Брой 16                                                  

24 - 30 април 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Аня Михова

 

По повод Световния ден на книгата и авторското право разговаряме с директорката на Регионална библиотека "Христо Смирненски" - Плевен, за бъдещето на книгата, предизвикателствата пред професията и ще завърши ли най-после дългогодишната сага по пренасянето на библиотеката в новата сграда в навечерието на 55-ия й рожден ден.

 

Вярвам, че книгата ще изживее своя нов Ренесанс

 

Аня Михова е родена на 8 април 1953 г. в Плевен. Завършила е Управление на идеологическата дейност в Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Работи като журналист в "Септемврийска победа". 10 години е преподавател в катедра "Обществени науки" към Висшето военно-въздушно училище "Георги Бенковски" - Д. Митрополия. След започналите структурни промени в него, през 1990 г. постъпва на работа като библиотекар в Регионалната библиотека в Плевен. Преминава през курс за следдипломна квалификация "Библиотекознание и библиография" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От 1995 г. е директор на библиотеката.

Има син и внучка Мадлен, която е на година и половина.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-жо Михова, в навечерието на Световния ден на книгата и авторското право може би най-важният въпрос, който ни вълнува, е дали мишката не изяде вече книжката - интернет измести ли книжните носители на информация?

- Този ден се чества от 1996 г. Самата дата - 23 април, е емблематична, защото на този ден през 1616 г. са починали Уилям Шекспир (1564 - 1616), Мигел де Сервантес (1547 - 1616) и Инка Гарсиласо де ла Вега (1539 - 1616). В момента сме в световна криза на четенето и ние в Плевен също не сме я избегнали. Може световната финансова криза да не ни е засегнала толкова, но тази на четеното - да. Започна да се усеща и в нашия град, в нашата библиотека. Намаляха читателите. Тези, които традиционно четат книги, си останаха. Но тези, които се информират чрез книгите, определено намаляха и се ориентираха към електронните медии. В този смисъл, ако говорим за книжката и мишката, да, изяде я. Ако човек иска нещо много бързо да научи, да вземе някакво бързо знание за нещо, кратко да се информира, няма по-ценен източник от електронния. Много бързо става. Ако трябва да направим един справочник сега, докато го съставим и отпечатаме, той е остарял. Докато предимството на електронния носител е, че непрекъснато може да бъде обновяван и да бъде актуален. В този смисъл няма как да бъде изместен. Но когато искаш по-задълбочено да се занимаваш с някакъв проблем, не можеш да избегнеш книжното тяло, защото там е анализирано, езикът и стилът са различни, откриваш по-голямо богатство на мисълта, по-задълбочено изследване на проблема, който те интересува. Книгите носят по-дълбокото знание. А за мислещия човек то е най-важно. И когато го търсим в книгите, непременно ще го намерим. Там си сигурен в източника и в авторската отговорност. Защото все още в интернет не е много точна и вярна понякога информацията.

- Това отнася ли се и за художествената литература?

- Не случайно в библиотеките книгите са разделени на отраслова и на художествена литература. Тя има друга функция. С нея човек си почива, обогатява се, емоционално се зарежда. Трябва да си на спокойно място, да ти е топло, светло и уютно. На различна възраст художествената литература изпълнява различни функции.

- Имате ли наблюдения дали децата също намаляват като читатели?

- Ние водим отделна статистика за децата до 14 години. Те обикновено са ни най-благодатните читатели. Особено до 11 - 12-годишна възраст. Тук искам да отворя една скоба. Потребността от четенето е задължителна, но тя се формира в семейството и в училище. Ако не си показал на детето си, че трябва да чете, че това е необходимост, то няма да намери пътя към книгата. Човек трябва първо да е грамотен, преди да му покажеш този свят. Един тръгва, друг не. Но общо взето почти всички се изкушават. В тази възраст децата са най-благодатни да ги привличаме към книгата и четенето. И това правим в най-различни форми - и по-стари, и по-съвременни. Запознаваме ги с произведения и литературни герои с мултимедийни презентации. Сътрудничим си много добре с училищата, защото това е задължително при работата с деца. Учителите ги учат как да посегнат към книгата. А ние тук по-малко ги учим на това, а повече ги свързваме с книгата. Това, което те търсят, ние се опитваме да им го намерим в книгата. Ние сме посредниците.

- Библиотеки съществуват от най-дълбока древност. Променила ли се е мисията им през вековете?

