Брой 19                                                  

22 - 28 май 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Ивайло Калфин

 

Водачът на листата на Коалиция за България за европейските избори присъства на откриването на кампанията в Плевен. Въпреки натоварената си програма, той отдели достатъчно време специално за читателите на "BG Север".

 

Европейски пари в България

има и те ще се увеличават

 

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Магистър е по международно банкиране и международни икономически отношения. Заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи. Преди това Калфин бе секретар на президента по икономическите въпроси. Бил е народен представител в 37-то, 38-то и 40-то Народно събрание. Старши преподавател е и в Интернешънъл Юниверсити в София. Владее английски, френски, руски и испански език.

Женен, с една дъщеря.

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Калфин, избирането ви за водач на европейската листа на Коалиция за България стана по много изненадващ не само за обществото, но и за самата БСП начин. Лично вие бяхте ли изненадан?

- Да, и аз се изненадах, защото вече се бях настроил за парламентарната кампания. В Русе, където бях избран за народен представител през 2005 г., постигнахме изключително добри резултати, имахме много добри контакти с местните структури, които работят много добре. Така че нямах психическа подготовка за участието в тази листа. От друга страна работата ми от 4 години е свързана до голяма степен с интересите на България в Европейския съюз, присъствието и образа на страната, това, което може да получим от ЕС, пътищата, по които можем да го получим. Така че от професионална гледна точка няма някакви големи изненади и необходимост от подготовка. Мисля, че вече успях за няколко дни да вляза активно в подготовката и провеждането на кампанията.

- Нали не го възприемате като понижение - от вицепремиер на редови евродепутат?

- Винаги са ми били много смешни хората, които си мислят, че са вечни, че от тях почва и с тях свършва светът. Политическият мандат е 4 години, ние изкарахме пълен мандат и аз съм много доволен. Благодарен съм, че имах възможност да работя за страната си на тази позиция и съм удовлетворен от това, което свърших в Министерството на външните работи. Така че оттук нататък започва нова страница.

- Кои са разликите във външната политика преди и след приемането ни в ЕС, какво се промени в нея?

- Много хубав въпрос, защото се промениха доста неща. Първо, защото на хората външната политика им се вижда нещо далечно, а тя всъщност решава проблеми на ежедневието. Външната ни политика беше натоварена с два основни приоритета до 2007 година - членството в ЕС и въпроса с българските медицински сестри в Либия. Като казвам натоварена имам предвид, че на една среща на високо равнище, било президент, премиер, външен министър с партньори обикновено се поставят 3 - 4 приоритетни въпроса, на които се търси решение. Два от тези въпроси бяха членството в ЕС и медицинските сестри в Либия. След като приемането ни стана факт, се реализира и освобождаването на медиците. Това е едно от постиженията, за които в лично качество изпитвам изключително голямо задоволство. Мисля, че действително свършихме изключително много работа за това развитие на проблема. Усилията, които положихме за членството в ЕС, не бяха малки. Някои казват - ама той договорът беше подписан преди да дойде това правителство. Това е така, но имаше само една ратификация - от Словакия, и всъщност ние работихме за още 24 ратификации от парламенти в страни, които далеч нямаха добро отношение към разширяването. Договор имаше да станем член една година по-късно - през 2008-а, съществуваше вероятност за предпазни клаузи. На първата среща с Барозу бяхме двамата с премиера Сергей Станишев. Той направо ни поля с леден душ, като заяви директно: вашата държава не е готова за ЕС и като гледам, много се съмнявам, че ще се подготвите. Така че преди членството една година, година и нещо, ние работихме с нашите партньори за ратификацията на договора. Постигнахме приемането ни навреме, без предпазни клаузи и по най-добрия начин. След членството ни в ЕС във външната политика България вече носи нова стойност. Трябваше да намерим тези теми, с които ние можем да направим ЕС по-силен и в същото време да затвърдим водещата роля на България. Тези теми за нас бяха Западните Балкани и въобще Югоизточна Европа и отношенията с ЕС на изток - в Черно море, Русия, Кавказките страни, Централна Азия. Още през 2007 година се прие Черноморската стратегия за развитие на тези страни. Аз си спомням, имах една среща със студенти в Германия и говорих точно за Черноморската политика. Там имаше професори, които след това казаха - ние никога не сме си представяли, че ЕС вече има пряко отношение към Черно море и тези страни. Винаги сме си мислили, че той свършва някъде на Балканите. Така че ролята на България мисля, че е действително да даде съвет, да даде идеи и да направи европейската политика по-силна там.

- Според някои анализатори и социолози обаче след приемането ни в ЕС е нараснал евроскептицизмът у българите. Като че ли надеждите и очакванията от членството бяха по-големи. Какви са вашите наблюдения, какви може да са причините?

