Брой 10                                                  

13 - 19 март 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Петър Мутафчиев

 

Министърът на транспорта бе в Плевен заедно с група народни представители и зам.-министри от БСП. Само за "BG Север" Петър Мутафчиев даде пространно интервю за свършеното в неговата сфера през мандата на правителството на Сергей Станишев - за реализираните проекти, неизпълнените обещания и предстоящите инициативи.

 

Транспортната

система трябва да

е първата, която

ще излезе от кризата

 

Петър Мутафчиев е роден на 10 април 1961 г. в град Първомай. Завършил е Химикотехнологичния и металургичен университет, специалност "Добив на черни метали". От 1988 г. започва работа в системата на БДЖ, в завода за спирачни съоръжения, а през 1993 г. става негов директор. През 1991 г. е избран за общински съветник от БСП в Първомай, четири години по-късно става председател на местния парламент. Председател е на областния съвет на БСП в Пловдивска област, член на националния съвет на партията.

Мутавчиев е народен представител от 1997 г. Депутат е в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. Бил е член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, зам.-председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, секретар на парламентарната група на "Коалиция за България". Министър на транспорта в правителството на Сергей Станишев. Женен, с едно дете.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Г-н Мутафчиев, какво успяхте да направите във вашата сфера през годините на мандата си?

- Ако започнем да говорим за всички проекти, които успяхме да реализираме, промените в транспортната система, мисля, че десетте минути, които ви обещах, няма да са ни достатъчни. Аз ще започна от това, че нашето правителство успя да реализира докрай и да започне някои от големите инфраструктурни проекти, които са приоритет не само за нашата транспортна система, но и за европейската. Успяхме в най-кратки срокове да завършим проекта за пристанище Бургас, новия терминал за насипни товари, който беше изграждан специално за Кремиковци. Това беше първата ни задача и ние успяхме да се справим. Същевременно си спомняте, че заварихме прекъсната от поройните валежи железопътна система, като се казваше от предишното правителство, че възстановяването може да стане за девет месеца. Ние съумяхме на 6 септември да пуснем една от най-важните линии - София - Пловдив, и да възстановим до октомври изцяло ж. п. мрежата и движението по нея. Проектът "Летище София" - знаете, че с месеци не се работеше там заради един сериозен конфликт. Ние успяхме да постигнем споразумение това летище да бъде завършено, и то с 2 млн. - по-ниска цена от бюджета, който беше отпуснат. И това е прецедент, един от малкото проекти на европейско ниво, приключил под предвидената стойност и сега София има едно от най-модерните летища. Проектът "Дунав мост 2" ние го сварихме, без да има сключено споразумение с Румъния. Имаше и проблеми с финансирането и започнахме оттам. Най-напред подписахме споразумение, имахме и такова с румънската страна и това ни даде възможността да стартираме строителството. И нека не забравяме - този проект преди това го "строиха" две правителства и не успяха. Ние проведохме процедурите и за изпълнителя на прилежащата инфраструктура, подготвя се споразумението и за работната сила. Така че вече имаме реално строителство на Дунав мост 2, както и една добра практика за срещи с румънската страна, за да се ускори това строителство. То трябва да бъде завършено до декември 2010 г. Нашето правителство успя да реализира и три нови фериботни връзки. Това са Варна - Кавказ, Силистра - Калараш и Никопол - Турну Мъгуреле. Сега подготвяме четвърта връзка - Варна - Проти. И аз искам да попитам - кое друго правителство откри поне една подобна транспортна връзка. Честно казано, това е един голям успех, тъй като има възможност географското положение на България да се ползва и да създава добри условия за българския бизнес. По оперативна програма "Транспорт", която беше една от първите, утвърдени от ЕК, имаме готовност за част от железопътните проекти. Тук трябва да кажа, че те стават доста по-бавно от останалите, защото са големи проекти. През юни ще открием първата скоростна ж. п. линия, която отговаря изцяло на европейските изисквания за оперативна съвместимост. Подсигурихме на следващото правителство възможност за строителството на двата нови терминала за контейнери, което ще увеличи товарооборота на нашите две пристанища. Това беше едно голямо изоставане от предишните правителства. Считам, че с тази инвестиция, която е потвърдена от Японската банка за развитие, през 2014 г. ще имаме два терминала с 900 хиляди единици контейнери, което може да поеме изцяло Черноморския район.

Много неща бяха направени в авиацията, включително успешни приватизации. Над 40% от ж. п. гарите бяха ремонтирани. За първи път от 20 години насам успяхме чрез ремонт на ж. п. линии по направление София - Видин и София - Бургас да постигнем намаляване на времето с увеличаване на скоростта и сигурността на линията. Това ще бъде политика, която ще продължи. Нашето правителство е първото, което създаде цялостна стратегия за развитие на железопътния транспорт и осигурихме финансирането му, което е спасителният пояс в тази криза. Осем концесии са направени в страната - летищата във Варна и Бургас, много от речните пристанища, което дава възможност за строителство на нови терминали.

