Брой 37                                                  

25 септември - 1 октомври 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Борил Нинов

Той е един от малкото млади българи, завършили образованието си в САЩ, които винаги са знаели, че ще се върнат в родината си и ще работят за нея. С Борил Нинов разговаряме за живота зад океана, за разликата между американския и българския начин на живот, за участието на младите хора в политиката.

 

В Америка видях и разбрах, че няма невъзможни неща

 

Борил Евгениев Нинов е роден на 17 септември 1984 г. в София, но малко след това идва в Плевен с родителите си. Средното си образование завършва в МГ "Гео Милев" - Плевен, след което е приет с пълна стипендия в "Сейнт Джонс" - САЩ, специалност финанси. В момента работи като сътрудник на евродепутата Кристиян Вигенин в приемната му в Плевен.

Интервю на Поля ТОМОВА

- Борил, завършил сте математическата гимназия. Добро образование ли ви даде тя според стандартите, които сте успели да видите зад океана?

- Да, изключително съм доволен от нивото на плевенската математическа гимназия. След като мога да направя сравнение с нивото на американците, които са първа година в университета, в който бях, мога да кажа, че нивото на нашата математическа гимназия е по-високо от средното американско ниво.

- Защо решихте да учите в САЩ и как стана това?

- В периода малко след 2000-та година прецених, че американското образование, диплома и опит ще ми помогнат да се наложа по-успешно в България. Тук искам да отворя скоба и да кажа, че никога не съм се съмнявал, че ще си дойда и тук ще работя. Учих две години, подготвих се и издържах сравнително високо изпитите, дадоха ми пълна стипендия и така заминах за университета. Кандидатствах с тестове за ниво на владеене на езика, диплом за средно образование и други извънкласни занимания - спорт и способността ми да свиря на пиано.

- Как ви възприеха в САЩ?

- Българите като цяло се възприемат доста добре в САЩ. В смисъл - наравно с всички останали общности. В никакъв случай няма дискриминация, за която понякога от мои връстници чувам, че има в Западна Европа. В САЩ определено това го няма. Говоря специално за Ню Йорк и Североизточните щати, защото САЩ са доста голяма страна, за да правим обобщения изобщо. При американците има студентски общности, които най-често се оформят първата година, но може и след това.

- Има ли истина в това, което гледаме в американските филми - изпитания на новаците, сформиране на братства?

- Да. В студентските общности хората са разделени според интереси, а не на религиозна основа или нещо подобно. Първият семестър има изпитания за всеки, който иска да влезе в това общество, да се докаже пред хората, които са няколко години преди теб. И едва след като преминеш тези изпитания, ставаш равноправен член на това общество.

- Вие участвахте ли в това?

- Аз лично не съм участвал в такива изпитания, защото процесът на влизане в общността е труден, изпитанията не са леки, те атакуват психиката, по-малко физиката.

- Например...

- Едно по-леко изпитание е да научиш гръцката азбука и след това да те изпитат дали я знаеш. Това се прави, защото общностите са по-гръцки, там има голямо уважение към Елада. От най-леките изпитания се върви към по-трудните. Едно от тях е например да те събудят посред нощ, да ти вържат очите и да ти кажат: довери ни се, върви с нас. След като повървиш известно време, без да виждаш къде, те хвърлят в реката. Естествено, ако не успееш да изплуваш, ще те спасят. Всичко това се прави, за да докажеш, че си силно мотивиран и силно желаеш да си част от това общество. Делят се на братства и сестринства, но има и смесени. След като се докажеш, ставаш равен с всички останали. Помагат си изключително много, дори и след като завършат. Това е американският вариант на "първи приятели", както ги наричаме тук, готови да направят всичко един за друг. Само че те го правят по различен начин.

- Единак ли бяхте там?

- Не бих казал. Установих контакт с много хора, няма как да е иначе в едно студентско общество. Изключително съм доволен от опита, защото когато контактуваш с различни хора, си разширяваш мирогледа и започваш да виждаш нещата и от друга гледна точка. Това пък помага да се вземат правилните решения.

- Имаше ли други българи и бяхте ли общност?