- Най-древната библиотека, за която ние знаем, е построена през VII в. пр. н. е. от асирийския цар Ашурбанипал в древния град Ниневия, който се намира между сегашния иракски град Мосул и река Тигър. Тя е по-стара с 400 години от световноизвестната Александрийска библиотека в Египет. Благодарение на факта, че книгите са били написани върху глинени плочки, те са се запазили до днес. Върху една плочка Ашурбанипал пише: "Аз, Ашурбанипал, напътстван от бога на мъдростта Набу, разбрах важността от четенето на различни книги. От тях научих как да стрелям, да яздя, и да ръководя държавата. Четенето на книги не само разширява знанията и обогатява уменията, но и помага на хората да формират характера си." Затова по време на царуването на Ашурбанипал, в столицата на царството Ниневия е построена библиотека. Книгите, ако могат така да се нарекат съединените глинени плочки, обхващат знания от различни сфери - философия, математика, лингвистика, медицина, култура, астрология и др. Има и списък на всичките царе в историята на царството, техните заповеди, легенди, стихотворения. Всичко това е било подредено в раздели и описано в каталози - както работим и ние днес.

- Регионалната библиотека в Плевен тази година отбелязва 55 г. от създаването си. Каква е нейната история?

- Слава Богу, нашата библиотека е по-нова. Тя е изградена като общодостъпна публична библиотека - всеки гражданин да няма никакви препятствия пред себе си, да стане читател и да ползва фонда на библиотеката. Затова нямаме стари книжовни издания и това донякъде ни освобождава от ангажимента да се грижим за тях. И да ни отнемат голяма част от времето за съхраняване, реставриране, дигитализиране. Но и ни отваря възможности към по-динамично обслужване с информация на читателите. Нашата библиотека е създадена през 1954 г. точно с тази цел - да бъде общодостъпна публична библиотека за гражданите от Плевен и региона. В началото е била настанена на последния етаж на читалище "Съгласие". Информацията която имаме, е, че на 9 юни с решение на народните депутати, така са се наричали плевенските общински съветници, се учредява библиотеката. Но се открива за читатели на 25 декември.

- А там не е ли имало вече библиотека?

- Повечето библиотеки в страната са създадени на основата на големите читалищни библиотеки. Единият път на нашата библиотека, който за съжаление не се е реализирал, е бил този - да се изгради върху библиотеката на читалище "Съгласие". Това е една от най-старите библиотеки в страната. Ако тогава се е изградила една библиотека и тя да е регионалната, то тя щеше да бъде на повече от 130 години. Но не е станало така. Запазва се библиотеката на "Съгласие" във вида, в който е била тогава със старите плевенски фондове, старопечатни издания. Но паралелно се изгражда и тази. Аз мисля, че не е изгубил градът, че има две големи библиотеки, защото е започнало едно състезание между двете коя повече книги и повече читатели ще има. Ние никога не сме си пречили, макар да сме само през една алея в Градската градина.

След това библиотеката е настанена на "Владимир Заимов" 6 и от 1961 г. е в тази сграда на бившия Пионерски дом. През 1976 г., в Студентския дом е открит детски отдел и филиал за възрастни. В момента фондът е 546 000 тома. Библиотеката никога не е имала собствена сграда, а това пречи на една културна институция. Самото възникване на библиотеката се съпътства през цялото време с грижата тя да има своя сграда. Ето на, сега дойде този момент - да се нанесем в новата сграда, изградена специално за нуждите на библиотеката. Сигурна съм, че в новата сграда ще дойдат старите читатели задължително, които заедно с нас преживяваха тук студените зими, горещите лета и ужасни дъждове, при които треперим, че се наводнява нещо някъде. И нови читатели ще дойдат. Ще се събират хора, които ценят книгата, тъй като обедня културният живот в Плевен.

- Кога ще стане това?

- Подготвили сме почти целия фонд. Сега трябва да се извършват процедурите, да се поръча обзавеждането. След това ще пренесем книгите. Не сме спрели да обслужваме и читателите. Ще затваряме само за пренасянето. Сега са пренесени само детският и чуждоезиковият отдели. Получихме от Министерство на финансите целево за обзавеждане първо 400 хиляди, сега се очакват още 300 000 лв., текат търгове, но ще стане много хубаво. През май ще отвори детският отдел в новата сграда, за да може да обслужва малките читатели през лятото. В края на септември ще може по-трайно да се отворят и останалите отдели.

Има нещо символично, че протоколът за въвеждане на сградата в експлоатация ще бъде подписан в навечерието на 11 май - празникът на библиотекаря. Но когато и да беше, все щяхме да се радваме. През тези години фондовете страдаха, похабиха се. Никога хранилищата не са били в изискуеми условия или приблизително такива. От 1968 до 2000 г. библиотеката беше депозитна, но загуби това качество точно заради липсата на условия. Депозитна библиотека означава, че по закон получава по един екземпляр от всяко издание на български език. Освен за информиране какво излиза в България, ние комплектувахме по-добре. Сега, макар че има над 4 хиляди издателства, ние не можем в такава пълнота да си комплектуваме фонда защото ни липсва знанието, което ни даваше депозитът. Ако имахме добра база, нямаше да бъдем лишени от него. Ние сме добре работеща библиотека и никога не сме слизали от първата десетка в класацията на регионалните библиотеки. И то в конкуренция с такава авторитетна библиотека като тази на "Съгласие". В новата сграда книгите ще бъдат съхранявани при най-благоприятни условия. Обслужването ще става по по-познатия на съвременния читател начин - с мишката. Може пак да стигне до книгата и да я вземе, но ще я издири по електронния каталог. В такъв смисъл ще бъде малко по-различно, но това ще ни освободи от ангажимента постоянно да сме покрай книгите и да ги обгрижваме, а ще можем повече да обърнем внимание на читателите.

