Брой 31                                                  

14 - 20 август 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Д-р Цветан Димитров

 

В разгара на отпускарския сезон разговаряме с диетолога от РИОКОЗ - Плевен, за полезните и вредните храни, за културата на хранене на българина и за това какво да изберем - all inclusive или фреш на плажа.

 

Българинът е лаком - изяжда всичко, за което е платил

 

Д-р Цветан Димитров е роден на 30 август 1964 г. в Плевен. Завършил е ГПЧЕ, а след това, през 1991 г. - Медицинския университет в родния си град. Четири години работи като общопрактикуващ лекар. От 1995 г. влиза в системата на тогавашната ХЕИ (Хигиенно-епидемологична инспекция), сега РИОКОЗ (Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве). В момента работи като диетолог в дирекция "Опазване на общественото здраве".

Има син на 20 години, който учи в Стопанската академия в Свищов.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Д-р Цветанов, диетолог звучи модерно, но какво точно представлява вашата професия, какви са основните дейности, които извършвате в РИОКОЗ?

- В момента съм ръководител на няколко програми за здравословното хранене на населението. Това са профилактични програми, финансирани изцяло от Министерство на здравеопазването и тяхната цел е профилактика на здравословното хранене или с други думи как да научим хората да се хранят здравословно, за да избегнем последствията - затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза.

Медицинската специалност е сравнително нова. Преди се наричаше хигиена на хранене и специалистите, обучавани по тази специалност, се занимаваха главно с контрола върху хранителните обекти и работеха основно в системата на тогавашното ХЕИ. От 1997 г. специалността беше преформирана и в нея до голяма степен се обърна внимание на здравословното хранене на населението, поради което тя се нарече хранене и диететика и специалистите по тази специалност се обучаваха и по здравословно хранене, освен по тези контролни функции. Аз се насочих към специалността през 1995 г. след идването ми в системата на тогавашното ХЕИ. Специалността много ми хареса и реших, че има много добро бъдеще, тъй като още тогава българското население беше започнало да наедрява, условно казано, поради което човек лесно можеше да направи поглед в перспектива и да разбере накъде отиват нещата. За съжаление действителността в страната надмина многократно моите очаквания. От 2000 г. съм единственият работещ с пациенти диетолог в областта, което не е добре, тъй като специалността и специалистите не са много рекламирани и хората не знаят за тази услуга и как да я използват.

- Всеки ли може да дойде при вас и кога става ваш пациент?

- Абсолютно всеки. Ако се обърне към мен и има проблем наистина, става мой пациент. Обикновено моите пациенти са дами, меко казано рубенсов тип и по-нагоре. Добре е, че те ме търсят. Хубаво е и това, че напоследък идват много млади хора, ученици. Прави ми впечатление, че младите хора по-сериозно гледат на външния си вид, дори повече, отколкото на здравето си.

- Има два типа дебели хора - такива, които имат достатъчно средства да си угаждат и поради тази причина прекаляват с храната, и други, на които не им стигат парите и ядат евтини полуфабрикати, от които се пълнее. Така ли е наистина?

- И в двете неща има истина, но тя е наполовина. Ние правим ежегодно анкетни проучвания за храненето. От тях се налага изводът, че българинът не знае как да се храни. Дори да му достигат средства, той не може да ги употреби за здравословна храна и ако щете за здравословен начин на живот. Българинът дава твърде много пари за алкохол, цигари и бензин. Ако по-голямата част от тези средства бъдат пренасочени към здравословното хранене и нормалната двигателна активност, нацията ни щеше да изглежда по съвсем друг начин. Наистина доходите на населението не са високи. Вярно е, че българинът яде салати през лятото. Но заедно с тях мята и по две - три ракии, което автоматично премахва ефекта на другото. Ние не правим едно нещо като хората. Ако направим нещо както трябва, го замазваме и съсипваме с пет други неща. Факт е обаче, че доходите, които има населението, би трябвало да му достигат за едно добро хранене. Едно 70% от хората имат доходи, които биха им позволили да се хранят добре. Друг е въпросът за какво отиват тези доходи. Българинът не е човек, който да иде да си плати парното, пък да няма какво да яде. Такъв филм в България няма. Българинът ще седне първо на масата, защото има две - три удоволствия, които са чисто физически - хранене, пиене, пушене. Той няма пари за околосветски пътешествия и за ски в Алпите.

