Брой 21                                                  

5 - 11 юни 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Любомир Петков

 

Председателят на ОбС на БСП в Плевен е убеден, че местната партийна организация е провела успешна кампания за европейските избори и ще има най-много гласове в общината. Младият лидер е включен и в кандидатската листа за народни представители на избираемото 4-то място.

 

Кандидатите на “Коалиция за България” са доказали у нас и в Европа, че могат

 

Любомир Ангелов Петков е роден на 6 септември 1976 г. в Плевен. Завършил е история и българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Специализира международен бизнес и мениджмънт.

Работил е като водещ в общинско радио "Плевен", главен редактор на "Дарик радио" - Плевен, спортен репортер на БНТ, политически коментатор във в. "BG Север".

От есента на 2005 г. е председател на ОбС на БСП в Плевен, член на националния партиен съвет.

Женен, с едно дете.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Петков, какви са вашите впечатления от кампанията за евродепутати, успя ли “Коалиция за България” да реализира планираните изяви, кои от тях бихте отличили като най-силни?

- Предизборната кампания за членове на ЕП у нас като че ли не успя да излезе от шаблона "генерална репетиция" за националните избори. Това че за втори път европейската тема не успява да пробие, даже в същинската предизборна кампания, определено не е положителна констатация. И в предишните, и в сегашните европейски избори ние сме политическата сила, която се опитва да налага европейската тема в кампанията за избор на евродепутати. Видно е обаче, че останалите участници в предизборната надпревара се стремят да експлоатират други теми. Стана практика вече единствената интрига в публичното пространство по време на европейска кампания да бъде какъв скандал ще бъде фабрикуван. Подобни сценарии имат една главна цел - да се представя пред обществото, че каквото и да се случи, вината е на БСП.

Така се работи спрямо БСП, според мен, защото първо нашите опоненти в тези избори няма какво да кажат по европейската тема, и второ - защото те изначално са заложили на отрицанието. Според мен предизборните стратези, които съветват да се търси подмяна на дебата и краен негативизъм и агресия спрямо опонента, ще трябва след 7 юни да си скъсат дипломите и енергично да ги сдъвчат. Смятам, че такава кампания, каквато водят всички наричащи себе си десни, ще бъде оценена по достойнство от хората. Много е лесно да кажеш, че БСП и ДПС накарали централната избирателна комисия да не регистрира СДС, но е трудно да обясниш как една шепа хора не могат да се разберат кой им е лидер и кой им е по-лидер. Не е проблем да си упражняваш красноречието върху някакви мними грешки в икономическата политика на правителството, но за три години да не можеш да стигнеш до някакъв окончателен вариант на собствената си програма, какъвто е случаят с ГЕРБ. Удобно е като ДСБ да спекулираш с енергийната политика вместо да дадеш отговор на въпроса как виждаш нейното развитие, след като се стремиш да осуетиш проекта АЕЦ "Белене". Наложи се и практиката на "Атака" да маскари понятието патриотизъм за сметка на отсъствието на всякаква рационална политическа мисъл. Накратко това са контурите на предизборната кампания. Такава кампания е удобна за тези, които няма как да обяснят защо техните евродепутати две години методично унижаваха България пред европейските институции, за да угодят на рейтинга на ГЕРБ и Бойко Борисов. Такава кампания е подходяща и за онези, които не могат да признаят, че техните представители за две години не постигнаха в ЕП нищо повече от това да изпаднат в пълна изолация и да се експлицират като политически карикатури.

В тази среда ние в Плевен направихме една пестелива от гледна точка на публичност кампания, но много активна от гледна точка на прекия контакт с нашите съграждани. Видя се, че БСП е единствената политическа сила в Плевен, която може да събере няколко хиляди души на едно място, и то не с гръмки имена на певци и изпълнители. Откриването на нашата кампания, в което участва и председателят на партията Сергей Станишев, показа истинското настроение и енергия, която има в структурата. На нейните възможности за влияние в обществото се облегнахме в тази кампания. Ние имаме кадровия ресурс да излезем пред обществеността на Плевен с хиляди говорители на нашата политика и смятам, че в тази кампания го направихме.

- Социолози и политици твърдят, че след приемането на България в ЕС нараства евроскептицизмът у българите. Има ли според вас основания за подобни твърдения, какви са причините?