- В началото бяхме само четирима българи. Аз вярвам, че в резултат на добрите резултати, които имаме, след това българското общество нарасна, просто приеха много хора. Когато си тръгвах след пет години, българите вече бяха в пъти повече - някъде към 35 човека. В началото, когато бяхме около 15 човека, бяхме изключително задружни. После трудно се координирахме, но имахме изградена общност, да.

- Може ли да се сравни нивото на висшето образование в България и САЩ? Кое прави американското образование като че ли по-успешно - това, че са тясно профилирани, или практиката, на която залагат?

- Тези два пункта са много важни и много точни, що се касае до американското образование. Те са строго специализирани и това много характеризира американците по принцип - умеят да правят едно нещо много добре, останалото не е от значение. Страшно се учудват например, когато ние там правихме дребни неща - от рода да сменим крушка. При тях всичко това се оставя на техниците - просто всяка работа се извършва от определени хора. Много добър опит се придобива в САЩ, защото обществото е изключително динамично и не оставя никого да кръшка. Всичко е ориентирано към практиката и няма как ако си бил в тази среда да не придобиеш нужните умения в своята сфера. Относно нивото на образование смятам, че е сходно. По нищо не отстъпваме на американските висши учебни заведения. Също така смятам, че трябва да имаме по-голяма вяра в нашите вузове, а не да даваме предимство на чуждите. Така мисля, че трябва да постъпваме по принцип, а не да толерираме повече чужденците, както например става в абсолютно всички сфери, включително и да речем във футбола. Не бива да възвеличаваме чужденците за сметка на българите, където и да било.

- С какво ни превъзхожда американското общество тогава?

- Според мен това се е оформило с вековете. Американската система до такава степен се е изградила, че всеки един си знае точното място в системата, за да работи тя така. И това смятам, че е голямата разлика между двете общества. При нас все още нещата са като че ли малко на самоинициатива и това не винаги води до положителни резултати. Американците ни водят и по отношение на дисциплината. Ние пък, от друга страна, сме много по-съобразителни и аналитични. Ако всички работим като екип - и в службата, и като нация, имаме всички шансове да постигнем повече и да имаме успех.

- Защо се върнахте в България?

- Пред мен този въпрос не е стоял. Ще излъжа, ако кажа, че не съм допускал малка вероятност да остана в САЩ. Но винаги съм знаел, че ще се върна, въпросът беше кога. Първата причина сигурно ще прозвучи като клише, но обичам страната си и искам да дам своя принос за нея. И другата причина е кризата, която просто ускори моето решение да се върна.

- Не ви ли дразни тук реалността?

- Не бих казал, че ме дразни, защото съм стоял само пет години в САЩ. Свикнал съм с нещата, които са тук, и на човек не му прави впечатление нещо, с което е свикнал. Разбира се, има разлики. Например - чистотата по улиците, въпреки че и тук се работи в последно време по този въпрос. Заплащането е другата разлика. Много американски компании са извадили производството си в такива страни като нашата, за да намалят разходите си, защото тук трудът се заплаща много по-ниско. Не бива обаче на тези разлики да отдаваме толкова голямо значение според мен. По-добре е да се концентрираме върху онези неща, които можем да променим.

- С какво ви промениха тези пет години в САЩ?

- На първо място видях и разбрах, че няма невъзможни неща. Убедих се, че всеки човек, ако си постави цел, може да я постигне с труд и постоянство, а не да разчита на случайността. За тези години там получих добро образование, сравнително богат опит от местата, където работих. Сблъсках се с много култури, защото Ню Йорк е град на света, там има страшно много етноси. И от всички тези сблъсъци и контрасти ти си изграждаш един нов образ, който не би могъл да изградиш, ако си бил в България и не си имал допирни точки с тези хора. Тази друга гледна точка е много полезна. Тя ти позволява да видиш много неща отстрани, с които хората тук до такава степен са свикнали, че дори не ги забелязват и не знаят, че има нужда от промяна.

- Това не е ли малко наивно?

- За пръв път чувам, че съм наивен. Не бих казал, че се е оформила някаква огромна група, която мисли като мен, но все пак има такива хора. И се надявам тази група да се разширява.

- Какво ви липсваше най-много в САЩ?