- Какво значи здравословно хранене, когато се оказа, че сиренето не е от мляко, а в колбасите няма месо?

- Когато беше голямата истерия за палмовото масло, аз казах: храната, която консумира българинът, аз като специалист в РИОКОЗ, не мога да кажа, че е здравословна. Не мога да направя такъв тежък извод първо, защото РИОКОЗ не контролира продуктите от животински произход, правят го специалистите от ДВСК, а това е основна част от менюто на населението. Нашите хора контролират продукти, които не са чак толкова тежки и опасни - хляб и хлебни изделия, сладкарски, захарни и шоколадови изделия, безалкохолни напитки, олио. Те не са чак толкова увреждащи здравето на хората, както животинските. Факт е обаче, че ние имаме поглед като специалисти по хранене за тяхното качество. Факт е, че българската месо- и млекопреработвателна промишленост се стремят да изкарват продукция, чиято цена да отговаря на ниската покупателна способност на населението. Това съвсем естествено рефлектира върху качеството на храната. Лично аз смятам, че държавата се нуждае от нова качествено променена хранителна политика, която да урегулира процесите на изхранване на българската популация, тъй като една от причините нацията да е толкова болна и здравеопазната система да е рухнала от безпаричие, е и нездравословното хранене. Виждате, че от петима двама са над сто килограма. Това са хора болни. Аз имам един обучителен семинар, на който обучавах преди две години държавната администрация. Представих им едно изследване, в което българското население е разделено на групи - по пол и по възраст. Групата на мъжете от 30 до 60 години е основният трудов гръбнак на всяка една нация. Аз и вие не можем да произведем блага - ние не сме миньори, не сме кранисти, шофьори, строители. Тежката работа се върши от мъже. В тази възраст 30 - 60 г., когато трябва да опъват каиша и да изкарат тая нация към светлото бъдеще, те са с 62% наднормено тегло. От 10 само 4 изглеждат като мен. Другите шестима са по-едри, от тях 20% са със затлъстяване. Това показва, че те са хора, които са перманентно в болнични, не могат да изпълняват задълженията си както трябва. Това, което потресе участниците в семинара, беше моето обръщение към дамите, че след 20 години те ще се качват на крановете и ще карат валяци, защото за 150-килограмовите мъже това ще е непосилно. Нацията ни отива на кино и лошото е, че това започва още в детската възраст.

- Има го и психологическият момент - храната, особено шоколадът, успокояват в стресовите ситуации, на които сме подложени ежедневно...

- Пак казвам, че това е едно от най-достъпните удоволствия. Нямате си представа колко шоколад се изяжда ежедневно. Вместо това какво пречи да се ядат ябълки, банани, грозде. Храненето е хедонистично удоволствие според Фройд. Той недвусмислено е доказал, че най-вредните храни за човек са най-вкусни и обратно - полезните не се харесват и се неглижират. Хомо сапиенс е така устроен - той си обича по-мазна храна, по-сладка. Растениеядството до голяма степен вече е изчезнало. По-добрата половина от човечеството, предимно жените, го практикуват, но мъжете с гордост имат един термин наречен "вълча салата". Като го чуеш такъв и директно го пращаш да си мери холестерола.

- В същото време диетичните храни, които се рекламират като здравословни, не съдържат нищо полезно...