- Евроскептицизмът едва ли е водещият фактор според мен, поне у нас, който да дезангажира гражданите от предстоящите избори. Най-общо казано България е от твърде скоро член на ЕС, за да има време да се породят такива настроения. Даже напротив - аз мисля, че българските граждани все още имат свръхочаквания към Европа. Погрешно е схващането, че европейските институции винаги са арбитър и надзорник на нашите вътрешнополитически въпроси. Много хора продължават да твърдят, че определено нещо се случило защото ЕС го искал, за другото действие на правителството видите ли пак Европа ни е натиснала, за трето европейците били решили вместо нас. То е ясно, че опозицията се ползва от авторитета и възможностите на ЕС, за да неглижира успешните политики на националното управление, което има всички лостове и права да управлява процесите и в икономиката, и във всички останали сектори. Проблемът е, че много граждани вярват в тези митове, че Европа дирижира всички успехи, а всички проблеми се дължат на националното управление. За съжаление според мен и втората европейска кампания у нас не успя да преодолее мисленето, че ЕС е някаква статична величина, някакъв митичен съвет на старейшините, върху който ние като граждани не влияем с вота си. Всъщност ЕС и Европейския парламент са политически представителства. Те са променливи според нагласите на гражданите на тази общност от народи, по същия начин, по който са променливи представителствата в българските институции. Според мен твърде малко хора в България сега се вълнуват коя политическа фракция ще има мнозинство в Европейския парламент, а би трябвало да се вълнуват повече хора. Известно е отношението на ЕНП към новоприетите страни членки, известна е и категоричната подкрепа на ПЕС, която България винаги е получавала и в преговорния процес, и в първите стъпки след членството.

Въпросът с евроскептицизма опира най-вече до някои от старите страни членки и особено тези, които най-силно са повлияни от световната финансова и икономическа криза. Ако някой днес в България си мисли, че с един смешен лозунг "Не на Турция в ЕС" ще яхне и вълната на евроскептицизма, трябва да го успокоя, че няма особени шансове. Ще трябва да изчака още доста, ако има кой да го търпи да каля и мърля изконни национални ценности и светини заради едното участие в политиката.

- Кои бяха основните моменти от програмата на БСП, върху които акцентираха кандидатите?

- Листата на Коалиция за България безспорно е най-респектиращата като авторитет и доказан професионализъм. Съвсем логично нашите кандидати за членове на ЕП се ангажираха лично с реализацията на секторните политики, които са приоритети и на България, и на ЕС. В тези политики нашите кандидати са доказали своето можене и в България, и в Европа. Те са от малцината кандидати в тази кампания, които могат да гледат избирателите в очите и да твърдят, че досега никога не са поставяли партийния интерес на везните с националния. Като стана дума за програма, всъщност само “Коалиция за България” излезе пред обществото с платформа за предстоящите европейски избори и едва след това преминахме към подреждане на листа и всички останали предизборни атрибуции. Кандидатите на ГЕРБ ги сложиха пред камерите в редичка по височина, а едва посред кампанията се опитаха да съчинят нещо на коляно. Интересно е да се видят и отчетите за свършеното в ЕП в досегашния мандат. Отчетите на нашите досегашни евродепутати, които се кандидатират за следващ мандат, са публично достъпни и оценени от националното ръководство на партията. Любопитно ми е да прочета един отчет на евродепутат от ГЕРБ или "Атака", но не това което са направили за своите партии, а за страната. Подобно четиво би било много интересно и за избирателите.

- Мотото на “Коалиция за България” е "Защитаваме българските интереси". Но все пак в Европейския парламент евродепутатите трябва да се съобразяват с политиката на своите групи. Доколко при тези условия е възможно да се защитават национални интереси?

- Аз имам някакви лични впечатления от характера на политическия дебат в европейските институции. Според мен там фразата "решаване на проблемите в диалог" е изпълнена с конкретно съдържание. Със сигурност и в Европарламента от време на време се прокарват ирационални решения, плод на различни интереси, но в никой случай не на корпоративна или користна основа. Европейският парламент и ЕС като цяло имат силни защитни механизми срещу такива явления. Достатъчно е да кажем, че евродепутатите са над 700, разпределени в дузина фракции, при отсъствие на ясно дефинирано твърдо мнозинство. Няма по-силна гаранция за принципност на решенията в една развита демокрация според мен от динамичното мнозинство.

Евродепутатите социалисти категорично успяха да се интегрират в тази сложна среда и да отстояват националните интереси в диалог както с техните колеги от ПЕС, така и с останалите парламентарни групи. На българските евродепутати социалисти им е по-лесно и заради общото възприемане и висока оценка от групата на ПЕС, която беше и продължава да бъде най-последователния партньор на България, а ЕНП често е на другия полюс. За съжаление досегашните евродепутати от ГЕРБ също така често допринасяха към България да има неправилно отношение.

- БСП в Плевен си постави за цел спечелването на изборите, т. е. да има най-много гласове. След като кампанията приключва, как смятате - ще постигнете ли тази цел?

- Ако зависеше само от кампанията, трябва да отговоря с категорично да. Ако зависеше от човешкия потенциал и морала на хората в организацията, на която съм председател, пак трябва да отговоря с категорично да. Ако резултатите зависеха от заслуженото място в обществото на останалите местни партийни структури, пак бих отговорил положително за нашите резултати. Ако се съдеше според приноса за Плевен, пак бих казал - да, печелим.

Това ми е вече четвърта кампания като председател и когато са ме питали за прогнози, винаги съм си правил тази равносметка. Тя ме кара да вярвам, че можем да сме първа политическа сила на 8 юни. Както в политиката, така и в живота обаче, не всичко е логика и не всяко усилие се възнаграждава. Аз награди и не очаквам, но се надявам логиката на събитията и процесите този път да потвърдят моята лична равносметка.

