Брой 8                                                  

27 февруари - 5 март 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Цветан Антов

 

След броени дни Плевен ще бъде домакин на финалния турнир за Купата на България по баскетбол. С президента на отбора домакин "Спартак" разговаряме за очакванията от четирите финални дни, за състоянието на този спорт в България, за проблемите в баскетбола и пътищата за тяхното решаване.

 

Иска ми се “Спартак” отново

да бъде шампион на България

 

Цветан Антов е бивш баскетболист, основен състезател на "Спартак" (Плевен), националния отбор на България и френските тимове "Лориен" и "Лил". Mногократно е обявяван за най-добър баскетболист на България, както и за най-добър реализатор на наказателни удари. Антов има бронзов медал от европейското първенство с младежкия национален отбор, балкански шампион e с националния отбор на България през 1984 г. Има две шампионски титли и една Купа на България със "Спартак" (тогава "Плама"). Като капитан на плевенския тим баскетболистът е със съществена заслуга за най-големите европейски успехи на клуба. С Цветан Антов в редиците си плевенският отбор побеждава най-титулованите тимове на Стария континент - "Реал" (Мадрид), "Партизан" (Белград), "Бенфика" (Лисабон) и др. в турнирите на ФИБА през 1995 и 1996 г.

След прекратяване на състезателната си кариера Цветан Антов става старши треньор на плевенския "Спартак", а по-късно и президент на клуба. Под негово ръководство плевенският тим се завръща на европейската сцена след 11-годишно прекъсване.

Цветан Антов е женен, има две дъщери.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Г-н Антов, как стана така, че Плевен е домакин на финалния турнир за Купата на България по баскетбол?

- Тази година турнирът се провежда по друга схема. Досега беше на принципа на елиминиране и оставаха последните четири отбора, които правеха финалната четворка. На жребий се играеха полуфинал, после мач за трето и четвърто място и на третия ден - финал. От тази година обаче федерацията по баскетбол прие да се явят осем отбора на финалния турнир. Първият ден са четвъртфиналите, играят се четири срещи, което също е по жребий - първите четири срещу вторите четири. Вече са ясни двойките. Ние, "Спартак", сме с "Черно море" (Варна), "Левски" с "Черноморец" (Бургас), "Балкан" (Ботевград) с "Рилски спортист" (Самоков) и "Лукойл" и Видин. Това са осемте отбора. След първия ден остават четири, фактически загубилите си заминават и се повтаря същата схема от предния ден. На следващия ден са полуфиналите, като победителят от "Спартак" - "Черно море" среща победителя от "Лукойл" - Видин. В другата среща двубоят е между победителите от Самоков - Ботевград и "Левски" - Черноморец. Така че Плевен четири дни ще бъде столица на националния баскетбол.

- А как се стигна до нашето домакинство?

- По принцип, когато бяха четири отбора, федерацията прие, че срещите трябва да се играят на неутрален терен. Това бе с идеята да се разширява географията на баскетбола в България, да има срещи в градове, където даже няма отбори, само и само да се засили интересът на обществото и кметовете и да се получи един своеобразен стимул и тези градове да развиват този спорт. Преди турнирът се правеше във всички по-големи градове, които разполагат, разбира се, със зали - Русе, Севлиево, Перник. От тази година обаче с разширяването на формата на турнира е трудно да се намери град извън тези осем отбора. Затова се прие град-домакин да бъде този, чийто клуб предложи по-добра оферта. Четири града бяха обявили кандидатурата си за домакинство - Самоков, Ботевград, Бургас и Плевен. Управителният съвет на федерацията реши, че който предложи по-добри финансови условия, той ще бъде домакин. Накрая се оказа, че трябваше УС да избира между нас и Самоков. Ботевград отпадна, тъй като не отговаря да условието залата да има минимум 1 000 седящи места. Ние предложихме по-добри финансови условия на федерацията и спечелихме с пълно единодушие, само един член от управителния съвет е гласувал "въздържал се".

- Какво точно предложихте?

- Предложихме клубът да поеме част от финансовата тежест, която до момента поемаше федерацията.

- Как обаче ще стане това?

- Ами обикновено с пари... Ние поемаме съдийския апарат - командировъчни, пътни, настаняване, секретарското обслужване, охрана....

- Откъде очаквате съдействие?

- От спонсорите, които имаме. Най-вече се надявам те да обезпечат мероприятията. Отделно за осигуряване на спането на отборите и на съдиите бяха проведени предварителни разговори още преди заседанието за определяне на домакина. Така че имаме договорка с хотел "Балкан" и хотел "Кайлъка", на които искам да благодаря, че поеха ангажимента да ни помогнат максимално, за да се обезпечи престоят на отборите.

- Каква готовност имаме да посрещнем клубовете?