- През 2007 г. правихме едно проучване в системата на РИОКОЗ за влиянието на рекламата върху населението. Оказа се, че до голяма степен рекламата влияе на децата. Установено е, че деца на 2 г. и 6 месеца се повлияват недвусмислено от рекламите по телевизията и тези дечица мама като ги внесе в супермаркета сочат точно определена рекламирана стока. Лошото в рекламата е, че тя насажда едно чувство у децата, че те самите могат да взимат решение за това какво да приемат като храна, а не родителите. Рекламата е насочена към детето, не към майка му. В един момент рекламата недвусмислено казва на детето - избери това - ти си голям, ти можеш да избираш, избери мен. По този начин детето смята, че се утвърждава като личност. В Белгия и Германия има тежки рестриктивни мерки спрямо рекламата - забранена е в определени часови интервали, рекламата на определени храни е категорично забранена. Белгия стига дотам, че слагат допълнителни данъци на нездравословните храни. По този начин ги оскъпяват, което отказва голяма част от потребителите им да ги купуват. Ако ябълките струват 2 лв. за килограм, а вафлата вместо 20 ст. струва 1,50 лв., защото е натоварена с 1,30 данъци, почти никой няма да си купи вафла. В същото време парите от данъка отиват директно в здравеопазването, за да лекуват тези, които са яли от вафлите. Там хората си решават проблемите недвусмислено. Тук обаче няма воля за такова нещо. До сега нито едно правителство не излезе с ясна визия по отношение на хранителната политика на населението. Явно трябва да излезем от кризата, да се нормализират нещата и да се намери някой, който да промени цялата система на хранителната политика.

- Може би, ако хората откажат да купуват например дюнери, защото не са здравословни, или заради нашумелите напоследък хранителни отравяния в Кърджали, търговците сами ще фалират.

- Това няма как да се случи. Първо българинът е с много ниска здравна култура, а хранителната му е почти липсваща. От друга страна българинът е с високо самочувствие и високо самомнение. Той разбира от жени, футбол, политика - от всичко. Слушал съм ги на опашка за дюнер какви дълбокомислени заключения правят 15-годишни и другите приемат напълно техните версии. Българинът не се интересува, не чете, с уговорката че наистина жените са по-запознати и по-грамотни. При мъжете нещата са катастрофални. Годишно приемам в кабинета си около стотина пациенти, от тях максимум 15 - 20 са мъже. Напоследък мъжете, които идват при мен, са колеги лекари, за които е нормално. Останалите са ученици.

- Но жените пък изпадат в другата крайност - анорексия и булимия...

- Напоследък много зачестиха случаите, но за щастие аз от началото на годината нито една пациентка не съм имал. Годишно имам по 5 - 6 пациентки от Плевен и съседните области с анорексия. Аз работя 8 г. като диетолог, за това време съм лекувал около 20 момичета с такива проблеми, за съжаление три от тях починаха. Изключително тежко заболяване. Най-възрастната беше на 31 г., нея излекувахме. Работим съвместно с психиатри. Болните крият проблемите си от близките, дори при сестри, които спят в една стая, другата не може да разбере - изключително потайни, находчиви. За съжаление смъртността е сравнително висока.

- Как се изготвя индивидуален хранителен режим?

- Медицинската диета, или така нареченият индивидуален диетичен план, няма нищо общо с диетите от вестниците и списанията. Първо по едни формули се правят математически изчисления на основната обмяна на пациента според неговите ръст, тегло, възраст. По тази основна обмяна се разбира каква енергия губи организмът за 1 час. Час по час се прави график на физическата натовареност на пациента през едно денонощие. По коефициенти се умножава основната обмяна и накрая се получава цифра, която показва колко килокалории изразходва човекът за едно денонощие - примерно 2 000. Ако искаш да запазиш теглото си, диетата ти трябва да съдържа 2 000 килокалории. Ако искаш да го намалиш - 1 500. Всичко е математика. Ако караш кола и ти свърши бензинът, спираш. Но ти не си лека кола и като ти свършат калориите пак продължаваш да гориш, само че организмът си ги набавя от натрупаните мазнини. Това е научният подход за изграждане на диета. После сядаме да си говорим колко пъти на ден ще се храниш, какви храни обичаш и какви не. Обикновено 90% от любимите не трябва да ги ядеш и това е най-трудната част от нещата. Постигаме консенсус около някакви храни. Има специална програма, в която се залагат съотношения белтъци, мазнини, въглехидрати. Колко процента от храната да се приема на закуска, колко на обяд и на вечеря. Пращам ви на лабораторно изследване - кръвна захар, холестерол, триглицериди. Всичко трябва да е медицински обосновано. А иначе изглежда лесно - диетата на еди кой си: три дена пържоли, пет на ябълки.