- Това беше неизбежно. Между другото, ако погледнем новите страни членки (те са 12 с България), които се присъединиха през 2004 - 2007 г. ще видим, че навсякъде го имаше това нещо. Имаше свръх очаквания и после известно разочарование. Аз мисля, че в България все пак това не се получи. Ако погледнете подкрепата за ЕС в общественото мнение, тя се е увеличила с още 5%, тя е над 70%. Въпросът е друг. ЕС не е структура, която раздава пари. ЕС не е пощенска кутия или касичка, от която отиваме, взимаме си и си харчим средства. Той има солидарност, има фондове, но ние трябва да се постараем, за да ги вземем. И някак си като че ли не го оценихме това в началото. ЕС е една общност на държави, които би трябвало да имат общи ценности и интереси. Така че членството в ЕС не означава, че за един ден ние се прехвърляме в някой клуб на развитите страни и изведнъж ставаме като тях. Разбира се с времето, вече две години и половина, започнахме много по-реално да оценяваме къде точно ни е мястото и аз съм доволен, че в България има висок интерес към ЕС. Има и нещо друго, което ми се ще да спомена. Някои опозиционни партии, между другото това само в България се случва, използват ЕС за инструменти за политическите си цели. Отиват в Европа и казват - България е една много корумпирана държава, тя не може да върви, тя е много зле.

- Казвате някои партии, имате предвид...

- Имам предвид ГЕРБ, десницата - СДС, ДСБ, имам предвид и "Атака", които вече влизат в една категория и в ЕС са доста изолирани. Не съм го видял това другаде. Всяка една страна има управляващи и опозиция, но освен българската опозиция не съм видял друг, който да ходи и да плюе по държавата си и да се опитва да използва институциите за свои интереси.

- Според вас какви са основните причини да ни бъдат спрени парите от еврофондовете и кога да очакваме да размразят и другите след средствата по ИСПА?

- Мисля, че ако трябва да сме честни, резултатът от спрените средства в публичното мнение не е скептицизмът към Европа, а скептицизмът към българското управление и критика защо допуснахме да бъдат спрени тези пари. Според мен тази критика е напълно основателна. А причината каква е - ние подценихме това, което трябваше да направим като нов член на ЕС. Не оценихме, че изразходването на предприсъединителни средства не означава автоматично след това изразходване на структурни фондове. България за 7 години ще получи над 11 милиарда евро европейски пари и те идват от джобовете на европейските данъкоплатци. Така че ние не можем да си позволим каквито и да било дори съмнения за злоупотреби с тези средства. Което означава механизми, които да работят по-добре, и хора, които да са много по-ангажирани със средствата. Това не са програмите по предприсъединяването, това е съвсем друго нещо. Загубихме време, действително бяха замразени някои от средствата, известна част от тях, около 160 - 170 млн. евро по ФАР, бяха загубени, защото бяха спряни няколко месеца преди изтичането на програмата. Но всички останали стоят в едно състояние, което като поработят структурите в България, започват да се връщат. Това се случи вече с парите по ИСПА, пътно строителство, очаквам в същото време това да се случи и със средствата по отделните програми по САПАРД, стопанските средства, администрацията. С назначаването на госпожа Меглена Плугчиева (и след като тя видя ясно, че просто не може по този начин, по който тя си мисли, и се поправи) смятам, че в момента имаме една много прилична система, която, разбира се, много ще трябва да се подобрява. Така че европейски пари ще има и те ще са повече. Само няколко числа искам да кажа за сравнение, защото много се спекулира с това, говори се за милиарди, говори се, че България повече плащала, че се превърнала в донор на ЕС. Това са пълни глупости. Хората, които ги говорят, или не разбират, или не искат да разберат. Истината е следната: България загуби окончателно някъде около 160 милиона евро по програма ФАР, а за две години, от началото на членството ни до средата на 2009-а, реално използваните средства по европейски програми са 2 милиарда и 600 милиона евро, от които 1 милиард и 800 милиона евро са преведени, изплатени от ЕС. А вноската, която сме платили за тези две години, е 800 милиона евро. Така че даже нетната разлика, която сме получили в повече за 2 години, е 1 милиард евро и това е при положение, че ние все още не сме доизработили добрата система за усвояване на фондовете. Така че европейски пари в България има и те ще се увеличават.

- При самия старт на кампанията Коалиция за България вече има своята платформа за европейските избори. Бихте ли откроили акцентите?

- Вероятно и другите имат техни програми. От тези, които видях, аз разбирам, че много партии бъркат европейските избори с националните. Даже не знаят за какво става въпрос. Имаме и доста странни имена в листите, има немалко хора, които изглежда не знаят за какво става въпрос. Платформата на Коалиция за България за тези избори е свързана именно с това какво може да се направи за България в европейските институции. Голяма част от решенията, които определят живота ни, се взимат в Европа, не у нас, и България има своите възможности и моменти да въздейства върху тези решения. Тъй че нашата програма е изцяло разположена върху това как да се защитят интересите на българските граждани като използваме всички инструменти в ЕС. И тук центърът е отделният гражданин, селскостопанският производител, малката и средната фирма, хората на по-висока възраст, младите хора, екологията и т. н. Така че програмата, която имаме, е цялостна и е насочена именно към това, което може да се направи, да се защитят по най-добрия начин икономическите, културните, идентификационните интереси на българските граждани.

