Брой 15                                                  

17 - 23 април 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Отец Тихомир

 

Повече от 30 години той е отдаден на Българската православна църква (БПЦ). В навечерието на най-светлия християнски празник - Великден, с отец Тихомир разговаряме за смисъла на Христовото Възкресение, за вярата, бездуховността, съвременния Юда и проблемите на БПЦ.

 

Да отворим сърцата си

за Христовата любов

 

Тихомир Цветанов Йосифов е роден през 1951 г. в с. Комощица, Михайловградски окръг (сега област Монтана) в бедно, работническо семейство. В дома си расте до VII клас, след което заминава за семинарията в Черепиш. Там учи 6 години. Военната си служба отбива в Хасково - в артилерията. След това завършва Духовната академия и веднага става свещеник за град Плевен - през 1977 г. Минал е през всички длъжности в църквата - бил е и клисар, и председател на църковно настоятелство, съветник и наместник, и епархийски избирател. Понастоящем е председател на църковното настоятелство при храм "Св. Параскева" и епархийски надзирател (длъжност след митрополита - следи за дисциплината на свещениците, доброто водене на счетоводството, грижата за храмовете и др.).

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Отче, какво бихте искали да кажете на хората в навечерието на Великден?

- В навечерието на този светъл празник трябва да изпитваме светли чувства. Най-важното за хората е да има здраве, спокойствие, да са сигурни в своето пребиваване. Да имат надеждата, че ще минат тези времена на несигурност, на лъжа, на омраза, злоба и завист и ще дойдат дни, когато човек ще бъде по-добър, ще бъде осветен от Христовата вяра и по този начин и делата му ще станат по-добри.

- Като загърбим битовата обредност на този ден, какво означава той за вътрешния мир на християнина?

- Възкресение Христово е празник на празниците. За него има специална подготовка. В самото начало има подготвителни недели, великият пост. Това е подготовка като за състезание. Както спортистите преди да застанат на старта трябва да тренират, така и ние. Това всъщност е подготовка на душата - да се срещне с Христа, да го приеме в себе си и да заживее според Неговото учение.

Кулминацията на събитията в чисто църковен план е на самото Възкресение - нощта на съботата срещу неделята. Но службите започват още на Велики четвъртък. Тогава се прави елея или Велик маслосвет. Тогава християните идват да се помажат за здраве. Защото виждате какво е като се тръгне по болници - хората са телесно болни. Да оставим душевно болните. Това е от голямо значение, защото ето до какво води липсата от храма - до болести. Ако всеки е дошъл с молитва да се помаже, ще бъде здрав. В Евангелието е казано: всичко, което е поискано с молитва, ще ви бъде дадено. В четвъртък вечерта ставаме свидетели на това как са хванали Исуса Христа, как са го затворили, как искат да го осъдят и как не намират грях за това. И осъждат един невинен човек. В петък вечерта го изправят пред тази позорна кръстна смърт, която била презирана от юдеите. Тази присъда се използвала само от римляните при много тежки провинения. Юдеите убивали с камъни, когато се наказвал много тежък грях. Тази вечер (петък, бел. а.) ще станем съпричастни на опелото Христово. То се извършва върху плащеницата, с която е увито тялото на Исус Христос. Двама мироносци - Йосиф и Никодим, са свалили тялото от кръста и са го положили в гроба. Завършва опелото, раздават се цветя, пръска се с мирото (сега са различни парфюми, които напомнят за мирото, с което е било помазано тялото). На другия ден вече празнуваме Възкресение Христово - цялата служба в събота срещу неделя е насочена към това. Това е светъл празник, който е дал голям обрат в човешката история. Много хора не знаят, че в неделя сутринта няма служба - тя е изместена през нощта. Службата е светла и радостна - Христос е възкръснал. Този ангелски химн, който се е носел, дава на земята мир между човеците, благоволение. И ние сме с надеждата, че Той ще дойде действително между хората, ще стопли отношенията, ще ги направи по-добри.

- Това ли е пътят?

- Да, това е пътят. Когато хората са просветени с Христовото учение, с Христовата светлина, няма да има тези войни, грабежи, отвличания за пари. Хората ще станат по-добри, по-чувствителни, по-милосърдни. Виждате сега около храмовете какво чудо е - колко много просяци. Ако я има Христовата любов, това няма да е факт. Този е начинът да се изкорени абсурдната бездуховност в днешното време. Виждате как е. Всеки е нервен, псува, бяга, бърза, затворил се е в себе си, като че ли другият човек му е враг.

- Но как се постига тази Христова любов?

- Това, което трябва, ние го правим. Христовата църква не е преставала да работи в тази посока. Тя не е часовник да спре и после да тръгне. Ние работим, живи сме, борим се. И това е открай време - откакто Христос е оставил тези завети към нас и ние ги продължаваме

А държавата си е държава. Ние сме свидетели вече колко години наред се говори - ще има вероучение, няма да има. Събирахме подписи по храмовете - колко тетрадки изписахме...