- Самата професия библиотекар се променя...

- Да, много. Докато библиотекарят се занимаваше само с книги, той не участваше толкова много в диалога с читателя. Вече има повече изисквания към библиотечните специалисти. Те са най-малко със степен бакалавър. Специалността вече е библиотечно-информационно обслужване, а не библиотекознание и библиография. Информацията е едно огромно море, което става все по-голямо, затова трябва да се развива и библиотекарят. Освен това трябва да знае поне един чужд език, освен английски, компютърната грамотност не я споменаваме изобщо. Трябва да бъде една крачка преди читателя. Самите ние трябва да се обучаваме непрекъснато, трябва да обучаваме библиотекарите в читалищните и училищните библиотеки в общината. Трябва да е по-бърз, по-мислещ. Смени се цялата технология на работа в библиотеката. Преди имаше едно безкрайно четене и писане докато се обработи една книга и се вкара във фонда. Сега нещата стават по-бързо. Трябва да отговаряме на динамиката на времето.

- Вие какво предпочитате - книгата или интернет?

- Аз не мога нито без едното, нито без другото. С интернет се информирам, освен това комуникирам бързо и лесно с много хора. Но пък никога няма да спра да чета. Някак си съдбовно съм свързана с книгата. Най-напред започнах да работя в редакция, бях журналист. Почнах да пиша, но разбрах, че не това е, което искам да правя. Повече ми хареса това да разкривам съдържанието на книгите. След това бях преподавател и правех точно това. Случайно дойдох в библиотеката, след като 90-та година започна преобразуването на Военното училище. Дойдох по обява и това, което ме насочи беше - ще се занимавам с книги. Дойдох тук, без да имам представа какво ще правя, просто защото обичам книгите. Казвах си: каквото и да работя с тези книги, ако ще и цял ден да ги разнасям насам-натам, няма да ми е чак толкова неприятно. Дойдох уж за малко. Завърших преквалификационната програма на ВТУ. И останах тук. То е като че ли през цялото време си търсил мястото си и изведнъж го намираш, без да си знаел. Всички битки тук са си стрували - и спечелените, и загубените. Може да завърша с писане, не знам. Някои шият гоблени, аз може книга да издам. Поезия няма да е със сигурност, защото аз съм човек реален.

Обичам разкази и пътеписи. Когато четеш за някои места, за чужди страни, като отидеш на това място, имаш усещането, че вече си бил там. Много е приятно.

- Какво е мнението ви за твърде рекламираните и тиражирани автори, които е модерно да се четат?

- Книгите, които се продават много, не значи, че са най-хубави. Има книги, които прочиташ веднъж в живота си и никога не ги забравяш. И те не са най-продаваните. Аз даже съм против Голямото четене. Излезе, че всички са чели "Майстора и Маргарита", а съм сигурна, че това съвсем не е така. Книжарите са само търговци. Успяват онези издателства, които сами си разпространяват книгите. При нас идват и много хора, които имат изключително богати библиотеки. С това движение по света се обезлюдиха домовете и хората си подаряват личните колекции на библиотеките. Като че ли само книги вече не се крадат.

- Но се унищожават. Много библиотеки към предприятия бяха изгорени или предадени на вторични суровини след приватизацията...

- Това е вандалщина и говори за липса на духовност. Не ги горят, за да не се четат, а ги горят, за да се отърват. В този период имаше много богата мрежа от ведомствени библиотеки, от които, за съжаление, успяхме да съхраним твърде малко. Това, което аз никога няма да унищожа, е книгата. Всяка книга трябва да се прочете. Лично аз дълбоко вярвам, че книгата ще изживее нов Ренесанс.

- Дори в друга форма?

- Все пак на екран се чете трудно. Трябва да имаш нужда, емоционална потребност от четенето. Затова хората казват: имам любима книга. Но не точно така трябва да се изрази човек. Защото никога не можеш да кажеш само едно заглавие. Човек обича четенето, обича да се връща към преживяното. И когато губи почва под краката си, пак се връща към любимата книга. С нея ти е по-топло, по-уютно. Като любимата плюшена играчка в детството.