Брой 32                                                  

21 - 27 август 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Сн. авторът

Яни Петков

 

Проблемите около началото на тазгодишния ловен сезон разбуниха духовете. Голяма част от ловците се притесняваха дали по чисто технически причини няма да успеят да нарамят пушката. Със специалиста по охраната на горите, дивеча и рибата в плевенското Горско стопанство Яни Петков разговаряме за ситуацията в региона, за наказуемостта на бракониерите, за проблемите с хищниците и емоцията от това да си ловец.

 

Ловът не е само отстрелване

на дивеч - а и мисъл, и грижа

 

Яни Петков е роден на 4 октомври 1973 г. в Плевен. Завършва Техникума по строителство и архитектура в родния си град. Висшето си образование кара в Лесотехническия университет в София, от където излиза инженер по горско стопанство. Дипломната му работа е по специалността ловно стопанство и е на тема "Стопанисване и развитие на фазана на територията на Ловно-рибарско дружество - Плевен”. Рецензент по нея е бившият председател на Съюза на ловците и риболовците в България доц. Христо Михайлов.

От ноември 1997 г. работи в Държавно горско стопанство - Плевен, първоначално като технолог по дърводобива. По-късно започва да отговаря за ловната дейност - охраната на горите, дивеча и рибата, като съвместява и длъжността старши лесничей в Червен бряг. От две години води и актовата преписка на Горското стопанство.

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Г-н Петков, при какви условия започна ловният сезон на територията на Държавно лесничейство (ДЛ) - Плевен? Имаше опасения, във връзка с изискването на новия Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) - всички сдружения да бъдат регистрирани, че не всички ловци ще могат да излязат на 8 август...

- На територията на ДЛ - Плевен, нямаше проблеми с откриването на ловния сезон от гледна точка на това, че всички сдружения успяха да се регистрират съгласно изискванията на закона, за разлика от други горски стопанства и други сдружения в страната. Комисията по ловно стопанство се съгласи с това, че е трудна регистрацията и даде съгласието си, като предложи и на по-висшестоящата комисия, да разреши всички ловци да открият сезона. Защото обикновеният ловец няма вина, че организационно ръководството на дружеството не може да се справи или не иска да го направи.

С промените в ЗЛОД имахме малко структурни промени в нашите сдружения. Преди бяха 8 на територията на ДЛ - Плевен, сега са 6. Две от тях - "Панега" (Радомирци) и "Сокол" (Ракита, Телиш и Горни Дъбник), не отговаряха на изискванията на новия закон - нямаха площ от 22 хка. По решение на техните общи събрания тези сдружения се вляха в Долни Дъбник.

- Колко са ловците на територията на Горското стопанство?

- Учудващото е, че броят им намалява. Може би съществува проблем с новите заверки тази година, тъй като има увеличение на таксите - ловците плащат още 50 лв. - годишна вноска за стопанисване на дивеча. Миналата година имахме 4 800 ловци, а сега са 3 200.

- Увеличението на таксата ли е единствената причина за отлива?

- Не само. Доста ловци се отказаха от спорта като цяло. Явно по-възрастните, пенсионерите, вече решават да не практикуват. Доста им е скъпо. Самите боеприпаси са почти непосилни за хората, които са с ниски доходи.

От друга страна ловците, които членуват в ДЛ - Плевен, ще заверяват тук, а досега заверката се правеше по местодомуване. Това според мен е друга причина за по-малкото заверки досега през тази година.

Има и хора, които са в чужбина. Това не означава обаче, че няма да се върнат.

- Това намаление с около 10% на ловците тревожно ли е?

- Не е тревожно. Засега не е тенденция. Може би отражение даде и фактът, че тази година нямаше и курсове за ловци заради преструктурирането.

- Казвате, че за възрастните ловци е вече почти непосилно да излизат на лов. С тяхното т. нар. напускане обаче не се ли отмива постепенно досега влаганият смисъл в понятието ловуване? "Новите" идват със скъпите оръжия, транспорт и тръпката от надхитряването с дивеча като че ли почти липсва...

