Брой 28                                                  

24 - 30 юли 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Симеон Серафимов

 

Дни след приключването на Първия фестивал за маримба и ударни инструменти, който се проведе в Плевен, разговаряме с преподавателя в музикалното училище и ръководител на перкусионен ансамбъл "Акцент" Симеон Серафимов за тези не толкова популярни, но интересни инструменти, за работата на преподавателя по музика, за магията на изкуството и за бъдещето на перкусиите.

 

Благодарение на маримбата чужденците откриха Плевен

 

Симеон Серафимов е роден на 4 септември 1954 г. в Плевен. Той е сред най-изявените преподаватели по ударни инструменти в България с международно признание и авторитет. Веднага след завършването на Българската държавна консерватория в София (днес НМА "Панчо Владигеров") при проф. д-р Добри Палиев, от 1979 г. започва работа като преподавател в Средното музикално училище (сега Национално училище по изкуствата) "Панайот Пипков" - Плевен. Учениците на Серафимов са печелили награди от всички национални и престижни международни конкурси. Той е основател и ръководител на перкусионен ансамбъл "Акцент". За високите си педагогически постижения има награди от националните конкурси "Светослав Обретенов" (Провадия, 1994 г.), "Зигфрид Финк" (София 1997 и 2001 г.), "Пендим" (Пловдив 2001 г.), международния конкурс "Музиката и земята" - София (2003 г.), от община Плевен - 1999, 2002, 2003 и 2007 г., от Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (1999 г.) Последните му награди са от международните конкурси "Музиката и земята" и "Млади виртуози"( 2009 г., София).

Съпругата му Августина Серафимова също е преподавател в музикалното училище. Има две дъщери - Василена и Калина, които са завършили ударни инструменти в неговия клас.

Интервю на Мая ПАСКОВА

- Г-н Серафимов, вие сте един от най-обичаните преподаватели в плевенското НУИ "П. Пипков". Но кой ви насочи вас самия да учите ударни инструменти? Има ли музиканти във вашето семейство?

- Моята майка ми е разказвала, че съм имал един прадядо, който свирил на тромпет. По принцип в семейството ми няма други професионални музиканти. Но иначе обичат музиката, музикални са, майка ми пее много хубаво.

Баща ми беше счетоводител в музикалното училище. И майка ми каза - не може да не се запишеш да учиш музика, щом баща ти работи там. Мисля, че тя е виновницата да тръгна по този път. Първо започнах с цигулка и съм свирил до VI клас, а преподаватели ми бяха Димо Димов (основателят на квартет "Димов") и Стефка Градева. След това Доцо Вътков ме откри за ударните инструменти. Свърших с цигулката и смених специалността. Първо ми провери китките.

- Какви трябва да са ръцете на перкусиониста?

- Това са физиологични неща - достатъчно възможности за пластика и отклонения от правата ос, защото при нашите инструменти в основната постановка са китките на ръцете, а не пръстите.

- Какви инструменти се изучават в гимназията?

- Основните ударни инструменти, за които е необходимо специално обучение, са малък барабан, ксилофон и тимпани. Оттам нататък са около 1 000 вида. Всяка година се открива нещо ново.

- Когато вие сте завършил перкусии, маримбата е била още млад инструмент...

- Маримбата всъщност е древна, а в този си вид съществува от края на IX и началото на ХХ век. Тогава започва усъвършенстването й. Още в края на IX в. има една група в Гватемала на братята Хуртадо. Те са първите, които правят ансамбъл от маримби, който се казва "Кралската маримба". А в Гватемала маримбата е национален инструмент, както китарата в Испания, например. Тя много късно влиза в Европа. Древните маримби представлявали наредени дървени пластини, а отдолу кратунки за резонатори.

Маримбата е "царица" на ударните инструменти, защото звукът й е най-красив, най-благороден, най-плътен. Близък до човешкия глас. Както е виолончелото при струнните. Удоволствие е да се слуша под ръцете на добър изпълнител.

- Как дойде идеята за ансамбъл "Акцент"?

- И преди това е имало състави за камерна музика в училището. В началото, когато дойдохме с Августина като млади преподаватели, камерна музика на ударни инструменти не се учеше в такъв вид, а например дует: ксилофон и пиано. Само че това на практика е съпровод, не камерна музика. Професор Добри Палиев беше създал ансамбъл "Полиритмия" в София. И аз като студент съм свирил в камерни ансамбли само от ударни инструменти. И много държах да стане и в нашето училище по този начин. Съдействие получих от директора Божко Шойков. А той беше човек, който умее да си цени кадрите и да им се доверява, когато искат да създадат нещо по-ценно и нетрадиционно. През 1994 г. създадохме ансамбъл "Акцент", а един мой колега и приятел - Димитър Гаджанов, който сега е в Гърция, измисли името и стана кръстник на състава.

- Как се избират децата, които да участват в ансамбъла - като брой, възраст?

