам нищо против българския съд, но някои спорни практики са налице, въпреки че на обществото се обяснява друго.

- Дали когато се съди държавен служител, да приемем - полицай, му се налага максимално наказание, за да може системата да каже - ето, този е от нашите, ние го съдим...

- Мога да ви дам конкретен пример и вие можете да се разровите. Човек, обидил прокурор, лежи шест месеца в затвора. Говорим за обида, не за посегателство или нападение. Значи в един случай може да се прилага законът с неговата тежест, в другия, когато се напада полицай - не. И понеже хората имат такива примери всеки ден, те се обезсърчават.

- Какво всъщност се случи с тази подписка?

- Знаете, че министрите на вътрешните работи и на правосъдието бяха на посещение в САЩ. За да се внесе подписката в Министерството на правосъдието, беше необходимо министрите да са в страната. Подписите ще бъдат предадени и внесени в деловодството. Документът с входящия номер на подписката ще стои в организацията и ще бъде ползван от близките на полицаите като факт за гражданската позиция на полицаите и обществото.

- Имате ли надежда, че това правителство и този министър могат да направят нещо добро за системата?

- Надеждата умира последна. Надежда винаги има. Много неща се случиха напоследък, но те като че ли едновременно обнадеждиха и обезвериха народа. От една страна, хората си казват - ето, има обвинения срещу този и онзи. От друга страна, човек вече не иска да вижда и чува такива неща, иска спокойствие. Иска да знае, както казват в канадската полиция, че за един хвърлен фас на улицата всеки ще бъде глобен, камо ли да си помисли да извърши по-тежко престъпление. Самият факт, че напоследък зачестяват публикациите за случаи на злоупотреби, по-скоро обезверяват обществото, отколкото да го подтикнат да има ценностна система.

- Вярно ли е според вас това, което сега се тиражира по медиите - че МВР е било употребявано 20 години за политически цели?

- При положение, че политици управляват държавата, не мога да кажа, че няма политическа намеса. Така е във всички звена, които са зависими от бюджета. Защото служителите се съобразяват с политическото ръководство. В смисъла, за който вие намеквате, Министерството на вътрешните работи винаги е било изпълнител на желанията на политическото ръководство, независимо от това какво ние - полицаите, мислим. И ако политическото ръководство си върши добре работата, то е добре за обществото, ако я върши зле - за всички е зле.

- Страхуват ли се полицаите сега и от какво? И заради това, че могат да попаднат под ударите на закона, случва ли се да не се намесят, дори да видят нещо нередно?

- Полицаят не се страхува за себе си, когато не работи. Когато работи, той не обръща внимание в случая на даденото нещо, ако бъде застрашен неговият живот, и би могъл да го подмине, да каже, че не го е видял, не го е чул. Когато липсва тази защита от държавата, за която толкова говорим, страдат всички. Дори и семействата на полицаите. Защото няма гаранции, няма обществена нагласа за тези неща. Аз като кажа, че не се страхувам и след два дни дойдат последствия, следващия път няма да предприема нищо. Първо ще мисля за себе си и тогава ще действам.

- Семействата на пострадали и загинали полицаи получават ли адекватна помощ и подкрепа от държавата?

- Доколкото знам, има фондации и организации, които се ангажират, а и самото министерство е инициирало такива акции. Но е ясно, че средствата, които се отпускат на тези хора, не са достатъчни. Хората, които ползват тези помощи, ги считат за недостатъчни. Затова ние, като синдикална организация, правим собствен фонд, с който да спонсорираме и да даваме възможност на тези семейства за допълнителна помощ, с която те да успеят да оцелеят. Не да преживеят, а наистина физически да оцелеят. А и когато едно такова семейство се лиши по такъв начин от единия родител, децата би трябвало да имат възможност да получат съответно образование, някой да им помогне, а такова нещо няма. Изпратени бяха немалко хора от социалното министерство на почивки, а за тези деца не чухме да са пратени да почиват. А това са деца на хора, загинали за сигурността на държавата.

- Много грозна картина нарисувахте. В обозримо бъдеще, при тази криза, може ли нещо да се промени?

- Щом сме стигнали дотам, да четем писмата на Левски и тефтерчето, с всяка отчетена стотинка... Ще кажа така - когато един синдикат е силен, значи държавата е слаба. Защото в синдикализма хората търсят права, които им се полагат по право. И хората винаги намират в какво да се хванат и как да променят нещата, но това не става бързо, за съжаление.

- Миналата година имаше няколко случая на самоубийства на ваши колеги в Плевен. Има ли качествена психологическа помощ при вашата работа?

- Познавам психолозите в МВР, наистина изключителни хора. Но към тях се прибягва сега, когато един човек трябва да бъде отстранен от работа, а не когато трябва да му се помогне. За самоубийствата може да се говори много, но пак ще го кажа - хората са оставяни сами да решават въпроси, които понякога са извън човешките способности. И ако видите колко хора изобщо в България се самоубиват, тогава не можем да кажем, че само в полицията има проблеми. В случая с колегите мога само да кажа, че може би някой не е погледнал навреме и не е разбрал, че има напрежение и нещо лошо може да случи.