- Ловуването като цяло е комплексност. То не означава само отстрел на дивеч. Но зависи и от това кой как го чувства. Ловът по принцип е спорт. За да се стигне до крайната му фаза - отстрелването, има много изисквания, които трябва да се изпълняват. Отделен въпрос е, че в някои ловни дружини не всички участват в ловно-стопанските мероприятия, но това е проблем на самите дружини. Наистина става така, че когато дойде времето за отстрела, ловците са доста повече, отколкото, когато се правят бригади за ловно-стопански мероприятия. Но това опира до самосъзнание и контрол от страна на ловните дружества.

- Фрапантна ли е разликата в мисленето на старите и младите ловци и забелязва ли се все пак някаква приемственост?

- Приемственост има. Е, разбира се, във всяка една дружина си има на моменти дрязги и противоречия. Според мен основното е, че повечето млади ловци не се съобразяват със старите от гледна точка на желанието им за работа и за лов. Те смятат, че са по-умни, че разбират повече. не приемат мнението на по-възрастните. А в лова старите не могат да се конкурират с младите, защото нямат тази финансова възможност - пушките, джиповете. Но не бих казал, че съществува т. нар. война на поколенията.

- Как дружините се оправят с липсата на средства, например за подхранване, като е ясно, че предвидените пари за това не достигат?

- Парите наистина са основният проблем на дружините - за закупуване на фураж, направата на хранилките. Разликата между това, което предоставя дружеството, и това, което е необходимо, трябва да се заплати от ловците. Има интелигентни, съвестни млади ловци с финансова възможност и те дават повече, отколкото им се полага. Така горе-долу нещата се урегулират.

- Нужни ли са според вас промени в ЗЛОД?

- Кусурите са в работата на самите сдружения. Може би трябва да се урегулира това - всички сдружения да са регистрирани с различни устави. В едно сдружение членският внос например е 30 лв., в друго - 80. Това според мен трябва да се оправи. От друга страна пък според колеги така има някаква демократичност - ако ти не искаш да плащаш определена такса, отиваш в друго сдружение. Но като цяло крупни промени - не.

- Грешка ли е законовото изискване всички местни сдружения да са членове на националното? Преди съществуваха т. нар. алтернативни сдружения и тази промяна предизвика доста бурни реакции...

- Въпросът е в това дали националното сдружение ще успее да потуши дразгите. Защото всичките сдужения са различни като манталитет, като начин на работа. И там, където се вляха няколко, ще има противоречия, но те не са нерешими. А това название алтернативни за сдруженията, които не бяха под шапката на Съюзния съвет, го измисли самият Съюзен съвет. Те бяха толкова законни, колкото и другите. Но ограничението от 22 хка просто спря живота на тези сдружения. И никой не обясни защо точно тази площ, а не например 15 хка. Просто никой не се аргументира публично. Но добър или лош, законът е факт и той трябва да се спазва.

- Успявате ли да се преборите с бракониерите?

- Бракониерството много трудно се доказва, защото нарушителите са много мобилни. Аз имам самочувствието, че в плевенското Горско стопанство работим много добре. Осъществяваме контрол, доколкото можем. За тази година имаме 25 акта по ЗЛОД, от които 15 са технически, а 10 са нарушение на закона, т. е. за бракониерство. Най-фрапантният случай е в района на Николаевската дружина. Бракониерите бяха баща и син - синът жител на София, а бащата на с. Торос, Ловешко. И точно на Разпети петък бяха убили един заек. като аз съм убеден за себе си, че тяхното бракониерство не е било самостоятелно, а с участието и на наши ловци, но не успяхме да ги хванем. Бащата не е ловец, синът е, но нямаше заверен билет за 2009 г., нямаше и разрешително, тък като ловуването на заек в този период е забранено. Вероятно са си мислели, че като е празник, няма да има контрол и могат да действат безнаказано. Има издадени наказателни постановления като на бащата е влязло в сила, а синът е обжалвал и предстои решение на Районен съд - Плевен.

