Брой 20                                                  

29 май - 4 юни 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Максим Горанов

 

С известния български рокмузикант, композитор и собственик на звукозаписно студио "Макс саунд" разговаряме за отговорностите и предизвикателствата пред българските музиканти, магията на хубавата песен и бъдещето на рокфеста "Мюзик експрес" в Плевен, който стартира като инициатива на читалище "Съгласие".

 

Румен Петков помогна да се сбъдне

мечтата ми за рокфест в Плевен

 

Максим Веселинов Горанов е роден на 21 февруари 1952 г. в Плевен. Започва кариерата си на рокмузикант като солокитарист. Свири с различни банди из страната. От 1979 до 1984 г. е в "Диана експрес". Контактите му с Митко Щерев и Илия Ангелов продължават и до днес. Повече от 20 г. неговото ”Макс саунд студио” в Плевен реализира мечтите на стотици музиканти от различни стилове, сред които Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Тони Димитрова, Невена Цонева, както и Десислава, Тони Стораро, Малина, Емануела, Алисия, Галена, но и Северняшкия ансамбъл и много оркестри.

Женен, има син и една внучка.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Горанов, нека започнем разговора с впечатленията ви от първото издание на "Мюзик експрес".

- Много се радвам, че този рокфест се случва. Това е едно начало, надявам се, че ще стане традиция. Винаги надеждата при един прощъпалник, така да се каже, е, че няма да бъде само този път. Но това нещо е вече планирано във времето и се надявам, че все повече хора ще идват, все повече хора ще научават и все по-хубави неща ще се случват в Плевен.

- Откъде дойде идеята?

- Нека да не говорим за яйцето и кокошката. Това си е била моята мечта винаги - да има такива рок прояви. Но не става само с мечти и със сънища. Централно се отпушиха нещата в следствие на идеята на Румен Петков и умната инициатива на Ивайло Атанасов. Те претвориха мечтите ни в дела. Малцина знаят, че Румен Петков е музикант, баскитарист. По този начин осъществява една много хубава инициатива за плевенската рокмузика. Всеки месец до края на юли на терасата на читалище "Съгласие" ще има по два концерта-конкурси, в които ще участват по две непрофесионални групи и една професионална. Всяка една ще разполага с по 20 минути изява. Извън наградите за публиката на всеки концерт, победителят от всички прояви накрая на сезона ще осъществи професионален запис в моето студио и ще бъде продуциран да получи излъчване в ефира на БНР. Искаме в Плевен да се случва нещо, рокгрупите да имат сцена, да се знае, че рокът има живот тук. Това е моя мечта. И преди имаше в Плевен рок фест, но какво стана с него не знам, може би това е естественото му продължение.

- Вие как се увлякохте по музиката и по рокендрола?

- Когато бях ученик в математическата гимназия "Гео Милев" с един мой приятел Радо Дебелия започнахме да свирим на китари. Това бяха годините на "Бийтлс", "Дийп Пърпъл", "Роулинг Стоунс". Бунтарски години. Вкарваха ни насила в бръснарницата, за да бъдем остригани, защото носенето на дълги коси било по западен образец, вреден за нас. След казармата вече свирех в ресторант "Златна Панега" в Луковит. После дойде времето на "Диана Експрес" - репетиции, ангажименти. Там се превърнах в истински професионалист - с Живко Топалов, който свиреше на баскитара, Цветан Банов с ударните, Митко Щерев - ръководител на групатана и клавишни инструменти. С нас пееше Георги Станчев, след него дойде Илия Ангелов. След "Диана Експрес" имах ангажименти с Кичка Бодурова, Мустафа Чаушев, с Милчо и Силвия Кацарови. В Плевен работех добре с Ивайло Атанасов, Асен Антонов.

- А как от музикантстването стигнахте до идеята да направите собствено звукозаписно студио?

- Винаги съм гледал с голям интерес на тези неща. Беше ми интересно да наблюдавам техниката в "Балкантон" и "София" докато записвахме с "Диана експрес". То по онова време и нямаше други студиа. Имаше период, в който се занимавах с озвучаване. Моята техника беше нещо средно между озвучителна и звукозаписна. Дойде времето, когато се появи българският попфолк, макар че не беше още определен като жанр, нито беше ясно как ще се развие. Но си беше някаква ниша. Първото си студио направих в сградата над някогашното кино "Москва", после се преместих в читалище "Съгласие", след това в един наш апартамент на "Дружба". Интересът към работата ми постепенно нарасна, започнаха сериозните ангажименти. И сериозните инвестиции, защото техниката много бързо се развива и трябва постоянно да я обновяваш. Ние бяхме едно от първите студиа заедно с това на Митко Пайнера в Димитровград.

- Вашето звукозаписно студио е достатъчно популярно. Оттук са тръгнали много наложили се имена на българския музикален пазар. Кой има шанс да записва при вас?

- Всеки, който пожелае и не бърза много. Нямаме ограничения, не сме профилирани да се занимаваме с определен стил. Единствено проблемът, ако можем да го наречем проблем, е в натовареността и не може веднага или бързо да стане. Винаги е свързано с известно изчакване, но иначе няма проблем. Намираме начин всеки, който иска да реализира свой проект, това да стане.

- Толкова ли са много тези, които искат да записват, това не пренасища ли пазара прекалено? Както във всяко изкуство и в музиката има доста плява, а слушателите понякога изпадат в невъзможност сами да решават какво да слушат...

- Трудно ми е да говоря за музикалния пазар, защото не се занимавам с него. Ние се занимаваме с продукта само в художествен план - да стане нещо качествено като звук и изпълнение, а други хора се занимават с музикалната търговия. В прав текст да ти кажа - аз не съм бизнесмен, аз съм музикант.