Сега имам случай на момиченце на 13 г., което тежеше 82 кг в края на май. В момента е 71 кг. За два месеца и една седмица 11 кг е свалило. Пораснало със сантиметър и половина, разхубавило се, чак се разплака от радост. Ако спазиш това, което е написано, няма как да не се получи.

- Има ли вариант да поддържаме нормално тегло, спазвайки вътрешния си биологичен часовник както нашите баби и дядовци - лятото на плодове и зеленчуци, зимата прясно изпечен хляб, намазан с мас и сол?

- Такъв часовник има. Той изисква през зимния сезон консумацията на повече мазнини, които при разграждането си отделят повече енергия, която участва в поддържането на телесната температура. През лятото би било немислимо да ядеш сланина. Но при нашите баби и дядовци е имало и нещо друго. Макар и зимата, макар и топъл хляб с мас, до обед той е изринал на пет крави, а следобед е нацепил 1 кубик дърва. А сега колкото и малко да ядем, обездвижването си казва своето. В един момент нещата не опират само до диета, но и до движение.

- Като диетолог какво е мнението ви за обезмаслените продукти?

- Нискомаслено мляко означава, че му е отнет определен процент от мазнината, която съдържа. Дали е направено от мляко не мога да кажа. В обезмасленото мляко има 32 Ккал на 100 грама, в пълномасленото 76. Нискомаслените млечни продукти са много добра храна, особено препоръчителна за младите жени. Остеопорозата все по-тежко навлиза, тъй като сутрин българката вместо чаша мляко пие кафе и пуши цигара, което директно влияе върху обмяната на калция. Като мине 60 г. и почват фрактурите. Пълномасленото мляко е подходящо за слаби дечица, обезмасленото - за по-пухкави.

- Какво не трябва да ядем и с какво да внимаваме на плажа?

- Когато си на почивка, обикновено не можеш да си приготвиш сам храната, а консумираш това, което ти предложат, или каквото успееш да си купиш на улицата. All inclusive не е подходящ вид режим за нас. Българинът е лаком и когато е платил нещо, гледа да го използва на 110%. Имам пациенти, които се връщат с пет килограма отгоре само за една седмица. Това не е само от хранене, а и от алкохол, сладоледи и т. н. На морето наистина възможността за хигиенен контрол не е голяма, тъй като заведенията, които работят по Черноморието, са десетки хиляди. Мрежата от санитарни инспектори е недостатъчна да обхване всичките. Факт е, че контролът не е качествен и предлагащите храна не спазват хигиенните изисквания. Факт е, че можеш да видиш различни храни директно под слънцето - риба, скара, омари, коремчета от акули без хладилно съхранение. Дюнерът е класика, но аз лично не бих съветвал да се консумира - той не е здравословен, 40% са мазнини. А това е евтина и достъпна храна. Бях на Слънчев бряг - един сравнително скъп курорт, и не очаквах да има толкова будки с дюнери - през 50 м, на всеки има опашка и на опашката са се наредили и чужденци. Съветвам през този сезон да се консумират салати, плодове и леки студени супи - таратор и зеленчукова. Месото и месните продукти не са за препоръчване, особено изделията от кайма. Желателно е да се избягват концентрати, мазни и пържени храни. Може риба, та дори и пържена, млечни продукти.

- А варената царевица, която се предлага и на плажа?

- Това е една храна, която ако не е кой знае колко полезна, не е и вредна. Вади се от врялата вода, така че хигиенен проблем няма. По-скоро не трябва да се осолява обилно.