- Има ли осъден бракониер?

- Да, има. Последният случай, от преди броени дни, е с трима ловци от град Левски, които ловуваха без писмени разрешителни. Отнето им е оръжието. Те обжалваха пред Левченския районен съд. Магистратите потвърдиха. Бракониерите пак обжалваха пред Плевенския административен съд, който потвъди наказателното постановление. Лишени са 1 година от лов, глобени са, но за тях най-лошото е, че им е отнето оръжието, тъй като то е много скъпо - говорим за четирицифрени суми.

Тук искам да подчертая, че работим изключително добре с плевенската полиция, със служба "КОС". Имаме много съвместни акции, които дават резултати.

- Преди години Плевен беше предпочитана дестинация за ловен туризъм. Как стоят нещата сега?

- Чужденците имат интерес за ловуване дотолкова, доколкото ги вълнува вида дивеч, с който разполагаме на територията на Горското стопанство. Засега имаме едно подадено заявление от ЛРД - Кнежа, за международен лов за жител на Кипър. Издаден му е билет. Ще стреля на пъдпъдък и гургулица. Като цяло ЛРД - Плевен, работи доста добре в тази посока - имат по два - три договора на година. Но техните ловци искат да ловуват предимно подборно на сръндак. Две години поред имаше двама ловци от Гърция и Кипър, които искаха да излизат за пернат дивеч, но повечето искат на сръндак. Преди години имахме германци, португалци, испанци. Сега нямаме.

- Като се има предвид, че германците, например, ловуват изключително на диво прасе, намалелите запаси у нас на този вид дивеч ли ги карат да търсят забавления в друга държава?

- Не. Запасите ни са постоянни като цяло. Най-вероятно предпочитат други дестинации, защото повечето държавни ловни стопанства предлагат освен отстрел и други услуги - транспорт от аерогара/ автогара, преспиване в ловни резиденции, докато дружествата не разполагат с такива бази.

Чужденците предпочитат да ловуват в държавните ловни стопанства, защото там ловът е сигурен. Докато в нашите райони дивечът мигрира в процес на търсене на храна. А държавните райони са оградени, те се подхранват целогодишно и ежедневно. В Плевен "Дрян" е държавен ловен участък и не е ограден. И тук държавата подхранва непрекъснато, но дивечът от "Дрян" също мигрира - и в Божурица, и в Рибен - особено през брачния период.

- Съществува ли проблем с определен вид дивеч на територията на Горско стопанство - Плевен?

- Основно с хищника. Проблемът е в това, че не всички ловци изпълняват заложения отстрел. Допускаме, че те не го изпълняват не защото не искат, а защото не могат. Все пак ловът на хищници е много сложен. Ето един парадокс: ловно-рибарска дружина Х изпълнява заложения план, докато У, съседна на Х, не го прави. И тези неотстреляни хищници мигрират на мястото на отстреляните. И се получава един омагьосан кръг - не можем да намалим популацията им като цяло. Но въпреки всичко тя не е голяма на наша територия. Затова нямаме проблеми с дивеча. Хубавото е, че на площта на Горското стопанство разполагаме с всички видове дивеч, които се срещат в България, с изключение на мечка, благороден елен и вълк. Напоследък обаче вълкът се среща и при нас. Запасите ни от благороден елен са твърде малко - този вид дивеч се среща само в "Дрян" и съседните ловни райони.

- Преди девет години Радомирската дружина, в която членувате, изгради т. нар. аклиматизационни дворове (собствено място за разселване на глигани, бел. а.). Успяхте ли да съхраните във времето тези биотехнически съоръжения?