- Зависи какви деца учат в момента. Понякога са повече, понякога по-малко. Слушам ги как свирят, как се развиват. Важни са и характерите им. Трябва също дисциплина, много труд, всеотдайност, желание. Често се събираме и извънредно за репетиции. Изпълнението на ударните инструменти предполага и една артистичност, тъй като изпълнителят е с лице към публиката. Много голямо впечатление прави и това, че децата се преместват от един инструмент на друг, има движение, танц. Не е като пианист или цигулар, които нямат тази свобода на движението. Може би затова по-лесно се възприемат изпълненията на нашите инструменти. Но все още има хора, които не са чували и не знаят какво е маримба, например.

- Има много талантливи деца, които излизайки от школата "Акцент", после покоряват световната сцена. Такива са Владимир Петров и вашата дъщеря Василена Серафимова, които съдействаха за организирането на Първия фестивал за маримба и ударни инструменти...

- Така е. И не само те. В "Акцент" са били Орлин Гергов, Невян Ленков, Светослав Стоянов, Георги и Владислав Върбанови, Калина Серафимова, Георги Трифонов, Йоана Върбанова, Георги Цветков...

- Плевенчани са свикнали да ви виждат на почти всяко организирано събитие в града. Не ви липсват изяви и извън границите на България. Вашият репертоар се оказва подходящ за всякакви случаи. Каква е причината вашата музика да бъде възприемана еднакво добре от професионални музиканти и от обикновената публика?

- Защото репертоарът е разнообразен. Първо питам къде и за какво ни канят, за да подбера пиесите. Още през 1994 г. заедно с нашия кръстник Георги Обретенов направихме аранжимент на пиесата "Китка народни ритми" и няма дете, което да не я е свирило. Оттогава тя е неизменна част от репертоара на ансамбъла. Повечето аранжименти на класически произведения ги прави Августина. Вече имаме записан диск, но все не достигат средства да го издадем.

- На четири маримби в Плевен по време на фестивала свири групата "The Weve" от университета в Линц - проф. Богдан Бакану със студентите си Емико Учияма, Владимир Петров и Кристоф Зитцен. Те вече имат издадени два диска. Явно тази музиката е търсена в Европа?

- Да. "The Wаve" съществуват от една година, а вече в цяла Европа са свирили, което показва, че е нещо ценено и търсено. В този смисъл Плевен стана чат от голямото перкусионно семейство. Влади, Васи и ние като организатори сме много горди с това. Голяма бе подкрепата и на директорката на училището Жечка Димитрова. А по повод това събитие за пръв път нашето училище влезе и в европейската преса.

- Сега, след като премина еуфорията и притеснението по провеждането на фестивала и майсторския клас, как отчитате резултатите?

- Хора извън България откриха Плевен. Родителите на румънката Йоана Валеану, която участва в майсторския клас и е ученичка в десети клас, са музиканти в Плоещ. Въобще не са предполагали, че има такова нещо в Плевен и дори говорихме, че ще идва периодично на уроци тук, защото при тях няма такава школа. Трябва да продължим, но ни се иска фестивалът да се размине с другите конкурси - за акомпанятори, за оперни певци. Периодичността на такива неща по принцип е две години. Нямаме нищо против и всяка година да е, стига да се намерят спонсори. Юли също не е най-удобното време - има изпити, конкурси. Напрежението преди конкурс е огромно. На фестивал не е така. Сега имаше трима студенти, които се готвеха за конкурс и това им беше като генерална репетиция. Като последни напътствия от Бакану, който ще бъде член на журито на конкурса в Залцбург. В майсторските класове се работи различно, на приятелски начала. Потапят се в музиката, свирят по цял ден, обменят различни мисли. За кратко време се научават много неща. В концертите на фестивала имаше пиеси, които за първи път се свирят в България, като например Концерта в до мажор за 4 маримби от Бах или "Зима" и "Лято" от "Годишните времена" от Вивалди за маримба и струнен оркестър. Те се харесаха в еднаква степен и от професионалисти, и от публиката. Основната идея на тези фестивали и майсторските класове е да се осъществят контакти, да се обменят мисли, да се видят различни нюанси в постановките. Няма нищо по-хубаво от това да се контактува с хора от различни школи.

За съжаление в Плевен няма подходяща зала освен тази в "Съгласие" за провеждането на такива събития. "Катя Попова" е чудесна камерна зала, но няма хубав роял. В театъра роялът е чудесен, най-добрият на Балканския полуостров, но там пък акустиката не е добра. В Миланската Скала също е в плюш, а се чува перфектно дори на последния шести балкон. Пианистът Ланг Ланг, който слушахме там с Августина, бе невероятен, но го виждахме мъничък като врабче. Това беше изключителен шанс за нас да слушаме такъв млад музикант със световна кариера.

- В крайна сметка всичко пак опира до пари - включително бъдещето на фестивала, издаването на диск с изпълнения на "Акцент"...

- Сигурно ще се намери някой, който да откликне, както се случи с фестивала. Илка Илиева първа даде 2 500 лв. - част от средствата, събрани от "Бизнесмен на годината" в рамките на коледния благотворителен бал. Почти на финала получихме 3 000 лв. от Министерството на културата, отпуснати целево на община Плевен. Румен Петков ни оказа най-голямата помощ за закупуването на нова маримба "Адамс" за НУИ "П. Пипков". Той познава "Акцент" още от времето, когато беше кмет, и е голям наш почитател.

