Брой 17                                                  

1 май 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Полк. Панайот Узунов

 

Вече 26 години той преподава на летци дисциплините "Аеродинамика и динамика на полета" и "Безопасност на полетите". В навечерието на професионалния празник на Българската армия (БА) 6 май с декана на факултет "Авиационен" към НВУ "Васил Левски" полк. инж. доц. д-р Панайот Узунов разговаряме за миналото и настоящето на учебното заведение в Долна Митрополия, както и за очакванията след поправката в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), с която на практика се връща старият статут на Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски".

 

Самостоятелният статут на ВВВУ

ще повиши качеството на обучение

 

Полковник инж. доц. д-р Панайот Узунов е на 51 г., роден е в Плевен. Средното си образование получава в Математическата гимназия в родния си град. Висшето си образование завършва във ВВВУ "Г. Бенковски" - Д. Митрополия. През 1980 г. като млад лейтенант отива да служи в поделението в Чешнигирово, Пловдивско. Там е 3 години. Връща се като преподавател във Висшето военновъздушно училище по специалност "Аеродинамика и динамика на полета". Минал е през всички възможни степени: шеф на ПМК (предметно-методическа комисия), зам.-началник на катедра, началник на катедра. От 10 март 2004 г. е началник (декан) на факултет "Авиационен" към НВУ "Васил Левски" - Велико Търново.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Полк. Узунов, с какви чувства ще посрещнете тази година празника на Българската армия (БА)?

- Гергьовден сам по себе си е прекрасен празник. Честван като Ден на армията е нещо, което е много хубаво, но няма създадени достатъчно традиции. Прекалено дълго съм в армията, за да мога да определя Гергьовден като неин истински празник. Всички са забравили предишния празник - 23 септември. Сега популяризираме 22.09 като ден на Независимостта на България. Да не влизам в подробности, че напоследък само такива исторически доклади пиша. Но иначе ще посрещна празника с хубави чувства - както и през миналата година. За да се възстановят традициите за този ден, трябва да мине време. Време, което може би аз нямам в армията. Но тази година се отбелязва и един своеобразен юбилей на училището - навършват се 50 години, откакто всички военни училища в България, подготвящи кадри за военновъздушните сили, са събрани тук и са поставени основите на висше училище на военновъздушните сили.

- Как ще отбележите 6 май?

- По принцип се събираме с приятели и някое агне или козле отива за курбан.

- Преди броени дни бе приет нов Закон за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), в който са споменати три висши училища, съответстващи на видовете въоръжени сили. Говори се за Висше военно училище на сухопътни войски със седалище във Велико Търново, Висше военновъздушно училище "Георги Бенсковски" - Долна Митрополия, и Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" - Варна. Какво на практика означава това?

- Авиационното образование предполага да се осъществява на мястото, където се придобиват и навици. Защото естеството на работа на летеца и на авиационния инженер е свързано със създаване не само на знания, а и на трайни навици. Моряците твърдят, че при тях е така (и сигурно е така) - работи се в конкретна обстановка - морето те люшка и ти трябва да правиш нещо. Подобно е и при нас - самолетът е по гръб и ти трябва да правиш нещо, и то правилното. Това не се учи на бюро. Трябва да бъдеш с авиационната техника и това предполага едно по-добро качество на съответния вид въоръжени сили. Иначе сработването, освен всички други проблеми, не е добро. Когато я има тази целенасоченост, се повишава и качеството. В авиацията това е много силно изразено. Тук има една много важна разлика от случващото се в сухопътните войски. Командирът е този, който лети, понася всичките негативи и е най-натоварен. Всички други го подкрепят. Затова средата трябва да е единна. Не може тук да се обучават летци, които да се командват от сухопътни командири. Това не трябва да става. Всички трябва да са тук - и редникът, и сержантът, и курсантът, и офицерите, и командирът. Не е така, да речем, в танковите войски. Там отношението е друго.

В авиацията този, който е най-старшият, е най-натовареният. Защото за да излети дори един самолет и да се направи само един полет, организацията е сложна, тежка и включва много хора от различни нива - от командира до последния войник в авиобазата. Не е като да отидеш, да запалиш танка и трима - четирима души екипаж да тръгнат. Тук има летище, на което трябва да работи цялата комуникационна и навигационна система, да има авиотехническо и логистично осигуряване и т. н. Системата е много голяма и предполага хората да работят в единна образователна среда.