- Как ще си върнете уважението на обществото?

- В синдикалната федерация сме разисквали точно по тези теми - как един човек може да бъде признат, уважаван. Това може да се случи, ако той самият се отнася с уважение и признава хората пред себе си. Ако няма такова признание и уважение, няма как и към него да се държат така.

- Има ли носталгия към миналото, тогавашната милиция като че ли се ползваше с по-голям авторитет в обществото, докато сега част от хората дори се подиграват на полицаите...

- Не мисля, че се подиграват на всеки полицай. Когато видят пред себе си един изряден, честен и работещ човек, не мисля, че хората се подиграват. Ако говорим за миналото, то тоталитарната държава позволяваше отношение на органите на реда към хората, което отношение не отговаря на европейските норми. В миналото се използваха методи и средства, които сега никой в полицията не би и помислил да използва. И не смятам, че има носталгия към това минало. Така че когато човек сега е добре обучен, когато използва силата на знанията си, може да постигне много повече в работата си.

- Каква е вашата работа като полицай?

- Аз съм на най-нисшите нива в полицейските структури.

- Колко синдикални организации има в полицията сега?

- Доколкото ми е известно - четири.

- Не са ли много?

- Има синдикат на пожарникарите, има синдикат на работещите по трудови правоотношения, Националният полицейски синдикат и Синдикалната федерация на служителите в МВР.

- Националният полицейски синдикат съществува ли?

- Да, все още, но повечето от колегите го определяме като казионен. Той досега не е направил нещо, което да се вижда от полицаите, и затова хората потърсиха алтернатива и решения на част от въпросите, които ги интересуват.

- Има ли много хора във вашата синдикална организация и дали можете да отговорите на очакванията им?

- Ние сме хора, които тепърва се учим на синдикализъм. Ние сме най-неопитната подобна организация към момента, но се стремим с честност да променим нещата към по-добро. Отчитаме, че тази неопитност може и да е довела до грешки. Но хората виждат в наше лице защита, за пръв път нещо се случва. Когато отидохме в София да пушим цигари, много полицаи питаха какво ще стане, ако някой ги снима и дали могат да дойдат. Хората придобиха някаква увереност, когато видяха, че и те имат права, могат да се организират и да заявяват социални искания.

- Това с ковчега не беше ли малко пресилено?

- Казах, че сме правили грешки. От друга гледна точка, ковчегът беше символ. Може и да е било пресилено, но не е лъжа.

- Не трябва ли да има промяна на състава, за да се промени системата?

- Ако вие можете да намерите хора и веднага да заместите тези, които са в момента в системата, ще получите оценка отличен.

- Как ще продължите да се борите за правата си?

- Нашата работа не е да мислим как да променим нещата, а да кажем къде и какво ни боли, че сме гладни, че сме жадни, и да поискаме да се грижи държавата за нас, за да можем ние да се грижим за обществото.

- Вярно ли е, че си купувате със собствени средства белезници, консумативи...

- Една от идеите ни за протест беше за един месец да се откажем да си купуваме консумативи с лични средства, да откажем да използваме личните си телефони за служебни цели... Но ако бяхме използвали тази форма на протест, щяха да пострадат и гражданите. Истината е, че ние сме основни спонсори на МВР.

- Трябва ли да има съкращения в МВР?

- Изказвам лично мнение - съкращения трябва да има задължително. Дори ще изразя едно друга идея - ако трябва полицията да излезе в отделна агенция, а не да е в МВР. Защото в министерството сега влязоха всевъзможни структури - телефон 112, Гражданска защита, в МВР открай време е и пожарната. Полицията със своите 20 хиляди въоръжени хора е също в МВР. И когато някой каже, че сега в МВР стават 80 хиляди - да, това е вярно, но бюджетът остава ли непроменен? И бюджетите на 112 и ГЗ дали ще се преразпределят в общия? Мога да ви кажа, че пряката полицейска дейност я осъществяват тези 20 хиляди души, които отговарят за сигурността, но и останалото е МВР. Нашето министерство според мен стана мегаструктура и не зная дали това е по-добре. Пак казвам, изразявам лично мнение. И този въпрос е тясно свързан с политическото ръководство.

- Вие защо станахте полицай?

- Сякаш отново кандидатствам за работа, тогава също ми зададоха този въпрос - защо искате да бъдете полицай. Да кажем, че с тази професия реализирам своя детска мечта. Мисля, че всеки човек има нужда да помага на някого и да бъде признат за това, че е помогнал. И тогава чувството е, че животът ти е изпълнен със смисъл.

- Семейството ви как гледа на вашата работа?

- Мога да кажа, че живея, именно защото имам семейство и върша добре работата си, защото семейството ми ме разбира и е до мен.