Брой 6                                                  

13 - 19 февруари 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Васил Палазов

 

За поредна година Областният пчеларски съюз в Плевен е съорганизатор на откриващото се днес (13 февруари) международно изложение "Пчеларство - Плевен 2009". С неговия председател - Васил Палазов, разговаряме за проблемите в този бранш - за оцеляването и надеждата за "по-добри времена".

 

В пчеларството

година три храни

 

Васил Палазов е роден в Плевен през 1939 г. На 4 месеца остава сирак. Отгледан и възпитан е от пчеларско семейство. Средно професионално образование завършва в родния си град. Да практикува професията си - часовникар, започва през 1956 г. Година по-рано става член на пчеларската организация. На 20 години е, когато неговият баща му прехвърля нотариално 20 пчелни семейства. Първоначално пчелинът на Васил Палазов е разположен в Кайлъка, по-късно - заради кражбите, той се принуждава да настани кошерите в населено място - с. Горталово. Над 40 години се занимава с подвижно пчеларство. В момента пчелинът му се състои от общо 121 пчелни семейства с осем резервни майки. Твърди, че всичко, с което се е сдобил - къща, кола, вила, е благодарение на пчеларството.

Председател е на Областния пчеларски съюз в Плевен.

Интервю на
Ралица ПЕТРОВА

- Г-н Палазов, колко са пчеларите и пчелините в Плевенска област?

- Според статистиката в Плевенска област имаме малко над 60 хиляди пчелни семейства. Това са над 100 пчелина с над 70 кошера. Един от пчелините е с 800 кошера. В региона имаме лицензирано стопанство за производство на майки и отводки и друго, което е само за отводки. Когато говоря за пчеларите в региона, не мога да не спомена, че нашата организация (все пак тя е съставена от пчелари) е единствена в България с недвижима собственост, която по пазарни цени е оценена на близо 250 хиляди лева. Съумяхме тогава, когато всичко се разпадаше, да я запазим. Благодарение на управителния съвет всички разходи по узаконяването се поеха от членския внос. Сега имаме някакъв доход и разходваме парите за различни дейности. Наистина организациите като цяло загубиха вече своето предназначение и това се отрази на членовете им - голяма част от нашите пчелари - около 50 на сто, не плащат членски внос. Т. е. регистрираните в областния съюз са около 500, още толкова са другите.

- Какъв е процентът на младите пчелари? Данните сочат, че средната възраст на хората от този бранш е 66 години...

- Преди около шест години имаше малък бум на млади хора, решили да се занимават с пчеларство. Последва една сушава година, която направо смрази пчеларството. След това се получиха три средни и този неблагоприятен период доведе до отлив от пчеларството. Като прибавим и т. нар. синдром на празния кошер, който се наблюдава в Америка, но вече навлезе и в България, нещата се усложняват.

- Какво представлява този синдром и колко опасен е той?

- Дано Господ ни варди от това нещо. Учените все още не могат да кажат каква е причината. Но ние като пчелари смятаме, че голяма вина имат мощните радио- и телевизионни предаватели, измененията на климата, натрупванията на пестициди в почвата. Пчелата милиарди години е живяла при една обстановка, а сега идва друга и тя просто напуска кошера. Отива някъде, където няма храна - нектар, прашец, хваща се например за едно дърво и до три дни загива. В Америка например отделят баснословни суми за науката, за да се реши този проблем, защото ако пчелите загинат, няма опрашване, няма добиви, произведената продукция е с лошо качество и фермерите губят. Само се молим да се обърне навременно внимание на проблема и да не ни стигне този бич. Но е факт, че вече има и пчелари от Плевенско, които се оплакват от празни кошери. Зазимили ги и когато сега отишли да хранят, пчелите ги няма.

- Колко от производителите на мед се в Плевенско се занимават с пчеларството като бизнес, т. е. с това осигуряват основните си доходи?

- На 80% от пчеларите, които останахме, основните им доходи са от пчеларство. И това, което още ни крепи, е любовта към пчелите и природата. От там идва и що-годе равновесието в пчеларството. Но не може да се каже, че пчеларят е печалбар. Трудът е много, а разноските за отглеждане на пчелното семейство са големи. Медът все още не е достигнал себестойността си. Ние сме на ръба. Не дойдат ли цени от 4,50 - 5 лв. на едро, сме загубени. И друго - не се ли гледа с добро око на пчеларството, нещата ще вървят на зле.

- Колко струва в момента килограм мед?

