Брой 39                                                  

9 - 15 октомври 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Георги Мърков

Легендарният български борец в качеството си на областен лидер на БСП в Пазарджик бе в Плевен по покана на Васил Антонов и участва в срещата на регионални шефове на столетницата, която се проведе в понеделник в хотел "Ростов". Специално за "BG Север" световният и олимпийски шампион отдели повече от час в разговор за миналото и настоящето на спорта, за състоянието на БСП и перспективите пред нея.

 

БСП трябва да се стабилизира

и да не допуска повече грешки

 

Георги Мърков е роден на 5 април 1946 г. в Горно Вършило, Пазарджишко. С борба започва да се занимава като ученик в селскостопанския техникум в Пазарджик под ръководството на треньора Тодор Диков. Завършва железопътния институт "Тодор Каблешков", а след това и ВИФ "Георги Димитров" (сега НСА). Състезавал се е за "Локомотив" (Сф), а от 1970 г. преминава в "Левски-Спартак". Същата година на световното първенство в Едмънт - Канада, печели бронзов медал в категория до 62 кг.

От септември 1971 г. до септември 1972 г. Георги Мърков завоюва всички възможни титли: олимпийски шампион в Мюнхен - 1972 г., световен шампион в София - 1971 г., европейски шампион в Катовице - Полша, и сребърен медал в Мадрид.

След дипломирането си в НСА става треньор в "Левски-Спартак" и помощник на Бобе Доросиев в националния отбор по борба. Има големи заслуги за подготовката на изтъкнатите ни борци Живко Вангелов и Стоян Балов.

Георги Мърков три години бе председател на УС на Българския спортен тотализатор. Наскоро бе уволнен от новите управляващи без никакви мотиви.

В момента развива частен бизнес и е лидер на общинската организация на БСП в гр. Септември и на областния съвет в Пазарджик.

Почетен гражданин е на Септември, Пазарджик и София.

Носител на орден "Стара планина", на наградата на ЮНЕСКО за феърплей, на званието генерал-майор от Украинското казашко войнство заради предотвратяването на терористичен акт срещу украинския борец Александър Медведев.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Мърков, какво е за вас борбата, доколко тя има място в живота ви днес?

- Борбата ми е слабост, ако не беше тя, нямаше да съм Георги Мърков и като човек, и като личност. Хората са ме оценили по това, което съм направил, и съм получил тяхното уважение и внимание. Към края на треньорската ми кариера започнах да се занимавам и с бизнес. Започнах оттам, където съм роден - още през 1992 г. направих ресторант с паркинг. Обектът се разви, сега всички го знаят. Там съм си построил къща, София ми е близо. После се занимавах малко с петролен бизнес - имах газстанции, след това започнах да се занимавам със строителство. Така успях да хвана началото на бизнеса.

- Спортът помага ли в бизнеса?

- Спортът ми е помогнал в бизнеса дотолкова, доколкото той те кара да се бориш, да не обичаш да те побеждават. Но от друга страна малко ме осакати, защото в спорта хората са със съвсем друга нагласа. Аз излизам срещу противника, знам, че трябва да го победя със собствени сили, че няма да ме излъжат. Докато в бизнеса, когато навлизах в него, много хора злоупотребяваха с мен, много ме излъгаха. Трудно ми беше да стана от борец бизнесмен, но успях.

- Каква е разликата между борбата до 1989 г. и след това - като манталитет, като условия за подготовка, като отношение на държавата?

- Много голяма разлика има. Тогава ние много тренирахме, имахме целогодишна подготовка. Срещите бяха в три части по три минути. Нямаше ги тези задължителни партери, тия нови правила, които сега са улеснили борбата много. Най-голямата ни конкуренция бяха съветските състезатели - от 16 държави изкарват един човек, който защитава интересите на СССР. Сега направиха тези промени в правилата, за да може да разширят територията на борбата. Днес и с по-малка подготовка, но с известна доза късмет състезателите се класират, взимат медали, които навремето са били немислими. Аз когато се борех с такива състезатели съм ги побеждавал набързо и съм мислил за следващия кръг. Беше много тежко тогава. За да станеш световен шампион трябваше много лишения. Затова казвам, че борбата като спорт е била сериозна.

- И сега имаме някои успехи в борбата, но като че ли по-рядко и по-трудно ги постигаме - дали условията не са добри, нещо в подготовката ли куца?

- Нещата много се измениха. Това, което е било, никога няма да бъде. По мое време всичко беше централизирано. Децата се "ловяха" още от детските градини, после спортни училища, спортни роти. В тази социалистическа България, която сега я отричаме, се намираха пари за всичко, включително за спорт. Всичко беше регламентирано и беше чест да бъдеш добър състезател, хората се гордееха с нас. Но тогава нямаше такива забавления за децата както сега - компютри, интернет. Вече ги дърпат на различни места, много спортове се навъдиха. В онова време се знаеше, че борбата, боксът, щангите, гребането - няколко спорта носеха награди и това привличаше младите.