- Да, вече девета година тези аклиматизационни дворове продължават да съществуват и ние ги поддържаме. Отглеждаме си диви прасета, а после ги разселваме в природата. Но не бих казал, че това е единствената ни гордост. И в Радомирци, и в съседното село - Рупци, имаме волиери, където се отглеждат фазани. Разполагаме и с една невероятна база - чакала, без които не може, както и с невероятна ловна хижа.

Мисля, че при нас по-различното е и това, че в Радомирци и Рупци, защото ние сме едно, има единомислие. Не се разграничаваме на млади и стари, можещи и неможещи, бедни и богати. Всички такси се делят по равно, всички изпълнения - също. Ако аз например не мога да бъда там, пращам някой да ме замести, но моето присъствие е отчетено. Районът ни е благоприятен - имаме всички видове дивеч. Ловците, съвместно с риболовците, влагат много енергия за стопанисването на един голям водоем, който се намира до магистралата.

- Коя е случката от ловния ви живот, която все още предизвиква у вас бурни емоции?

- Най-интересната ми случка е с председателя на Радомирската дружина Венцислав Стоянов - Гигата. На един лов за дива свиня бяхме един до друг. Той стреля по два чакала, като разстоянието между нас и животните не беше повече от 10 метра. На Гигата по принцип му се носи славата на изключителен стрелец - на 100 изстрела да пропусне един. Тогава обаче пропусна и двата чакала. Стреля пет изстрела с една карабина и не улучи нито веднъж. Чакалите си отидоха живи и здрави. И на двамата реакцията ни в първия момент беше: ужас. Аз му обещах, че няма да казвам на никого. Но това беше само докато видя останалите... Някой ще каже - е, много важно - два чакала пропуснал. Но не е все едно да пропусне обикновеният ловец и председателят на дружината, на когото наистина се носи славата на добър стрелец. Както и не е все едно дали ще пропуснеш в гонка, или дивеч, който се е приближил до теб на 5 метра, без да те усети, когато се прибираш от ловуване.

Аз ловувам от 1998 г. Досега съм отстрелял седем прасета, но мойто съжаление е, че все още не съм имал шанса да отстрелям трофейно прасе. Имам колеги, които миналата година станаха ловци, а вече имат трофей. Но това е слуката. Е, все пак не съм съвсем без трофей. Миналата година един наш горски ми подари такъв. Малък, не е медалист, но е много красиво направен - на една стойка от корени, които се преплитат. Та, вече една година го притежавам и взех да си го броя за мой.

- Лично вие как открихте ловния сезон?

- Аз трябваше да съвместявам две приятни мероприятия през този ден - откриването на лова и сватбата на един колега. Все пак отстрелях пет пъдпъдъка. Но това, кето ми направи впечатление, е, че ранното откриване на сезона не е добре от гледна точка на това, че женският пъдпъдък още мъти. Птичките са слаби, много малки излетяха. А за мен лично е кощунство отстрелването на слабите и малките пъдпъдъци. В повечето случаи обаче виждаш, че са малки, но ентусиазмът и ловната тръпка те карат да стреляш. А и кучето е направило стойка и на него не мога да му обясня, че това е малко пъдпъдъче....

- Любимият ви виц...

- Срещнали се двама рибари и един ловец в едно заведение. Рибарите зaпочнали да се надлъгват. Единият казал колко много риба е хванал, другият започнал да обяснява колко голяма риба се закачила на въдицата му. Ловецът решил и той да се включи в разговора, защото му станало неудобно. Не искал да го помислят за балък. И започнал да разправя невероятни подвизи - как отстрелял елен, после диво прасе, после сърна... Разказът му излязъл по-дълъг от този на рибарите.

В този момент пред заведението спрял автобус, пълен с деца, тръгнали на екскурзия. Тогава вече единият рибар не се стърпял и прекъснал ловеца: "Е, посмали малко. Ти сега и децата ще отстреляш". "Ами, ако не намалите от рибата и тях ще гръмна", троснато отвърнал авджията.