А за да могат добродетелите да влязат още при най-малките, трябва да има вероучение в училищата. Но не е способна само църквата да възвърне тая работа. Тук влияят още няколко фактора - и семейството, и обществото. Трябва да има солидарност и всичко ще се получи. Но както вървят нещата, няма да стане. Отива се на по-зле, не на по-добре, за жалост. Аз имам трима внука и ме боли, защото искам да бъдат добри и достойни българи. Искам детето да бъде спокойно, а сега тази агресивност плаши. Да бъде внимателно, както ние сме били - като срещне възрастен човек, да го поздрави, да му отстъпи мястото си в автобуса. Сега къде се вижда това? Напротив - ще го сбута и ще го срита. Нека да се учи религия.

Сега пък и друго - чета в пресата, че министърът забранил да се носят християнските символи. Т. е. човек да не сложи на детето си едно кръстче или Богородичка. Това възможно ли е? Че ние слагаме тия знаци за спасение, за здраве, Света Богородица да пази детето. Как се забраняват те? Че то в тоталитарния режим се разрешаваше, сега в демокрацията какво стана - един министър със своите приумици... Ами нека си го нося - вярвам в това, разчитам на него, надявам се... Защо да не го нося? Разбрах, че и Светият синод е излязъл с декларация по този повод, но защо да се борим? Нали това е демокрацията - един иска едно, друг - друго.

- Ще сменим ли скоро чалгата с молитва?

- Няма да стане скоро. Тая бездуховност ми напомня за един евангелски случай. По времето на Христа един малък човек искал да види минаващия по пътя Христос, а не можел заради ръста си. Затова се качил на едно дърво. Та и ние трябва да се качим малко на по-високо, за да видим Христа. Гледайте стадионите как се пълнят от тая чалга. Нататък върви светът. А в България за църквата, която се опитва да помогне, се нехае.

- Какво означава да си християнин и по вяра, и по дела?

- То е казано: вярата без дела е мъртва. Човек когато вярва в Христа, неговите дела трябва да се отличават от тези на безбожника. Свети апостол Павел е казал какво е любовта Божия - каква безкористност, жертвоготовност. Къде го има в днешно време това? То вече хората и книги не четат. Аз минавам през града постоянно, познавам се с много хора и като се спреш с някой, той ти говори само за проблеми - как оцелял. Не може така да се живее.

- Доколко вярата може да помогне на хората да преодолеят трудното ежедневие?

- Много ще помогне вярата. Но вярата не само за онези, които ходят на църква, а за тия, които управляват България. Много е важно човекът, който ти е ръководител, да е вярващ, да ти даде пример. А не да взема от теб, вместо да дава. Аз не искам да критикувам никого и да осъждам. Защото Исус Христос казва да не съдим никой, тъй като с каквато мярка мерите, с такава ще мерят и за вас. Но не може безбожникът да те научи на добри дела. Това е истината.

- Как ще коментирате това, че има две християнски църкви и един Бог? И защо за източноправославните Възкресение Христово е най-светлият празник, а католиците отдават първенство на Рождество?

- Всеки си има вяра. Те и мохамеданите викат Аллах. Но ние не се борим срещу нашия събрат вярващия. Всеки има право да си изповядва своята вяра. Въпросът е човек да е вярващ. Е, наистина, най-добре е той да бъде в правата вяра - източноправославната. Това, което ни отличава от католиците, е минало през Вселенски събор, казано е и ние не можем да го измислим. Православните християни и католиците празнуват на различни дати Великден - едните честват по Юлиянския, а другите по - Грегорианския календар. Но датите не са важни, а това - човешката душа да се подготви да приеме Христа. Да отвори къщата си, за да влезе Бога. Да станат хората съвсем нова твар. Наистина ние, православните, отдаваме по-голямо значение на Успението, отколкото на Рождеството, така е. Но напоследък, имам такова чувство, че се работи за едно обединение. Дано през това хилядолетие се случи нещо добро за човечеството. Иначе виждате какво нещо е - мюсюлманите завладяват света. Там, където няма вярата в Бога, има войни и размирици. Аз съм човек на толкова години и сега се сблъсквам с такива неща - отвличания - на човеци, на кораби... Където има вяра, има добри дела и любов към човека.

- Като че ли в последно време все повече хора се запътват към храма, но най-вече по празници. Означава ли това, че българинът е станал по-вярващ, или да ходиш на църква е просто модерно?

- Ще кажа само едно, което се отнася най-вече за другите дни - не за празници. В днешно време бие камбаната. Вижте хората. Минават покрай църквата, обръщат се и заминават. А тази камбана е зов, повик: дойди тук човече, отбий се в Божия храм, тъй като ти не си само земен, а има и нещо небесно, божествено в теб.

- Склонен ли е българинът да отправя благодарност? Като че ли се молим най-вече, когато сме в беда...

- При нас е повече: подай, Господи. Но има и благодарствена молитва. Има много случаи, когато Господ ни е дал и ние трябва да благодарим. А то човек не че забравя, а малко си има дяволски работи в него. Иначе иска да живее по-спокоен, по-задоволен, да кара съвременна кола, да се облече. Ама не става така. Трябва и да благодари на Бога. И Господ да ни прощава нашите прегрешения, вършени волно или неволно. Защото и ние, свещениците, грешим като всички хора. Но това е нашата молитва - колкото е възможно по-малко да грешим.