- Оказа се, че още една маримба остава в Плевен...

- Другата маримба остана тук благодарение на Богдан Бакану, който се обади във фирма "Адамс", на която е рекламно лице, като уговори възможността инструментът да се купи като втора употреба - на половин цена. Цената на една нова маримба е 14 хиляди евро. Родителите на Ники направиха всичко възможно да намерят парите. В Плевен има 6 деца, които имат собствени маримби. На Василена и Гошко Трифонов бяха първите частни маримби, а една Слави Трифонов подари на училището през 2002 г.

- А съседите как реагират на присъствието на такъв инструмент в близост до тях?

- При една подготовка за конкурс на Василена беше дошъл съседът и пита: "Какво ще правим?". В какъв смисъл, отговаря тя, аз от 2 до 4 не свиря. Но човекът си дошъл в един от работа да си почине. После свикнаха и се съобразявахме взаимно. Така казвам и на учениците - постепенно да приучават съседите, по малко, не изведнъж, да не се стресират. А за да се постига резултат, се свири по 5 - 6, дори 10 часа, особено преди конкурс. Само за да се "изчисти" един пасаж трябва да се повтори повече от 100 пъти.

- Не му ли писва на едно малко дете? Как се мотивира?

- Трябва да се намери начин кога и как да го накараш да свири. В началото обучението е малко на игра, за да не се отчуждят, а да се забавляват докато свирят. Хубаво е, че часовете са индивидуални. Усещаш детето - какво му е интересно, какво да го питаш и намираш начин да го мотивираш да свири.

- Търсите ли връзка с порасналите си ученици?

- Да, някои от тях дори ни помагат. Ето Влади и Васи бяха лектори по време на майсторския клас. Даниела Ганева, която в момента е преподавател в Лондон, изпрати за фестивала палки. Първият колет се изгуби, а един комплект палки струва около 120 евро. Един музикант трябва да има минимум пет комплекта - по-меки, по-твърди, според произведението, което свири. Светльо, който е в САЩ, също е изявил желание да помага с каквото може.

- За втори път ще участвате с "Акцент" във френския проект "Трактори 09". Как намирате тази твърде авангардна за българските разбирания инициатива?

- В спектаклите участват актьори и музиканти, а драматурзите са написали пиесите специално за случая в периода 2007 - 2008 г. Темите са свързани изцяло с живота на село, с бита на селскостопанските работници. Предния път спектаклите бяха във ферма в Сент Перьоз, централна Франция, а сега ще бъдем във фермата "Изола" близо до Шанбери в подножието на Алпите. Отново сцените ще са 3 - 4 платформи, около които публиката обикаля. Има и изпълнения върху трактори, ползваме селскостопански инвентар, свирим върху кофи и варели. Преди да започнат самите спектакли, на 4 август има представяне на ансамбъла пред медии и административни ръководители. Предния път отзивите бяха много ласкави. Много говориха за българските музиканти, а понеже са и деца, атракцията е пълна. На Запад често се прави така - професионалното изкуство се доближава максимално до хората. Там са за децентрализацията - в малките населени места обикновените хора да имат възможност да се докоснат до него, а не както е в България - всичко се случва в София, Варна и Пловдив. Много често фестивалите не се правят в голям град, а в близост до него, за да има и там възможност публиката да се срещне с хора на изкуството. В проекта "Трактори" дори местни хора участват в спектакъла. Като ни изпращаха ни казаха, че животът им наистина се е променил след нашето посещение.

- С Августина вече толкова година сте един чудесен тандем. Как се запознахте?

- В Консерваторията се запознахме. Тя остави Благоевград, където е родена, точно когато мина оттам дипломатическия корпус и стана един много красив град. Но предпочете да дойде с мен в Плевен. Пристигнахме 25-годишни млади преподаватели. И оттогава работим все заедно.

- Малката ви дъщеря Василена е тръгнала по вашия път, учила е ударни инструменти при вас, сега продължава във Франция. Голямата Калина занимава ли се с музика?

- И голямата дъщеря започна да свири, макар че тръгна да се развива в друга сфера. Първото свидетелство за професионална квалификация в нашето училище бе издадено на Калина Серафимова. Тя завърши механотехникума със специалност електроника с английски език. И като частна ученичка се явяваше на изпити, затова завърши две средни образования. Музикалното, естествено, при мен. Обичаше много маримбата и вибрафона, дори пишеше пиеси за маримба.

- Как си почива вашето творческо семейство?

- Няма много време за почивка. С работа си почиваме. Работата е удовлетворение. Като има резултат, забравяш трудностите. Не можем да отидем някъде, да спрем и да забравим всичко. Повече от два дни тишина - не. Все нещо трябва да се прави. Сега се надяваме във Франция да бъде по-спокойно, защото спектаклите започват в 21 часа, през деня има малко репетиции и остава време и за почивка. Да не забравяме, че все пак отиваме в Алпите.