- На практика означава, че тази единна среда ще бъде постигната с възвръщането на статута на училището в Долна Митрополия, както предвижда поправката в закона...

- С тази поправка ни се дава шанс да реализираме това, което можем. Но не само факултетът прави Висшето военновъздушно училище. Той е просто една част от него. Всъщност базата, факултетът и щабът са тези, които правят тази среда единна. В гласувания закон за отбраната е казано, че трябва да има Висше военновъздушно училище. Т. е. от структурите, които сега се намирар тук - факултета и военновъздушната учебна база (ВВУБ), трябва да се създаде такова учебно заведение. То на практика ще изпълнява дейността на факултета и ВВУБ - нищо по-различно, но ще бъде много по-лесно. И това ще се случи без допълнителни средства. Просто организационно единицата ще стане по-работеща.

- Какво бихте отговорили на скептиците, които изразяват съмнение, че нещата ще се случат в действителност?

- Честно казано и аз малко съм скептик и ще ви кажа защо. Шест години се боря за висше училище на ВВС, а сега малко съм "ужасен", че това може да се случи. По простата причина, че ни чака страшно много работа. След като Народното събрание излезе с такова решение, това означава, че ни чака - мен и полк. Анатолий Кръстев, командира на военновъздушната учебна база, поне половин година истинска работа - организация, книжа, документи. От тук нататък нещата ще са свързани с много процедури и бюрократщина. След като новият закон влезе в сила, ние ще се справим и ще подадем необходимите документи. Така процесът ще бъде стартиран и няма да позволим да се върнем обратно.

- Какво костваха на Българската армия тези седем години, през които училището в Д. Митрополия бе с променен статут?

- Летците, които са най-ценната наша продукция, на практика губят първата си година. Благодарение на наложеното вето от колегите от сухопътните войски, те губят доста и в другите години. Ние просто не можем да им организираме достатъчно време за летене, а летецът се прави с летене. Не може те да маршируват една година, а после да наваксват летенето - то не стига времето. Летците, пък и щурманите, трябва още първата година да си идват тук. И за другите важи, но за тях е фатално. Едва сега например, след 8 години, успяхме да пуснем курсанти в самостоятелен полет. Като имат самостоятелен полет, те отиват подготвени в частите и могат да продължат развитието си. А досега това не беше възможно. Проблемът беше в това, че бе отделено практическото обучение от теоретичната подготовка. А силата е, когато средата е единна. Най-ценното беше, когато двете структури - факултет и учебна база - бяха единни. Тогава излизаха хора - грамотни теоретично и подготвени практически. Пилотите излизаха с III клас, а сега минават години, преди да го придобият.

- С какъв преподавателски състав разполагате в момента и достатъчен ли е той при промяна на статута на училището?

- Хабилитираните преподаватели са 38 човека, при положение, че общо в университета сме 67. Достатъчен е в настоящия момент. Но по принцип тогава, когато се заявява като претенция, че можем да бъдем висше училище, да стане атрактивна цялата наша дейност, ние няма да останем с това число. То без съмнение ще се повиши. Имаме шест доктори, на които им предстои хабилитация. И трите години, които по принцип се дават, за да се акредитира институцията (такива са правилата), са достатъчни, за да се направи всичко онова, за което претендираме. Но независимо от всичко, ние имаме потенциала - сега, в този миг, да реализираме идеята и после да я развиваме. Ние успяхме да съхраним преподавателския състав. Успяхме да акредитираме три граждански специалности - "Авиационна техника и технологии", "Електроника" и "Автоматика, информационна и управляваща техника" и да участваме активно в акредитирането от НВУ на военната специалност "Организация и управление на тактическите подразделения от ВВС".

Тези специалности ни правят изключително конкурентноспособни, дори на световно ниво. Не хвърлям думите си напразно. Образованието, което ние даваме, особено ако успеем да сертифицираме и летателния център, ще бъде около 10 - 15 пъти по-евтино при същото качество, което се дава по света. Затова сме опасни.

- Колко курсанти обучавате на този етап?

- 50. Випускът летци, който произвеждаме сега, са шест човека.