- В този смисъл, непристойните действия на някои свещеници не отблъскват ли миряните от храма?

- Във всяко стадо си има мърша. Няма изрядно общество. При лекарите как е? Ами при учителите, при полицаите? Кой сектор от обществото да ви посоча, за да ми кажете, че е идеален? Няма такъв. Затова трябва да има дисциплина. Ние изискваме много от свещениците. И на тях им е трудно, защото те са най-слабо платените засега.

- Колко получава един свещеник?

- Около 200 лв. Под минималната заплата за страната. Ама ние сме на самоиздръжка. На нас държавата не ни дава и една стотинка. Толкова излишъци имаше - те правят чешмички, екскурзии, а тези, които работят с хората - нищо. Дай на тия хора пари, за да се грижат за човека.

- Значи да не ви упрекват за това, че за едно снимане с камера вътре в църквата вземате пари...

- Как да стане иначе? Искат да се светнат всички лампи в храма, а ние как да платим тока? Ние не се караме с хората, а ги молим. Нашите такси какви са? Вижте какво вземаме за погребение, кръщавка. Една молитва и едно освещаване са 3 лв. Кой работи с такива такси? Никой. Даже много често плевенският митроплит казва: не мога да спя. Това са консумативи на всеки един храм, служители, хористи... Като погледнете и по Велиден покрай храмовете е пълно с такива, които продават свещи, а това е нашата издръжка. Трудно е. Но който има вяра и иска да работи в храма - ще търпи несгодите.

- А какво е положението със селските църкви?

- За тях сме напълно удовлетворени от т. нар. ново време. За църквите по селата държавата дава пари - за ремонти: за покриви, да не текат кранове... В Плевенска епархия храмовете са в много добър вид. Поддържат се от кметовете, от свещениците. Но един свещеник ходи в няколко села. Няма кой да го идържа иначе. Идва кметът и вика: искам свещеник, ама не мога да му плащам. Е, как да стане? И ние нямаме пари. Затова Дядо Владика е принуден да дава заплата на един свещеник от града, а той да посещава и няколко села. Ето сега например на Великден един свещеник ще мине да служи в различни часове в Пордим, Згалево, Одърне, за да може и там да се разнесе този камбанен звън. И хората да чуят спасителното Христос Возкресе! И другият да отговори Воистина Возкресе!

- Кои са най-големите проблеми на Българската православна църква в момента?

- Църквата вече 2 000 години винаги се е справяла с проблемите си. Най-големият проблем беше разколът. Всъщност той не беше проблем, но властта го направи такъв. Защото правителството на Иван Костов поддържаше разколниците и се създаде впечатление, че всички свещеници крадат.

- Сега Съдът по правата на човека в Страсбург призна легитимността на два синода у нас...

- Няма такова нещо. Няма втори синод. Вижте какъв куриоз се получава. Всичките тези са станали духовници при Дядо Максим. Значи те получават от него духовен сан и в един момент викат - вие сте никой, ние сме еди кои си...

- Защо се стига до там?

- Защото някои хора направиха църквите частни. Личният интерес надделя. Смениха шкодите и съветските коли със западни - БМВ-та и мерцедеси. В църката "Св. София" е голям резил. Вътре направиха баничарница или каквото й да е там... Това отврати някои хора. И в Плевен навремето имаше разни единици, които докараха голяма антипатия на църквата. Тръгнали да се занимават с дейност, която не е за свещеника, а обратното - той трябва да е против нея.

- Сега в Плевен има ли разколници?

- Не, всичко е нормално. Има ред, служба. Вижте храмовете с какъв мерак се правят - ето "Св. Параскева", например. Гледаме да бъдем в помощ на хората. И да сме действително като пратеници на Бога - да помогнем - да минава животът по-леко, по-спокойно, по-сигурно. С очакване и на озни свят за спасение на душата.

- Приемат ли някои свещеничеството единствено като професия?

- Има и такива - пълно безгрижие, особено тези, които на места взимат добро възнаграждение. Те са чужди на църквата и това им личи. Ако си учил за тракторист стани тракторист. Ако си учил за мозайкаджия, стани такъв. Но в църквата за такива хора няма място. Изобщо всеки да си отиде там, където си е закачил и му тежи расото. Който има вяра - да остане в църквата. Който иска да краде и да върши други, чужди на нея дела, да се маха от храма. Църквата няма да плаче за такива хора, а ние ще се молим за тях да се върнат в добрия път.

- Вие защо станахте свещеник?

- Защото от малък съм вярващ и това беше моята мечта. Вече над 30 години съм свещеник. Животът ми е минал в църквата.

- Има ли Юда съвременен прототип?

- Има много Юди. Ще видиш как син се отрича от баща си, внук бие дядо си, дъщеря изхвърля майка си и баща си от апартамента, синът изпратил родителите в старчески дом... Или онзи, който ударил шамар на учителката, че му направила забележка... Юда е навсякъде. Дяволът не спи. Той се проявява чрез човека.