- Какво предстои в сферата на пътната инфраструктура и транспорта в Плевен?

- Видяхте, че първо разгледахме как върви ремонтът на ж. п. гарата. В момента е извършен ремонт на покрива и подмяна на дограмата, започва обновяването и на вътрешната част. Ще бъдат променени помещенията така, че да има добри условия за пътниците. Предвидено е и помещение за хора с увреждания и майки с деца, където ще има всички условия, необходими за доброто пребиваване. Предвижда се и ремонт на пероните, а общо стойността на инвестицията е 10 млн. лева. Продължаваме и работа по стабилизиране на железния път по втора линия. Предстои ни реализацията на голям проект по оперативна програма "Транспорт" - пътя Горна Оряховица - Мездра. Проектирането трябва да приключи до септември и има реални шансове да се усвоят средства в това направление.

- Какво става с ферибота Никопол - Турну Мъгуреле?

- Той ще бъде официално открит в края на март. Сега предстои Министерският съвет да вземе решение и да прехвърли собствеността на комплекса на Министерство на транспорта, което ще даде добра възможност пристанище Русе, което ще оперира със свое поделение в Никопол, да започне работа там. Разбира се, гранична полиция, митница също трябва да бъдат настанени в този период и се надяваме с министър-председателя на България и колегата му от Румъния да открием тази важна връзка.

- Какво предвижда ремонтната програма на републиканската пътна мрежа в региона?

- Предвидена е рехабилитация на 79 км пътища и ремонтите трябва да започнат през тази година. Ще ми позволите да изброя пътищата, по които предстоят ремонтни дейности: Ленково - Никопол, Тръстеник - Ореховица, Левски - Градище, Ясен - Петърница, Згалево - Пордим, Българене - Божурлук, Изгрев - Бацова махала. Започваме и проектиране на пътища в Плевенска област. Това са Дебово - Любеново, Гулянци - Долна Митрополия, Ловеч - Кнежа, Българене - Стежерово - Божурлук, Изгрев - Трънчовица - Бацова махала, Пордим - Вълчитрън - Дойренци, изходният път на Плевен, пътят Плевен - Ловеч. Тези проекти, които са започнати миналата и тази година, ще бъдат завършени в срок. Предвижда се и ремонт на един от прелезите на гара Гулянци. Започваме и ремонт на гарата в Червен бряг.

- Как ще гарантирате сигурността на железопътния транспорт?

- Транспортът е една динамична система, която има страшно много рискове. Важното е обаче всеки, който се занимава с транспорта - и държавата като политика и финансиране, и компаниите, които оперират в транспортната система, трябва да спазват всички условия за сигурност и безопасност. В това число и всеки един работник да спазва своите длъжностни характеристики. Сигурността не е нещо, което се решава за ден или два. Знаете, че след трагедията с влака София - Кардам предприехме десет мерки, които се изпълняват в този момент - по отношение на багажите, осведомяване на пътниците. Там, където считаме, че е имало слабости и според нашето разследване, всичко това се направи, предприеха се мерки за затягане на дисциплината на работа в БДЖ и мисля, че това е гаранция за сигурността. Искам да припомня, че приехме една много сериозна финансова програма, с която се стремим коренно да променим състоянието на железопътния транспорт. Ние увеличихме тройно средствата, които са давани от предишни правителства за този транспорт - до 2013 г. нашата програма предвижда близо 4 млрд. лв., както и 560 млн. лв. по допълнителни програми. Това не е правено в последните близо 20 години. Това финансиране ще промени изцяло както самата инфраструктура в ж. п. транспорта, така и вагоните, и локомотивите.

- Споменахте трагедията с влака-убиец. Ще уволните ли тримата души от системата на БДЖ, срещу които са повдигнати обвинения?

- Това, което мога да кажа, е, че до момента не е приключила прокурорската проверка и разследването, официално нямам информация за предявени обвинения. Ще коментирам едва след приключване на разследването.

- Предстоят ли съкращения в БДЖ?

- Преговорите със синдикатите приключиха и мога да кажа, че с антикризисната програма ние се стремим да запазим максимален брой от работещите в БДЖ. Трябва да сте наясно, че транспортната система първа се повлиява от кризата, но трябва да бъде и първата, която ще е готова за изход от нея. Затова задачата пред нас е много сериозна и ние работим във всички предприятия в тази насока.

- Как се отразява кризата на транспорта?

- Засега мисля, че успяваме да се справим. България обаче не е остров. Тук вече има доста голям спад на товарите, това ни притеснява. Не бих казал, че има постоянна динамика на спад, но има пикове на увеличаване и на намаляване на товарите. Максимумът, който сме достигнали, е по-малко с 40% от предходен месец, което е един сериозен фактор, който не може да не ни притеснява. Аз съм убеден обаче, че с антикризисната програма на правителството, с инвестициите, които ще вложим в ж. п. транспорта, това ще ни даде реални шансове да избегнем сериозни социални сътресения.