- Изискването на федерацията е съдиите и отборите да не спят на едно и също място. Ние решихме в "Балкан" да бъдат настанени клубовете, а в "Кайлъка" - съдиите и ръководството на федерацията. Имаме обаче обаждане от "Лукойл", че не искат да спят в "Балкан", така че те ще бъдат настанени на друго място.

- Ще се превърнат ли тези четири дни в празник за Плевен?

- Искрено се надявам. Все пак Плевен е баскетболен град, с традиции от много години. Залата почти винаги е пълна. Освен това, за съжаление, в Плевен няма много спортни прояви, освен един мотоспорт, който се провежда през лятото. Искам да кажа, че това е и една от основните причини да кандидатстваме за домакинството - просто да направим нещо за плевенчани, за града най-вече. Мисля, че наистина ще стане истински празник.

- Когато станахте треньор, а по-късно и президент на клуба, имахте амбицията да напълните зала "Балканстрой" с публика. Сега доволен ли сте?

- Да, на 90 процента съм доволен. Като гледам и други градове, освен Ботевград, рядко се пълнят и стадионите, и залите. Явно на хората не им е чак толкова много до спорт. Но за мен специално в Плевен има глад за спортни прояви. Защото пак казвам - за съжаление няма други спортове и мисля, че ние горе-долу постигнахме целта да се върне публиката в залата. Знаете, че залата не е в центъра на града, но въпреки всичко има публика, има фенове... И тук е мястото да благодаря на плевенчани и на нашата публика, че има интерес към отбора и към баскетбола въобще.

- Вашето талантливо поколение, което премина през баскетбола, сега има ли наследници?

- За мен спортът като цяло в България е в спад. След 1989 г. в тази сфера, а и не само в нея, се получи уникален вакуум. Както виждате, сега почти всички постижения, които имаме, включително и на олимпиади, са като че ли по инерция от това, което сме имали от базата преди 90-а година. След това настъпи такъв период, в който базите са в лошо, някои в окаяно състояние, имам горе-долу наблюдение във всички спортове. Получи се голям вакуум, повтарям, и ми се струва, че сега младите хора нямат стимул да се върнат по терените. За да се постигне това, трябва да се промени цялостната политика към спорта.

- Има ли отражение финансовата криза върху спорта, по-специално върху баскетбола?

- Все пак кризата е от няколко месеца и за мен в България като че ли все още не се чувства реално. Няма начин да не се отрази върху спорта, да се надяваме, че ще е по-леко.

- Какво е нужно на "Спартак", за да наруши хегемонията на "Лукойл"?

- Ами вижте, преди няколко дни "Лукойл" претърпя трета загуба в българското първенство - едната е от нас, другата от "Левски", а третата - от "Рилски спортист". Това от една страна за баскетбола е добре, тъй като показва, че няколко отбора са с почти изравнени сили, има конкуренция и това засилва интереса към този спорт. Защото иначе, в последните няколко години, действително доминиращата игра на "Лукойл" като че ли предизвестяваше изхода от дадена среща и публиката сякаш губеше интерес. За да се наруши хегемонията на "Лукойл" на този етап, първо трябва солиден спонсор, горе-долу равностоен на този на "Лукойл", за да бъдат поставени нещата на равна основа. Един отбор, който е с тройно и петорно по-голям бюджет от останалите, може да направи селекция, каквато те не могат. Мисля, че трябва да бъдат поздравени тези клубове, които тази година успяха да победят "Лукойл", защото те са с много по-малки бюджети от тях.

- Получавате ли адекватна помощ от държавата и общината?

- Не мисля, че е адекватна. Миналата година от държавата сме получили 7 600 лв. за клуба, те не могат да стигнат само за екипите на юношите... От общината не получаваме никаква финансова помощ.

- Как си намирате тогава спонсори, отзовават ли се фирмите, след като последните години отборът се представя добре?

- За съжаление от Плевен единственият ни спонсор е Пламен Георгиев. Другите ни спонсори съм намерил благодарение на добрите ми отношения с Румен Петков, който ни съдейства изключително много. Тук е мястото да му благодаря отново за всичко, което прави за отбора и за спорта в Плевен въобще. Но си мисля, че е срамно за бизнеса в Плевен, който не може да отдели средства за спорта. Много по-малки градове, като Ботевград например, получават от общината средства и за баскетбол, и за футбол. В Сливен е същото. Не може град като Плевен вече да няма и футболен отбор. Мисля, че най-малкото е наистина срамно. Няма друг град, сравнявам с другите като нас, който да има само баскетбол и волейбол...

- В какво състояние в момента е отборът?