- Коя беше най-трудно извоюваната ви титла?

- Всички титли са трудни, но аз в моя живот всичко съм постигнал много трудно. Често се шегувам, че единственото лесно, което съм постигнал, е когато станах олимпийски шампион. Защото бях много подготвен, бях в апогея на силите си. Като тръгнах за олимпиадата, един журналист от вестник "Работническо дело" взе интервю от мен. Казвам му: пиши, че ще стана олимпийски шампион, а той не посмя. После пак се срещнахме и му викам: аз казах ли ти, че ще стана. Тогава изиграх шест срещи, като в първите три победих с туш и после станах олимпийски шампион.

Най-трудно ми беше на световното първенство в София. Там проведох 8 срещи, четири от тях само за един следобед - много изтощително. И то срещи със съветски борци, с поляк, с унгарец.

А най-болно ми е било на световното в Иран. Заминах за него контузен, но не ми повярваха. Там се изостри болката, в първия кръг загубих с туш от югославянин, когото никога не бях виждал. Хвърли ми едно рамо и за 30 секунди загубих срещата. След това вече тръгнах напред, срещнах и победих най-силните борци. Остана ми да изиграя една среща, която беше с един съвсем елементарен борец, но силите ми се бяха изчерпали. Оставаха 8 секунди и той успя да изравни. А при равен резултат не можех да стана първи и станах пети. Това ми е било най-тежкото състезание - само за осем секунди вместо първи - пети.

- Бяхте и председател на управителния съвет на Българския спортен тотализатор...

- Бях три години председател и се гордея с това, защото по мое време не позволихме да се продаде и един обект, не съкратихме и един работник. Социалната политика се запази, увеличавали сме заплатите, доколкото е било възможно, не сме позволили да има изтичане на средства. Смятам, че това беше едно добро управление, защото от предното ръководство наследихме тотализатора с два милиона загуби, а ние го предадохме на новото с 4 милиона плюс.

- А защо новите твърдят, че тотото пак е на загуба?

- Това е тотална политика, която са възприели новите управляващи - където отидат и казват, че има загуба, изтичане на средства. Аз разговарях с УС и казах, че от нас няма да чуят лоши приказки, но искам и те да не говорят глупости. Казах им - направете си проверка и ако видите, че е имало нещо нередно, всеки да си носи отговорността, но няма да позволя предварително да се говори и да ми се петни името. Смятам, че те спазват това условие оттогава насам.

- Защо ви освободиха от поста?

- Съвсем нормално според мен. Партия ГЕРБ си спечели изборите. Знаете много добре, че в управлението на тройната коалиция спортът беше даден на БСП. За мен беше пределно ясно, че ще бъда сменен, макар че тази длъжност е изборна с мандат пет години и ние трябваше да изкараме до октомври догодина. Но само за 15 минути ни смениха.

- Аргументи имаше ли?

- Нямаше аргументи.

- Сега вие сте лидер на общинската структура на БСП в Септември и на областната в Пазарджишко. Кога и как влязохте в политиката?

- Аз винаги съм казвал, че спортът и политиката са много различни неща. И до сега не можах да разбера как влязох в политиката. В Септември организацията на БСП се беше разпаднала. Те са ми приятели, имах авторитет там. Моята цел беше тия хора да ги задържа, те се бяха изпокарали помежду си и аз станах човекът, който да ги обедини. Възпитан съм от родителите си в това отношение към социалистическата партия. Това е социална партия, тя се грижи за хората, или поне би трябвало да е така. Друг е въпросът колко е успяла. От 2005 г. съм председател втори мандат. Тогава трябваше да спасявам положението, кмет беше Томи Стойчев, той се бореше и за втори мандат. Като управляващ имаше предимство, администрацията работеше за него. Нямаше кой да се кандидатира за кмет от БСП и ме набутаха мен. Никой, дори моите хора от БСП не вярваха, че ще имам някакъв резултат, защото проучванията показваха, че той ще спечели безпроблемно още на първи тур. Но така стана, че аз загубих само със 150 гласа. Община Септември има 23 000 гласоподаватели, значи половината са гласували за мен, това не е малко. Но общината е трудна, има много цигани. Знаете, че те се купуват и манипулират много лесно. Той успя да го направи и стана втори мандат кмет. Сега много хора съжаляват, че не съм избран. Това е една от най-бедните общини в Пазарджишки район. А аз съм вложил най-много инвестиции там. Имам плувен басейн, дискотека, ресторант, казино. Но хората нямат пари, въпреки че искат да се веселят. Частният бизнес трудно върви. Затова винаги казвам, че всичко трудно съм постигнал.

- Защо според вас се стигна до тази голяма загуба на БСП на изборите - заради лошото управление, или заради самата кампания?