- Около 3,40 лв. на едро, средно по 7 - 8 лв. върви на дребно.

- Каква инвестиция е необходима за започване на бизнес?

- Един кошер, за да даде доход, той трябва да има не 1,5 кг пчели (10 000 пчели), а над 3,5 кг (60 000 пчели). Това е силният кошер. Тези 60 хиляди пчели искат добър сандък, добра храна вътре през зимата, искат допълнителна храна от захар, добри лекарствени препарати, млада майка. Искат труд. Ако се тегли чертата (става дума за пчелар, който не е успял да се вреди по програмите), се получават 350 лв. за един кошер. Но за старт са нужни поне 2 - 3 кошера. Нужно е и обучение. Пчеларството не е лъжица за всяка уста.

- Българските пчелари се оплакват най-вече от факта, че нямат никаква подкрепа от страна на държавата - не получават субсидия за кошер, за пчелно семейство, производството не се дотира и не се субсидира, както е в други държави. Какви са конкретните ви искания в тази посока?

- Едната програма, по която българският пчелар получава в момента някаква помощ, е тригодишната "В подкрепа на пчеларството". Има и пера на програми за регистрираните земеделски производители, по които пчеларят може да кандидатства. Официална информация ни беше отказана, но по наши данни в Плевенска област има одобрени проекти по тригодишната програма на около 30 човека. Миналата година субсидията, която се даваше по нея за отводка, бе 60%. 17 са одобрените пчелари за "Млад фермер" по Програмата за развитие на селските райони през 2008 г. Има и програми, които са свързани с обучението на пчеларите. 34 човека от нашата област ще изкарат такъв курс. Всички ще получат диплома, защото в бъдеще ще е необходимо да имаш такъв изкаран курс.

Но факт е, че малко хора се подпомагат по тези програми и парите свършват. Затова исканията ни са, след като свършат парите по тригодишната програма (тя приключва 2010 г.) да се пренасочат средства за всеки един пчелар - т. е. да се получават субсидии на бройка кошер. Така държавата ще демонстрира правилно отношение към този отрасъл, към нас. Защото всички ние подпомагаме както екологията, така и плодородието с нашата основна дейност - опрашителната. Пчелите на всеки един допринасят за увеличаване на добивите.

- Реализирате ли големи загуби от факта, че напоследък все по-често различните култури се третират с препарати, които са вредни за пчелите?

- Ние много добре знаем, че съвременно земеделие без препарати не може. Но науката е доказала, както и производството, че безвредни препарати за пчелите има. Но много зависи от Министерството на земеделието и храните какви препарати ще одобри за употреба. Това, което и миналата година допуснахме в нашата област, е рапицата да бъде третирана с препарати с висок карантинен срок - до 29 - 30 дни. В резултат на което много пчели умряха. Има качествени растителни препарати, малко по-скъпи, но те са безвредни.

- Докъде стигнахте в исканията си производителите на мед да могат да излизат директно в търговската мрежа?

- Това още ни ограничава. Продължава да е валидна наредбата, която ни задължава да дадем меда на преработвателно предприятие, то да го пакетира и да го пусне в големите вериги. Което оскъпява продукта, а за нас не остава почти нищо. Засега имаме възможност да продаваме директно собствена продукция единствено по пазари, панаири и изложения. Това, ако бъде отменено, страшно много ще ни облекчи.

- Доколко вносът на мед удря по българския пчелар?

- Страшно много. Фирмени тайни са на колко минава границата килограм мед. Но това, което имаме като собствена, а не официална информация, е, че се внася от 70 цента до 1 долар. Най-спрягани са страните Китай, Аржентина, Бразилия. Но ние не знаем произхода и качеството на този мед. Гръцки представители тази година изкупиха от Плевенска област около 40 - 50 тона мед на цена 4 - 4,20 лв. След като обаче се получиха и офертите на чужди фирми, цената падна до 3,40 лв. Даже един от търговците, който беше сключил договор с плевенски пчелар за продукция на цена 4 лв., в последствие се отказа. Защото му бяха предложили по-ниска цена.

Това, което може да помогне за развитие на пчеларството, е дотация на килограм мед. Както е в Европа. В една съседна Гърция всеки килограм мед се дотира с 95 евроцента. За състоянието на бранша в южната ни съседка информацията ни е много точна, защото имаме наш пчелар, който отиде при гръцки фермер да работи. Така трупа опит, предоставя ни информация.

- Имат ли капацитет родните пчелари, ако се отмени вносът, да покрият нуждите на страната от мед?