- А от тези, които идват да записват при вас, всички ли са достатъчно талантливи? Или сами решават, че могат да пеят и да пробият сред конкуренцията?

- То си зависи от гледната точка. Моята работа не е да преценявам кой няма покритие на мечтите си, а да се опитам да направя така, че мечтата им да добие купешки вид. Стремя се да се реализират мечтите им, а не да ги обезсърчавам. Всички се мъчим да ги приемем с равен старт. И след това който колкото успее. Продуктът получава повече или по-малко шанс.

- Не може да не проявявате пристрастност. Имате ли си любимци?

- Не, това е неправилна гледна точка - да обръщаме повече внимание на едни хора или определен стил да толерираме, да влагаме повече усилия, а други да бъдат ощетени. Не е това правилният подход.

- А когато пишете музика пак ли е така? За всеки ли бихте написали песен?

- Е, това е малко по-специфичен момент, трябва да ми допадне този, който ще я изпълнява. Много добре работя с Тони Димитрова. Тя ми е поднесла много приятни емоции с това, което се получава като краен продукт. Все пак доста изпълнители тръгнаха оттук и после станаха известни, това е в следствие именно на тази моя гледна точка.

- Имате ли наблюдения дали плевенските таланти са по-изявени и дали след силен старт в родния си град намират реализация в столицата или в чужбина?

- По принцип има такъв път. Много групи съм записал от Плевен. Всеки се стреми по някакъв начин да пропътува разстоянието до София, да се опита там. Просто там са повечето телевизии и радиостанции в национален план. И не остават тук, но нищо не се знае в бъдеще. Тази инициатива за рокфеста нищо чудно да изиграе ролята си - да се намери какво да прави рокмузикант и в Плевен.

- Имате ли проблеми с авторското право?

- Ние сме членове на Музикаутор и те защитават правата ни.

- А не се ли чувствате ощетен от пиратските тегления от интернет?

- Това скапва инициативата и възвращаемостта у търговците, тези които продават музика. И проектите намаляват именно заради този интернет, но това е проблем в световен мащаб. Въпреки че навън и интернетът им е по-бърз и е по-отдавна, същевременно продължава да има златни и платинени албуми. Тук обаче тиражите много намаляват. Именно заради това и проектите са по-малко. Жалко, но не могат да намерят начин да се ограничи пиратството. Нас пряко не ни касае това, касае ни косвено. Ние не си изкарваме хляба от продажбата на музикални произведения, а от поръчването им, така да се каже. А поръчват тези, които са зависими от пазара. Тези, които носят търговския риск.

- А другата кражба - например на фрагмент от ваша песен...

- Това е повсеместно явление. Случва се много често, както виждате. Това е кражба и достатъчно скандали има в тази посока. Смеем се, хилим се, викаме си: да са живи и здрави, и това е.

- Как виждате развитието на българската музика от "Диана експрес" досега?

- Последната формация на "Диана експрес" престана да съществува преди четири години. През годините правихме доста опити да съберем групата, но не много успешно. Интересите са разнопосочни. Може би обаче, ако Господ помогне, пак ще има "Диана експрес". Казвам го загадъчно, нека не разнищваме повече въпроса.

- Защо рокдинозаврите "Сигнал" и "Щурците" успяха да оцелеят през годините, а вие не?

- Въпрос за усещане за приятелство. Групарските отношения, отношенията в рокгрупите, са много специфични. Там егото трябва да бъде подчинено на общата идея. Това си е моя философия, но между другото повечето успели и задържали се през годините банди изповядват тази философия. Няма как да бъдеш ти, единствен, с огромното его, а другите да бъдат просто част от него. Трябва да има готовност за компромиси, готовност да подминеш, да замълчиш, да простиш, тогава го има общият дух. А по принцип отвертките на репетиции винаги са си хвърчали. Няма проблем за това. Но това минава и заминава. Като има приятелство, всичко отшумява.

- Като автор на музика каква според вас е тайната на евъргрийните?

- Това е докосването до Бога. Аз съм силно вярващ и според мен ние не измисляме нищо, ние сме проводници на божията промисъл. Като е решил Господ, че ще ти прати една мелодия, ти, така да се каже, я предаваш на околните. И ако тя е гениална, става достояние на всички хора и този евъргрийн, за който говориш, отстоява във времето. Ако обаче си си смукал песнички от пръстите и не си се докоснал, не си достоен да ти пусне Господ, тогава нищо не се получава. Фабрикуват се така наречените еднодневки.

- Трябва да има и съответствие между музиката и текста на песента.

- Това е симбиоза. Има много чисто търговски проекти, с които се цели да се направи нещо от гледна точка това да имат бизнес успех. Общо взето не се получават в повечето случаи. Текстът е същото нещо като мелодията - трябва да те докосне.

- При вас така ли идва мелодията?

- Нямам самочувствието да съм създал евъргрийни. Мъчим се да направим нещо колкото може по-добро, пък един Господ знае.

- Не мога да не ви задам и не много оригиналния, но любим въпрос на журналистите - вашите бъдещи проекти?

- Нямам собствени належащи проекти. Най-предстоящ, не го ангажирам като време, като старт и като осъществяване, проект е да се съберем със стари приятели и да свирим отново. Съжалявам, че няма какво да ти кажа от типа Емануела.

- Какво ще пожелаете на плевенчани за празника, който правите край читалище "Съгласие"?

- Пожелавам на всички, които имат отношение към това, което се случва край читалището, да дойдат и да преживеят това, което ние преживяваме.