- Причините са много. Аз мисля, че в нашия район проведохме кампанията за парламентарния вот много добре, след като след евроизборите успяхме да удвоим резултатите и взехме две депутатски места. При една активност, която е нормална, това е много добре, ние пак щяхме да си имаме три мандата. Но не знам как измислиха това и на кого бе идея двата избора да бъдат в различни дни. Според мен, а и според много хора, важна причина за загубата на БСП е управлението на тройната коалиция. ДПС консумира много от властта, направи една брутална кампания. По моя край, където има предимно цигани, те ги направиха турци, ислямизират ги. Хората още повече се подразниха, че ДПС консумира много яко властта, всички възлови места бяха дадени на тях - екология, земеделие, а там са парите. И връх на цялата работа за мен беше изказването на Доган, когато каза, че той разпределя благата, че той командва в тази държава. Втората грешка - никой не стана да опровергае тези негови приказки. Хората все едно ги удари ток. И те си казаха - ако ние не станем да гласуваме, следващото управление ще бъде пак на ДПС и БСП. Те не гласуваха толкова за ГЕРБ, колкото против БСП и ДПС. Освен това нямахме правилен подбор на кандидатите в листите. Погледни ги сега депутатите - 40 човека, които са си вечни в партията. Аз още като изгубихме, казах - тези ако са мъжкари, ако са политици, ще кажат - първите или вторите в партията ще се махнат от политиката и от парламента, да дойдат други след тях. Защото те са виновни за това управление. Но те няма да го направят.

Освен това много договорки се правят в тази партия, дори и при избирането на националния партиен съвет. Пускат се едни листчета, подбират си хората. Това нещо трябва да се преустанови, ако искаме да вървим напред. Подборът за депутати - не знам как го правим. Откъде измислиха мажоритарния кандидат - това не беше мажоритарен избор. И тук направиха нашите много голяма грешка, защото ние подарихме на ГЕРБ по този начин 26 депутата. Много грешки се направиха. Но което ми е най-болно е, че хората, които направиха тези грешки, са си отново във властта. И аз ги гледам - свили ги в един ъгъл, стоят там и слушат, а онези си правят каквото искат. Ние в спорта по друг начин виждаме нещата. Знаем, че човек трябва да си държи на думата, да е мъжкар, трябва да има воля, психика, много големи качества.

- Предстои конгрес на БСП, какво очаквате да се случи там?

- Аз с много голям интерес дойдох на сбирката в Плевен на областните председатели. Очаквах, че ще има дебат точно в тази насока и бях приятно изненадан, защото тук не се говореше - тоя ще остане пък този ще махнем, нямаше това оплюване. Наскоро Станишев идва в Пазарджик и пет часа бяхме заедно с него. Мога да кажа, че той е страхотно интелигентен човек, ерудиран, млад, но някак си не го виждам като лидер на тази партия - да тропне по масата, хората да му повярват, да стане да защити интересите им. Ние и това обсъждахме на сбирката в хотел "Ростов" - кой да бъде този човек, който ще е най-полезен за тази партия, защото смятам, че самата държава има нужда от нея, дори да е в опозиция. Тя е била толкова години, има си своите привърженици. Не можеш тези хора от един път да ги зарежеш, да не се грижиш за тях и да не им отдадеш заслуженото. Не можем да отричаме всичко. Трябва да има една последователност.

На този конгрес аз лично не очаквам, че нещо ще се случи. Сега започнаха да се правят младежки структури - това е хубаво. При нас много голяма грешка е, че ние не работим с младите хора. Аз като станах председател на общинския съвет на БСП в Септември към 70 - 80 младежи съм приел в партията. Но ние нищо не правим за тях, за да ги задържим.

Смятам, че на конгреса трябва да се търси най-подходящият човек, който може да застане начело и хората да му повярват.

- Имате ли ваш фаворит, който най-успешно би стоял начело на партията сега?

- Спряга се и името на Татяна Дончева. Аз нея я харесвам, и тя е като Румен Петков - каквото мисли, си го казва, те и затова много не могат да мелят брашно заедно, защото са прями хора и при тях няма задкулисни неща. Но честно казано, нямам фаворит. Затова и дойдох в Плевен - да чуя и другите колеги какво говорят, да видим и плюсовете, и минусите, сериозно да се обмисли всичко, за да не се допускат грешки както досега. Ние оттук нататък нямаме право на грешки, ако искаме тази партия да я задържим и да си върнем доверието на хората. Сега какво - гледаме и чакаме ГЕРБ какво ще направи, дали ще се провали, или няма. Дано не се провали, защото в края на краищата всичко е за хората. Ако се провалят сегашните управляващи това значи, че нещата се връщат още назад. А ние да чакаме да се провали ГЕРБ, за да излезем пак на първо място - това за мен е несериозно и ще е грешно, ако го мислим. И още повече да мислим, че хората ако се разочароват от ГЕРБ ще се върнат при нас - не, ще се появи друга формация, за да ги поведе.

Затова е много важно БСП да се стабилизира организационно, да води правилна политика и да не допуска повече грешки.