- Освен външен министър вие до този момент сте и вицепремиер по икономическите въпроси. Този спад от 3,5%, който беше отчетен до края на първото тримесечие на тази година, според вас много или малко е на фона на световната криза и има ли тенденции за подобряване на икономическата обстановка?

- Много е, спадът в Европа е средно под 3%, което значи, че българският е малко повече от средноевропейския за този период. В същото време както виждате драстични промени не са се видели в българската икономика и българското общество, въпреки че фирмите имат много по-малко поръчки, постъпленията в бюджета намаляха. Но имаме натрупани резерви заради разумната политика в продължение на няколко години. Българската икономика е сравнително слаба и освен това тя е отворена, не може да се развива независимо от средата, а средата ни е европейска, ние изнасяме 65% от стоките си в ЕС. Така че спадът, който идва от общото финансово състояние, се отразява на България по негативен начин. Първо го чувстват фирмите, затова правим всичко възможно да ги подпомогнем и с ресурси, и със запазване на работните места. Но резервите, които имаме, надали са безкрайни. Това, което трябва да се прави в бъдеще, е да се води изключително разумна икономическа политика. В тази среда всички неразумни действия, всички експерименти с данъци, с допълнителни разходи или нещо подобно, крият изключително големи рискове и това ме притеснява като гледам платформите на основните ни опоненти.

- Кога можем да очакваме подем в България?

- Подемът в България зависи от подема в световната икономика. Ние не можем да се развиваме преди нея и в България развитието идва с известно забавяне и с по-голяма сила. Спадът в световната икономика започна от Америка, премина през Европа и в България дойде няколко месеца по-късно, и то с по-голяма сила. Възстановяването ще върви по обратния път - след като се стабилизира и тръгне нагоре американската икономика, след няколко месеца ще се стабилизира европейската и след нея, отново няколко месеца ще е вероятно разликата, ще я последва и българската. Като растежът ще бъде по-висок от този в европейските страни. Пак казвам - при разумна политика, която да не доведе България до тежки икономически последствия.

- Как виждате връзката между двата вида избори - европейските и парламентарните, които са в съвсем кратък период от време?

- Идеята да се разделят изборите, спомняте си дискусията в България, беше, че това са две различни теми, и двете свързани с управлението, със законодателството, с условията в страната, но едното се случва в националните институции, другото - в европейските. Решението да се разделят беше насочено именно към това да се открои какво точно може да се направи в Европа, за да не си говорим на европейските избори за боклука в София и за строежа на АЕЦ "Белене" или за нещо подобно. Това би могло да бъде тема на националните избори. А дали защото са в близост, дали защото някои от партиите няма какво да кажат по европейската тема, виждаме, че дебатът продължава да се върти около национални проблеми, които се решават не в Европа, а тук при нас, в страната. Ние от Коалиция за България ще се постараем в тази кампания да покажем инструментите, които работят на европейско равнище. След това ще си направим кампанията за националните инструменти. Защото не трябва да ги подценяваме, някои от действията, които се предприемат от европейските институции, имат изключително силен ефект в България и точно за това трябва да е дискусията.

- Какъв тип кампания ще водите за евроизборите?

- Ние по принцип водим позитивна кампания, защото има какво да кажем. Този, който няма какво да каже, води негативна кампания, казва: "Ето тези за нищо не стават, ние имаме по-добри идеи, но няма да ви ги кажем. Изберете ни и ще ви кажем какво ще правим". При нас е обратното. Ние казваме: досега направихме това. Имаме абсолютното самочувствие да се явим пред избирателите, защото ако отворите обещанията ни от преди четири години, ще видите, че днес те са изпълнени над 100%, и то в една коалиционна среда, в която не всяко решение е лесно. И от тук ние продължаваме с ясната си програма. Мисля, че действително кампанията би трябвало да бъде насочена към това какво може да се направи, за да живеят българските граждани по-добре. Разбира се, ние сравняваме нашите проекти и послания с тези на опонентите ни, което е съвсем нормално и мисля, че ще спечелим от това сравнение.

- Като водач на листата каква е вашата обективна прогноза, Коалиция за България колко евродепутати ще има?

- Надявам се между 6 и 7.

- Доста оптимистично...

- Не, това е доста амбициозно. Оптимизмът съм го оставил настрана. Амбициозна цел е действително, но мисля, че имаме всички основания за постигането й - най-вече това е съставът на листата, в която са хора извън всякакви съмнения за корупционни схеми и обвързване, доказали се в професиите си и в защитата на България. И по отношение на листата, и по отношение на програмата, и по отношения на изпълнените обещания водим пред нашите опоненти. Така че имаме всички основания с поддръжниците на левицата да осъществим тези предимства, като ги превърнем в добър резултат от изборите.