- Имат възможност да покрият нуждите, защото по принцип близо 80 процента от меда, произведен в България, се изнася.

- Каква част от българския мед се произвежда от плевенските пчелари?

- Ние произвеждаме около 1/8 от целия мед в страната. Дълги години се съревновавахме с бившия Добрички окръг, защото в него влизаше и Силистра. Веднъж бяха те първи по производство, друг път - ние. Сега вече Силистра е отделно. Но никой не води например такава статистика и да ти каже - ти си най-големият производител. Но винаги Плевенска област е била една от водещите по този показател.

- От вашата организация обявиха, че в средата на януари ще излезете на протест. Това обаче не се случи. Защо?

- Ами може би има нещо общо с факта, че навремето пчелари са били попът, даскалът и кметът. И сме малко по-примирени - не искам да обидя животновъдите. Наистина появиха се изказвания в медиите, че такъв протест ще има, посочиха се и нашите проблеми и искания. Но явно се е преценило, че не е нужно да се стига до там. Нямаме указания от централата на нашата организация масово да излизаме на стачка. Смятам, че от Министерството на земеделието и храните и Агенцията по горите ще се съобразят с нашите искания.

- Колко мед на година консумира българинът?

- Консумацията, макар и бавно, се увеличава. В последно време се забелязва тенденцията, че нашенецът посяга към природната сладост не само когато е болен, а вече и като средство за профилактика. На този етап данните сочат, че ядем средно по 250 г годишно. Това пак е много малко в сравнение с други държави. В една Германия например на глава от населението се пада по 1,5 кг мед. Но и в тези страни 90% от меда, който консумират, е от внос, те не са такива големи производители.

- Акациевият мед е най-лекият и се "конкурира" с билковия по предпочитаемост. Има ли обаче опасност българския пчелар да спре да го произвежда поради масовото изсичане на акациите?

- Всеизвестно е, че след като голяма част от горите вече се върнаха на собствениците, започна масовата сеч. И не само на акацията. Масово се унищожава и липата, например. Няма вид дърво, което да не е полезно на пчеларството - било то директно със своя нектар, с прашеца си или пък с листната си маса във вид на манов мед.

Ако продължи акацията обаче така да се унищожава, нещата няма да се развият добре. Възстановяването на истинския нектаропоток в едно новонасадено дръвче става чак на десетата година, а понеже акацията е издънково дърво - в издънките нектарът тръгва едва след 5 г. А колкото по-старо е едно дърво, толкова повече дава.

Хубавото обаче е, че в Плевенско се залесява в изпълнение на дългосрочната стратегия на областта. Вече залесяването е факт, мисля, че остава само една община да приключи. Сади се предимно нектароотделяща растителност.

- И тази година Областният пчеларски съюз е съорганизатор, заедно с "Партнерс експо", на VII международно изложение "Пчеларство - Плевен 2009". С какво форумът, който се открива днес (13 февруари) ще бъде по-различен?

- Плевен категорично се очерта като средище на този най-голям в Югоизточна Европа форум. Изложението го правим за 13-и път, но седем поредни години то вече е международно, което е голям успех. Различното сега ще бъде това, че на него ще присъстват фирми от друг континент - от Индия. Също така ще бъде представен т. нар. термокошер - истинска новост в пчеларството. Няма къде на друго място да бъде видян. Безспорно посетителите няма да останат разочаровани от показаното от чужди и български фирми - модерна техника, оборудване, инвентар. Всъщност това, което липсваше на нашата пчеларска общественост, вече е факт.

Дано обаче за следващия път нещата с базата, където да се проведе изложението, се изчистят и "Партнерс експо" да се сдобие със собствена панаирна площ. За да не се получава както сега - на три сесии трябваше да се преразглежда въпросът дали форумът отново да бъде в ХГ "Илия Бешков". И през тези месеци на изчакване се бездействаше като организация, вместо да подготвяме визите. Заради бюрокрацията пък по издаването им вече втора година нямаме представители от Украйна и Русия, което е жалко.

- Какво бихте пожелали на младите хора, които сега са на ръба и се двоумят дали да се захванат с пчеларство или не?

- Всички трябва да знаят, че пчеларството е една от най-благородните професии. В момента, ако не се гледа с добро око на пчеларя, това е временно. Но ще дойдат дни, когато Негово величество пчеларят ще бъде на показ. И въпреки че ние не знаем утре какъв ще е климатът на планетата, какъв ще е ефектът от природните катаклизми, аз знам от личен опит, че в пчеларството година три храни.