Брой 5                                                  

6 - 12 февруари 2009 г.


 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

Венцислав Цветанов

 

Огнеборецът от плевенската служба "Пожарна безопасност и спасяване" бе отличен с приза "Пожарникар на 2008 г.". Той приема отличието си нормално, без да се чувства герой. С Венцислав Цветанов разговаряме за неговия живот, работата му, за моментите на слабост и удовлетворение.

 

Ако можех да върна времето назад, пак бих избрал да стана пожарникар

 

Венцислав Цветанов е дългогодишен служител в Районната служба "Пожарна безопасност и спасяване” - Плевен. На работа в системата на МВР е от 16 май 1983 г., когато е назначен на длъжност пожарникар при Окръжно управление на МВР - Плевен. От 1986 г. е командир на отделение в Районната противопожарна служба при Окръжно управление на МВР, по-късно РДВР - Плевен. От 2002 г. е командир на екип в РСПАБ при РЗПАБ - РДВР. От 2004 г. е командир на екип в "Пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност” на РСПАБ - Плевен.

От 2006 г. до сега е началник на дежурна смяна в "Пожарогасене, аварийно-спасителна дейност и защита на населението” на Районна служба ПБЗН - Плевен. С годините Цветанов е положил усилия за повишаване на професионализма си, е записано в служебната му характеристика. Познава нормативните документи, регламентиращи дейността в направлението, в което работи, както и оперативно-тактическите особености и спецификата на обслужвания район. Покрива нормативите за физическа годност, утвърдени от МВР. Участва активно в учебния процес, гасенето на пожари, ликвидирането на бедствия и аварии. Има способности за оценка на обстановката, прогнозиране на нейните изменения в зависимост от характера на произшествието, проявява емоционално-волева устойчивост, свързана с умение за управление на силите, командни и организаторски качества. По време на службата си в МВР през 2001, 2003 и 2007 г. е награждаван с "Обявяване на благодарност” съответно два пъти от директора на РДВР и от шефа на НСПБЗН - МВР.

Семеен, с две деца.

Интервю на
Поля ТОМОВА

- Г-н Цветанов, кой ви запали по професията на пожарникаря или я избрахте по стечение на обстоятелствата?

- Още от дете харесвах тази професия, тогава най-вече заради униформата и пожарните коли. Те ме интригуваха много. След това вече взех осъзнато решение, че това ще бъде нещото, с което ще се занимавам. И така любопитството от детските ми години се превърна в съдба. Добих представа за работата на пожарникаря, хареса ми, имах голямо желание да дойда тук и да работя точно това. Никой не ме е насочвал умишлено. Завършил съм техникум и преди да дойда в службата работих в машиностроително предприятие. При първата възможност, която се появи, постъпих в службата и оттогава съм тук.

- Изненада ли ви наградата, която получихте?

- За изненада - не бях изненадан, защото не за пръв път съм номиниран, но за първи път вече се класирам по-нагоре и получавам тази награда. Номинациите са от ръководството на службата. След това вече се решават тестове, задачи - физически, практически... Резултатите се представят в централното управление и тогава вече се преценява кой е първи, втори, трети...

- Значи наградата не е за конкретен случай?

- Не, не е за конкретен случай, а за цялостна работа за годината, пък ако щете и за по-предходен период. От всяка служба се номинират повече хора - 10 - 15 човека, решават тестовете на местна почва, след това някои отпадат, други продължават...

- Как се почувствахте, като разбрахте, че сте носител на приза?

- Удовлетворен. Това е признание не само за моя труд, но и за труда на всичките ми колеги. По този начин се признават усилията на всички ни пред цялото общество. Така че чувствам и удовлетворение, и признателност към всички колеги.

- Можете ли да кажете колко пожара сте изгасили?

- Едва ли мога да кажа точно, дори приблизително число. Не знам колко пожара е имало и през изтеклата година, на които съм бил. Може би точна информация има в статистиката. Но ще отбележа, че пожар с пожар не си прилича. Различни са - без загуби, с по-малки загуби, с различни дейности. Най-тежки са, разбира се, тези, в които има човешки жертви.