Обучението на всеки един от тях навън годишно ще струва поне 1 млн. долара. Те са шест - стават 10 млн. лв. Това е почти бюджетът на Националния военен университет. Има обаче нещо, което убягва на журналистите. Във ВВС на Бългрия в момента са останали около 7 000 човека след съкращенията. В Долна Митрополия се обучават и всички кадрови войници, които са и определени авиационни специалисти. Започват с първи модул на обучение - първоначалното военно обучение, после преминават курсове за придобиване на специалност.

Това са хиляди войници и сержанти. Офицерите също преминават курсове за следдипломна квалификация - за всяка по-висока длъжност. Обучаеми не са само курсантите и студентите. Тук е цялата машина, която върти обучението на всички кадри за ВВС. Всичката техника е тук. Обучаемите са много. Студентите в момента са двойно повече от курсантите, а през следващата година се очаква да бъдат четири пъти повече. Малкият брой на курсантите сега се обуславя от това, че Българската армия се намали. И в момента, ако "произвеждаме" повече кадри, те ще бъдат излишни. Но когато този преходен период мине, трябва да завършват между 50 и 70 курсанти на година. Засега основното ни перо обучаеми са студентите.

- В момента имате ли чуждестранни студенти?

- Имаме обучени чуждестранни студенти по целия свят, във всички континенти. Имахме преди традиция да обучаваме курсанти от Виетнам, Сирия, Йемен, Мозамбик, Никарагуа, Алжир. Този пазар е наш. Курсове тук са карали от Нигерия и Руанда. Ние обучаваме качествено и многократно по-евтино, отколкото предлагат например американците, немците, французите, белгийците. Това е проблемът. Евтиното и качествено обучение ни прави конкурентни.

- След като предлагаме качествено и евтино обучение, защо намаляват чуждестранните студенти?

- Именно затова. Трябва да бъдем унищожени. Това е конкуренция. Тъжното е, че нашите хора ни предават. Вгледайте се в последните 20 години.

- Факт е, че все повече офицери напускат армията. Според вас как могат да се мотивират младите хора да поемат в тази поска?

- Едната причина да напускат е, че те получават достатъчно добро образование, за да изкарат много повече пари някъде другаде - в друга страна или у нас в някоя частна фирма. Те имат реален занаят. Какво да правят тук? Ние какакво ще им платим? 1 000 лв. Да, не са малко, но в сравнение с 10 000... Истинският проблем е конкуренцията, която създаваме. Около 70% от състава на гражданските авиокомпании е минал от тук. В 40-те най-големи авиационни компании в света има наши обучаеми. Те ми се обаждат от цял свят, за да получат доказателство, че са завършили тук. Освен в авиационните компании у нас и по света, основата на Института по космически изскедвания към БАН е от наши възпитаници. Основата на катедрите, които се занимават с авиация в Техническия университет в София и филиала му в Пловдив - също. В много научно-изследователски институти по света също има наши възпитаници. Имаме хора, които работят в авиационните научно-изследователски институти в САЩ и в Канада, други - в Силиконовата долина. Това, което обучаемите научават тук, е на високо ниво и конвертируемо навсякъде по света.

- С каква база разполагате в момента и предвижда ли се тя да се разширява? Преди време тук бе открит вторият във ВВС фронт деск (работна зала, от която старшият на летателната смяна организира и управлява провеждането на полетите в базата и получава информация от пунктовете за управление - логистичен и инженерно-технически, от военното и цивилното ръководство на въздушното движение и от метеорологичния център, бел. а.).

- Има достатъчно учебно-материална база. Разполагаме с най-скъпите неща, които осигуряват функционирането на една система за обучение на пилоти и авиационни кадри - "Пилатус"-ите, "L - 39", фронт деск... Имаме наистина отлична база, на ниво, в затворен кръг. И на този етап е напълно достатъчно. В момента се строи нова кула за ръководството на полетите, която ще бъде супермодерна. Но най-скъпото в системата са самолетите.

- Очаквате ли още или тези са достатъчни?

- Тези са достатъчни към момента.

- Какво бихте пожелали на колегите си за празника?

- Здраве, повече оптимизъм и повече готовност за работа и за действие, особено след приемането на новия закон.