- Като че ли нашата култура, в широкия смисъл. Липсваха ми приятелите ми. Там например няма такава традиция, каквато имаме тук - да ходим след работа или в почивката на кафе. Има само на едно място в Ню Йорк - в т. нар. гръцки квартал. Това също ми липсваше.

- Какво се случи, след като се върнахте в България и в Плевен?

- Върнах се през 2009 г. Кандидатствах за работа на няколко места и най-привлекателното предложение, което получих, беше от г-н Кристиян Вигенин. За мой късмет длъжността беше в Плевен и започнах работа тук като негов сътрудник в приемната.

- В какво се изразява работата?

- Осъществявам връзката на г-н Вигенин с всички личности и институции от града и областта, които търсят контакт с него - това са граждани, политически фигури, неправителствени организации.

- Интересна работа ли е?

- Да, определено. Срещам се с много и интересни хора. Това е различна и по-динамична работа от предишни, които съм имал.

- Не е ли малко далече от финансите?

- Да, не е по специалността ми, обаче аз проявявам интерес към политиката и нямам нищо против да работя в друга област. Не изключвам възможността да се върна пак към финансите.

- Защо проявявате интерес към политиката, младите хора като че ли не се интересуват много от това?

- Да, тук действително се е изградил този стереотип, че не е характерно млади хора да имат интерес към политиката. Смятам обаче, че това е област, в която трябва да има промяна, а младото поколение е носителят на новите идеи. Има личности в България, които трябва след определен период да слязат от политическата сцена и да дадат път на младите. По този начин се върви напред, а не се тъпче на едно място.

- Как виждате себе си в политиката? За много хора тук това е мръсна дума...

- Не съм съгласен, че политиката носи само негативи. Вярвам, че хората на моята възраст можем да даваме, без да очакваме нещо в замяна. Също така смятам, че ако повече хора, които са завършили навън, се върнат в България, може да променим нещо. Говоря за този слой точно, тъй като смятам, че тези, които са учили извън България, първо са по-амбициозни, второ - имат друга гледна точка.

- Вярвате в това...

- Аз вярвам, че може да го направим, но не съм много сигурен дали ще се върнат хората тук.

- Не е характерно за млад човек да бъде привърженик на БСП...

- Аз нямам намерение да коментирам лични въпроси - дали съм член или не, дали съм симпатизант или не. Факт е, че работя с г-н Вигенин в Плевен и давам всичко от себе си в тази работа.

- Има ли обикновени хора, които търсят Кристиян Вигенин като евродепутат?

- Да, има такива хора. След като открихме приемната през пролетта, хората започнаха да го търсят по различни поводи. Спират се в офиса, някои имат действително въпроси към г-н Вигенин, други просто искат информация за европарламента, взимат си брошури...

- Какво смятате за това, което се случи на изборите и след това, касаещо БСП?

- Това, което се случи на изборите, беше очаквано. Неочаквана бе голямата разлика. Иначе това, че ГЕРБ спечели, не бе изненада. Въпреки че работя за евродепутат, издигнат от "Коалиция за България", желая успех на ГЕРБ в управлението на страната, защото това ще е успех за страната. Що се касае до ситуацията след изборите, като че ли ГЕРБ трябва да се съсредоточи повече върху решаването на проблемите, а не върху медийните изяви. Особено г-н Борисов според мен прекалено често за човек, който ръководи държавата, се появява по телевизията, вестниците и радиото. Що се отнася до БСП мисля, че от доста време тази партия има политика да не отговаря на нападки до голяма степен и смятам, че продължава тази политика. Дали това вреди на рейтинга или помага, е отделен въпрос.

- Не сте ли мислил да се преместите в по-голям град?

- Засега съм доволен от работата си. Това изсипване на всички хора към София и Варна не смятам, че е най-доброто. От друга страна обаче няма алтернатива, тъй като високоплатените работни места са там. Иска ми се и другите градове в България да се развиват.

- Какви са другите ви интереси?

- Пианото отдавна съм го оставил. Шест години свирих на пиано като по-малък. Обичам да играя футбол, като хоби. Отскоро започнах да се занимавам с латино танци, като групата в Плевен е страхотна, на много високо ниво, същевременно е много забавно.