- Кой е вашият най-тежък пожар?

- Те не са един или два. Най-тежки и най-трайни като спомен са тези, при които има жертви. Трудно е да влезеш в помещенията, където може би има човек, а не знаеш в какво състояние е, дали може да му се помогне... Въпреки че най-често жертвите са загинали още преди ние да отидем поради задушаване. Но мисълта, че вътре има хора, просто е нещо, с което не се свиква никога. Има и пожари, при които сме успявали да спасим живот. Тогава удовлетворението от работата ни е огромно. Тогава разбираш защо си избрал тази професия и какво означава тя за теб.

- Разкажете за случай, в който сте спасили човешки живот.

- Много често спасяваме човешки животи. Както казах, най-често хората се задушават. Така че ние спасяваме хората при задимяването, когато се намесим и с нашите апарати им помагаме, осигуряваме им дишане и после ги изнасяме навън, на чист въздух. Най-малкото отваряме прозорците... Имали сме много такива случаи.

- Хората благодарни ли са ви?

- Да, трябва да кажа, че почти няма случай, в който спасен от нас човек да не е благодарил. Идват, когато знаят, че имаме дежурство, за да изразят благодарността си. Някои пишат благодарствени писма.

- Какво е чувството, когато си спасил човешки живот?

- Едва ли има по-силно и по-добро от това да усетиш, че си спасил живот, че си помогнал. По-хубаво от това няма - да разбереш, че си помогнал на един човек да оцелее.

- Кой е най-тежкият пожар за миналата година?

- Най-тежък беше един пожар във висока сграда. Всъщност сложността бе не толкова като пожар, колкото като задимяване - във високите блокове на квартал "Дружба". Задимяването е най-сериозният ни враг, най-трудно се преборваме с него. Димът ни пречи да си вършим работата. Имаме апарати за дишане, но не се вижда добре, не виждаш къде точно гори, дали няма човек някъде... Това е най-трудното, докато успеем да отдимим помещенията.

- Огънят не е ли по-опасен?

- Разбира се, че огънят е опасен. Но задимяването е свързано с отделяне на газове. Огънят се вижда и можеш да реагираш, докато при задимяване не се знае какъв е димът. Газовете не можеш да ги прецениш на момента, въпреки че влизаме с апарати, те преминават и през дрехите, остават в тях, трябва след това да се вземат мерки, защото може да се причини отравяне. Според мен димът е по-страшен.

- Коя е най-честата причина за пожар - човешка грешка или техническа неизправност?

- Много рядко се случва пожарите да са причинени от техническа неизправност или от други фактори. В повечето случаи те са в резултат от човешка грешка - небрежност, забравени електрически уреди, отоплителни, рядко газови. Често има случаи, когато се забравя например тенджера на котлона и оттам тръгва. На пръв поглед малка грешка, но с огромни и тежки понякога последици. Рядко става, но се случва и това - огънят да тръгне от запалена цигара. Ляга си човекът с цигарата, заспива, тя попада в леглото и започва да гори.

- Какъв съвет можете да дадете на хората, за да не предизвикат пожар?

- Първо и най-важно - винаги, когато излизат от вкъщи, да не оставят работещ електрически уред - готварски, отоплителен. Всичко трябва да се изключва. Наскоро стана пожар в апартамент, най-вероятно от токов удар. При изключени уреди това няма да се получи.

- Какво мислите за хората, които причиняват горски пожари поради небрежност, хвърлена цигара...

- Мисля, че нашето общество само трябва да израстне дотам, че да не се случват подобни неща. Нито глоби, нито санкции спират хората, които палят стърнища, хвърлят цигарите си, не гасят огъня... Безотговорността често има страшни последици. Когато се палят стърнища и се чисти тревата така, че да е по-лесно, трябва да се прецени какво може да се случи. През лятото има такива тежки седмици, че буквално не смогваме да се приберем вкъщи. Автомобилите започват да се повреждат и не дай си Боже да се случи сериозен пожар и да не може да се реагира....Така че тези хора, които така лекомислено постъпват, не е зле да се замислят какво точно правят.