- Веднага след тази кампания започва следващата - за национален парламент. Готови ли сте за нея?

- Всъщност и от политическа, и от организационна гледна точка двете кампании са части от един общ изборен процес. Готвили сме се за тази кампания четири години с работата на всеки един от нас - на народните представители, на представителите в изпълнителната и местната власт. Не бива да се очаква от нас, че сега ще се юрнем тепърва да обясняваме на хората какво всъщност сме свършили. По-скоро ще е важно да обсъдим с нашите съграждани как се оценява дотук свършеното и накъде според тях трябва да продължим. Останалата част от кампанията има по-друго значение - да провокираме интерес и активност, да покажем, че изборите са част от демокрацията, а не част от летния пейзаж.

- Целта остава ли същата - най-много гласове?

- Винаги съм казвал, че за БСП е неприемливо да има по-ниски цели. Казвам го с ясното съзнание колко е трудна задачата ни - след изпълнен коалиционен мандат, с изключително агресивна и безпринципна опозиция, в условията на световна криза, която се отразява и в България. Сигурно ще питате защо тогава си поставяме такива цели. Със сигурност не защото сме решили след изборите да се самоубием ритуално като политическа сила, а защото има едно ключово, важно определение за изтеклия управленски мандат - той беше успешен. България стана член на ЕС без предпазни клаузи, запази икономическата стабилност, което е от особено значение сега във времето на световна криза, започна ефективното усвояване на фондовете въпреки всички крайни спекулации по темата и започна реализацията на конкретна социална политика в полза на хората. В обществото има и неразбиране, и негативизъм и справедливи критики, но управлението е процес, а БСП и левицата насочи този процес във вярната посока и в национален, и в регионален план.

- Върху какво ще акцентирате - върху постигнатото от парламентарното мнозинство и правителството, или върху бъдещите намерения?

- Бъдещите творчески намерения ги оставяме за ГЕРБ и останалите претенденти за власт на всяка цена. Смятам, че трябва да оценим вярно техния управленски капацитет и да не ги затрудняваме със задачата да доказват едно или друго или да ги принуждаваме да показват политическа биография. Смятам, че всички в обществото са наясно, че те не могат да направят нито едното, нито другото. За нас е естествено да застанем пред обществото и да кажем - направихме това, това и това. Искаме да продължим да развиваме следните политики... Няма как нашата кампания да се базира само на отчет за свършеното. Няма как да допуснем и другата крайност като управляваща партия - да захвърлим темата за свършеното и да говорим само за бъдещето. Това е несериозно. Ясно е, че в диалога с обществото ще има и упреци, и критики, мисля обаче, че ще има и сериозен интерес към нашите идеи за следващия мандат. Според мен нашата програма ще е най-четеният предизборен документ първо защото показахме, че ние реализираме намеренията си, и второ, защото БСП пак ще бъде водещ фактор в управлението.

- Кои са основните аргументи на БСП, за да убеди хората да гласуват за нея?

- Важно е да се опираме на фактите. Свършеното и за страната, и за Плевен не е малко. Зад това свършено има реални усилия и реални политици. Хората трябва да знаят кои са те. Имаме и нови идеи, искаме да продължим определени реформи - и за тези неща има конкретни усилия и конкретни хора - и тях гражданите трябва да познават.

- Към кои възрастови, социални и съсловни слоеве ще са насочени посланията на левицата?

- БСП не е партия на един или друг, имаме послания към всички. Нещо повече, имаме показано отношение и към професионалните и съсловни проблеми, и към различните социални общности.

- Областният съвет на БСП вече утвърди плевенската листа. Какви са основните й характеристики?

- Нескромно ще е да говоря за качествата на листата като участник в нея. Това е кадровият потенциал, който БСП може да покаже днес и да търси доверие. Дали сме добри като кандидати, избирателите ще кажат.

- Вие като млад човек участвате в кампанията "БСП - презареждане". Нейните форми възприемат ли се от младите хора, ще успеете ли да ги привлечете?

- Честно казано, имах малко време през кампанията да се ангажирам с този нетрадиционен проект и нямам преки впечатления от турнето в страната, а само от подготовката. Това, което чувам от хората в екипа, с голяма част от които се познаваме не от вчера, нещата вървят добре. Има настроение, има и интерес, нито по-голям, нито по-малък от обичайното за нещо ново. А знаете, че новите неща в България се харесват по презумпция. Аз обаче никога не съм очаквал доверие по презумпция - защото съм млад, или защото съм висок. В интерес на истината идеята на хората, с които правим турнето, е да покажем именно това - че младите в БСП не искат доверие по презумпция, а защото могат да го заслужават.

- Сега “Коалиция за България” има четирима депутати от Плевенския избирателен район, ще успеете ли да повторите успеха от 2005 г.?

- Работим за това, а какви ще са точните резултати от парламентарните избори ще разберем само след четири седмици. Имайте търпение и вяра.