- Кой беше най-тежкият момент за вас през тези години?

- Транспортната система по принцип е тежка. Това са четири вида транспорт, смея да кажа - четири министерства, всеки със собствените проблеми, с отделните правила и отговорности по сигурност и безопасност. Може би най-тежкият момент бе трагедията във влака София - Кардам. Аз бях на мястото още вечерта, сварих още горящите вагони.... Много е трудно това.

- Почувствахте ли лична вина?

- Вижте, няма начин, след като си в системата, да не почувстваш лична вина от това, което се е случило, независимо, че много политици тогава злоупотребиха в тази насока. И тогава споделих, че морална вина винаги може да се търси за това, независимо от амбициите, които имахме. Още веднъж ще кажа, че транспортната система е рискова, няма 100-процентова гаранции. Железопътният транспорт е един от сигурните видове транспорт и по важно е едно - да, гаранции в този сектор няма, но държава, предприятия и работещи да направят всичко възможно да са на мястото си и да изпълняват ангажиментите си. Това, което направихме в ж. п. транспорта, е именно в тази насока - да осигурим нови превозни средства - вагони и локомотиви, да осигурим стабилен път. Държавата сега направи това, което не направиха много правителства преди нас. Оттук нататък нека тези средства да се използват, за да се създаде една сигурна и надеждна система.

- Кога ще имаме нормални пътища?

- Трябва всички правителства да имат една обица на ухото и аз неведнъж съм го казвал - не може да се зарязва инфраструктурата. Има специални програми и проекти, по които се знае един път кога трябва да се ремонтира, кога трябва да се рехабилитира и тогава е най-евтино. 15 години нищо не се правеше за пътищата и е много трудно ние да го направим за четири. Огромни са средствата, които са необходими, и то заради това, че много правителства преди нас не са си свършили работата.

- Успява ли правителството да каже на хората всичко, което прави? Защото впечатлението е, че не успява съвсем.

- Може би липсва диалог чрез медиите. Защото тези срещи, които сега правим, са една добра практика, никое друго правителство не ги е правило. Нормално е медиите да са по-критични към управляващите. Но пък и ние, управлявящите, трябваше да търсим пътя да представим чрез медиите всичко онова, което говорим до този момент. Има обаче и още нещо - много по-лесно се запомнят политически оценки, отколкото - ето, открихме три фериботни връзки, създаде се работа за хората. И опозицията ползваше и ползва това - непрекъснато се хвърлят някакви клевети. Не може безотговорно да се хули.

- БСП ще намери ли сили да каже истината за оставките на министрите си?

- Какво значи истината или неистината?

- Все пак не се разбра какво точно се случва...

- Не е въпрос до истина. Аз мисля, че и в двата случая самите министри прецениха, че това е вариант да се свали малко напрежение от правителството. Всеки един от нас винаги е имал тази готовност, защото в края на краищата от целостта на правителството зависи развитието на страната. Така че няма някаква скрита истина. Понякога явно се явяват и някакви политически аспекти и необходимости, в зависимост от ситуацията в страната. Не мисля, че има нещо скрито.

- БСП как ще влезе в изборите, дали не натрупа повече негативи, отколкото коалиционните партньори?

- Не може да не трупаш негативи, когато управляваш. Когато се работи много, се допускат грешки и ние не можем да ги отричаме, а трябва да продължим да ги показваме пред хората и можем с право да кажем - да, ние допускаме и грешки, но сме направили много повече, свършили сме много работа. Трудно ще ни бъде, защото сме управляваща партия, имало е много големи очаквания към нас. Но ако погледнете доходите - ние обещахме 20 процента увеличение, а средната пенсия е с почти 80 процента повече. Не сме доволни и от това и сигурно и хората не са доволни, но никое друго правителство не го е правило. Заварихме една много ниска база и на нея дори големите проценти, които постигнахме, означават не много високи доходи. Това е големият въпрос, който стоеше пред нашето правителство и продължава да стои. Постигнахме обаче завиден икономически растеж, който да даде възможност за по-сериозна социална политика. Постигнахме много и в данъчната политика, в привличането на инвестициите. Вижте само две цифри - 14 млрд. лв. е бил резервът през 2005 г., сега е 28 милиарда - два пъти увеличение, това е заради добра финансова политика. Помните ли какви щуротии се говореха за излишъка? Първо - защо не го дадете за пенсии, после - абе не, давайте го за инвестиции...

- Ако БСП отново спечели и пак ви предложат да станете министър, ще се съгласите ли?

- Сега, ако кажа не, ще кажете - вие бягате, ако ви кажа да, ще кажете - абе тоя пък иска да е вечно министър. Честно казано, важно е човек да прецени, че е изпълнил дълга си за годините, през които е бил на такъв пост. Аз мисля, че се отдадох на работата, на моите колеги, направихме максималното, за да постигнем добра ефективност. Хората са тези, които ще кажат как и доколко сме успели да се справим.