- Не на най-оптимално ниво, защото Роб Престън претърпя много тежка контузия - скъсване на мускулни влакна, и отсъства точно един месец и от тренировки, и от игра. От три - четири дни е започнал да тренира и се надявам до финала на "Купа България", до която остават още 20 дни, да влезе в оптимална спортна форма. В последния мач извън строя беше и Владо Маринов от грипно заболяване. Надявам се обаче за финала на Купата отборът да бъде в най-добрата си форма - и физически, и психически.

- За разлика от футбола, като че ли баскетболът се оказа настрани от скандали и интриги. Как си обяснявате това?

- Нормално е, защото самите спонсори, които са минавали през годините през баскетбола, са доста солидни. Като почнем от "Лукойл", "Овергаз"... самите хора са такива, че те не допускат скандали, интриги и конфликти. А във футбола през годините повечето отбори се държаха от силови групировки и може би заради това се получиха тези нелицеприятни неща. В баскетбола за наша радост това не се допусна. Тук и федерацията има заслуга, защото успя да опази този спорт през годините такъв, какъвто трябва да бъде.

- Как се развива детската школа?

- Имаме детска школа, но за съжаление, не е на ниво. Аз ви казах - през последните години този вакуум, който се получи, се отразява най-вече върху детския спорт. Ние преди години изградихме нашия отбор изцяло от плевенската школа. Сега обаче имаме едно - две момчета, но те не са на това ниво, на което трябва, за да бъдат основни фигури. Отделно специално за Плевен е много трудно, защото ние разполагаме само с една зала. Преди години имахме друга, която ни беше отнета и дадена на борбата, горе на "Копитото", и беше много удобна за спортното училище, защото беше на 100 метра. Сега децата, особено тези, които не са от спортното училище, е много трудно да се придвижат до залата. В училищата игрищата не отговарят на реалните размери на баскетболно игрище и е много трудно, но се мъчим да направим нещо. Имаме баскетболна школа, с която се занимаваме. От една година започнахме да ходим и по училищата да агитираме по-малките да влязат в спортното училище. Обаче извън Плевен много трудно в днешно време родителите си пускат децата...

- Спортът трябва ли да бъде шоу, за да привлича пари, спонсори, публика?

- По принцип трябва да бъде шоу. Но специално в баскетбола само в САЩ това е реално шоу. Там има шампиони, няма изпадащи, няма второ, няма трето място. Те си го правят за шоу и затова пълнят огромни зали с публика. Докато извън това всеки отбор гони някакво класиране. Всеки спонсор, който дава пари за това, иска отборът да бъде по-напред в класирането. Това малко или много действа на психиката на състезателите и на ръководството. А когато се действа под напрежение, шоуто някак си не става. Още повече, че зависи и от индивидуалните качества на играчите. За мен в последните години (не само в България) няма такива. Като че ли повече се набляга на физика, а не на техника и на импровизация. Затова и много отбори извън САЩ побеждават тимовете от NBA - просто се изравниха физическите качества на другите с американците. Лично на мен баскетболът отпреди десетина - петнайсет години ми харесва повече от днешния. Точно заради това, че сега е много силов, не толкова атрактивен. И все си мисля, че в това отношение трябва да помислят световните ръководители на този спорт.

- Изглеждате много спокоен по време на срещите, не ви ли се иска понякога да излезете на терена?

- Това, че изглеждам толкова спокоен, лъже. Разбира се, че ми е идвало да вляза много пъти, но това е положението, годините си минават...

- Виждате ли в някой от днешните играчи сегашният Цветан Антов?

- Не бива да се сравнява така някой с някого, защото всеки си има нещо специфично. Трудно мога да кажа за някой от днешните играчи, че това е новият Цветан Антов, че има моят стил и моят начин на игра.

- Имате две дъщери, едната има спортна кариера, смятате ли, че и другата ще я последва?

- Даже и малката ми дъщеря - Гергана, ходи от миналата година на волейбол. Никога не съм ги карал насила. Голямата ми дъщеря - Марина, първо започна с баскетбол, после премина към волейбола. Ще се радвам, ако малката се ориентира към спорта, но нямам идея фикс, че ето, щом аз съм спортист и децата ми трябва да бъдат такива. Така че каквото изберат, това ще правят.

- Поставяте ли си някаква цел за следващото първенство като място, като медал или разчитате на всеки мач сам по себе си?

- Хубаво е по принцип да има цел. Отсега обаче да говорим за следващата година... Нека първо да свърши този сезон. Нормално е да ми се иска и шампиони да станем, но това не се случва с магическа пръчка. Отбор не се гради изведнъж, той се гради години. Трябва да има основата, ядрото и вече да се допълва с класни играчи, за да се гони по-висока цел. Но наистина ми се иска в най-скоро време "Спартак" (Плевен) отново да бъде шампион на България.