- На какво разчитате в работата си - на колегите, на техниката...

- Преди всичко на колегите. Трябва да пазиш не само евентуалните пострадали от пожар, но и колегата, човека до теб. Нашата работа е преди всичко работа в екип, не е индивидуален спорт. Разбира се, добре е да може да се разчита и на техниката.

- Тя отговаря ли на изискванията?

- Последно при нас пристигна един автомобил миналата година, който наистина отговаря на всички изисквания и стандарти и за пожар, и за аварийно-спасителни работи. За 20 години това е първият нов автомобил в нашата служба. Така че освен тази кола, останалата техника е доста остаряла, а новата не е достатъчна.

- Хората, които работят в пожарната, достатъчно ли са?

- Хората са малко, излизаме по двама - трима на пожар. Минимум двама трябва да сме. Ако има възможност трети колега да дойде, е най-добре, но не винаги има такъв човек, така че хората наистина не са достатъчно. Много е тежко през летния сезон, когато излизаме по няколко пъти на денонощие заради запалени сухи треви. Тогава едва смогваме. От един пожар отиваме на друг и така. Хората не стигат, техниката работи на предела...

- Вашата професия е една от най-тежките. Адекватно ли е заплатен трудът ви, как оценявате отношението на обществото към вас?

- Мисля, че не само нашата професия е трудна и рискова, има много други такива. Относно отношението на обществото - хората се отнасят добре към нас, уважават труда ни, признателни са особено ако са имали среща с нас. Би трябвало заплащането да е по-добро. И това не е само за нашата професия, а и за много други сфери на живота. Но такива са възможностите на държавата ни в момента и трябва да се съобразяваме с това. Дано занапред да има по-големи възможности не само за нас, но и за другите професии.

- Ако можехте да върнете времето назад, след целия опит, който имате сега, щяхте ли да изберете пак тази професия?

- Сега, след толкова години, мога да кажа, че бих направил същия избор и бих работил пак това, което и сега. Професията ми харесва, обичам това, което правя. Друг е въпросът дали сме добре защитени от гледна точка на техника на безопасност, дали може да се разчита на техниката... Професията ми харесва и не бих я сменил.

- А имате ли защитата, която се гарантира от личните защитни средства?

- Мога да кажа, че личните средства за защита са на средно ниво, но нямаме резервни части за тяхната поддръжка и ако нещо се повреди, оставаме без него. Други пък са поостарели, но въпреки това се справяме с наличните средства за защита.

- Имало ли е случай, в който да сте пострадали по време на работа?

- Аз лично съм имал съвсем леки наранявания. Най-честите наранявания при нас са охлузвания, пробождания, стъпване върху натрошени стъкла или други подобни. Това няма как да се избегне, защото ходим по тъмно, в дим, из разрушени конструкции, случват се наранявания.

- Трябва ли човек да уважава стихията?

- Разбира се. Много често в изблик на самонадеяност човек прави големи грешки. Трябва обаче да се съобразяваме и да знаем, че природата е по-силна от нас.

- Какво ви даде и какво ви отне тази професия?

- Какво ми е дала - удовлетворение от добре свършена работа. Взела ми е доста от свободното време и най-вече от това, предназначено за семейството ми. По празници почти винаги съм на дежурство. При нас няма празници. Често не съм бил с близките си на семейни тържества, на Коледа, на Нова година...

- Семейството ви как реагира на това?

- Смятам, че ме разбират. Свикнали са и го приемат като нещо нормално, свързано с професията ми. Няма недоволство, просто нещо нормално.

- Как се разтоварвате, имате ли любимо занимание?

- Имам хоби и това е риболовът, но все по-малко време ми остава за него. С риболова се развличам и си почивам едновременно. Мога само да си пожелая да ми остава повечко време за него.

- Чувствате ли се герой?

- Не. Това е работата ми, това е моята професия, това мога да правя. Когато успея да помогна, съм безкрайно удовлетворен.